Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.09.2006 10:11 - Последният път, когато ...
Автор: albosh Категория: Други   
Прочетен: 3314 Коментари: 2 Гласове:
0



Списание ТЕМА

15.7.2006

Александър Божков, съпредседател на Центъра за икономическо развитие

 в Последният път, когато...

 

си тръгвах от Багдад...

Преди 38 години. Тогава бях на 17. След като напуснахме Багдад, направихме едно интересно пътуване с кола през пустинята чак до Бейрут. Оттам продължихме за София през Истанбул. Оттогава не съм стъпвал в Багдад. Въпреки, че докато бях министър бях и председател на българо-иракската комисия. Но по това време Ирак не беше най-приятното място на света за срещи. Иракчаните идваха тук.

седнах на министерския стол...

Помня ясно този ден заради онова безумно съдебно дело, което още се мотае между инстанциите. Въпреки оправдателната ми присъда. Още от вечерта на 20 декември 1999 г. знаех, че на другия ден Народното събрание ще гласува промените в кабинета. На бюрото ми стоеше огромна купчина от материали за подпис. За да уважа труда на колегите от различни нива на министерството, вечерта останах до късно в кабинета си, а на другата сутрин пристигнах рано. Но два от приватизационните договори са били изведени в деловодството след Коледа, когато вече не съм министър. Повдигнаха ми абсурдното обвинение, че съм се промъкнал тайно в министерството, за да  ги подпиша. Въпреки нелепостта на обвинението, няколко години ме размотаваха по съдилищата, докато се установи, че не съм подписвал тайно документи. Иначе влизането и излизането от властта не е повод за гордост или за трагедия. Имало е работа за вършене, свършил съм я.

смених  амплоато си...

Непрекъснато го меня. След като на тазгодишния медиен фестивал в Албена получих награда за най-добро музикално предаване, ме попитаха как съм успял да изляза начело без да съм професионален журналист. Отговорих, че само три години съм бил министър и цели пет водещ. Затова съм по-добър пред микрофона.

Наскоро завърших серия от интервюта с изявени журналисти, която нарекох “Наопаки”. Сега подготвям новата серия “Отстрани”. В нея ще разпитвам бивши министри какво мислят за властта след като са я опознали отвътре. Нищо чудно да се опитам да режисирам и филми. Майтап.

нахраних душата си...

Два пъти през последния месец. Първият път на концерта на Ал Жеро, а вторият – на Ерос Рамацоти.

прочетох приказка...

Две от настолните ми книги са “Малкия принц” и Мечо Пух”. Често ги препрочитам, защото това са дълбоко философски приказки, които ме връщат към базовите принципи на живота. В същото време са така написани, че винаги ме радват.

умрях от глад...

Вече не си спомням, кога за последен път съм бил освирепял от глад. Свикнах да ям много малко и да не чувствам глад.

се претеглих на кантара...

Тази сутрин в 9 ч.и10 мин., след като се върнах от тенис. Напоследък стрелката на кантара се е заковала на едно място, а това не ми допада. Ясно е, че трябва да предприема допълнителни мерки, за да сваля още 4-5 килограма. Глад му е майката, както казва д-р Емилова.

подскочих от гняв...

Следвам строго философията, че на този свят няма злодей. Дори, когото някой направи нещо срещу теб, той е вярвал, че прави добро. Затова първо се опитвам се да разбера мотивацията на този човек. И спирам да се ядосвам.

ми прегря бушона от работа...

Откакто излязох от министерството, май не ми се е случвало да се преуморявам. Затова непрекъснато си измислям ангажименти. Но поради различния характер на това, с което се занимавам, се е случвало да ми се струпат наведнъж различни неща, които трябва да свърша в рамките на един ден – да напиша статия, да  подготвя радиопредаването си, да участвам в съвещание в Центъра, в политическо събитие... Това ми идва малко в повече. В такива дни се прибирам вкъщи крайно изтощен. Имам си една специална поза за релаксация пред телевизора – излегнат на дивана, полуналяво.

признах превъзходството на жена...

Всеки ден признавам пред жена ми, че тя е по-съвършена от мен. Тя е по-сериозна, по-организирана, по-последователна...Тя ме дисциплинира.

застанах пред микрофона...

Тази сутрин. Коментирах пред микрофона на радио “Нова Европа” усилията на Румен Овчаров да сключи някакъв договор с “Газпром”.

прегракнах от пеене...

Близо година не ми се е случвало. Съберем ли се с приятели в някое заведение, в което свири и пее самотен музикант, аз също се включвам. На другия ден шепна пресипнал.

отидох на “Женския пазар”

Там не стъпвам, защото е мръсно и отвратително. Преди всеки ден ходех на пазар в квартал  “Иван Вазов” и на бул. “Черни връх”. Но откакто срещу нас отвори врати новият МОЛ, всеки ден прескачам в “Пикадили”. Развали ми се  и една друга стара и добра семейна традиция. Преди всяка събота или неделя заедно с жена ми си правехме двучасова разходка из Била, Метро или Рамстор...

не ме разпознаха...

Често особено в провинцията ме бъркат с Александър Йорданов. А Александър Йорданов ми се оплаква, че на него непрекъснато му викат Александър Божков. Слава богу, полицаите по пътя все още ме разпознават и това ми се отразява добре. Като решат да ме глобяват, са доста внимателни.

си избирах автомобил...

Преди пет години, когато купувахме служебната ми кола. Тя трябваше да отговаря на няколко условия -  да е германска, да е непретенциозна, да може да минава по лошите пътища. Купихме Фолксваген пасат 4 х 4.

дадох автограф...

Последният път беше през април на конференцията на СДС.  Тогава раздадох десетина автографа на делегати на конференцията. Като основен автор на Програмата на СДС се подписвах върху самата програма. Най-много автографи обаче съм раздал през 2002– ра и 2003-та година, когато излязоха двете ми книги “Мисли за душата” и “Още мисли за душата”. Всяка от тях беше в тираж от 2 хил. и се продадоха до една. Оставил съм подписа си поне върху няколко стотина екземпляра.

целунах чужда жена...

Често го правя. Обичам да целувам жени. Съпругата ми отдавна е разбрала, че след това не следва нищо друго и затова не се притеснява.

си спомних една поговорка...

Когато видях как изгониха Зенедин Зидан от игрището, се сетих за поговорката, че това, което човек сам си направи, никой не може да му го направи.

лъсках доспехи...

Откакто подготвяме усилено десетгодишнината от създаването на Центъра за икономическо развитие, непрекъснато лъскам доспехи. Сега му е времето да се похвалим с това, което сме постигнали и направили.

рецитирах стихове...

Предпочитам да се изразявам в проза.

обърках дясното с лявото...

При последното ми пребиваване в Будапеща видях политическата програма на унгарската десница, която беше по-лява от тази на левицата.

запазих неутралитет...

У дома, по време на спор между жена ми и дъщеря ми. И двете искат да ме привлекат на своя страна, а аз се правя на независим.

си събрах багажа...

Надявам се да го направя следващата седмица, когато ще замина за море. Първото нещо, което поставям в чантата е книга за четене. След това задължително стек цигари син “Кемъл” и накрая повечко спортни дрехи.

обух маратонки...

Днес сутринта в 8,00 ч., за да отида на тенискорта. Правя го пет пъти в седмицата. В понеделник, сряда и петък играя по час, събота и неделя по два часа. Предпочитам да играя тенис, но пък любимият ми спорт за гледане е футболът.

седях пред отрупаната маса

Миналата седмица имахме гостенка от Италия, приятелка на дъщеря ми. Заведохме я в битов български ресторант. Поръчахме от всичко по малко и масата се оказа тясна. Половината храна остана почти недокосната.

си купих книга...

Последната книга, която си купих беше “Клетка”, най-новата книга на Стивън Кинг. Още не е излязла на български. Кинг, както  винаги пак държи ръка на пулса на времето. В последната му книга се разказва как цялото човечество полудява от определен импулс, разпространяван по мобилните телефони. Остават нормални само тези, които не ползват джиесеми..



Тагове:   път,


Гласувай:
0



1. анонимен - Евала
08.09.2006 12:42
Сладур 2. И първият сладур се е казвал Сашо, за съжаление само съм чел за него.
Поздрави: Недялко
цитирай
2. анонимен - "МОЛ, всеки ден прескачам в ...
05.10.2006 20:01
"МОЛ, всеки ден прескачам в “Пикадили”. Развали ми се и една друга стара и добра семейна традиция. Преди всяка събота или неделя заедно с жена ми си правехме двучасова разходка из Била, Метро или Рамстор..."

ili kak bulgarite zaprilichvat na amerikanskite konsumatori...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: albosh
Категория: Забавление
Прочетен: 2886495
Постинги: 608
Коментари: 2218
Гласове: 4832