Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05.2008 06:12 - За неволята, държавата и мениджърите
Автор: albosh Категория: Бизнес   
Прочетен: 2209 Коментари: 3 Гласове:
0



 

Списание "Мениджър" - Май 2008

 

 

  • Инфлацията расте.
  • Цените на потребителските стоки, особено на хранителните, растат още по-бързо.
  • Производителите и доставчиците на горива и енергия напират за ново увеличение и на цените на техните продукти.
  • Работещите настояват за по-високи заплати, на което също е трудно да се устои, при непрекъснато намаляващия брой квалифицирани хора в България.
  • Увеличените доходи на работещите българи водят до нарастване на покупателната им способност.
  • Междувременно банковите и лизинговите институции предлагат възможности за бързо придобиване на недвижими имоти, автомобили и други скъпи вещи.
  • Местното производство е неспособно да задоволи бързо нарастващото търсене.
  • Расте вносът и все по-драстично се увеличава дефицитът по текущата сметка.

 

Изглежда, като че ли положението е практически невъзможно за овладяване при сегашното статукво. Всички погледи са обърнати към държавата, с очакване, че радикални промени в икономическата политика биха могли да спрат плъзгането по наклонената плоскост. Има, разбира се, основания да се търси държавната намеса. Тук могат да се изброят редица законодателни и административни действия, които могат да променят тенденциите към по-добро.

 

  • Необходимо е, например, да се изведат приоритетни области в икономиката и тези приоритети да бъдат законово и управленски подсигурени.
  • Нужно е да се извършат радикални съкращения на регулативните и лицензионните режими и драстично да се опростят  процедурите по тези режими, които ще останат да действат.
  • Държавата трябва да изиграе своята роля в бързата и адекватна промяна на учебните планове във висшето и средното образование, за да се осигурят повече подготвени хора за предизвикателствата на модерния живот, да промени законодателството така, че да направи задължително обучението и квалификацията през целия живот.
  • Най-после, но вероятно на първо място по важност, държавата трябва най-после да осигури ред, законност и сигурност за бизнеса, за да се гарантира изпълнението на договорите.

 

Всичко това, докато не е направено, е добро извинение защо нещата у нас не вървят. Така мениджърите на нашите предприятия, като братята от приказката, могат аргументирано да продължават да си дерат гърлата и да викат неволята, докато колата им е затънала в дебрите на европейската гора. Да викаш неволята е шумно занятие, но, както знаем всички от приказката, не е особено продуктивно.

 

Този, който управлява банка, производствено предприятие, хотелски комплекс или търговска верига, разполага с редица инструменти, с които да извади успешно колата си от калта, като междувременно може и да продължава да вика неволята на помощ, за да не забравя държавата това, което все пак някога трябва да свърши.

 

Нямам претенции да уча квалифицираните стопански ръководители какво да правят, но е добре да се опитаме да подредим и систематизираме някои действия изцяло в рамките на възможностите на мениджмънта на търговските дружества, които могат да повлияят положително не само на статуса на фирмата им, но и на цели сегменти от обществото ни.

 

Бързо и без всякакви уговорки трябва във всяко търговско дружество да се въведат принципите и добрите практики на корпоративното управление. Може да звучи на пръв поглед книжно и теоретично, но си има съвсем практически и ежедневни измерения.

 

В Кодекса за корпоративноуправление(http://www.fsc.bg/doc_add/CodeksBG.pdf) е записано например, че  Съветът на директорите управлява независимо и отговорно дружеството в съответствие с установените визия, цели, стратегии на дружеството и интересите на акционерите. Нека с ръка на сърцето уважаемите читатели да признаят доколко в тяхното дружество има формулирани визия, стратегия и цели, за да могат те да бъдат следвани при вземането на управленски решения. А ако ги няма ясно разписани тези неща, как може да сме сигурни, че оперативните решения на ръководството винаги са в правилната посока? Колко ресурс, финансов, човешки и времеви, се губи в разнопосочните решения и действия!?

 

В същият този Кодекс се казва:  Членовете на Съвета на директорите трябва да имат подходящи знания и опит, които изисква заеманата от тях позиция. След избирането им новите членове на Съвета на директорите следва да преминат въвеждаща програма по правни и финансови въпроси, свързани с дейността на дружеството. Повишаването квалификацията на членовете на Съвета на директорите следва да се насърчава. Огледайте състава на управителните органи на вашето дружество и установете доколко са спазени тези принципи, колко членове на борда са специално квалифицирани, а колко ли пък се учат допълнително?

 

Спазва ли се във вашата фирма обективното конкурсно начало при назначаване на нови служители? Ежедневно срещаме неподходящи хора, назначени по незнайни пътища, да заемат отговорни позиции, докато други, с подходящо образование и способности, избират да заминат за чужбина с надеждата да бъдат адекватно оценени.

 

Мотивирани ли са финансово работещите във вашата фирма да постигат по-високи резултати и да увеличават печалбата на дружеството? На пръсти се броят предприятията в България, в които възнаграждението на служителите да е ясно и прозрачно обвързано с годишния финансов резултат.

 

Изградена ли е във вашата фирма система за вътрешен контрол, която да гарантира ефективното функциониране на системите за отчетност, да идентифицира рисковете, съпътстващи дейността на дружеството и да подпомага ефективното управление? Въвели ли сте ротационен принцип при избора на външен одитор, ако изобщо имате такъв? Ако отсъстват тези елементи на доброто управление, трудно ще бъдете конкурентноспособни на единния европейски пазар, едва ли ще реализирате добри печалби и ще можете да развивате добре предприятието си.

 

Тук вероятно е мястото да обсъдим какво значи да развивате добре предприятието си. Напоследък се забелязва една опасна тенденция на пренасочване на печалбите от някои производствени промишлени предприятия към недвижимости и строително-инвестиционна дейност. Вярно е, че инвестирани в този за момента най-печеливш сектор, парите бързо ще се умножат, за разлика от по-бавната възвръщаемост в модернизирането на едно промишлено предприятие. От друга страна, обаче, при огромната конкуренция в Европа и света, дори моментното изоставане в конкурентноспособността на индустриалния продукт води до загуба на пазари и после е почти невъзможно да се навакса. Осемнадесет години след падането на Белринската стена, десет години след голямата приватизация и две години след приемането ни в Европейския съюз, българските предприемачи и особено индустриалците трябва да мислят по-дългосрочно и да инвестират там, където биха създали постоянни конкурентни предимства, а не там, където могат да реализират бърза моментна печалба.

 

Предупредих ви, че няма да кажа нищо ново и непознато на българските мениджъри, читатели на това списание. Погледнете, обаче, на тези съвети от гледна точка на сериозните макроикономически проблеми, с които се сблъсква страната ни понастоящем. Преценете сами доколко благоприятният изход от този на пръв поглед омагьосан кръг не зависи до голяма степен от правилните ви управленски решения.

 

Опитайте се да изтеглите колата сами. 

 




Гласувай:
0



1. анонимен - Нервната акула
16.05.2008 09:58
Всичко това е добре познато и вярно, но както пееше Далида - parole, parole, encore des parole.
В голямата си част българските фирми се управляват от хора, които по силата на съдбата (и още нещо) са се замогнали, но това не ги е направило мениджъри и управленци, а чорбаджии.
Нужна е смяна на поколенията, за да настъпят кардинални проблеми. Докато стопанските ръководители чакат на общински и прочие власти да им дават поръчки и си имат хора на ясла, а висшата им мечта е по-нов мерцедес и по-млада секретарка (каквото е положението в страната, все пак не всичко е София), някой трудно ще послуша Вашите съвети.
Парите за обучение, възнаграждение обвързано с финансовите резултати - това са само далечни, ненужни понятия. Затова и кадърните хора бягат към столицата, а оттам - навън.
За мен нещата трябва да започнат оттам - пазарът да изхвърли субекти, живеещи от незаконно спечелени държавни поръчки (колко от държавните Пътни поддържания си имат частни дубльори, на името на съпругата на директора), роднини-подизпълнители, източване, строежи върху държавни земи и какво ли още не, но трябва помощ от държавата.
А държавата, т.е. нейното управление се е срастнала с тези хора + хората от черния бизнес.
В крайна сметка първо трябва да променим държавата. Звучи като порочен кръг, но не е.
Тези управленци, които са добри и успяват в реална пазарна среда могат да допринесат за изчистване и подобряване на механизмите.

Извинявам се за дългия коментар.
цитирай
2. slavuncho - Знам, че е по-лесно да се коментира написаното,
16.05.2008 11:31
отколкото сам да напишеш нещо, но...
Констатациите, които правите в началото са верни. Те не могат да бъдат и други. Ако имаме проблеми с инфлация, ръст на цените, заплатите и покупателната способност, проблеми със собственото производство и т.н., то е защото, още когато се е зародила мисълта в нечия глава да влезем в ЕС, е трябвало да се осмисли и започне реализация на целенасочена политика за минимизиране на последствията и максимално извличане на ползи от този акт. Не коментирам добро или лошо за България е присъединяването й към ЕС. Времето ще покаже. Поне на този етап си мисля, че тази идея и реализация са по-скоро емоционален изблик на хора, които не различават тактически мерки от стратегически решения. Поради липсата на подходящи политически и икономически действия сме на това дередже.
Съгласен съм с Вас за мерките, с които могат да се променят отрицателните тенденции. Но, според мен те са от средносрочен характер и изискват усилия на не едно правителство. Разбира се, могат да се добавят и други; да се преоцени изпълнението им във времето и т.н. Основният проблем, според мен, отново е липсата на последователна национална политика за решаването на тези (и не само тези) проблеми. Мандата на всяко правителство започва със самочувствието на Бог – творец и завършва с потоп и... ‘айде отново da capo al fine. Така няма да се получи, въпреки разбирането на отделни хора за възможните добри решения.
За мениджърите – не коментирам. Като ги удари горния праг ще видят долния. Акъл може да се даде на този, който го търси. Останалите – да ближат люти рани.
цитирай
3. palpurina - Към №1
16.05.2008 14:22
Има незаконно забогатели, по роднински, политичсеки или каквито и да било линии, но това в крайна сметка няма значение! Парите са в тези хора и те трябва да съумеят по някакъв начин да изградят своя капацитет, за да управляват тези пари по най-добрия начин. В допълнение един човек, управляващ някакво предприятие и искащ да направи нещо значимо ще вземе предвид написаното, още повече че същият този човек си е купил списание Мениджър и си е направил труда и е отделил време, за да чете. Това пак е изграждане на капацитет!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: albosh
Категория: Забавление
Прочетен: 2886625
Постинги: 608
Коментари: 2218
Гласове: 4832