Освен, че е глагол, съществително, прилагателно, притегателно, абсурд, алегория, метонимия, хипербола и тропа с всички тропи и слънчеви, и дъждовни копита по покриви и первази, не стига, че е памфлет, ода, сатира и сее есета и стихове, има цели свои целини със стихове и вероятно лехи с целина между стиховете, любовта е оксиморон. Не само защото е въздух за всяко влюбено същество и е мойра, не само защото е остроумна, насмешлива и жива, непомислимо жива. Любовта е убийствено жива. Винаги противоречива като живота, с летенето-пропадане, със задължителната си ненужност, със сладката си мъка, със смеха и сълзите, които връхлитат и се сменят така внезапно. Любовта е светлия уютен мрак на началото и тъмното бяло на края, началото, края, началото...Всичко, което ни заобикаля. Всичко. Включително море...




точно такова топло зимно море с разпиляно по вълните му слънце, опазено в пазвата на един пролетен февруари, за да си го взема и месецът пак да дойде на себе си






и освен, че любовта е море

Морето е любов










 

Където нямаме - прибягваме до оксиморони разни от рода на:
в море от вино и любов, да паднеш от върха на планината
издигната накрай града от кофи пълни със отломки от ... сърцата ни/ душата ни -
изобщо от там каквото имаме след празника-делник....

Чудесна илюстрация за урок по литература ...за това, що е оксиморон:))))))))
Чудесно, martiniki!!!

море да е - то винаги е more;)

благодаря ти!

Страхотно си го написала, изкрещяла си, прошепнала си... и всяка твоя дума вятърът е грабнал и превърнал в море... морето в нас :)

убийствено жива съм и аз, когато съм посетила морето, попивам го, вдишвам го, да си донеса, да остане - колкото и за кратко да е посещението, то си е там и си чака, уверявам се;)) особено ми е трудно да си тръгна от него когато е такова незимно в зимата, каквото беше в събота и неделя

И сигурно за това любовта е най- безумното нещо на света Тя е променливо постоянство. Най-близко до нас и в нас дори, а същевременно не можем да си го представим, да го докоснем, а то ни докосва. Само го чувстваме, както чувстваме безмерното присъствието на Господ навсякъде. Затова любовта е Бог и Бог е любов ............ а защо не и .....оксиморон! Поздравления за вдъхновения постинг!

деятелно причастие и причастие също :)

аз ти благодаря!

И на мен ми се иска да си взема малко от това невероятно февруарско море.
Поздрави и благодарности , martiniki !

поздрави и благодарности и за теб!
нещо любимо

http://www.youtube.com/watch?v=-pHljXFjNF0&feature=player_embedded#at=117

Поздрав, Мартиники, за измисленото, поднесеното, споделено с нас в бягаща градация, дето ни довежда до Морето... Което и да е то!
Усмихнат ден! :)))

беше провокирано от един ред в една песен на Харула -"Любовта е вихър...най-вярната ми грешка", чух я сутринта при фейщица -http://feishtica.blog.bg/muzika/2011/02/15/den-346-quot-vihyr-e-liubovta-quot.686435
и на минутата се съгласих и после обобщих;)
аз самата не обичам постулати и твърдения от сорта на "любовта е...";"поезията е..." ; "човекът е..."
може би по-скоро "любовта като оксиморон с едно море-бонбон" :)

Каква магия е то за мен, човека който го вижда не повече от два-три пъти в годината... Благодаря, Марта!

и за мен вече срещите са 3-4 пъти годишно, но пък е толкова хубаво, че си е там...и един хитър вятър все го роши и му връчва слънчеви гребени ;))
много хубаво стихотворение е това за хитрия вятър дето го кръстих Петър;)
Благодаря, Влад!

И как ти завиждам за моренцето зимнооо:)))

ако не умее!:)
Прочее - да пием за умеещите да живеят в любов!:)))
Наздраве!!!

Виж това ме уми!
Щом е така, отказвам се от този убиец.

Морето ми е най-голямата любов.... нищо, че не съм морско чадо... обожавам го, дори зимата :)

Това е само едно доста елементарно извинение за БЕЗПЛАТЕН СЕКС.

Стига бе! По-гадно нещо скоро не бях срещала...

нооооооооо си тъпа ма!!!!!!

"Любовта е светлия уютен мрак на началото и тъмното бяло на края, началото, края, началото...Всичко, което ни заобикаля. Всичко. Включително море"

... задължително море! :)

Поздрав!

Да!
И щях да те моля да ми услужиш с цитат оттук за моя следващ постинг, ама се затруднявам. Не мога да цитирам цялото ти "изказване". А не знам кое да махна(.
Тюх!
)

дааа :) тя е всяко едно положително отрицание :))))))))

лехи с целина и стихове между тях, и стихове с лехи целина между тях :))))

убийствено!

за виждане си е, по нова година кой ходи да му завиждат;))

аха, може и още как, удавница отдавна и то по желание;))

и мен така, всеки път, но нямам намерение да я отказвам:

то просто си е за обичане:)

ами, ами няма! факт е - може да си имаш безплатен (и това е относително като имаме предвид, че животът не предлага такива безплатни работици) секс и пак да обичаш, да не говорим, че можеш да обичаш без изобщо да става дума за секс

има едно класно есе на уффф за любовта като дефект от първа необходимост, оставям го тук, надявам се да ти допадне, а и да ми е под око:)

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=94687

ти разбираш:) отношението ти към морето, слънцето и живота са ми близки, морето, което върти вретената, то е вечност, неудържимо привлича

твоя ефектен дефект е едно от най-добрите и остроумни есета по темата, които съм чела, и препрочитам, и си оставих линк , та да ми е под ръка - такъв свеж поглед - като целване с целина;)))

пък и да е в отрицателно положение ;))

защото те прави цял, няма как без целини и целина и по някоя цел(увка) ;))

Обичам морето, Мартиники, а когато си обляна от вълните на любовта е още по-хубаво!
Бъди отличен плувец в морето на любовта...
Поздрави и хубав февруарски ден!

но и това е една желана роля, щом морето е любов, а и къде един отличен удавник може да стане какъв да е там плувец, ако не точно в нейното море;)

любовта и друг път съм разглеждал като несъвместима цялост

Несъвместими
като копър и коприна,
убождащи с различие,
и с име, което се търкаля
по склона на добре намерилите намерения
като по-скоро склонна каменна река
и не се чува
от грохота,
отричащи, но вярващи в чудеса,
картина, рамка и пирон в едно,
стоящи, непрестъпващи през прага,
като стопанин и замръкващ пътник,
в гостоприемна, златна Прага,
невероятно гъвкави
и променливи -
змиорки между хилядите размахващи се показалци
промушили се и
престъпно живи,
неразличими почти,
така обездумяващо красиви
и грозни до спрял часовник своевременно,
объркващо непредсказуеми,
с броячи превъртяно занулени, без четими схеми,
са всичките лица на любовта...

...Е, Тя е трудна
лудница.

поздрави и златна сряда!

Морето е любов... и страст!:))

Привет с мирис на море!:)

голяма стихия и мъркащо на слънце коте:)
привет и хубав ден!

Ех, ама и ти! Хала си! ;)))
Отвори ми думичките твоето есеистично пантеистично послание!

... любване,
изоглавене,
бездъх,
трескавица,
препус,
светлогонност,
твоедушие,
всеможене,
възторжение,
безсънновение,
луногледност!

Благодаря ти, Дори!

хала, бяла хала вън се залетяла,
падат перушинки - пухкави снежинки;))


изоглавен лунноглед се подпрял на нощен плет,
друг заклюмал на перваз, а познайте кой съм аз;))

благодаря ти, Лиа, усмихна ме:)

Възторжно, светлогончесто,
препуска любно кончето!

Любов е и още как! Чудесница си ти, да ми плиснеш в очите това море на слънчеви точки...Ех...Мерси боку, Приказна!:)

Мигар не сме оксиморони и ние, Марта. :)

merci бокуто и от мен ...с дъх на сол, водорасли, черупки и йод ... и за теб
http://www.youtube.com/watch?v=-pHljXFjNF0&feature=player_embedded#at=117

прекрасен ден!

Харула ми бутна фитила с нейната вярна(правилна) грешка
сигурно и други има такива, това "сме" е обнадеждаващо;))
що се отнася до моя милост, голяаам съм оксиморон - опитала съм се да го опиша, макар че с думи описва ли се

...Неволната нарочност, прецизната случайност,
квадратната окръжност, добрата ми нехайност,
невинната порочност, фрагментната ми цялост,
усмихваща се тъжност и бодрата ми вялост...
опитвам се да кажа, че в близката далечност
се лутам и откриват ме кратки капки вечност.

Поздрави за това което видях.

Задължително тя е море. И е задължителна!

за мен е така. Поздрави и благодаря!

о, благодаря за сестринското рамо ;)

ми...щом казваш...
любовта е море, Бог, космос, вселена, всичко и нищо и каквото ти хрумне!
понякога се чудя дали въобще я има или си я измисляме като бебешеки биберон, за да ни е по-леко.
здрасти, мартиники!

Усетих всяка една дума как отекна в бездната в мен. Поздрав - много ми хареса! =)

не е биберон, рег, нищо, че се римува с оксиморон, не е залъгалка и близалка, има си я, струва ми се само ключ трябва, верният, и ето че струи отвсякъде ;))

благодаря :) поздрави!

че без нея сме загубени ;)
Много точно и красиво написано, но ти си го можеш!:)))
И снимките са вълнуващи;)))
Поздрави!

мястото и е навсякъде, въпрос на пожелаване ; загубваме се, за да я намерим и се намерим;)
снимките са на сина ми, винаги когато го придумам да снима съм доволна, повече го бива от мен с фотото

гледах в събота
"Нищо общо", много хубаво стихотворение ознаменува финала, така и не намерих превода, който е използван във филма

Е.e. cummings - i carry your heart with me

I carry your heart with me
(i carry it in my heart)
I am never without it
(anywhere I go you go,my dear;
and whatever is done by only me is your doing,my darling)
I fear no fate
(for you are my fate,my sweet)
I want no world
(for beautiful you are my world,my true)
and it's you are whatever a moon has always meant
and whatever a sun will always sing is you

here is the deepest secret nobody knows
(here is the root of the root and the bud of the bud
and the sky of the sky of a tree called life;
which grows higher than the soul can hope or mind can hide)
and this is the wonder that's keeping the stars apart

I carry your heart
(I carry it in my heart)

точно защото истини казваш, а те противоречиви според природата на любовта.
Чудесно е! В свои води плуваш, личи си:). Морето ти е необятно..!

вали и ме вдъхновява, въпреки мокрите крака

море да е! любов:)

Като змия която плува срещу течението на реките
като сабя която пада и пак се вдига безмълвно
като дебела жена която кипи
като бобени зърна които изникват
над изравнената с гребло земя
като стена която се руши от жарта на саламандера
единствен искрющ огън прекосяващ пустотата
като времето издялано от нощта
лъчиста като отдавна изгаснала звезда
която изведнъж отново светва
е моята омразна любов поезията.

Андре Френо

Любовта е във всичко и навсякъде!:)

http://www.youtube.com/watch?v=TQQ6SfPZggw