Александър Божков, съпредседател на Центъра за икономическо развитие:
Ценова тесла ни удря в началото на 2009 г
На мястото на големите инвеститори от Запад, азербаджанци ще перат парите си
у нас

- Г-н Божков, подготвена ли е България да реагира, ако ни засегне
финансовата криза, която вече се пренесе от Уолстрийт на Стария континент?

- Кризата няма да се отрази на джоба на българина, ако правителството и
Централната банка действат разумно. А те за момента не взимат никакви
превантивни мерки тези сътресения да не ни застигнат. До голяма степен
кризата е психологически въпрос, така че първата задача на управляващите е
да обяснят на хората защо не трябва да теглят парите си от банките.
Засега обаче няма заявка към редовия българин, че правителството мисли за
него и решава проблемите му. От изказванията на управляващите лъха свеж
оптимизъм, а финансовият министър Пламен Орешарски непрекъснато повтаря:
"Няма страшно за България!". Хората обаче все пак следят новините по света и
виждат, че редица много по-стабилни от нас държави

предприемат решителни действия

в тази ситуация. Ето, например, в момента нито една френска банка няма
сериозни проблеми, но президентът Саркози тича като луд нагоре-надолу и
обявява всевъзможни планове за защита на спестяванията, банките и борсата.
Ако кризата продължи, тя ще застъпи и следващото българско правителство и
мисля, че догодина голяма част от предизборния дебат ще бъде насочен към
това как да върнем растежа и инвестициите.

- Какви превантивни мерки може да вземе правителството в тази ситуация?

- Мерките трябва да са насочени към някои области, които на пръв поглед не
изглеждат свързани със световната финансова криза. Очевидно е, че нещата в
света се променят- инвестициите ще намаляват в глобален мащаб, а растежът
навсякъде ще се забави. У нас той ще остане положителен, но няма да бъде
рекордните 7%. Това означава, че се променят цяла поредица от
макроикономически показатели, които във всяка нормална държава са основание
за структурата на бюджета. Българското правителство се готви да приеме
бюджета за 2009 г. и на 30 октомври трябва да го внесе в парламента.
Задължително трябва да се променят някои параметри от бюджета догодина, за
да е по-лесно на българските граждани и фирми.

- Как точно трябва да се прекрои бюджета за 2009 г., за да може той да бъде
адекватен на настоящите условия?

- Пряко с бюджета са обвързани промените в данъчните и осигурителните
закони. При тази ситуация, в която фирмите ще го закъсат по отношение на
кредитната задлъжнялост, трябва да им се помогне, като се намали
осигурителното бреме. Освен това, машинката за събиране на пари от държавата
е ДДС.

Ако данъкът се намали на 17%, бюджетът няма да пострада изобщо,

а ще намалее и без това огромният излишък. Всяко едно понижаване на ДДС
означава много повече пари да остават в хората. Ето действия, които на пръв
поглед не са пряко свързани с кризата, но могат да покажат загрижеността на
управляващата коалиция.

- Един от най-преките начини, по които усетихме удара на кризата, е резкият
спад на чуждестранните инвестиции. Какви последици ще има това за
българската икономика?

- България има огромен дефицит по текущата сметка, което означава, че вносът
ни превишава многократно износа. Досега това не беше макроикономически
проблем, тъй като се покриваше от потока на инвестиции и имаше баланс. Но
при рязкото намаление на инвестициите в резултат на кризата, дефицитът ще
лъсне, кредитният рейтинг на България ще падне и ще бъде много трудно да се
привлича ресурс. Ще се получи

ефектът на снежната топка-

затруднено е кредитирането, затова няма инвестиции, а защото няма
инвестиции, няма да има и кредитиране.
Голям проблем е и откъде ще идват инвестициите в България. Природата не
търпи празно пространство- след отлива на големите стратегически инвеститори
от Запад, ще дойдат много пари с неясен произход. Азербайджанци и казахтанци
ще перат парите си у нас, инвестирайки в заводи за капачки, например. Като
си познаваме кратката демократична история, се опасявам, че тези хора, ще се
опитат да установят много сериозно политическо влияние, да си купуват партии
и закони.

- Възходящият тренд на лихвите по кредитите също уплашиха хората.

- Повишението на лихвите по кредитите не е толкова страшно. Досега беше една
кредитна вакханалия- хората се научиха да живеят на кредит, извърши се
голямо строителство, инвестира се в предприятията, което доведе до този
голям растеж на икономиката. Този бум изигра своята роля и сега е време да
се сложат юзди. Няма какво да се грижим и за БФБ. От това, че тя може да
фалира или да затвори, няма да пострада редовият гражданин- Дори 99% от
българските фирми няма да забележат, че няма да има фондова борса, защото тя
все още е бутиково произведение. Тоест в България проблемът с фондовата
борса, който се истеризира понеже ограничен брой играчи са ужилени, няма да
засегне повечето хора.

- Вашата прогноза за инфлацията след енергийният шок, който ни очаква тази
година?

- Склонен съм да мисля, че инфлацията ще се задържи в рамките на
едноцифрените стойности. В Центъра за икономическо развитие смятахме
6-7-процентно поскъпване, но това беше преди кризата и преди да се вдигнат
цените на природния газ. Който, между другото, се покачва напук на всякаква
логика- преди 4 месеца петролът беше 140 долара, сега е 90, а у нас синьото
гориво скача с 30 на сто. В краткосрочен план обаче увеличението няма да се
отрази на инфлацията- истинската тесла ще дойде догодина. Кампанията по
прибирането на реколтата свършва, така че цената на хранителните стоки може
да се увеличи рязко

само спекулативно.

Скокът на газа ще започне да се отразява върху отоплението, но пък сметките
за парно се плащат с 2-3 месеца закъснение.

- Доходите на българите са най-ниските в Европа. Същевременно финансовият
министър Пламен Орешарски призова работодателите да не вдигат заплатите, за
да не помпат инфлацията.

-Единственият реалистичен начин доходите ни да се увеличат радикално е да
направим революция в износа си. За целта трябва да преместим акцента от
експорта на полуготови суровини и енергийни ресурси към високотехнологични
продукти с висока добавена стойност. Но тук пак влизаме в омагьосан кръг- за
да можем да произвеждаме модерни стоки, които да изнасяме, трябва да имаме
инвестиции в модерни технологии, в ноу-хау, в партньорства с чужди фирми. А
когато общото ниво на кредитите и на инвестициите към България намалява,
трябва да имаме атрактивна държавна политика, която да каже: "Ние няма да
подпомагаме производството на ток, тъй като той не е краен продукт, а ще
подпомагаме производството на компютри и автомобили". Не мога да разбера
защо единственото нещо, в което държавата се втренчва, е енергетиката, след
като произвеждаме само ток. Българските граждани нямат никаква полза, че ще
построим "Белене"- оттам нито сметките му за ток ще станат по-ниски, нито
доходите му ще пораснат. Защо със същата стръв държавата не се захване да търси международни
партньори за изграждане на големи мощности за производството на компютри,
автомобили или фармацевтични продукти. Вместо това се хвърляме да правим
атомна централа, без да имаме собствено атомно гориво, газ и въглища, без
изобщо да имаме собствена база за енергетиката.

"Ние няма да
подпомагаме производството на ток, тъй като той не е краен продукт, а ще
подпомагаме производството на компютри и автомобили" - тук не съм убеден, че г-н Божков е прав. Дали строежа на АЕЦ-Белене пречи на други вносни производства - поне аз не виждам големи причини за това. А България има дългогодишни традиции в енергетиката и много способни специалисти в областта. Според мен това трябва да се доразвива, а не да се оставя да самозагасне някой ден.