Прочетен: 2975 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 23.10.2006 15:56
"В тази ситуация десницата има огромен исторически шанс. Първо, да докаже, че е автентична десница, второ, да спечели по един нов и непознат досега за нея начин гласовете на избирателите.
Десницата може да спечели с компетентност.
Няма съмнение, че експертната общност в България е по-близка до десницата, отколкото до левицата. Знаещите и уважаваните хора относително лесно биха се включили в разработването и изпълнението на десния проект, ако политическите лидери вдясно престанат да ги разпъждат с неадекватното си поведение.
Десницата може да спечели с предвидимост.
Ако има компетентност, ще може да очертае дългосрочни, разумни и изпълними цели, изградени върху ясни принципи и ценности. Така всичките представители на десницата ще могат да построяват краткосрочните си действия в съответствие с дългосрочните си виждания и да не изненадват с пируети избирателя, дал гласа си за тях.
Десницата може да спечели с последователност.
Когато има дългосрочни цели и ги е обявила публично, една партия печели привърженици с последователната работа за постигане на тези цели. Големите цели, формулирани като договор с избирателя, не позволяват отклонения от избрания път и не стимулират ненужното мотаене около периферни въпроси..
Десницата може да спечели с морал.
Щом е обвързана с ясни, конкретни и изпълними обещания към привържениците си в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен аспект, една партия може да бъде успешна, само ако нейните дейци следват принципите и ценностите, които са обявили. Няма по-силен източник на доверие от изпълнението на обещанията и откровения диалог за проблемите по пътя."из ГЛАСОВЕ 23.1.2006
"Нека да не забравяме, че целевите групи избиратели на десницата за президентските избори са две. Едната, по-малката, е механичната сума от гласовете, подкрепили ОДС, ДСБ и БНС на парламентарните избори миналата година. Те са горе-долу сигурни, но очевидно не стигат. Другата, по-голямата, решаващата група избиратели, са тези, които искат да гласуват вдясно, но не виждат в днешните, осем или колкото са там, десни партии, своето представителство и предпочитат да си останат у дома в изборния ден.
Тази група може да бъде повлияна донякъде от добро попадение на убедителна фигура за кандидат-президент. Но само донякъде. Ако зад този кандидат няма убедителна обща дясна позиция и политика, провалът и на най-добрата кандидатура е сигурен. Затова ми се струва наложително, успоредно с церемониалните процедури по издигане на единна президентска кандидатура, да видим за начало и нормализация на отношенията и прояви на чисто човешко общуване между знаковите фигури в десния ъгъл на парламентарната зала, всичките те довчерашни приятели и съратници. "
Из ДНЕВНИК 13.3.2006
"-Десният избирател е обезверен от напълно безсмислените разправии между няколко лидери, които не отразяват търсенията на хората. Затова на предстоящата Национална конференция на СДС през април ще лансираме новия проект за България за следващите 10-15 години.
- Какъв е гвоздеят на бъдещия проект?
- На пръв поглед той е много очевиден, именно затова е трудно да бъде изкован. Това, в което досега вярваха хората, които обичат свободата и вярват в демокрацията, беше смяната на политическото статукво и превръщането на България в нормална европейска страна. Но с влизането в НАТО и в ЕС българинът е поставен в нова ситуация - кой ще защитава интересите му в ЕС? Каква трябва да бъде политиката на България, така че отделният човек да живее добре? Това е ключът към новата гражданска политика на България. Ако има такъв разписан проект, това ще позволи както на кандидата за президент, така и на политиците вдясно да насочат действията си в една посока. Тогава ще има и основание за обединение. В момента проблемите вдясно са предизвикани освен от личностни неразбории и от липсата на послания."
Из интервю в ТРУД 21.3.2006
"Тези хора са лидерите на десните партии. Тези хора председателстват десните партии. Щом са партийни лидери, значи вярват, че избирателите ще гласуват за тях след някоя и друга година, за да вземат властта и да провеждат правилната дясна политика.
Това обаче са същите избиратели, които ще гласуват още през тази година на президентските избори.
Значи, на президентските избори се смята, че избирателите няма да подкрепят нито един от тях, но на парламентарните - ще. Защо и откъде такава логика?
Ако някой от председателите и заместник-председателите на наличните десни партии вярва, че десните избиратели стоят зад него, защо да не се изправи смело като кандидат за десен президент?
Ако никой от председателите и заместник-председателите на наличните десни партии не вярва, че десните избиратели стоят зад него, защо си стои председател или заместник-председател на дясна партия, а не вземе веднага да си подаде оставката и да предложи на своето председателско или заместник-председателско място този, когото смята да номинира като достоен кандидат за президент, т.е. като човек, който може да събере гласовете на десните избиратели?
Цялата тази протяжна процедура по издигане на десен кандидат за президент или е всъщност здравословна и оптимистична пътечка към трудния избор на обединителна фигура за водач на десницата, или е безполезно упражнение, което ще роди някой десен Маразов."
Из ДНЕВНИК 8.5.2006
"Защото ако има съдържателен дебат между Георги Първанов и Неделчо Беронов по време на кампанията, той ще се развива в две плоскости. Едната неминуемо ще бъде по темата за днешното статукво, за тройната коалиция, за ролята на Първанов в създаването и крепенето и. В този сектор от дебата кандидатът на демократичните сили ще има достатъчно аргументи, силни аргументи, но те ще бъдат аргументите на отрицанието.
Да се концентрира в подобен агресивен и нападателен стил, със сигурност би било изкусително за всеки опозиционен кандидат. Тази игра ще играят и много други участници в кампанията – и Волен Сидеров, и номинираният от прокомунистическите формации, и всякакви маргинали, влезли в изборите на олимпийския принцип.
Неделчо Беронов, не само заради собственото му достолепие, а и заради това, че трябва да върне дългосрочно доверието в десницата на тези избори, не може и не трябва да злоупотребява с конюнктурата. Той има възможност в рамките на месец-два, до 22 октомври, да покаже преди всичко каква е алтернативата за България, дясната алтернатива.
Точно в това отношение програмата на СДС представлява наистина завършен и цялостен документ. Да припомним, че тя съдържа едно аргументирано обръщение към обществото за нуждата от нова дясна политика, после конкретно изброява ценностите и принципите, на които се крепи тази дясното мислене."
Из ДЕМОКРАЦИЯ ДНЕС 12.8.2006
"Също толкова типично за влизането ни в Европейския съюз е и състоянието на десницата. Историческата българска лява партия БЗНС се разпадна на многобройни, кой знае защо десни, земеделски формации. Историческата българска дясна Демократическа партия се превърна в изчезваща групичка конюктурни коалиционни партньори на всеки, който може да ги вкара в парламента. Отцепилите се от СДС лични партии на Иван Костов и Стефан Софиянски имат бъдеще, равно по продължителност на индивидуалния политически живот на лидерите си. С ВМРО и “Гергьовден” позволете да не се занимавам.
СДС остава единствената от днешните демократични партии, която има скрит потенциал да се превърне някога в нормална европейска дясна партия. За съжаление, много дълбоко скрит потенциал, който много рядко се забелязва. През април тази година, например, Националната конференция на СДС прие с пълно единодушие една истинска модерна и пълноценна дясна партийна програма. Проблясък, който бързо угасна, защото след приемането на тази програма не последваха никакви действия за популяризирането и, за привличането на нови подържници и избиратели на базата на нейните идеи и послания. Вторият, изключително важен знак за потенциала на СДС, беше даден с подкрепата на Неделчо Беронов за общ президентски кандидат на десницата. Да оттеглиш лидера си, за да потърсиш общия успех, това е фундаментално решение на партия, която има силата да оцелее и да расте."
Из ДНЕВНИК 9.10.2006
"Когато говорим за десница, трябва да избягваме обобщенията. Десницата – това са дясномислещите хора в България. Не мисля, че всички лидери и политици, които се обявяват за десни, са дясномислещи. Десни в България се наричат тези сили, които изтеглиха България от комунизма и я вкараха в демократичното общество. Но в това демократично общество трябва да има и леви партии, които са също толкова демократични, колкото и десните. С формалното завършване на посткомунистическия преход, с влизането в ЕС, в България няма десница. Има група от обществото, която е изпълнила своята цел да възтържествува демокрацията, но сама за себе си не си е изяснила дясна ли е или е лява.
Да вземем например фундаменталната дясна програма на СДС от националната конференция през април т.г. Екипът от експерти, който я написа, остана в изолация. Конференцията прие програмата без дебати, като формален документ. Но оттогава нататък, вкл. и в президентската кампания, не сме видели тя да се обяснява и развива."
Из интервю в ЛИДЕР 23.10.2006
Комик ли е Зеленски ?
Тежко и горко ни, ако ни управлява полит...
А Чичо Буш (или които там е на власт) като се притече на помощ, може да ни изтрепе, но поне ще има промяна. Това е!
В момента десницата не може да спечели от нищо....за жалост.Тя е някъде самотна в своя филм и въобще не знае за какво става дума...Приказката за"стълбицата"е в най-последният си етап за тях.Знаете ли,през 89,90,91 бях студентка,бях на всички митинги,бях ентусиазирана,подкрепях СДС със цялото си сърце-изглеждаха ми свежи,млади,отговорни,умни.Постепенно-от избори на избори с ужас откривах,че всъщност са хора,елементарни в по-голямата си част,въпреки привидно интелигентният си вид.Свестните биваха изтикани в кьошетата,а по повърхността се виждаха само някакви същества,джафкащи около оглозган кокал..А аз продължавах да ги подкрепям заради идеята...заради синята идея...но с все по-малко ентусиазъм.Докато дойде 22.10.2006,кагото знаете ли какво-стоях пред урната и се чудех какво да правя-не можех до безкрай да давам подкрепата си,а от среща да се подиграват с нея...и гласувах за Първанов,с единственото желание да няма втори тур и да не се хабят още от парите,които внасям всеки месец чрез данъците си на тази държава.Представяте ли си?Чувствах се ужасно,беше ми тъжно,питах се -дали постъпвам отговорно....така съм възпитана-да бъда отговорна към себе си,към децата си...Сега съм на 40 години-младостта ми мина в вечни преходи от това към онова и благодарение на това може би ще си остана вечно млада,защото все още очаквам да се порадвам на чистата си и хубава страна с едни чистоплътни политици:):)
24.10.2006 14:21
http://blogs.cjb.net/seth/89622/
Щом аз мога, значи и "лидерите" и разните гарнизовци са могли да го сторят.
Оттук насетне ни трябва голяма реорганизация и прочистване от стари муцуни, затова защото при досегашните маниери и поведение няма да влезем и в парламента следващия път.
Печелившата формула е тази:
Успех на десницата=СДС - (ДСБ + Праматарски+Софиянски) + редовите членове на ДСБ, ДП и ЗНС= единна десница
24.10.2006 20:25
25.10.2006 21:59
27.10.2006 03:23
27.10.2006 17:32
Сужелявам, че случъно попаднах на ВАШИЯ ФОРУМ! Може, ли почти всички ВИЕ, Господа да сте с тотални измити мозатци! Ми да, може и е много, страшно жалко! Ами първо 45 години и веднага след това още 17, промиване! Това е повече от полвин вецк,тцели 62 години-тциал човешки живот!!! Жалко братя БЪЛГАРИ! Коя е тая синя, или лилава идея, коъято ви кара да продавате БЪЛГАРИЯ? Помислете си, на кого оставяте бъдещето на Ваше, на вашите, нашите детца???!!! На тази \"комунистическа\" (в кавички, защото ТЕ, никога не са били Комунисти, а БАНДИТИ и АНТИ БЪЛГАРИ-ИНТЕРНАЦИОНАЛИСТИ И ПРОДАЖНИТЦИ) сган(върхушка) начело засега с ПЪРВАНОВ (Готце)! Как, може? Понеже не спечели \" Нашият\" кандидат да плюеме Волен Сидеров и да гласуваме за \"Комуниста-Бандит\" Готце?!?!?!?!? Недоумявавам?!!??!! Това е тотално падение и измиване на мозатците брати Българи! Та нали имаме с Волен Сидеров една и съща кауза - Да ги махнем, веднъж за винаги и да си върнем България! Пък тогава , след това да си играем на партии!!!Помислете, Приятели! Мисля, че ни е последният Шанце, а и последният също да влезем достойни а не заден двор на EU и СВЕТЪТ! Казвам ви го, защото от близо 35 години живея на Запад, т.е. не в България и ако се говори за дисиденти, то бяха такиви, като мене а в България такива не е имало, всичките \"Сини\" и всикакви други тцветове(говоря за тези ЛИДЕРИ и ДИСИДЕНТИ), които се писаха след 1989, бяха втори, трети, и четвърти ешелони на ДРУГАРИТЕ! На мен ми отнеха Родината, не осцвяйте да Ви я отнемат и на ВАС, а най- вече на Вашите детца! Моля ВИ, осъзнайте се! Помогнете на Сидеров и Шопов, а после и направете силна Деснитца, но без сегасните ви фалшиви лидери! Със здраве и БОГ да пази ВАС и БЪЛГАРИЯ!
Е т`ва , ако е български, тури му вес`ник:)
От неграмотни националисти ползата е нулева.
2. Българска мрежа за външна политика
3. Васил Гарнизов
4. Георги Ангелов и Светла Костадинова
5. Даниела Горчева
6. Димитър Аврамов
7. Eвгений Тодоров
8. Здравко Цанков - Германия
9. Иван Бедров
10. Изкуството на преговорите
11. Илиян Василев
12. Кака Сийка
13. Калин Манолов
14. Институт КАТО
15. Красита
16. Мартин Димитров
17. Нели Огнянова
18. Мегафон - Капитал
19. Ники Младенов
20. Sulla
21. Юлиан Попов
22. Юлиана Николова
23. topblog