Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. stela50
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. stela50
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
01.07.2016 09:57 -
СТЪКЛО......Тя беше само седемгодишна.....
Тя беше само седемгодишна и приличаше на ангел, когато за пръв път разтърси света.
Смееше се твърде гръмогласно, за да бъде прилично, а в синьо - зелените и очи имаше твърде голяма болка за възрастта и.
Скулптурата и цъфна в двора на училището. Над двуметрова богиня с разголена гръд и листа вместо коси, на всяко от листата неразбираем символ. После, като я питаха какво означават тези знаци,тя вдигаше рамене, но специалисти, занимаващи се с тайнствени науки, установиха, че такива знаци има.
Питаха я кой е авторът на скулптурата. Тя се смееше и сочеше себе си.
Невъзможно беше.
Има деца, гении в музиката. Има и такива, които не рисуват, зле. Други, които пишат невероятни за възрастта си римувани послания към света.
За подобно нещо не беше се чувало.
От произведението си личеше, че авторът притежава зрялост и е запознат с анатомията. Статуята представляваше опасност за тогавашния политически режим и трябваше на всяка цена да се разбере кой използва детето.
Дълго я баламосваха, ухажваха, заплашваха, разпитваха.
Говори със специалист скулптор. С изкуствовед. С дузина анатоми.
Всички след това бяха убедени, че художникът е тя.
-Познава всеки орган на тялото. Нарича го със свое име, но го познава и знае за функциите му. Дете – гений.
Говори с психолози. Често им повтаряше.
-Исках да стана скулптор и станах!
Щом и те заключиха, че делото е нейно, следваха дълги дебати. За бъдещето й, за мястото на нейните способности в обществото, за статуята.
Имаше спорове и скандали. Накрая единственото, което се реши единодушно, беше статуята да бъде махната, защото заплашва моралните устои на трудещите се.
Тя не излезе седмица от къщи. Вдигна четиридесет градуса температура. А майка й, докато беше над главата й, също като нея плачеше й и нареждаше.
-Защо реши да станеш скулптор? Защо просто не решиш да станеш добра ученичка.
И тя стана. До четвърти клас, знаеш, материала и до осми. В осми в много отношения превъзхождаше и преподавателите си, но не го показваше. Трябваше да бъде добра ученичка, а това включваше в себе си и качеството да бъдеш обикновен.
Горе-долу, тогава се сближихме. За мене тя беше всичко. Аз за нея - малкото, което й трябваше да се чувства жива.
В следващите години бяхме неразделни.
Не сключихме брак веднага след пълнолетие. Аз трябваше да отбия военната си служба, а тогава е започнала да пише. Писа книгата още четири години. Отслабна и заприлича на призрак. Имаше огромни кръгове под очите и говореше странно. Налудничаво, но омагьосващо. Хипнотизираше с очарованието си. Колкото и да бе погрозняла.
Не съм голям познавач, но изгълтах книгата за дни. Почувствах, че гледам различно, че има нещо друго, нещо повече от мен в гърдите ми. Имах усещането, че съм станал по-богат.
Книгата й беше върната от седемнадесет издателства.
Режимът отдавна беше паднал. И се съмнявах, че пак ще изживее онова, което изживя като дете.
-Остави ги. Те не разбират…-не намерих подходящи думи да я утеша.
-Исках да стана писателка и станах…
Прегърнах я.
-Защо не поискаш да бъдеш съпруга?
Усмихна се и това беше отговорът й. От този ден нататък седем години това беше отговорът й.
Разхубави се пак. Стана дори по-красива от преди. По-красива и от ученичка. По-красива и от времето когато беше ангел. Сега беше повече от ангел. Паднал ангел.
Любеше, все едно беше няколко. И всяка с различна емоционалност и предпочитания. Раздразних ли й се, ме иронизираше, но тъй мило, че прихвах да се смея с нея, на глупостта си. Слагаше някакви магически билки в храната и не исках да ям никаква друга гозба, освен нейната, а тя обичаше да готви. Не затвори живота ми в прегръдката си и семейното ни гнездо. Напротив, преди това се чувствах ограничен. Тя ми откри врати…
И един ден без всякакви причини изчезна.
После открих бележката от една издателска къща.
Отдавна бяхме забравили книгата, а тя е водела свой живот, докато накрая…
Попаднала е там, където е трябвало да попадне преди години.
Свързах се с хората по телефона. Те отговориха, че още чакат съпругата ми да се появи, но нея я нямало.
Обявих я за издирване.
Два месеца по-късно открих писмото й.
„До теб съм. Така трябва. Исках да бъда стъкло и станах…”
Полудяла ли е? Не, не е. Често хората са си мислили така за нея, но накрая все се оказваше, че тя е пожелала да бъде. И е станала.
Не посмях да отворя прозорец. Ни да си сипя вино в чашка. Да обърша огледалото от прахта.
Все се боях да не я счупя.
Една сутрин, като се върнах в къщи след нощна, видях, че вратата ми е разбита. Крадци бяха направили погром. Били усетени и полицията извикана. При арестуването си оказали съпротива.
В апартамента ми всичкото стъкло беше натрошено.
С. К.
nikolaijambol.blogspot.bg/2015/07/blog-post_10.html
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Блогрол
1. Не мога да простя! Никога!
2. Обичай това, което имаш, преди животът да те научи да обичаш онова, което си имал!
3. Планът срещу славянските народи и света
4. Робските народи не познават своята история, благоговеят пред чуждата култура и раждат политици, които предават техните интереси
5. Кой кой е в Българя. Кой създаде групировките, кой ги обезглави и кой дърпа конците до днес!
6. Няколко признака, че краят е близо-ние ли донесохме злото в този свят
7. Цигани, евреи, българи-Как циганите изгубили азбуката си. Циганската инвазия
8. 1989 г.: За заплахата турската армия да влезе в София и как не бе изпълнен планът „Хан Тервел”
2. Обичай това, което имаш, преди животът да те научи да обичаш онова, което си имал!
3. Планът срещу славянските народи и света
4. Робските народи не познават своята история, благоговеят пред чуждата култура и раждат политици, които предават техните интереси
5. Кой кой е в Българя. Кой създаде групировките, кой ги обезглави и кой дърпа конците до днес!
6. Няколко признака, че краят е близо-ние ли донесохме злото в този свят
7. Цигани, евреи, българи-Как циганите изгубили азбуката си. Циганската инвазия
8. 1989 г.: За заплахата турската армия да влезе в София и как не бе изпълнен планът „Хан Тервел”