НОВ ДОГОВОР С ГАЗПРОМ СЕГА?

ЕРЕТИЧНИ МИСЛИ БЕЗ ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

Александър Божков

Георги Попчев

Център за икономическо развитие

В началото на 2006 година за кратко, покрай руско-украинския газов конфликт, и нашият договор с ГАЗПРОМ стана обект на дискусии. После министър Овчаров зае героична поза и обяви че изгодният за България договор нямало да се пипа до 2010 година, независимо какво искат руснаците.

Наскоро се проведе заседание на българо-руската комисия. Научихме, съвсем между другото, че ГАЗПРОМ пак предлага нов договор, но българската страна държи да се запази статуквото, защото било изгодно за нас.

Когато е сключван договорът, може и да е бил изгоден. Да се опитаме, обаче, да разгледаме го разгледаме от днешна (и утрешна) гледна точка. Какви са даденостите?

·                    Общият енергиен баланс на България (по налични данни от НСИ справочник 2005, за Енергиен баланс на страната за 2003г.) показва, че потреблението на природен газ в страната се основава изцяло и единствено на внос (с изключение на по-малко от 1% собствено производство, което се отчита предимно само за статистически нужди).

·                    Към момента ГАЗПРОМ е единственият доставчик на природен газ за България и за това негово положение на естествен монополист съществуват редица физико-географски, икономически и инфраструктурни причини. ГАЗПРОМ реализира 20 на сто от световното производство на природен газ. Около 2/3 от използвания природен газ в страните от централна и източна Европа се осигурява от руската компания и тя ще продължава да има ключова роля за сигурността на енергийните доставки на континента.

·                    България ползува годишно около 3 млрд кубически метра руски газ. Днешната пазарна цена на газа, изчислявана по формула, в която основен параметър е цената на петрола, е около 270 щ.д. за 1000 куб.м.

·                    През българската територия минават транзитно около 16 млрд. кубически метра годишно в посока към съседните страни. Според сега действащия договор, транзитната такса се заплаща от ГАЗПРОМ на бартерен принцип, чрез предоставянето на определено количество (зависещо от обема на транзита през страната) природен газ на преференциалната цена от 83 щ.д. за 1000 куб.м.. Така половината природен газ (около 1,4 млрд. куб.м.) се доставя по преференциалната цена. По този начин БУЛГАРГАЗ може да поддържа непазарни цени на вътрешния пазар, по-ниски от реалните международни пазарни цени.

Зад тези очевидни дадености, обаче, са скрити някои не толкова очевидни и не толкова позитивни:

·        Енергийният баланс на страната сочи, че около 40 на сто брутното потребление на природен газ е вложено за преобразуване. Останалите 60 на сто са налични за крайно потребление. Количеството, налично за крайно енергийно потребление, отива почти изцяло за нуждите на индустрията (94 на сто). Най-големите потребители са в черната металургия, химическата промишленост и производителите на минерални суровини, съответно с 37, 18 и 16 на сто от крайното енергийно потребление.

·        На този фон общо използваният за енергийни цели природен газ от домакинствата, търговията и обществените организации се равнява на едва около 5-6 на сто от размера на крайното енергийно потребление (съответно 0.4% само за домакинства по данни от НСИ справочник 2005, за енергиен баланс на страната 2003 г).

·        Следователно, от субсидирания бартерен газ печелят не повече от 8% от населението като крайни потребители и тази част от индустрията на България – торови заводи и металургични предприятия – която използва тази ниска цена на газа, за да произвежда торове и метали за международния пазар с по-ниска себестойност и така да реализира повече печалби за търговските си дружества (обикновено регистрирани извън България).

·        Днес природният газ не е достъпна за всички енергийна алтернатива. Непазарната /силно занижена/ цена на природния газ създава непазарни конкурентни предимства за щастливците, които имат възможност да си го доставят пред тези, за които недостатъчно развитата инфраструктура го прави недостъпен.

·        Договорите за доставки на руски газ сега са първокласни международни търговски договори, в които цената е формирана на базата на определени количества по принципа “take or pay”. България трябва да получава или плаща за около 6 милиарда кубически метра газ годишно, а тя купува само половината от договореното количество. Натрупаните неустойки за неполучените договорени количества са за около 4 милиарда долара. Русия не си ги е поискала досега. БУЛГАРГАЗ настоява да се спазва договора за бартера по транзита, но не иска да изпълнява договора за доставка на количествата.

Видно е че, от днешната икономическа гледна точка, изгодността за българската държава и българското население на днешния договор с ГАЗПРОМ е доста съмнителна. Да погледнем сега на този договор и от днешната политическа гледна точка.

·        Дългосрочното бартерно споразумение не се основава на пазарен принцип, тъй като цената на размяната за двете страни не се контролира от пазарния механизъм, а самият бартер дискриминира останалите участници на пазара. Следователно за реализирането на бартер са необходими не само икономически ползи за двете страни, а и политическа подкрепа. Това прави “изгодната” сделка изцяло подвластна на продължаването на “братската дружба”, каквото и да значи това след приемането ни в НАТО.

·        С приемането на България за страна-член на Европейския съюз, сега действащия договор за газ ще противоречи на Енергийната харта и директивите за търговия с природен газ на Европейския съюз. В Европа няма бартер. Следователно от 2007 до 2010 година България ще бъде по свой избор не съвсем европейска държава, а ще трябва да подбира политическите си тези така, че да не разсърди Русия.

·        Докато руснаците ни пращат субсидиран газ, не може да се говори за диверсификация на доставките. Субсидираният газ привидно винаги ще е по-евтин, но политическата му цена – зависимостта – винаги ще е по-висока.

·        Отказът от промени в договора с ГАЗПРОМ до 2010 година (юридически напълно възможна позиция), ще постави България в особено неблагоприятно положение при договарянето за следващия период. Разбира се, това ще бъде грижа на друго правителство, не на сегашното...

Сега да се опитаме да излезем от шаблонното поведение и лозунгите и да разгледаме “греховната” идея за сключване на нов договор с ГАЗПРОМ сега.

·        В този договор очевидно евтиният бартер ще изчезне и ще бъде заменен с директни плащания от ГАЗПРОМ за транзита. Тези плащания, обаче, ще бъдат ясни и дългосрочни, което ще позволи да се инвестира в разширяване на мрежата и увеличаване на доставките за Сърбия, Македония, Гърция и Турция.

·        Ако имаме ясно и дългосрочно споразумение за транзита, ще можем да се изправим срещу конкуренцията. “Синият поток” вече работи и има свободен капацитет, който спокойно може да поеме транзитираните през България обеми. Турция вече въведе в експлоатация своята част от газопровода наречен Турско-гръцки интерконектор. Гърция също строи своята част от  този газопровод и до края на 2006 г. обиколното трасе ще е готово напълно. Това трасе ще може да доставя газ чак до Австрийската граница.

·        Дори и при реализирането на алтернативен проект за доставка на газ, като НАБУКО например, преобладаващата част от синьото гориво отново ще идва от Русия. А това означава, че сигурността на доставките ще зависи от ясни и дългосрочни споразумения с ГАЗПРОМ.

·        Изкуственото задържане на ниски цени винаги води в последствие до шоково поскъпване и инфлационен натиск в икономиката. С промяна на договора сега ще се избегне подобна възможност през 2010-2011, когато България ще е член на ЕС и допълнително може да се появи висока инфлация в следствие изравняването на цени и доходи. Новият договор трябва да предвижда постепенно променяне на крайната цена на потребителите така, че преди 2010 да се постигнат чисто пазарни отношения.

·        Пазарните цени ще доведат и до либерализация на пазара и въвеждане на пазарно ценообразуване на природния газ за крайните потребители. Либерализацията на пазара от своя страна ще създаде конкуренция и евентуално развитие на газопреносната инфраструктура, което ще даде възможност най-накрая да стане истинската битова газификация.

·        Подписването на нов договор сега може да доведе до успешна приватизация на БУЛГАРГАЗ, защото за първи път в историята си българското дружество ще може да функционира като истински търговски субект.

·        Пазарните цени на газа ще стимулират индустриалните потребители за повишаване на енергийната ефективност в техните производства и съответно повишаване на тяхната конкурентоспособност.

Сигурно има и много други аргументи за и против един нов договор с ГАЗПРОМ  сега. Не трябва, обаче, да се профанизира дебатът, както стана с АЕЦ “Козлодуй”. При една толкова сложна материя, каквато са международните договори в енергетиката, където политиката има непресекващи желания да доминира над икономическата логика, понякога е добре да избягаме от популистките клишета и да потърсим истинската изгода за хората в България.

А тя може да се окаже скрита зад най-непопулярната теза.