Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2006 09:57 - Един смислен дебат
Автор: albosh Категория: Политика   
Прочетен: 2224 Коментари: 3 Гласове:
0



По повод на един от предишните ми постинги, получих интересен коментар от ridiculous
Повтарям го тук, за да не го търсите:

"Кокала" е фантазиран. Но това е напълно достатъчно, за да могат един бюлюк достопочтени български мъже да се сдърпат за него. Хората се дърлят за фантазирани благини в ръцете на другите себеподобни.

Между другото, в коментара, който предлагате за неуспеха на изборите, отсъства дори и бегъл опит да направите анализ на провала на дясното в контекста на общността, в която се случва този провал – посткомунистическа България.

Така Вашите обяснения са заключени в свадите между политическите Ви колеги, а подобни обяснения, освен че са повърхностни, не предлагат особено съзидателни стратегии за действие.

Аз твърдя, колкото и да ми е неприятно това, че в България в момента не може да има автентична десница. Смятам, че това е така, тъй като десницата е изразител на тежненията на предприемаческата част от гражданите в една страна. В България няма автентично предприемачество. Тук има помазани от комунистическата партия псевдо-капиталисти, известен брой мафиоти (не знам да ги деля ли специално от пърните), а почтения бизнес е задушен или едва кретащ. Има и огромни, абсолютно автентични маси от хора, които не са готови да управляват живота си автономно и да творят. Те се интересуват единствено от преразпределението на ресурси и са неистово уплашени от възможността да бъдат отговорни за живота си. При това положение тези, които естествено биха припознали една дясна партия като изразител на своите интереси просто не съществуват или са съвсем малка група хора, а съпротивата срещу дясното и отговорността за собствения живот, която то символизира е огромна. Една от изявите на тези съпротива е, че дясното се разкъсва от раздори, противоречия и така обслужва съпротивата срещу себе си. Няма да ви обяснявам в детайли за какви процеси иде реч. Има си книги по въпроса.

Ако десните партии са сериозни в намерението си да бъдат десни (а не да осигуряват потомците си до десето поколение, злоупотребявайки с властта си, когато им я дадат, както направиха в годините, когато просто яхнаха гребена на потребността от промяна), те трябва да си отгледат избиратели. Което означава да вложат огромни усилия в отглеждане на предприемчивост у младите хора.

Предприемачеството е тази характеристика на личността, която прави индивида способен да види света по такъв начин, че кокалите се умножават до безкрайност (т.е. от пренареждането на връзките между нещата се формира печалба).

След още две поколения отгледаните сега предприемчиви умове ще бъдат техните избиратели и те ще са мнозинство. Обаче това е дългосрочна инвестиция, а десните т.нар. лидери искат да управляват сега. И в това се състои тяхното политическо късогледство, кривогледство и други дефекти във визията ;-)

Аз не вярвам, че в момента в дясното политическо пространство има личност или личности, които да са готови да платят личната цена за утвърждаването на дясното.

Значи, с прискърбие трябва да Ви съобщя, г-н Божков, че дясната идея дълго ще бъде непопулярна и, ако Вие сте същият Александър Божков, който известно време се подвизаваше в правителството, възможно е да направим допускането, че Вие лично имате участие в това развитие на нещата.

Ако приемем подобно допускане за валидно, Вие имате уникалната позиция да анализирате какво е това явление, което Ви провали. Лично Вас.

След като участниците в политическия процес от дясно съберат доблест да направят подобен разрез на собственото си участие, може би шансовете ще се увеличат. Обаче в момента подобен процес въобще не е на дневен ред. Поне аз не го виждам в блога Ви. Така че преди да правите нови партии, направете нещо за личното си развитие, а после ще видим...

E, съжалявам за ядосания ми постинг, но аз съм от тези 260 000 дето гласуваха за Беронов и в някакъв смисъл - за десните партии и ми писна да ме представлява агент Гоце&Co Ltd, защото вие отдясно нито можете да решите кой да води бащина дружина, нито сте в състояние да родите една свежа идея, която да е нещо повече от имитация на дясно мислене и заради която си струва да работи човек.


Ето и моят отговор:


Уважаема госпожо ridiculous,

Това, което сте написали, е изключително ценно. Това вече е същностен дебат.

Нека, преди всичко, да направя някои уточнения. Съвсем права сте, че текстът ми се занимава само с конкретната ситуация между партиите и лидерите им в българската “десница”. Това исках да коментирам в този текст. Колкото до голямата тема за дясното и лявото в България – можете да погледнете в блога и предишни мои статии, където съм коментирал този въпрос в детайли. Същата тема съм развивал в продължение на няколко години в публикациите ми в медиите. (През Google ще ги намерите лесно).

Позволете също така да възразя срещу вашето твърдение (а то е доста широко разпространено), че у нас няма автентично предприемачество и всички там са всъщност бивши ченгета или комунисти, “назначени” за средна класа. Това категорично не е вярно. Стотици хиляди са активните хора, които в последните петнадесет години се научиха да разчитат на себе си и да не чакат заплата от държавен или частен работодател. 99 % от фирмите в България са малки и средни и те осигуряват 79% от заетостта, 75% от оборота и 61% от добавената стойност. Броят на малките и средните предприятия надхвърля 216 000.

Всъщност в България вече има значимо предприемаческо съсловие. То, съгласен съм с вас, не вижда своето представителство в днешните лидери на СДС, ДСБ или други “десни” партии. Затова проблемът е в партиите, които не разбират предприемачите, а не в липсата на предприемачи. Това са партии на прехода, тяхната сила е в разрушаването на старото. Техният градивен капацитет беше да следват няколкото прости и ясни цели – установяване на многопартийна демокрация, пазарна икономика с преобладаващ частен сектор, европейска и атлантическа интеграция. С тези си задачи СДС (защото другите са негови отломки) се справи напълно.

Сега следва новото предизвикателство. Да бъде предложена политическа платформа, която да бъде припозната не само от предприемачите, но и от всички хора с вяра в собствените сили и възможности (десните избиратели). Очевидно е необходимо да се съчетае натрупан политически опит и свежо дръзновение. Също така е важно да се разбере дали може да се надгражда върху съществуващи партийни структури или трябва да се започне начисто.

И накрая една малко нескромна лична бележка. Когато бях избран за вицепремиер и министър, държавните активи бяха 70%, а частните – 30%. Когато напуснах правителството, частните бяха 70%, а държавните – 30%. Сигурно съм направил много неща не както трябва, но тази историческа промяна, която създаде истинското частно предприемачество в България, ще остане.

 

 



Тагове:   дебат,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - Комитата каза:
31.10.2006 12:57
Господин Божков, съжалявам че се изразих непочтително в предния си коментар, обърках подателя;-)
Нямам съмнение че политическата борба е безмилостна и иска редовно правене на компромиси.
Поставям дванайсет въпроса към новата десница в <a href="http://komitata.blogspot.com">моя блог</a>. Какви ще бъдат отговорите?
цитирай
2. thehobbit - Дълбоката слабост и уязвимост
31.10.2006 15:00
... на предприемаческото съсловие превръща мнозина от представителите му в симпатизанти на мекия антиреформистки "консерватизъм" а-la Гоце Първанов.

Истината е, че много, предполагам над 50% собственици на малък частен бизнес се страхуват от реформи и разчитат да влязат в съответния общински "обръч", нежели да участват в битката на един по-свободен от днешния пазар.

Дори и в тази среда, която безспорно "храни" България (и която безспорно дължим на приватизацията, дори и масова, дори и чрез РМД) реформистите са малцинство.


В този смисъл повтарям твърдението и от предишен постинг, че консервативният център е всъщност зает от БСП и части от НДСВ, а най-паче от Първанов.
цитирай
3. анонимен - :)
01.11.2006 09:23
" Когато бях избран за вицепремиер и министър, държавните активи бяха 70%, а частните – 30%. Когато напуснах правителството, частните бяха 70%, а държавните – 30%. "
Начинът, по който това стана, изпрати десницата на политическото бунище. А и като опозиция тя не се справя толкова добре, щом обединителят Беронов взе под 10%.
Едно е да си приказваме празни приказки, друго е да получим реална оценка за дейността си. В политиката това става на избори.
Проблемът не е в хората (понеже всички вдясно разправят, че били тъпи), не е в липсата на място за автентична десница.
Проблемът е, че десните политици се оказаха също така и корумпирани политици. Затова избирателят ще наказва десницата докато и последният "титан на промените" не напусне политическата сцена.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: albosh
Категория: Забавление
Прочетен: 2316848
Постинги: 608
Коментари: 2218
Гласове: 4832