Александър Божков:
За БСП членството в ЕС е необходимото зло

След 1 януари 2007 г. в България понятията „ляво“ и „дясно“ трябва да се изпълнят с истинско съдържание, казва съпредседателят на Центъра за икономическо развитие

Иво ИНДЖОВ

–       Г-н Божков, какво показва на второ четене мониторинговият доклад на Европейската комисия за България и Румъния?

–       Втори прочит не се налага, защото докладът не казва нищо ново, а изброява онова, което вече се знае: свършеното и несвършеното от двете страни. Интересното в него е опитът да се предложи нова система на мониторинг. Мисля си, че тя е измислена колкото за България и Румъния, толкова и като признание на Европейската комисия, че не я е въвела по отношение на осемте централноевропейски страни, приети в ЕС през 2004 г. Проблемите, които имат редица от тях в момента, са нагледен урок, който комисията  вече е научила -  че самият акт на приемане в ЕС докарва до някакъв вид мързел местните политици и администрация. Те решават, че са изпълнили своята историческа задача и от тук нататък могат да се впуснат в безразборен лов на гласове на избиратели и да изоставят тежкия маратон на реформите.

–       Визирате случващото се в Унгария?

–       Не само тази страна. Политическите катаклизми и в Полша, и в Чехия, и в Словакия са резултат не само на неизвършени икономически реформи, но и на изоставане в  области, които на пръв поглед не се регулират от ЕС: здравеопазване, образование, бюджетна сфера, преструктуриране на администрацията, съдебна система. В тези страни тепърва трябва да се доизгражда всичко, което те са оставили на по-заден план в  желанието да  изпълнят колкото се може по-бързо критериите за членство.

–       Ще успее ли България да си напише домашното до април, за да отърве възможните предпазни клаузи за еврочленството?

–     Предпазни клаузи няма да има. Аз го казах още през май, когато всички се кълняха че по отношение на България такива са неизбежни. Причината за невъзможността те да бъдат приложени е чисто технологична - Европейската комисия не знае как да ги задейства, как да следи спазването им, макар че те са залегнали като опция в договора за присъединяване.

Така че занапред трябва да се концентрираме в изпълнението на задачите от засиления мониторинг след 1 януари 2007 г.  Когато България не изпълнява определени ангажименти, ще я удрят през ръцете и това ще има главно финансово изражение. Разбира се, всичко това ще бъде съпроводено от  голям шум по темата.

В същото време трябва много ясно да разделим на две проблемните области, по които ще продължава мониторинга. Едните са чисто технически – доизграждане на необходимите административни структури, кадастъра, да се реши въпросът със старите самолети. Всички те имат количествено измерение и изпълнението им може да се проследи във времето. Другата група са проблемите, свързани с корупцията, организираната престъпност и реформата в съдебната система. Там измерителят не е оценката на ЕС, а отношението  на българския гражданин. Когато той каже, че е по-доволен от работата на съдебната ни система, тогава ЕС може да отчете напредък.

–  Управляващата тройна коалиция свърши ли си добре работата за подготовката на България за членството в ЕС?

–      Ще ви отговоря, връщайки се малко назад във времето. През декември 1999 г. в Хелзинки няколко страни получиха покана за започване на преговорите – между тях бяха България, Румъния, но и Латвия и Словакия. Тогава правителството на ОДС си поставяше задача България да стане член на ЕС от 2006 г. Такъв срок си даваха и Латвия, и Словакия, но с много силно и концентрирано управление успяха да се класират за 2004 г. Все си мисля, че ако правителството на ОДС беше останало втори мандат, вероятно и България щеше да влезе през 2004 г. в ЕС.

Забавянето в смелостта и радикалността на реформите започна още през 2001 г. И правителството на Симеон Сакскобургготски, и тройната коалиция не бяха максимално вътрешно мотивирани за работа за най-бързо покриване на критериите за членство в ЕС. При тройната коалиция, особено при министрите и депутатите от БСП, а донякъде и от ДПС, има конфликт на убежденията с реалността. За БСП членството в ЕС е  необходимото зло за България, защото в продължение на 45 г. за тях Западна Европа е била империалистическа, лоша, враг.

–   Сега не се ли увличате Вие по идеологически оценки за сметка на реалността?

–    Не. Става въпрос за чисто човешка психология. Не може да си израснал и възпитан като убеден противник на западноевропейската логика на живот и на капитализма и изведнъж да станеш техен привърженик.

–       Но защо отричате правото на БСП да се променя?

–     Не отричам. Тя се е променила страхотно много, след като си налага да работи срещу генетическите си корени.

–       В тази връзка как ще оцените предстоящото рекордно намаляване на корпоративния данък от 15 на 10 процента и планираното падане на осигурителните вноски с три пункта при правителство, оглавявано от социалист?

Това е много хубав въпрос, защото той всъщност по един прекрасен начин показва логиката на мислене на БСП. Тази партия никога не имала ясна представа как се работи в пазарна среда и затова до ден днешен продължава да се люшка между крайностите. Ако погледнем предизборната и партийната й програма, ще видим че там се говори за разумно високи данъци, за преразпределение на БВП, което няма да падне под 40 процента.

Значи това, което те правят в момента, е конюнктура. Казва се, че щом „Европа е нашата цел“ и сме обещали да помагаме на бизнеса, ще свалим данък печалба. Това обаче изобщо не се обвързва с цялостната икономическа логика, с настроенията в БСП. Защото, ако социалистите следват общата данъчна логика, след това намаление трябва да бъде редуциран и подоходният данък на гражданите и да бъдат намалени още пенсионно-осигурителните вноски. Всичко това ще означава още по-малко бюджетни приходи и по-малко преразпределение. 

След 1 януари 2007 г. в България понятията „ляво“ и „дясно“ трябва да започнат да се изпълват с истинско съдържание. Сега тези понятия у нас, както и в страните в Централна и Източна Европа, се разминават твърде много със значението им в Западна Европа.

Объркването е голямо, но изчистването на несъответствията  е важно за позицията ни  в координатната система на ЕС. Аз не съм чувал например политическите лидери в България да дебатират от гледна точка на „лявото“ и „дясното“ за какъв Европейски съюз са те или какви позиции ще защитават българския еврокомисар и евродепутатите ни.  Дали са за Европейски съединени щати с общи министър-председател, централно правителство, задължителна обща валута и общи данъци за всички – позиции, които като цяло са характерни за левите партии в Западна Европа. Или пък искат една Европа на по-свободните и независими държави, които да бъдат обединени повече в икономически и по-малко в политически съюз. Такива са възгледите на десните партии в Западна Европа.       

Друг проблем, по който не се дебатира, е този за децентрализацията на управлението. И до ден днешен нито една политическа сила не е предложила разумна нова структура за териториалното деление на държавата, което да отговаря на възможностите и капацитета на местното самоуправление. Тук отново стигаме до проблема за „лявото“ и „дясното“ в България. Защото нормалното „ляво“ винаги иска по-силна централна власт. При „лявото“ винаги държавата знае повече, тя раздава пари, мисли за хората. При нормалното „дясно“ парите отиват директно в местните общности, за да се спази т. нар. принцип на субсидиарността, т.е. проблемите да се решават там, където възникват.

- Какво всъщност става с десницата в България, която се компрометира за пореден път като издигна толкова трудно общ, при това неизбираем, кандидат за президентските избори?

–       Когато говорим за десница, трябва да избягваме обобщенията. Десницата – това са дясномислещите хора в България. Не мисля, че всички лидери и политици, които се обявяват за десни, са дясномислещи. Десни в България се наричат тези сили, които изтеглиха България от комунизма и я вкараха в демократичното общество. Но в това демократично общество трябва да има и леви партии, които са също толкова демократични, колкото и десните. С формалното завършване на посткомунистическия преход, с влизането в ЕС, в България няма десница.  Има група от обществото, която е изпълнила своята цел да възтържествува демокрацията, но сама за себе си не си е изяснила дясна ли е или е лява.

Да вземем например фундаменталната дясна програма на СДС от националната конференция през април т.г. Екипът от експерти, който я написа, остана в изолация. Конференцията прие програмата без дебати, като формален документ. Но оттогава нататък, вкл. и в президентската кампания, не сме видели тя да се обяснява и развива.

–       Каква ще бъде политическата съдба на Иван Костов и Петър Стоянов след изборите?

–       Това са общо взето формални въпроси. Те, разбира се, са много забавни за журналистите и широката публика като злободневни клюкарски теми. Мен ме интересува обаче фундаменталната тема за натрупването на хора с капацитет в десницата, които да могат да тръгнат и да поведат една група дясномислещи хора в България. Къде ще се съберат тези лидери – дали в рамките на СДС, дали ще формират нова партия или ще се влеят в друга формация, абсолютно не е важно. Да се концентрираме върху въпроса кой ще ръководи  десницата в момента, означава да си играем на куклички и парцалки, кой кого обича повече – дали харесваме Иван Костов или Петър Стоянов, дали Бойко Борисов е десен или не и т.н.    

- По какъв път ще поеме България в ЕС – по успешния ирландски модел, по най-неуспешния – гръцкия, или пък по спорния унгарски модел?

–       Много би ми било интересно да мога да отговоря на този въпрос след 2-3 г. Дали България рязко ще дръпне в развитието на икономиката или ще се търси по-социален или по-разпределителен модел, предстои да видим.

-  Като бивш главен преговарящ с ЕС как гледате на спора между НДСВ и БСП кой да бъде българският еврокомисар?

–       Не му обръщам сериозно внимание, защото еврокомисарите си идват и отиват, а администрацията, която стои под тях, си остава. Тя има истинската власт в Европейската комисия. 

Ясно е, че за НДСВ е важно Меглена Кунева да бъде еврокомисар, защото така тя ще остане последния човек от НДСВ на официален пост, преди то да затвори вратата. За БСП е особено важно някой от тях да бъде комисар, независимо дали става въпрос за Ирина Бокова, Меглена Плугчиева или Ивайло Калфин. Важното е нейният човек да може да се отърка в европейските социалисти и говорейки си с Гюнтер Ферхойген (вицепрезидент на Европейската комисия – б.р.) да се разбере, че германските социалдемократи помагат на БСП.

–       Все пак, кой е Вашият фаворит за еврокомисар?

–       В чисто човешки план мисля, че Меглена Кунева е правилния кандидат, след като той непременно трябва да бъде от управляващата коалиция. Меги Кунева е българинът, който най-добре се чувства „у дома“ в Брюксел. Нея най-лесно ще я възприемат, тя говори “брюкселски език” и ще представлява повече една експертна общност. Много повече, отколкото политиканстването, което без съмнение ще води един еврокомисар от левицата.

S osobeno vnimanie sledia temata za izbor na komisar i nachina po kojto narodopsihologiata ni reflektira varhu tozi debat.
Naskoro ministerat na vanshnite raboti kaza, che izborat na komisar niama da se opredelia spored naglasite na obshtestvenoto mnenie. A zashto ne?
Komisarite obiknoveno sa lichnosti sas silen obshtestven avtoritet, razpoznavaemi, takiva, koito mogat lesno da se identifitzirat s bruxelskata tematika i se chuvstvat komfortno v sredata i atmosferata na evropeiskite institutzii.
Ako Meglena Kuneva (spored obshtestvoto) e dostoen chovek za tozi post (a tia sas sigurnost e naj-dostoiniat ot spomenavanite kandidati) zashto da ne bade naznachena za parviat bulgarski komisar? Tia bezsporno e chovek s evropeiska vizia, pritegavasht neobhodimata expertiza i konkati, za da bade uspeshen i silen chlen na Komisiata " Baroso".
Mnogo se nadiavam, che vsichki tezi argumenti shte naddelejat pred chisto partiinite meratzi...