Вече цял месец София е захлупена от мъгла. Нищо не се вижда по цял ден и цяла нощ. От време на време просветне малко, може човек да се огледа какво става наоколо и, тъкмо да се зарадва, пак падне мъглата. Така, две седмици преди приемането ни в Европейския съюз, от Европа не може да кацне на софийското летище нито един самолет. Кацат в Истамбул, кацат в Букурещ, даже кацат понякога и в Пловдив, но в най-новата европейска столица София не могат да кацнат.
В мъглата потъват и въпросите защо новото софийско летище няма работеща система за кацане в мъгла. Всъщност имало, но не била още изпробвана и щяла да заработи чак напролет, когато по естествени климатични причини не се очаква да има мъгла. Всички чакаме от една година да отворят новия терминал на летището, даже тържествено рязаха лентата на новата писта преди време, знае се, че новото летище трябва да има нова модерна система за сляпо кацане, но я монтирали с точно такова закъснение, че цяла зима новото летище да служи главно за декор на некадърността на администрацията. Министърът на транспорта Петър Мутафчиев, когато го питаха защо стана така, само смутолеви някакво обяснение по повод това необяснимо състояние и изчезна в мъглата.
В същата мъгла потъват и въпросите защо изведнъж руснаците от “Газпром” и българското правителство се разбързаха да подписват нов договор за доставката и транзита на руски газ, който ще ни обвърже за още тридесет години. Както си твърдяха от Министерството на икономиката и енергетиката, че това са сложни и отговорни преговори, особено в контекста на новопридобитото ни европейско членство, така и за една седмица нещо се разбраха, обявиха, че новите условия са много изгодни за България и почти няма да усетим новите цени на природния газ. Даже вече насрочиха тържествено подписване в Гранитната зала на Министерския съвет тъкмо преди Коледа и Нова година, в най-голямата мъгла. В тази мъгла никой не разбра какво точно са договорили, било фирмена тайна, като че ли се подписва договор между обущарска фабрика и цех за лепила, а не споразумение, което обвързва две държави за десетилетия напред. Министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров даже не направи опит да съобщи какво е договорено и изчезна в мъглата.
Пак в тази мъгла потънаха и обясненията защо само двадесет дни преди да станем пълноправни членове на Европейския съюз разбрахме, че само шестдесет и една от стотиците български фирми, производители на месни и млечни продукти, ще могат да участват в единния вътрешен пазар на Съюза, а останалите не отговаряли на изискванията. Какво е правило Министерството на земеделието, какви са ги мъдрили шефовете на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), които смело са удряли печати върху разрешителните на всичките фирми досега, а щом падна мъглата, се покриха и обвиниха производителите, че те не спазвали евростандартите, това няма кой да обясни. Къде да търсиш в тая мъгла министъра на земеделието Нихат Кабил? Даже мачове на “Левски” няма поради мъглата и края на сезона, та и на стадиона не можеш да го срещнеш.
Мъглата похлупи и бюджета на здравната каса и договора между същата тази каса и лекарския съюз. След като наредиха удобно управителния съвет на касата така, че да се командва директно от Министерството на здравеопазването, сега използуваха мъглата и изгласуваха в Народното събрание нещо си, което в прав текст казва, че ако до Коледа не се подпише рамковия договор, ще може и без него. Здравната каса (разбирай Министерството на здравеопазването) ще си решава сама колко да струват пътеките, колко пари да дава на болниците и лекарите, как да разполага с бюджета и вноските на гражданите. А както се е настанила трайно мъглата, няма да разберем къде са отишли парите и кога са свършили, от което здравеопазването ни съвсем ще изчезне. Министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски се разсърди на всички, вдигна си чукалата и зачезна някъде в най-гъстата мъгла.
Из мъглата бродят кметове от крайморските общини и търсят къде е Министерството на околната среда, за да разберат как така им сервираха изведнъж някаква НАТУРА 2000, която им отне възможностите да развиват туристическия бизнес и обяви най-апетитните им терени за защитени територии. Така и не стана ясно кои чиновници от министерството са използували гъстата мъгла, за да решат, че точно тези земи трябва да влязат в забранителния списък. Не стана ясно дали поради гъстата мъгла не са успели те пък да намерят жителите на крайморските общини и да обсъдят с тях своите виждания, за да се подготвят някакви разумни карти на защитените земи и да не се стига до безнадеждни конфликти само дни преди 1 януари 2007 година. Защото след тази сакрална дата пари от европейските фондове за регионални проекти ще могат да получават само тези, които спазват строго изискванията на НАТУРА 2000 и няма да може дори в мъглата да се изкрънка нито едно евро за път, водопровод, пристанище, летище, пречиствателна станция или нещо друго крайно необходимо. Министърът на околната среда Джевдет Чакъров само за миг се появи от мъглата, обграден от своите заместник-министри, съобщи, че ще дават по няколко евро на декар за компенсация на тези, които ще си загубят терените и пак потъна в пълна неизвестност.
В гъстата мъгла изчезнаха и причините за тихата приватизация на Пловдивския панаир, обясненията за двете самоубийства в Националната разузнавателна служба, отговорите за парите, похарчени за лобисти в САЩ, бъдещето на безмитните магазини по сухопътните граници, решенията за боклука на София, причините за бързото задържане и още по-бързото освобождаване на бандата крадци на автомобили, истината за назначаването на корумпирано ченге за директор в Министерството на икономиката, трите последни показни стрелби по улиците на София срещу Демби, Темерута и Дъртия, началото на строителството на АЕЦ “Белене” ...
Тежка мъгла ни е затиснала. Мъча се да съобразя кого точно падна тая мъгла и нещо ми говори, че замъгляването стана точно след голямото събиране на тройната коалиция на Боровец, когато два дни там нещо си говориха, нещо кроиха, нещо решиха.
После пуснаха завесата.
17.12.2006 02:58
Доказано е, че мъглата е вода. Но за жалост по вода нищо не върви. Появят се от някое ведомство и разпалят някакво огнище, уж да опекат някаква работа и тя мъглата вземе та задуши огъня и остава само пушек, а в мъглата пушека се не види. Съответно и работата дето се е свършила не може да я видиш, само малко ни понамирисва, ама ние сме си свикнали. Единственото свойство на дима в този случай, е да сгъстява мъглата, за да са сигурни тези дето се разполагат над нея, в тъй нареченият елит, че тези от долу нищо няма да виждат. А те ще слизат отгоре като пророци с различни имена - Симеон, Бойко или някой друг и веднъж на четири години ще обещават Мойсеевски чудеса, с които ще раздухат мъглата.
А всички се надяваме на човека с фенерчето да ни помогне, да се ориентираме в гъстата непрогледност. За жалост мъглата има странни свойства и колкото е по-силно фенерчето, толкова по малко виждат тези зад него, а богоравните отгоре, пък го забелязват по-лесно и го чупят.
17.12.2006 22:34
17.12.2006 22:37
2. Българска мрежа за външна политика
3. Васил Гарнизов
4. Георги Ангелов и Светла Костадинова
5. Даниела Горчева
6. Димитър Аврамов
7. Eвгений Тодоров
8. Здравко Цанков - Германия
9. Иван Бедров
10. Изкуството на преговорите
11. Илиян Василев
12. Кака Сийка
13. Калин Манолов
14. Институт КАТО
15. Красита
16. Мартин Димитров
17. Нели Огнянова
18. Мегафон - Капитал
19. Ники Младенов
20. Sulla
21. Юлиан Попов
22. Юлиана Николова
23. topblog