Може ли един сакат човек, висок по-малко от един метър, когото брат му и баща му буквално са носели на ръце до сцената, да се превърне във велик джазов пианист? Може, ако притежава едновременно гений и огромна воля за живот и творчество. Може, ако се казва Мишел Петручиани.
От малък, Петручиани се влюбва в музиката. Учи класическо пиано, но сърцето му е в джаза. Макар и болен от  osteogenesis imperfecta, едно генетично заболяване, което не позволява на костите да израстнат, той прави първия си концерт на 13 годишна възраст, а на 15 вече свири с Кени Кларк и Кларк Тери. На 17 издава първия си албум, на 18 образува първото си трио. На 20 се премества в САЩ, където концертира непрекъснато и издава близо 20 албума соло или с поредица от големи музиканти. На 32 получава Ордена на Почетния легион във Франция. На 36 умира от белодробно възпаление. 
А музиката му е жива!