Дневник 19.11.2007

 

Получих гневно писмо от един бивш колега. Обиден ми е кръвно, защото съм бил споменал в едно предаване по радиото, че се оказал ченге. Той, видите ли, очаквал аз, като стар колега и приятел, да го защитя, а аз пък съм бил повярвал на Комисията по досиетата, която го обяви за доносник.

Навремето и двамата работехме в една проектантска организация. Проектирахме за чужбина. Налагаше се да ходим и на командировки в тази чужбина. Привикваха ни всички в служба „Задгранични паспорти”, за да ни дават лично паспортите със изходните визи, когато трябваше да пътуваме, примерно за Либия. На мен са ми предлагали онези милиционери от паспортната служба да им пиша донесения какво правят българите в Либия, как общуват с либийците, какво си говорят помежду си и прочие. Щом на мен са предлагали, сигурно и на други са предлагали. Сигурно и на този колега са му предложили.

Аз им обясних на онези милиционери, че не ставам за тая работа. Настояха все пак да опитам. Не опитах. Нищо не написах, нищо не им разказах. Оставиха ме на мира, а пък аз междувременно се захванах с научна кариера и изоставих проектирането за Либия.

Имам всички основания да вярвам на Комисията по досиетата за обявените имена на ченгетата. Разбира се, от архива на МВР са изчезнали много досиета. Затова и Комисията сигурно няма да извади всички доносници на бял свят. Същевременно ми се струва съвсем невероятно Държавна сигурност преди 29 години да е предполагала, че през 2007 година ще има партия ГЕРБ и един тогава млад архитект ще се кандидатира за общински съветник и районен кмет от тази партия, та да му е направила фалшиво досие или картонче, или какъвто там документ, за да му попречи да направи 29 години по-късно закъсняла политическа кариера.

Не осъждам никого за миналото. Много хора са били заблудени, или принудени, или шантажирани, или нещо друго, за да пишат или докладват за колеги, приятели, роднини. Нека тези неща да си останат там, в миналото. То беше по-сложно, отколкото се опитваме да го представим сега.

Същевременно не оправдавам никого за настоящето. Ако си се оцапал по някакъв начин едно време, недей да се тикаш на първа линия днес. Можеш да си продължиш да работиш, да печелиш пари, да си обичаш семейството, да си пиеш ракията с приятели ... Животът е толкова интересен и без да ставаш народен избраник с това леке на ревера.

Да приемем дори, заради целта на тези разсъждения, че тезата на моя бивш колега е вярна и той никога не е бил ченге или доносник. Комисията, обаче, го е обявила за такъв. А Комисията не е някаква махленска клюкарка, а държавна институция. Не би ли било редно в такъв случай набеденият да възрази официално и публично, да поиска преразглеждане на случая, а междувременно да се отдръпне малко назад от публичния живот, докато истината излезе наяве? Все пак от това да стане общински съветник на 57 годишна възраст не зависи кариерата и живота му, нали! Спокойно може да продължи да си бъде известен архитект и без да заема изборна длъжност в Столичния общински съвет.

Кой съм аз, за да раздавам оценки за хората, ще попитате! Аз съм човекът, който беше обявен публично за „Мистър 10%”, беше обвинен за всякакви далавери в приватизацията. Но аз съм и човекът, който си подаде оставката от всички държавни и партийни постове до изчистване на името ми. Аз съм и човекът, който вече седма година защитава името си в съда и се преборих да докажа невинността си по три наказателни дела. Заклел съм се и публично съм го обявил, че няма да кандидатствам за никакви държавни и партийни постове, че няма да участвам като кандидат в никакви избори, докато не сваля калта от себе си.

Това е според мен нормалното поведение в едно демократично общество. Вярвам, че България е демократична и правова държава. Вярвам, че тази демокрация има нужда, за да укрепне и да стане силна, хората, живеещи в нея, да се подчиняват на писаните и неписаните правила на правото и морала.

Затова, уважаеми обявени от Комисията по досиетата за доносници и сътрудници на Държавна сигурност, направете опит да не се тикате непрекъснато най-отпред и да управлявате държавата! Не се сърдете на тези, които не искат да ви виждат на тези места! Знам, че сте много амбицирани, освен това всеки ден виждате ваши бивши колеги да просперират, кой в президентството, кой в парламента, кой по министерства и общини ...

Нали приемаме, че сте искрени, че искате да сте в управлението на държавата за нейно добро, а не за собствено обогатяване?

Или нещо се лъжа? И кой трябва да се сърди в случая?

Направо не е истина, колко подобно преживяване имах аз. Срещнах се с бивш съученик, пред който възторжено му изложих идеята ми да си видим досиетата. А той реагира изключително нервно и ми обясни, че най-вероятно неговото име ще бъде открито в досиетата, защото ДС искала да му отмъсти, че не се съгласил да стане доносник. И че , естествено, всички досиета били фалшифицирани.
След такова изказване как да не хукнеш към комисията да си гледаш досието ;-)

Според мен и там не са докра честни нещата... Едните са от ДС и са във Властта, а тези, като твоя приятел не могат да влязат. Оттам и ропота...

България демократична ? Хайде де. Кога стана това. Да не проспах нещо снощи. В коя демокрация глакуват 30% срещу заплащане ? В демокрацията дето публичните разстрели по улиците от последните 19 години са нормално явление ?
В демокрацията дето осъждан и лежал в затвор е партиен лидер, с висок профил и достъп до парите по всеки ЕС проект.. или в демокрацията дето един от тройните партньори е доносник, а останалите - просто чужденци.

Уважавам доблестта да изправиш едни гърди и поемеш удара.

Но ме караш да се срамувам. Заради поколението ви. Родителите, дето не искат да поискат прошка.
Ясно е че живеете в ДС сценарии, написан далеч преди да се родя. Явно е че всеки пост, всяка институция, нова и такава в изграждане, започва оперативната си дейност само ако е одобрена от остатъците на този режим.

Четох как с Иван не сте имали време и не сте смятали за приоритет да отворите досиетата.
Е, в моя живот това значи че отчисленията ми за данъци няма да дойдат като твоя пенсия.

Щото аз така си ги представям нещата - те ме лъжат, аз ги посещавам онлайн, в почивките когато не летя през океана за поредната си академична титла.

Бъди честен още веднъж.

това дето тече е реставрация.

Преходът започна с реституция, после реставрация и накрая - дъното още е далече, каквото и да пише академията - рецесия. Нечувана. Невиждана.

Бъди честен и ми се извини. Поискай ми прошка.
Аз съм човек, който може да ти я даде.

Да си жив и здрав! Съвеста ти да е чиста - пред теб и пред останалите, които заслужават!!!

"Не прави на другите това, което не искаш на теб да правят!" Казал го е .......

Оо Божков, абе къде се изгуби бе човек.
Тука извадиха за изборите какво ли не от нафталина.

Много те бива, Сашо!
(Аз тъй им казвам на Александровците)
Лошото е, че това са друга категория хора. Никакви морални съображения не ги трогват.

Бош, яко лъжеш, много си нагъл!
1. Бил си проектирал, заемал си се с научна кариера... Какво можеш да проектираш? Интриги и клюки - до там се простират ограничените ти умствени способностти. Имал си щастието, че си израсъл в комунистическо семейство, та си понаучил английски, когато на нас твоите хора ни пълнеха главите с руски тъпни и политически "науки". Каква научна кариера можеш да направиш? Абсолютно съм убеден, че твоята квалификация на инженер е равностойна на студент 1-2 година в нормалните държави. Интегрално смятане, моделиране на процеси с частни диференциални уравнения, програмни езици, МАТЛАБ и МАТЕМАТИКА - това не са рок парчета, а много труд и интелект. Много ще се радвам да видя "нАучните" ти трудове в този блог.
2. Хората несправедливо те обиждали като Mr 10%. Напълно съм съгласен с теб тук! Тука съм чувал, че си проявявал страхотна гъвкавост - според клиента някога по-малко, някога доста повече. Ама ти наистина имаш хората за големи балъци, бе Бош! Ще ти кажа една истина - никога няма да влезеш в затвора за милионите, които си завлякъл. Информацията за това какво крадете не дойде от вашите братовчеди от БСП, а от разочаровани СДС-ри. За БГ съдебна система не ми говори - какъвто си инженер, такива са прокурорите и съдиите тук! Последните месеци един тъповат кънкьор видях какви чудесии прави - с наемане на хора да драскат по форумите в негова защита, с опит за потулване на случая от ченгетата, с "грешки" на прокурорите - та играчи като тебе само си представям какво могат да правят!
3. България е обречена да бъде управлявана от мошенници и некадърници като теб! Всяка секунда тук за младите хора е изгубено време! След приемането ни в ЕС, младите имат уникалната възможност да учат в истински университети и да придобият истинска квалификация. Дано повече младежи да се махнат от тази смотана държава!

@анонимен 3 и Свилен:

Много са ми забавни онези, които си мислят, че има нещо като демокрация, чист политик и т.н. ... Влезеш ли в политиката се гмуркаш яко в акотата. Често нямаш избор и "Не, не искам" не съществува.

Няма демократична държава, няма некорумпирани политици. Добре де, може да се срещат тук - там. То си е като негрите скиори, нали се сещате.

Тук из България се хапем, че имало подкупи не защото Нане взима, а защото Вуте не се врежда или взима по - малко.

АлБош си е пич. И да е взимал - на неговата съвест ще е, защото ако не беше той, щеше да е някой друг. Само че не е поредният retard във властта, има достойнство, интелект, виждане, слуша готина музика и пее добре :Р.

Хайде стига, че ще помислят, че го свалям.

Поздрави,
Б.

Ал, ще ти разкажа за една случка, която ме потресе когато четях бестселъра на Доналд Тръмп.
Та той, който загубил всичко и потънал в огромни дългове си вървял по улицата. И ето видял просяк и му завидял,помислил си че той днес е по -богат от него с милиони долари.
Но ето Ал, минали месеци и Доналд отново се изкачил на върха, постигнал го със силата на духа да не се предава, въпреки всичко.
Ето защо Ал, те уважавам ,защото си тук, пускаш страхотна музика и се бориш да си човек, да бъдеш, въпреки всичко.
СИЛАТА ДА СЕ ИЗПРАВИШ, ДА КАЖЕШ НЕ И ДА ПРОДЪЛЖИШ, ВЪПРЕКИ ВСИЧКО.
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Драги ми Ал-двуомя се дали Бош или Бънди е по-уместно!Ако наистина имаш такъв колега в качеството ти на какъв и от какво би могъл да очаква да го защитаваш точно ти?Ако той не е бил леке и наистина е работил за държавна сигурност няма нужда от защита-още по-малко от хора от вашето тесто.Вие дето за жълти стотинки продадохте майките и бащите си,дядовците и бабите си,продадохте и децата си като първите помияри, тръгнахте да се вживявате в роля на морални съдници.Не ви изнася на твоята компания държавна сигурност-ами имало държава-имало и сигурност.Тогавашните служби били под влияние на КГБ и според такива като тебе това е позор.Виж днешните като са под влияние на ЦРУ,МОСАД,МИ,СИСМИ и какво ли още не, това вече е абсолютен престиж.
Ако не знаеш- питай: като какъв се приемаше българина до вчера в бившия СССР да речем и като какъв се приема днес в която и да е западноевропейска страна.
Като един от хранениците на "синята идея"ти направиха институт-тихичко вземете да съберете малко информация как живее днес българина.
Направи тези две елементарни неща и тогава напиши какво си разбрал.

Здрасти Сашо,

Този път реших да се включа в многолога, макар и в работно време (Боже, колко съм недисциплинирана!) Но реших, че си заслужава да се поразмисля за нещо по-ценностно от незначителните нещица, които движа в момента със завидна скорост (с тайната надежда, че ще се поизпълни интелектуалния ми капацитет; ха – ха, имам самочувствие, нали?!).
Та това, което успешно запълни ако не толкова интелектуалния ми, то поне емоционалния ми капацитет, бе твоят последен текст от блога. Защото прочетох:
- Текст, написан на един дъх и затова достоен за дочитане (е, малко длъшък);
- По тема, актуална сега и, надявам се, доскоро;
- Със случка, тамянена, но за жалост актуална;
- Породила и мой спомен, приличен на твоя (някой път ще го разкажа).
Най-важното, което отдавна си мисля е това, което ти изричаш пряко и индиректно. Какво ли не може да му се случи на човека?! Важното е да реши след всичко сторено или несторено как ще поеме напред. И не става дума само за генерални неща, като случката с твоя герой. За всичко – малките и големи важни неща. За светлата дума, за топлата песен, за късата усмивка, за добрата истина.
Боже, нещо се разчувствах, но нека.
Иначе, свалям ти шапка, че имаш вкус към живота и явно умееш да го намираш навсякъде (живота де, не вкуса). Подозирам, че друг на твое място би тръгнал да громи враговете си или да се оправдава едно десетилетие. А ти си си намерил достатъчно предизвикателства и любопитности.
Казват, че имало възмездие. Не само на оня свят. Не съм сигурна, но ми се ще да е така. Не съм убедена също и в заслугите на Комисията. Не вярвам да изиграе роля на Чистача, който ще измете Онова в нас, за да се гледаме без страх в очите. Знам обаче, че трябва да има и прошка. Не е честно да натикваш всички „доносници” (с кавички или без) в задния двор на живота, заради етикет. Всяка съдба е отделна, всеки човек – свят, пълен с притворности, но и тъга. И всичко е заради онзи инстинкт, дето не го е измислил човекът – самосъхранението. Мислиш ли, че него като преодолееш, значи си герой. Малко като в Съветските филми?!
На финал. Имаше период, когато се гледахме в торбите (лукановото време), после се гледахме в значките (по филип-димитровото време), сега – в портфейлите … А кога ще стане другото – българинът да не си търси един–друг сметката, а да се радва на себе си?! Ти имаш ли отговор?
А, и още един финал. Махни тази снимка от блога.

Браво Сашо,

Истината преди всичко! Вярно е, че има неща за които не се говори, има и такива за които тече давност, но отвориш ли си устата казвай само истината - дори и да е неудобна за някой. В този някой включвам всеки :)

Илко

Рядко коментирам, но когато коментирам, коментирам текстовете, под които се изказвам. Направих си труда да прочена всички коментари под този текст и не заблязах нито един, който да коментира самия него. Авторът казва нещо много важно: ако има макар и бегъл и недоказан намек за това, че името ти не е кристално чисто, то не се навирай на хората в очите. Какво неясно има тук? Кое е осъдителното? Нека коментираме това. И моят коментар е този: за управленски позиции трябва да се кандидатирант хора, които не могат да бъдат шантажирани с миналото си, защото управниците са служители, а не властелини. Досието на служителя трябва да е чисто, за да си нямат проблеми после и служителят, и работодателят. При политиците работодателят е избирателят. Такива ми ти работи...

Не мога да повярвам , че ти Сашо можеш да предизвикваш такава просташка злоба в хората- разните там Свилен и 5555 - това са нереализирани хора - те при всеки строй и режим ще са злобни , завистливил.Считам , че ти си един от малкото политици , които си гледаха професионално работата и постигнаха не малко И щях да се учудя , ако не те бяха махнали.Махна те Костов - човекът , който разби СДС , който пропиля доверието ни , който се обиди на хората , че не го преизбрали, че не го разбирали и т.н. та трябваше Д-рМихайлов две години да го оправя.Най интересното в тази държава е ,че никога не се знае за какво конкретно се обвинява - някой казал , някой чул. А за обидения арх.Л.Л.който все пак стана съветник от ГЕРБ / слава богу не райожнен кмет/ не обръщай внимание - щом е тръгнал на тези години да гони политическа кариера значи ,че в професията не го бива - той май правеше и опити да стане Главен архитект на София- като си помисля ,че този човек сигурно ще стане Председател на комисията в СОС по архитектура и т.н. - но това е положението-важното е да си имаме здравето,приятелите,музиката и пътуванията.Ние си знаем работата,работим я и не се готвим да заемаме политически постове - те са за професионално нереализираните.

Божков, любопитството ми към блоговете и писачите по тях беше провокирано от една статия в Монитор. Авторът застъпваше мнението, че блогът е независима трибуна за хора, чиято възможност да изразят собственото си виждане по актуални въпроси е ограничена, било поради цензура, било поради липса на възможност да направят това в официалните средства за информация. В най-голяма степен това е така за тинейджърите и хора с нереализирани амбиции за обществена изява. Да се изявява в такава трибуна по най-разнообразни теми, включително и от личен битов характер, за един бивш министър в българско правителство е някак си неразбираемо. Предполага се, че такъв човек, макар и излязъл от активната политика, би трябвало да използва други форуми. Освен ако е олекнал до такава степен, че те да надхвърлят нивото на неговата компетентност. Именно това си мисля, че се е получило и с Вас. Вашето предаване по Дарик е по-професионално от другите Ви занимания на тема икономика, която предполага се е основната Ви област. Човек се пита и кога Ви остава време за свободните съчинения в този блог, наред с май целогодишната Ви ангажираност с пътувания и ваканции из Каварна, Бодрум и другите туристически дестинации. След като приключите с всичко това, кога намирате време за професионални и творчески изяви в т.нар. Център за икономическо развитие? Както бяхте казали някъде в своя блог - каквато ни е държавата, такъв ни е и рапа. Такива са ни и стратегиите за икономическо развитие - бих добавил аз. Тук неволно се натрапва асоциацията с един също като Вас бивш министър, който беше казал: "Ега ти държавата, щом аз съм и министър". Ега ти министрите - ще добавя аз.

Обикновено не отговарям на анонимни писачи, но това е интересно. Вестник "Монитор" не е върхът на мъдростта, затова очевидно не съм съгласен с тезата, че блогът е място за хора с ограничени възможности за публична изява. Тъкмо обратното, блоговете се превърнаха в универсално средство за свободна комуникация и най-публичните хора в света създадоха свои блогове, за да общуват директно с целия свят. Освен това, като ви благодаря за похвалата за моето музикално предаване, съм длъжен да ви съобщя, че освен със споменатите от вас дейности се занимавам и с още ред други неща. Преподавам в НБУ, консултант съм на наши и чужди фирми, колумнист съм във "Дневник" и други подобни занимания. Пътуванията ме обогатяват и ми помагат да разбирам по-добре света, в който живеем. Между другото, навсякъде има Интернет, а лаптопът е относително лек инструмент. Затова поддържането на блога ми изобщо не ме натоварва, а ми доставя огромно удоволствие. Пожелавам ви и вие да водите толкова пълноценен живот.

Разбирам те напълно ал , но горещите картофки трябва все пак някой да ги извади.

Не мога да не добавя - "Ега ти държавата с такова население" (Имам предвид писаниците на Ordinary)

аз пък те харесвам и обичам
По-нататък ще се регистрирам, сега вече стана много късно