Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.04.2007 11:29 - С неудобство за предприемачите
Автор: albosh Категория: Бизнес   
Прочетен: 6691 Коментари: 13 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Предприемачите стават все по-големи реалисти  – заглавие от “Дневник” – 20 април 2007

 

Прочетох тази дописка във вестника онзи ден. Там пишеше, че българските предприемачи от шестте района за планиране били намалили малко оптимизма си от предишните години, но пак били сред най-оптимистично настроените в Европа. Естествено, че ще са оптимистично настроени. Като сме на последно място, можем да се движим само нагоре.

Замислих се за пореден път върху причините, поради които българските предприятия продължават да бъдат до голяма степен неконкурентносопособни в сравнение не само с тези от Западна Европа, но и с довчерашните си ортаци от СИВ.

Първо, разбира се, търся вината в държавата. Тромави режими, бюрокрация, бавна съдебна система, корупция... Всичко това е вярно. Но всъщност то е вярно и за Италия, и за Гърция, за Полша, и за Унгария и май за всичките 27 членки. На север има по-малко корупция, но пък са им високи данъците и им са твърде социални държавите, което не е особено добро за предприемачите. На юг държавата е по-слаба, по-неуредена, по-лесно корумпируема, но пък и по-непредсказуема и по-несигурна.

Ние, въпреки гръмките думи и обещаваните действия за реформа в администрацията и преборване на корупцията, започваме да се оформяме като типична южна европейска държава. Това просто значи, че не можем да очакваме големи промени в състоянието на предприятията с укрепването на държавността по южняшки тертип.

Спирам да търся вината в държавата и започвам да я търся в географията. Далеч сме от богатите в Европейския съюз, бивша Югославия ни разделя физически от големите пазари и многобройните чужди инвеститори, Балканите са несигурно място. Добре звучи, но не е вярно. Или поне не може да бъде причина да са ни слаби предприятията. Нека погледнем само къде е Финландия, колко по-далеч от нас е от центъра на Европа, студ, тъмнина, водка, хиляди езера и блата, изобщо не може да ни стъпи на малкото пръстче на левия крак от географска гледна точка, а фирмите и са свръхконкурентни, не само на европейския, а на световния пазар.

След географията, по логичния ред следва и историята. На пръв поглед също добро извинение. Четиридесет и пет години комунизъм, СИВ, тежка индустрия без собствени ресурси, енергийна зависимост ... Но тук аргументите стават съвсем неубедителни, като погледнем темповете на растеж на Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения. Избирам съзнателно именно тези пет държави, защото по време на комунизма тях пък изобщо ги е нямало, камо ли да са имали собствена икономика, върху която днес да градят успехите си.

Не пропускам да потърся вината и в политиците на прехода. Криволици по пътя, слаби държавнически решения, отсъствие на визия ... Всичко това го имаше, има го и понастоящем. (Аз ли не го знам най-добре отвътре!?) Но много различни ли бяха другите нови демокрации? Балцерович в Полша направи чудеса, после го свалиха и сума ти време управляваха някакви пишман социалисти, после нова десница, после и тя се разцепи, сега едни близнаци бойкоборисовци командват държавата, а левицата и десницата са в опозиция.

За Унгария и чудните превъплъщения на левицата на милиардера Дюрчани и десницата на сиромахомила Орбан ли да говорим? А в Словакия кой управлява днес, ако можете да ми обясните!

Накрая, с известно неудобство, започвам да търся вината у нашенските предприемачи. С неудобство, разбира се, защото предприемачът у нас наистина е двигател на растежа. Откъдето и да погледнеш статистиката, всичкият растеж, който постигаме, се дължи на частния сектор в промишлеността, търговията, туризма, услугите и земеделието.

Растеж, но недостатъчен!

Затова преодолявам неудобството и започвам да гледам с известна критичност на българския предприемач. За целите на настоящата статия съвсем съзнателно ще пропусна числата от статистиката, за да не натежи и да не стане наукообразна. Но пък ще се опитам да очертая няколко тенденции в поведението на българския предприемач, които съвсем не ми харесват.

Първо, статистиката показва, че (при всичката сива икономика и черни каси) печалбата на българските предприемачи е дори официално над средната за Европейския съюз. А пък данъкът върху тази печалба е само 10 на сто. Прибират си я предприемачите тази печалба, купуват си мерцедеси ес класа, мазератита, скъпи къщи и други красиви неща. Искат да се почувстват богати и да удовлетворят някой и друг свой каприз. Няма лошо, ако фирмата е била на дядо им, после баща им я развил до световно ниво, та третото поколение вече да се отпусне и да започне да се прави на буржоазия. Само че те са първото поколение и ако са истински предприемачи, ще влагат и последната си стотинка от печалбата в модерна техника, висококвалифицирани специалисти, маркетинг стратегии и няма да си позволяват излишни луксове в личния живот.

Второ, статистиката показва, че нивото на заплатите в българските фирми е най-ниското в Европейския съюз. Както и разходите за обучение и квалификация на персонала. Как се изгражда лоялност към фирмата, как се прави печеливш предприемачески екип, като гледаш да държиш хората си на ниски заплати и кадърните бягат от теб чак в чужбина. Веднага ще възразите, че българският предприемач е притиснат от високите осигурителни прагове и затова води служителите си на ниски заплати, пък им дава доста повече на ръка. Вярно е, така е в много фирми. Само че каква сигурност има служителят, че и следващият месец ще има пликче с пари, като му го няма в договора? Колко е лоялен той към работодателя си, ако друг му предложи по-дебело пликче при същия мижав трудов договор? Тук изобщо не почвам да коментирам колко от българските предприемачи са склонни да организират непрекъснати обучения и преквалификации на персонала си.

Трето, статистиката показва, че повечето български предприемачи не вярват в устойчивостта на собствените си бизнес намерения. Рядко ще намерите собственик на предприятие, който да е готов да изстрада сериозна дългосрочна инвестиция с примерно десетгодишна възвращаемост. А за да се мери с водещите в Европа и света, той най-вероятно трябва да направи точно това, да извърши скок в технологичните си възможности и да предложи конкурентноспособен продукт. Вместо това виждаме индустриалци, които прренасочват парите си в недвижими имоти, за да реализират бързи печалби, строят хотели по морето или в планината, или пък жилищни сгради в София, за да ги продадат докато пазарът е горещ, а предприятията им кретат със старите машини, а “новите”, които купуват, обикновено са втора ръка от чужбина.

Уважаеми български предприемачо, знам, че можеш сам да продължиш този списък с четвърто, и пето, и шесто... Време е да решиш, ще бъдеш ли истински предприемач в европейска България, или ще си останеш “бизнесмен” от екзотиката на прехода.



Тагове:   неудобство,


Гласувай:
0



1. анонимен - А 10% не вършат ли работа?
25.04.2007 13:56
Господин Божков, а с 10 % не можем ли да уредим работата или трябват повече?
цитирай
2. viki02 - Като скромен служител на гореописаните...
25.04.2007 16:09
съм напълно съгласна. Последните предприемачи, които опознах, са художници в търговията (с трудов договор в банка същевременно), и смело твърдя, че познавам търговията по-добре от тях. Знанията ми никак не им харесаха. Какво да говорим за повишаване на квалификация! Първо да се сетят за собствената си такава.
Просто: "Пази, Боже, сляпо да прогледне!"
цитирай
3. ssstto - отзад напред
25.04.2007 19:33
както винаги гусин Божков започва от държавата и хич не съм изненадан,изненадам съм от напредъкът в мисленето му.Вече търси вината и в самите предприемачи.
цитирай
4. seth - Нивото
26.04.2007 01:48
на реинвестиции в България сигурно е едно от най - ниските в Европа.
Не съм сигурен, че и 10% от фирмите имат разписана и обоснована стратегия за развитие в средносрочен план. Мнозинството от нашите "бизнесмени" нямат елементарни теоретични познания и залагат предимно на метода "проба - грешка" и нюх. Именно това, че мнозинството са такива, е предпоставка да се създаде бизнессреда, в която те да са на повърхността и без да си дават зор.
Това в определена степен ме радва, защото за професионалистите е много лесно да движат напред в нашите условия. Тъжното е, че подобни практики са като един водолазен оловен пояс за цялата ни икономика. Тя става слабо конкурентна в европейски мащаб. да не говорим, че и мнозинството чужди инвеститори идват тук заради неща като "евтина и същевременно квалифицирана работна сила", "либералният режим за някои неособено екологични производства" и пр.
Трябва промяна на манталитета и едва тогава можем да очакваме стабилен и здравословен растеж.
Надявам се, че чрез европейските субсидии и спецификата при тяхното отпускане, това ще се промени и бизнессредата ще стане здрава и предвидима. Обаче трябва много строг контрол. Последното силно ме съмнява да се случи реално.
цитирай
5. анонимен - mnenie
26.04.2007 10:33
Goliama chast ot bg predpriemachite i biznesmenite sa bivshi komunisti,svarzani s darjavna sigurnost i taka natataka.Kakvo da ochakvame ot tiah?Tehnite didovtsi natsionaliziraha,a sega tehnite vnutsi privatizirat.Komunistite izbiha vsichko chitavo i kadarno sled 9 septemvri.Segashnite biznesmeni -komunisti,kakto i tehnite bashti i diadovtsi proizhojdat ot nai-niskoto i prestapno saslovie na obshtestvoto.
цитирай
6. viki11 - ssstto,
26.04.2007 16:02
аз с обите си съм наблюдавала и преценявала ситуацията, как в "други" държави при поносими условия от страна на държавата народът с удоволствие помага във всяко начинание и се справя във всяка ситуация. Затова са казали, съобразно логичните процеси:
"Рибата мирише от главата!" Това е и вярно.
цитирай
7. viki11 - Комунистите, анонимен 6, са едрите предприемачи!
26.04.2007 16:07
Мисля, че тук става въпрос за средните и по-дребните.
В Русия става непрекъсната обмяна на опит в интернет на предпринимачи, това е съвсем безплатно и доброволно, което много бързо вдига нивото им. Така не е наложително всеки да открива Америка и топлата вода, докато проходи. От там знанията и за реинвестицията, която тук само на теория се споменава сухо. Друго е да сподели някой, който е реинвестирал и успял. Безплатно, неангажиращо с лични сметки и интереси, чисто по-човешки. Тук има ли го, човешкото?
цитирай
8. viki11 - ***
27.04.2007 14:08
Под "тук" имам предвид в България. Всеки един човек е виновен, че взаимоотношенията между хората в България са лоши, а, бих казала, и доста странни често. Стига да ти е прав погледа, та да забележиш.
цитирай
9. nmishev - Обэъркани мисли в объркани времена!
03.05.2007 21:16
Българските предприемачи са притеснени от Прехода, но да не забравим че в момента имат сериозни възможности благодарение на финансовия ред и на общия европейски пазар. Да не забравяме и структурните и кохезионни фондове. Друг е въпросът че се иска ъкъл и търпение. Който го има, ще успее. Време е за пресяване /естествен пазарен подбор/ и нека тиквите си изгният, а ябълките дадат добър плод.
цитирай
10. анонимен - скромното мнение на младо момче, още незавършило образованието си
05.05.2007 16:25
Оважаеми потребители, има няколко въпроси, които трябва да си зададем. Като цяло съм съгласен с г-н Божков, но не трябва да забравяме няколко факта, които, май, ни убягват... Какъв тип хора са българските предприемачи? Хора като всички нас, и по-скоро, вас. Те са получили образованието си по времето на социализма, и в зависимост от възрастта, са били част от обществото в определен период от време преди 1989 година. Логичното заключение е, че те са получили образование, което отговаря на тогавашните стандарти и начин на живот. След като идва демокрацията, те навлизат в условия на пазарна икономика и т.н.- неща, с кито не са се справяли досега, прекарали са по-голямата част от живота си в различен режим, и с 2 думи не могат да се приспособят и да бъдат напълно АДЕКВАТНИ. Да не говорим, че образованието им не е предвиждано за управителни длъжности. Освен това разликата между двата типа поколения е че младото поколение се учи да отстоява правото си на лична свобода и мнение, докато тази черта липсва в характера на повечето от по-въздрастното поколение. И така, печелещите предприемачи са малцинство. Те са тези, които са получили образование, отговарящо на изискванията на днешната иконом. ситуация и са разбрали че всичко, което искат постигнат и дали ще го постигнат, зависи от тях...
За заключение мога само да кажа, че българия ще продължава да се развива икономически, но са необходими млади, кадърни, оптимистично настроени и инициативни млади хора, с отговарящо на пазарните условия образование, добро възпитание и култура.
цитирай
11. анонимен - Ами народопсихологията?
14.05.2007 17:19
Г-н Божков, вероятно воден от някакви съображения, пропуска да спомене и дума за нашенската народопсихология, която е в дъното на всички проблеми. И предприемачите, и работниците им са българи. Няколко столетия в техните души са натрупвани завист и злоба, които разцъфват при възможност, но мо различен начин. Първите си купуват мазератита, за да натрият носа на вторите, а те, от своя страна, винаги го зачукват на първите. Ето защо няма да вземат заплати, ето защо не може да има десетгодишен инвестиционен план в българска тиква. Кой кого да преебе - това е основата на нашия живот. С каквото може... Нито едните, нито другите могат да допуснат, че съществува такова нещо като взаимоизгодна сделка. Щом и вълкът е сит, и агнето е цяло, то е за сметка на друго агне. А какво пише в трудовия договор - няма никакво значение. Договорът у нас е бил, е и ще бъде късче хартия, с което, по съвет на отсрещната страна, можеш само да се избършеш... За това служи договорът, за това храним съдиите...
цитирай
12. paps - Що за предприемач е ...?
05.06.2007 12:35
Що за предприемач е човек който отваря поредния магазин за дрехи, о грешка може и да е за хранителни стоки или алкохол и цигари.Докато такива хора се мислят за предприемачи то на българина ще му е виновна я географската ширина или психологията да не говорим за комунистите.
Аз се смятам за предприемчив но проблемите ми са продиктувани от липса на оборотен капитал,всяка банка ми определя бизнеса като високо рисков.Е намират се и други начини за финансиране.Според мен трябва да има нещо като организация на предприемачите която да защитава членовете си пред финансови и държавни институции.Може и да има такава но явно аз незнам за нея???
цитирай
13. viki02 - Какво да кажа,
05.06.2007 18:24
практиката показва много. Познат от Гърция имаше около 30 малки бизнеса и добри постъпления, след влизането ни им в Европа вече няма нито един. Нито пък постъпления. Знам, че не е глупав, не е нетърпелив....
Дано има и печеливши.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: albosh
Категория: Забавление
Прочетен: 2885956
Постинги: 608
Коментари: 2218
Гласове: 4832