През февруари 2005 година написах тази статия. Тогава оставаха два месеца до подписването на договора за присъединяването на България към Европейския съюз.
Сега остават малко повече от два месеца до реалното ни приемане в Съюза. Да прочетем още веднъж тази статия и да си помислим дали нещо се е променило, по-близо ли са до Европа тези, които уж ни водят натам.

Accession за политиците ни

Александър Божков

 Дневник, февруари 2005

Ако попитате хората на улицата кой председателствува в момента Европейския съюз, повечето българи биха се затруднили да ви отговорят. Въпреки своята ненатрапчивост, фактът на Люксембургското председателство е важен за нас най-малко в два аспекта.

Първият е съвсем конкретен. На 25 април българският министър-председател и премиерът на Люксембург ще подпишат договора за присъединяване на страната ни към бленувания съюз на богатите, уредените и спокойните държави.

Вторият аспект, обратно, изобщо не е конкретен, а е съвсем символичен. Люксембург е най-малката държава в Европейския съюз. Люксембург не може по нищо да се мери с гиганти като Германия, Франция, Великобритания, Испания, Италия. Но Люксембург е абсолютно равноправен член на Съюза и има същите ангажименти, отговорности и правомощия като всички останали двадесет и четири страни в общността. Само след година и половина и ние ще се наредим до Люксембург и останалите и ще бъдем част от Европа на двадесет и седемте. Дай Боже!

Тонове мастило са се изписали по вестниците за това дали ще сме готови към 1 януари 2007 за това членство. Не искам да ви занимавам нито с икономическите, нито със социалните, нито с екологичните или някакви други формални аспекти на тази готовност.

По повод на Люксембург размишлявам за европейската политическа култура. По повод на наближаващите избори у нас разсъждавам за българската политическа култура. И тези два потока на разсъждение много трудно се пресичат.

В Европа първо дванадесет, после петнадесет, а сега двадесет и пет държави намират общото в принципите и интересите си, за да вървят заедно напред. Между тях има конфликти, разнопосочни интереси, стари и нови вражди, историческа непоносимост. Очевидно е, обаче, че за тях по-важно е това което ги свързва, както и осъзнатият факт, че заедно могат повече, отколкото поотделно.

При наличието на постоянно кървящата рана в Белфаст, как ли си общуват британските и ирландските представители на всички нива в Брюксел? Француците и германците са воювали и са се мразили в продължение на столетия, защо тогава днес именно те заедно са не само стожер на стабилността на Съюза, но и активни агитатори за все по-тясно обвързване и превръщането на общността във федерална държава? Как се оформя единна външна и отбранителна политика при коренно противоположните виждания на Полша и Франция по Иракската война  примерно, и при отказа на Австрия и Швеция да членуват в НАТО? Как се помиряват ядрените електроцентрали на Франция със забраната за такива в Италия заедно в общата електропреносна мрежа на Европа?

В Европейския парламент пък политическият диспут се води между Европейската народна партия, Партията на европейските социалисти, Европейските либерали и други подобни наднационални партийни структури. Там можеш да видиш как примерно белгиец и грък са обединени зад общ проект за резолюция, която холандец и словенец, заедно с някой друг грък или белгиец, категорично отказват да приемат. Испански депутат от Партидо Популар на Аснар и друг испански депутат – от Социалистическата партия на Сапатеро, по един въпрос са непримирими противници, а по друг заедно защитават испанския интерес.

Целият този ужасно сложен, но работещ комплекс от политически, национални, икономически, етнически, социални и всякакви други отношения символизира европейското разбиране за политиката. Европа е сложен континент, със сложна история, със сложна география дори. Например никой не може да посочи точно източната граница на Европа. Затова има тежък дебат за Турция, утре ще има сигурно такъв и за Украйна, Молдова, Грузия и Армения.

Както забелязваме, обаче, колкото и да е тежък дебатът, накрая му намират успешния финал. Не се бият, не се развеждат, не се обиждат до гроб, дори не правят декларации, че никога няма да седнат на една маса с някого. Точно наопаки, първо заявяват ясно кой на каква позиция е, после разговарят, сближават позиции, търсят най-полезното за европейското развитие; ако не се разберат, се оттеглят малко да починат и да потърсят други варианти и накрая се разбират все пак, защото най-важното е да се върви напред.

Да се обърнем сега към себе си и да се вгледаме в нашенската политическа действителност. Петнадесет години след началото на пътя ни към обединена Европа и по-малко от две години преди осъществяването на европейската ни мечта, отношенията между политическите ни субекти продължават да се изграждат на основата

• не на разума, а на емоциите,
• не на солидарността, а на самолюбието,
• не на интереса, а на интересчийството,
• не на предсказуемостта на поведението, а на непостоянството и политическите лупинги,
• не на почтеността, а на хитростта и продажността,
• не на съгласието, а на непримиримостта.

Често се забравя един съвсем естествен, но важен резултат от присъединяването ни към Европейския съюз. (Интересно е тук от чисто езикова гледна точка, че accession, което ние превеждаме като присъединяване, означава също и допускане, възкачване, признаване, достигане.)

България ще трябва да избере и изпрати в Страсбург и Брюксел депутати за Европейския парламент. България ще има комисар, България ще има високо политическо и административно представителство във всички структури на Европейския съюз. Тези български политически представители ще трябва да се възкачат, да достигнат новите си постове, но и да бъдат признати и допуснати до тях.

Тези български представители в Европа няма да паднат от небето. Те са днешните ни политици, депутати, министри, партийни активисти, кметове, областни управители. Вече е видно, че второ пришествие на някой друг цар не се очертава до юни и българинът ще избира първите свои държавници, които ще станат равноправна част от европейския политически живот, измежду сегашните ни политически играчи.

Затова, вгледайте се добре в поведението им днес и преценете доколко са готови да се възкачат и достигнат, да бъдат признати и допуснати едни такива хора.

Тези, които членуват в една и съща партия в Европа, а се вдигат и отиват чак до Будапеща, за да покажат на западните си партньори как могат по махленски да се карат и да не се разберат на чужд терен.

Тези, които произнасят пламенни и убедителни речи против продажбата на земя на чужденци, а после, сякаш не са говорили нищо, небрежно и някак мимоходом натискат зеления бутон и приемат промените в конституцията.

Тези, които единия ден обявяват, че правителството “краде като за последно” и утре трябва да бъде свалено, а в този утрешен ден влизат в крадливото правителство с министър.

Тези, които години наред са били начело на една партия и, когато престанат да бъдат начело, не само напускат партията си, но си правят нова, чиято главна цел в живота е да наплюе старата.

Тези, които петнадесет години са ту десни, ту леви, в зависимост от финансовия си интерес, после обявяват това поведение за либерално се записват в либералния интернационал, а лидерът им управлява партията като някой средновековен паша.

Тези, които с едната ръка гласуват за НАТО, а с другата бършат сълзи пред новоиздигнатия паметник на активния борец против империализма Тодор Живков.

Тези, които са излъчили правителство и уж го подкрепят, дори и с цената на позорни измъквания през задния вход на парламента, после гласуват единодушно решение против една важна стъпка на това същото правителство, после единодушно гласуват вот на доверие на същото правителство, после единодушно гласуват за смяна на четирима министри пак в същото правителство. (Всичкото това в рамките на не повече от седмица.)

Тези, които са готови да провалят цяла многопартийна коалиция, не защото имат различни виждания за управлението от другите партии, а защото не понасят конкретен лидер и отказват да седнат на една маса с него, а после отиват точно при този лидер и подписват с него споразумение за общи листи.

Други, които на всеки пет дни сменят ориентацията си и са готови да се присламчат към всяка партия и коалиция, която им обещае три сигурни места в следващия парламент.

Такива, които уж са в опозиция, пък имат до трима министри в правителството.

Разни, които представляват само себе си и половината си семейство, провалили са се фатално в политиката, но се кичат с помпозни партийни наименования и искат да участват в разпределението на баницата, без да осъзнават, че с появата си само пъдят избирателите.

Разни, които обявяват за враг всеки, който не мисли точно като тях. И други разни, които са готови пък да станат приятели и ортаци с всеки, който им даде министерство или поне депутатско място.

Сред тридесетте преговорни глави има всичко за хармонизацията на законите, на стандартите, на стоките, на капиталите, на земеделието и транспорта. Няма обаче специална глава за евроинтеграцията на политиците ни, за хармонизацията на поведението им и за промяната на балканския им морал.

Тези неща не могат да се опишат в присъединителния договор. За тях няма нито ФАР, нито ИСПА, нито САПАРД.

Те са изключително и само в ръцете на нас, на българските кандидат-европейски избиратели. Мислете!

 

 

"В Европа първо дванадесет, после петнадесет, а сега двадесет и пет държави намират общото в принципите и интересите си, за да вървят заедно напред. Между тях има конфликти, разнопосочни интереси, стари и нови вражди, историческа непоносимост. Очевидно е, обаче, че за тях по-важно е това което ги свързва, както и осъзнатият факт, че заедно могат повече, отколкото поотделно. "

Истината е съвсем друга и няма защо да си кривим душите : става дума за икономически и корпоративни интереси. И ако "Европата" имаше интерес от това ние да сме РАВНОПРАВЕН член, щеше да налива пари в образование и здравеопазване (по правилния начин), а не в проекти като "Красива България". Иначе само се стимулира затъването в дългове. Няма нужда да се лъжем, че давайки жито на африканеца, му помагаме да излезе от бедността. Покажи му как сам да си отгледа култури.

Колкото до балканския ни манталитет (казано нежно), шуробаджанащината си я има и в Европа, другите неща - също. Не сме измислили топлата вода. Просто там много неща са скрити зад добри маниери и липсва показността, която при нас явно е въпрос на чест. :)

Добро утро! Освежаващо действа едно такова четиво рано сутрин. Явно съм пропуснала статията в печатен вид, но сега си наваксах, за което благодаря!
Дам... от позицията си на млада девойка съм съгласна, че поведението, описано по-горе, подхожда на децата в детската градина, но той народа си има хубава поговорка за куклите и парцалките. :)
Но странно защо, докато изчитах това и преглъщах жадно кафето се сетих за един весел виц, който стана много популярен преди време по повод едни събития в САЩ. Ето го:

Разхожда си се някакъв човек из зелените поля около Кремиковци и вижда странна гледка!
Един объркал се парашутист без да иска се удря в един от гордо изправените комини.
Човека плюе на земята и си казва:
- Каквато държавата - такива и терористите. :)

Успешен и слънчев ден!

Не съм в настроение да пиша сериозно по темата, въпреки че наистина имам какво да кажа.
Европа ни приема, защото това отговаря на стратегическите й интереси. Така е договорено в Малта :)
Факт е, че в последните 5, дори 7 години, скоростта ни се уби неимоверно много и малко ни побутнаха, след като миналата година инерцията тотално се изчерпа.
Като във вица за "Москвич"-а, който ще се въздържа да кажа, за да не отблъсна детската аудитория.

Моля Ви да дойдете на форума на Проект 681 http://www.proekt681.org/ и там да обсъждаме всички как на следващите избори да има наши кандидати, та да не си поставяме както сега въпроса да гласуваме или не, когато не се припознаваме в нито един от кандидатите на системата. А самата система можем да я променим само чрез демократични избори.



Ето основното предложение за дискусията на форума на Проект 681 http://www.proekt681.org/



Накратко, става въпрос за следното. Това ще бъде една анти-партия - по формата си ще е политическа партия, а по съдържанието и функционирането си - гражданска организация в която ще има място за най-разнородни мнения и личности, стига те да споделят основните ценности на демокрацията и правовата държава. При прояви на членовете несъвместими с тези ценности ще се пристъпва към изключването им като най-крайна и изключителна мярка.

Във всеки избирателен район ще се създаде по една местна самостоятелна структура, която ще има за цел да организира дебати и мероприятия по общоприемливи теми - правова държава, борба с корупцията, етнически мир, борба с дискриминациите и т.н. Всяка местна структура вътрешно ще издига кандидатите (членове и не-членове) за съответния избирателен район - за народни представители, общински съветници и кметове. Излъчването на кандидатите и нареждането на листите ще става на общо събрание от членовете на местната структура и след дебат между съответните кандидати, на който могат да присъстват и задават въпроси и граждани-не-членове. Всеки член ще може да гласува на първия кръг само за един кандидат. Гласуването ще е ТАЙНО. Листите ще се подреждат според броя на събраните гласове. Между двамата кандидати с най-много гласове ще се прави втори дебат при същите условия и при тайно гласуване, за да може най-достойният и популярен между тях да се очертае като водач на листата и нейното лице и глас пред обществото. По този начин смятам, че най-добре ще бъде решен въпросът за ЛИДЕРА, който единствено може да осигури успех на цялата листа.

Всяка местна структура сама ще си определя кандидатите и няма да има никакви парашутисти от София. Българите от чужбина, както и тези в България, сами ще си изберат една от тези местни структури, в които да членуват. От чужбина ще се гласува по пощата или по електронен път. Няма да бъдат допускани за членове само щатните и нещатните служители на държавна сигурност, осъжданите за стопански престъпления и ръководните кадри от БКП.

Що се отнася идейната рамка - тя ще е достатъчно широка, за да може да побере както републиканци, така и монархисти, но без анархисти. Там можем да заложим безспорни политически мерки като например:

- истинска съдебна реформа
- пълно отваряне на досиетата и закон за лустрацията
- право на индивидуална конституционна жалба
- право на гражданите на законодателна инициатива (като междувременно всеки депутат на тази партия ще поеме задължението да внесе от свое име абсолютно всеки законопроект на гражданин, който му бъде даден с тази цел)
- намаляване наполовина на чиновниците в държавната и местна власт от некадърните и корумпираните, както и чрез допълнително минаване през конкурс на останалите, като същевременно се увеличи двойно заплата на останалата половина от чиновниците и рязко се увеличи ефективността на тяхната работа и отношението към гражданите. Високата заплата ще гаранция, че тези чиновници по-трудно ще се подават на корупция.
- намаляване на депутатите от 240 на 120,
- приемане със закон на принципа, че ако администрацията не отговори на молба в законоустановения срок, мълчанието й ще се счита за даване на исканото административно разрешение. Такава мярка вече бе приета в Полша с цел да се предотврати корупцията там. Същевременно, ако администрациата е трябвало да откаже изрично издаването на искания акт, поради противоречие на разрешителното със закона, то ще се търси дисциплинарна и наказателна отговорност на ленивия служител.
- Мажоритарна изборна система без изключение
- списъкът може да се продължи с идеите, които ще предложите и вие.

Иначе всеки кандидат за изборна длъжност сам ще се определя и ще прави своята конкретна политическа програма, като членовете в местните структури ще избират между всички представени им кандидати и програми

Ролята на централното ръководство на тази партия ще бъде да организира мероприятия интересуващи гражданското общество и ще се проявява като гражданска организация, а не като политическа партия. Приемането на формата на политическа партия е единствено с цел да не се получава разсейването на гласове в национален мащаб.

Ако се стигне до вземане на властта - в правителството ще могат да влизат и технократи, които не са членове - иначе и сега знаете, че правителството не може да излезе в управлението на страната от строгите рамки, които му налага МВФ (валутен борд) и Европейския съюз.

Идеята за превземането на народното събрание е да се направят нужните основни конституционни и законови реформи, включително и чрез свикване на Велико Народно Събрание. След като тези промени бъдат направени и демокрацията се установи и заработи в България, то тази партия на безпартийните ще се разпадне и от нея ще излязат бъдещи нормални политически партии от западен образец със съответната лява, дясна или центристка насоченост.

Разбира се, при боравенето с общите пари на тази партия следва да се осигури пълна прозрачност.

Накратко, целта е да се направи една обща отворена политическа структура на гражданското общество, което да си върне властта от мафията в България, и да вкара тази мафия в затвора. Научихте ли че след като Стефан Софиянски си купи самолет това лято, то Вълкът който се грижи за събирането на боклука в София, тези дни се сдоби с лека кола Бугати за 1.3 милиона евро, вместо двамата да си цакат сантасе на някое топло място. Е за това става въпрос !

Моля Ви за Вашите мнения по идеята !

georgikerelov@abv.bg