“Секс ли” - възкликнали комунистите като взели властта и съвсем отговорно заменили това понятие с думата “порнография”. Поставяйки знак за равенство между едното и другото, те, първо, си присвоили божествени права и, второ, започнали да ги използват.

Най-напред те отнели правата на другите на физическа и полова същност. Това не било трудно. Направили мъжете равни на жените, като им отнели кавалерството, нежната сила и мъжкото самочувствие. После направили жените равни на мъжете, като ги облекли във ватенки, качили ги по комините на заводите и ги накарали да печелят пари. 

Нищо  не им струвало да им отнемат женствеността. Достатъчно било да забранят минижупите и да слагат печати по коленете им, да ги задължат да висят по опашки, да ходят грозно облечени, изкривени и уморени. Превърнали и жените, и мъжете в товарни животни и постепенно ги убеждавали, че сексът не е нищо друго освен долнопробна, мръсна капиталистическа порнография. Възвисените им Умове стигнали дотам, че не допускали да се коментират болестите, предавани по полов път. Откъде-накъде, питали те, у нас ще има такива болести? Такъв път у нас въобще няма!

“Любов ли?” - възкликнали същите Умове и веднага й дали определение. Нещо, което не могли да направят стотици философи в продължение на векове. Така се появило още едно равенство.

Любовта, това значело девойка и юноша, които след бурно комсомолско събрание отиват да ядат сладолед и да пият боза в сладкарница. Там юношата с ентусиазъм разкрива грандиозните си планове за ударен труд в завода за тухли и чугун, а девойката го слуша с блеснали от възторг очи. Ето, това е любовта. Чиста и възвишена, непременно платоническа. Допускало се най-много финална целувка по бузата. Немислимо било обаче подобни божествени чувства да възникват между представители на различни социални прослойки и възрастови групи. Това вече намирисвало на секс, тоест на порнография.

“Фройд ли?” не преставали да възкликват Умовете и реагирали тутакси. Фройд предизвикал появата на още едно равенство. Той не просто бил отречен. Той бил сравнен със земята. Фройд - това означавало разврат. Той  бил обявен за мръсник, сексуален маниак, пропаднал тип. И Умовете зорко пазели народа от пагубното му влияние.

Даже през 1986 г. Умовете продължавали да възклицават “СПИН ли?” - викали те и забранявали да се говори за тази болест. Защото нейното коментиране неизбежно изисквало употребата на такива мръсни думички като “презерватив”, “полов акт”, “проституция” или “сексуален партньор”. Е, това вече било прекалено.  И СПИНЪТ просто бил забранен.

А понеже разбирали от всичко, Умовете не допуснали студентите медици да изучават сексология. Да си учат там анатомията, казвали те, въпреки че и в нея има доста срамни неща, ама хайде! Затова студентите изучавали само патологичните отклонения в сексуалното поведение като раздел от психиатрията.

Противозачатъчните средства се давали само срещу рецепта. Така бързо се разбирало кой се занимава с пронография, защото забременелите жени, които искали да абортират, минавали задължително пред комисия от квартални клюкарки. Това било необходимо, тъй като този импровизиран другарски съд разобличавал срамното им поведение. Вестта бързо се разнасяла из махалата и съгрешилите усещали силата на колективното презрение.

Сексуалните сцени от филмите били изрязвани с ножица, но това се отнасяло само за чуждестранните филми, защото в тези, които били родно производство, такива сцени въобще не се снимали. 

Здравната просвета се ограничила с разпространяването на листовки, заклеймяващи мухите, плюенето по пода и самолечението. 

Литературата  разнищвала сюжети за ятаци, гадни капиталистически шпиони и самоотвержени разузанавачи с уморени очи и язва на стомаха.

А вярата в Бога била обявена за Опиум. Наркоманите, употребяващи  този опиум, били преследвани системно.              

Умовете не можели да позволят църковната венчавка да стои на едно равнище със законния социалистически брак и автоматически я поставили извън закона. Измислили нови ритуали, по време на които убеждавали младоженците, че представляват клетка на социалистическото общество. И за по-голяма достоверност наистина ги затваряли в клетки. 

Клетките нарекли гарсониери. Хайде пък да видим, казвали Умовете, как се прави секс в една стая с две деца!

Така минавали годините. Народът тънел в невежество по отношение на най-природния от всички природни закони. Ако все пак се раждали деца, то било защото възвисените Умове още не били открили тайната на Светото зачатие. Но това било само въпрос на време. И какво значели няколко си поколения пред великата цел за божественото отъждествяване?

Постепенно изчезвали очарованието, флиртът, нежността... Губели се страсти и чувства. Потискали се желания и влечения. Умирали пориви и стремежи.

Оставало грубото възпроизводство и тъмното невежество. Оставали 14 000 извънбрачни деца годишно, а Умовете ги заклеймявали, скривали ги  в жалки тъмни  дупки и ги забравяли.

Оставали криминалните аборти, мръсните порновицове, страхът, общественото  порицание, низвержението.

Оставал мракът.

Хората знаели, че някъде по света други хора се обичат и любят сред красота и свобода. Гледали по чуждите филми хубави любовни истории, необременени от сивотата на прозаичното всекидневие. Жените разбирали, че някъде има други жени, които държат на своята женственост, а мъжете се възхищават от сексапила, без да го освиркват цинично. Мъжете пък гледали как други мъже купуват на любимите си подаръци, но знаели, че не могат да си го позволят. Всички виждали как Там родителите се радват на влюбените си деца и ги изпращат сами на почивка, като навършат 16 години. 

От книги и разкази на случайни очевидци се знаело, че семейството Там е много важно нещо и се поддържа от Обществото, Държавата и Опиума. Че на жената е дадена възможността да бъде хубава, нежна и привлекателна. Да бъде добра, ласкава и предизвикателна. Че за мъжа било задължително да се грижи за нея и родените от любовта им деца, да ги храни, облича, развлича  и обича. По едно време даже се узнало, че в една държава бил разрешен бракът между мъже, тъй като тамошното законодателство се водело от принципа: ако един човек се нуждае от нещо, това нещо трябва да му бъде осигурено със закон. 

Хората чували за всичко това, но бързо го забравяли.

А вечер, връщайки се в клетката, с кални обувки и скъсани чорапогащници, с изпочупени нокти и посивели коси, с измръзнали ръце и крака, блъскани и ритани по автобуси и трамваи, съсипани от безмислен труд и отчайваща безперспективност, гладни, уморени и озверели, с празни джобове и пусти души, те изяждали жалката си вечеря и заспивали пред телевизионния екран.
Нямало букети, шампанско и музика. Нямало прегръдки, целувки и ласки. Нямало обич, нямало любов.

Постепенно изчезвали природните инстинкти и дори и животните започнали да превъзхождат хората, защото поне не разбирали в какви животни са превърнати.

Но и в тази приказка дойде ред да кажем “Един ден...”

Един ден станало ясно, че всичко това било грешка. Вдигнали се забраните. Сринали се оградите. Хората започнали да разбират, че дълго са били лъгани и че много са загубили. Че не е страшно неженени  двойки да спят в една хотелска стая. Че не е срамно да се обичат. Започнали да се интересуват. Нареждали се на опашка за “Психоанализата” на Фройд. Потърсили изгубената си физическа същност.

Всичко това обаче  се случило сто години по-късно.

Чак когато се сменили няколко поколения. Чак когато се повишила общата национална култура.

Когато децата в училище започнали да изучават биологичните закони не само при амебите и чехълчетата, но и при хората. 

Когато мъжете отново станали кавалери, а жените - просто жени. 

Когато любовта намерила своето естествено продължение в секса и  никой не намирал това за срамно. 

Когато сексуалният живот се превърнал в личен въпрос между  двама души и престанал да бъде работа на колектива.

Когато най-накрая премахнали знака на равенство между секса и порнографията, между Фройд и сексуалния маниак, между любовта и комсомола, между семейството и клетката, между мъжа и жената, между вярата и опиума.

Така, коригирайки математическата грешка, животът тръгнал по нормален път. Бебетата отново станали бебета, плодове на любовта, а не най-малките социалистически труженици. 

Порновицовете отстъпили пред нежността и свободата на избор. 

Изневярата слязла от дневния ред на ОФ-събранията и заела мястото си в семейните взаимоотношения. 

Абортите престанали да занимават клюкарите, не защото те  се променили, а защото никой вече не им разрешавал да се бъркат в тази работа.

И леглото отново се превърнало в свято убежище за влюбени, а не в кът за почивка на товарни животни.

Само че, както казах, това се случило сто години по-късно.

През това време хората разказвали тази приказка по вечерно време на децата си, когато спирал токът. Разказвали я подробно и страшно. За да ги научат веднъж завинаги как Простотията и Невежеството ръка за ръка с Нахалството и Властта могат да обърнат света наопаки.

И ако хората харесвали много тази приказка, то било, защото тя се явявала частен случай на една по-обща теория, която пък представлявала животът на три поколения.

Тези три поколения сто години по-късно отдавна вече били измрели.

Лъгани, съсипвани и потискани, те май всъщност въобще не били живели.

                3-9 април 1991 г., в.”21 век”