Забелязали ли сте принципа, по който работят гадателите? Съобщават със сериозен и загрижен глас нещастията, които предстоят в близкото бъдеще, после се потопяват някъде за малко. Когато предсказанието им се сбъдне, се появяват отново в целия си блясък и ореол на безгрешност и събират овациите. Когато предсказанието им не се сбъдне, съвсем прагматично изчезват за по-дълго време. Публиката отдавна е забравила кой какво е пророкувал, когато те се появяват отново и, без да ни припомнят за неуспешните си прогнози, отново ни вещаят бъдещето.

В тази група естествено са “личната” гадателка на Берлускони, екстрасенси и представители на други окултни професии. В същата група, обаче, можем да си позволим да поставим и поредица от политически и икономически анализатори, някои от тях накичени с академични титли, други с дългогодишна журналистическа практика в най-големите електронни и печатни издания.

И тези икономически и политически “гадатели” си умират от удоволствие да предсказват предсрочни избори, разпад на коалиции, политически кризи, но любимата им тема винаги е била и си остава “ценовия шок”, който ще последва от нещо си.

Повод за тези мои разсъждения е поредното бързо забравено пророчество само от преди три-четири месеца. В навечерието на приемането на България в Европейския съюз се изписаха тонове мастило по темата за очакваното скоково повишение на цените от 1 януари, мастити анализатори се колебаеха дали ще е 20 или 50 процента, някои направо призоваваха към презапасяване със стоки от първа необходимост през декември. Като илюстрация само припомням някои от заглавията:

 “Сега” 3.9.2006  - “Европа идва с ценови шок”

“Медиапул” 13.9.2006 -  “Има опасност от режим на тока след 1 януари”,

News.dir.bg 27.10.2006 – “Цените тръгнаха нагоре”

“Новинар” 4.1.2007 – “Ще има ли ценови шок?”

“Медиапул” 4.1.2007 “Кабинетът ще прави група срещу спекулативни цени”

 

Вижда се ясно, че няма никакви шокове и трусове, месечната инфлация следва сезонните си флуктуации в рамките на приемливи стойности. Никакъв ценови шок не е имало. И ако през януари са се получили все пак някои малки отклонения, през февруари вече всичко се е върнало на мястото си.

Друг успокоителен знак е, че българските предприемачи не са се поддали на злокобните предсказания на политици, анализатори и журналисти. Очевидно е, че местният бизнес придобива нова увереност в силите си, научил се е да разпознава истинската тревога от фалшивата. Графиката за бизнес климата е много показателна илюстрация за това.

Бизнес нагласите през 2007 г. продължават да се подобряват. През февруари достигат  дългосрочен максимум от 1994 г. насам. Най-оптимистични оценки се дават в търговията на дребно и строителството. В търговията на дребно бизнесът очаква повишаване на търсенето от чужбина, без да се предвижда увеличение на цените. В строителството през януари е налице голям оптимизъм за осигуреността с поръчки за следващите шест месеца, отчита се намаление на броя на забавените плащания. Показателят рязко нараства през януари и се задържа така през февруари и март.

За стабилността на икономиката ни допринасят и някои фактори, които обикновено не забелязваме, но само когато се развиват в правилна посока. Външната задлъжнялост на държавата е точно такъв фактор. Когато движението е в посоката, която виждаме на следващата графика, тогава всичко е наред.

Ако посоката не беше низходяща, а възходяща, международните рейтингови агенции и инвестиционните банки щяха да се надпреварват да коригират надолу индексите за надеждност на инвестициите в България, доверието в страната щеше да спада, потокът на инвестиции щеше да е доста по-малък и тогава дефицитът по текущата сметка щеше наистина да бъде страшен, а не само повод за теоретични сражения между макроикономисти с различни възгледи.

Ще бъде особено интересно да следим през настоящата година съотношението между преките инвестиции и текущата сметка. Едва в началото на 2008 година ще можем да видим дали за първи път дефицитът по текущата сметка ще надхвърли по обем инвестициите и дали това би представлявало някаква практическа заплаха за икономиката ни. При всяко положение, обаче, през 2007 година и това плашило няма да бъде реален проблем за икономиката ни.

Както и очаквахме, преминахме през прага на Европейския съюз без да се препънем. Влязохме бавно, спокойно и сигурно. Сега сме изправени пред друг, вече съвсем реален, проблем. Бавното и спокойното започват да пречат. Като се съизмерваме с другите 26 в Съюза, виждаме, че бавното трябва да се забърза, а спокойствието трябва да се замени с амбиция. Ако можем да запазим сигурността, но да се задвижим по-бързо напред с повечко амбиции и конкретни цели, ще бъде отлично.