Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.12.2006 15:18 - DEJA VU по либийския въпрос
Автор: albosh Категория: Политика   
Прочетен: 3508 Коментари: 5 Гласове:
0



 На 7.9.2004 година написах във вестник Дневник тази статия. Бях я позабравил, но след решението на апелативния съд в Триполи я препрочетох. Не се смятам нито за пророк, нито за специалист по всичко, но понякога ми се иска някой да чете статиите ми. Някой, който взима решения.

 

 

От два стола ...

Александър Божков

Президентът Първанов изпратил поздравителна телеграма на Моамар Кадафи по повод националния празник на Либийската Джамахирия 1 септември. Тази протоколна информация щеше за малко да мине покрай ушите ми, но непресекващият дебат за нашите осъдени на смърт медици и за това каква трябва да бъде българската политика по въпроса ме наведоха на някои мисли.

Не мисля, че ще произведа нещо решително ново в следващите редове. Просто си задавам въпроси и ми се иска най-после да чуя някои смислени отговори от устата на българските официални власти.

Към този момент имаме смъртни присъди, издадени от първоинстанционния либийски съд срещу нашите медицински сестри. Българската държава ангажира значителен финансов, юридически и медицинско-професионален ресурс, с надеждата защитата на българите да постигне отмяна на тези присъди на втора инстанция. Тези действия очевидно се основават на презумпцията, че либийското правосъдие следва някакви обективни правила и норми и е възможно със силата на аргументите да се постигне благоприятно за нашите медицински сестри съдебно решение.

Успоредно с това цялата ни политическа и държавна машина е впрегната да генерира упражняване на политическо влияние върху либийското държавно ръководство за освобождаване на медицинските ни сестри. Всеки европейски, американски, арабски или африкански политик или държавник, който се срещне с български партньори, е убеждаван да се произнесе по темата, да притиска Кадафи и да иска свобода за българките. Тези действия очевидно дават резултат, защото видяхме поредица от документи на Европейския съюз, на различни престижни международни организации, видяхме и личния ангажимент на водещи световни политици, които недвусмислено заявиха на либийския водач, че обвързват връщането на страната му в международната общност с решаването на проблема със осъдените български медицински сестри.

На пръв поглед паралелната работа по двете линии на поведение на българската държава изглежда логична и ефективна. Същевременно си струва да си зададем въпроса дали не е точно обратното. Дали едновременното и еднакво ангажирано участие на държавата и в двете посоки не отслабва всъщност позицията?

Седенето на два стола, както е известно от поговорката, обикновено завършва с падане на земята. Като упражняваме натиск върху либийското държавно ръководство, ние всъщност заявяваме, че полковник Кадафи би могъл да изкомандува либийския съд да оправдае българските сестри и че изобщо не вярваме в обективността, независимостта и безпристрастността на тамошното правораздаване. (Което вероятно е много близо до истината, защото не сме чували някъде да съществува авторитарна диктатура, съчетана с независима съдебна система.)

Но от тази позиция веднага следва, че решението за осъждането на петте ни медицински сестри не може да е станало без политическата благословия на водача на Дамахирията.

Тогава каква поздравителна телеграма му праща президентът Първанов?  Каква трябва да бъде изобщо политическата и държавната позиция на държавата България към държавата Либия, която по някакви свои политически причини осъжда на смърт пет български граждани? Със сигурност твърда и безкомпромисна!

Или пък, може би, все пак второинстанционният либийски съд ще се вслуша в безупречните аргументи на защитата, на водещите международни експерти по СПИН и ще вземе да оправдае обвиняемите и да ги пусне по живо по здраво да си отидат по домовете? Може би пък има смисъл да пишем поздравителни телеграми, да се целуваме с Кадафи в палатката му и дори да организираме дарителски фонд за лечение на заразените либийски деца?

Вероятно някъде във тайните коридори на висшето изкуство на дипломацията е възможно съчетаването на двата подхода по случая и постигането на успех с това съчетаване. Или пък се дебне до едно време кой от двата варианта на действие ще се окаже печеливш и после ...

Дори и да е било възможно такова двойно поведение от българска страна, то е било актуално до произнасянето на смъртните присъди. От 6 май 2004 нататък двойнственото поведение на българските официални власти не носи никакви дивиденти, а само отслабва шансовете на осъдените за спасение. Не може да заклеваме Романо Проди да плаши Кадафи с отлъчване от европейските пари, а после Първанов да поздравява либийския водач за националния му празник. Така се засилва само самочувствието на полковника и усещането му, че натискът върху него е несериозен и разпокъсан.

Време е българското правителство да реши какво отношение има по случая с петте ни сестри в Либия. Защото освен конкретна човешка трагедия всъщност това е един ключов прецедент при оформянето на модерната българска външна политика. Присъствието на стотици хиляди български граждани в десетки страни по света все по-често ще изправя дипломацията и властите ни пред подобни (надявам се, не толкова драматични) казуси. Дали приоритетът на модерна България е да защитава своите граждани и техните права навсякъде по света или пък е по-важно да запазва добри дипломатически отношения в името на държавните и световните политически и икономически интереси?

Някой трябва да е достатъчно готов да отговори на тези въпроси. Иначе, от двата стола ...

7.9.2004


Тагове:   въпрос,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. strianakiev - Нещата са много комплицирани...
21.12.2006 18:39
Не малка част от заразените деца са от племето на Кадафи...противниците му, а те не са малко в Либия само го чакат да стъпи на криво и го свалят от власт..Или той или българските сестри..? Отговора е ясен..за съжаление.
цитирай
2. анонимен - От два стола....
21.12.2006 22:11
Сашо, много добре си го написал ... смисъл би имало , ако с това българинът е станал ( поне малко )част от гражданското общество и започне да отговаря на въпроси като твоя (а може би и да си ги задава )..Това как ще стане ?

другия Сашо
цитирай
3. zemaria - така е
21.12.2006 23:33
Безусловно сте прав!Но има нещо по важно!Либийският казус стана символ на национална идентичност, национална трагедия и национален позор-нещо като антипод на Лайпцигския процес за соца. Значи, комунизмът имаше такъв символ, а нашият е точно обратен. Защото, когато се бием в гърдите, изпаднали в параноидален колапс-сиреч патриотарски амок, пред дверите на Европа, един м..аф да ни натрие сурата, си е твърде нелицеприятно за съгражданите на четвъртите в света по футбол. Иронията на съдбата е, че тя, съдбата, ни извади за целтасъщия, че и по гаден от нас-дето се вика, секи си намира майстора. Нашите съдилища не са ли същите, г-н Божков, честно казано, а нашите репресивни органи! А бай Стамат различен ли е от бай Ааамет? Представяте ли си, какво щяхме да сме ние, на мястото на либийците.
Да, няма оптимизъм в ставащото, нито в казаното. Защото ние сме уникални! И последните метеки, дошли, примерно преди два месеца в Париж, или Детройт от Сенегал, се държат един о друг и не само си помагат, но скачат като един, когато са им засегнати груповите интереси. Защото ние хем претендираме, че сме индивидуалности, европейци, тоест, сяка коза за свой крак и не се подкрепяме, когато сме в беда, хем не сме на техния хал, а там се реагира за далеч по малки несправедливости. А да се научиш да реагираш на несправедливостта е нещо исконно и е важна стъпка по пътя към гражданското общество. Правото да се озъбиш по правилата на социалната договореност е основно в демократичните общества. Дори метеките в Европа реагират при такива случаи, нищо, че са били роби. Нашата реакция е ден до пладне, с водопад от думи.. и толкоз.. Друго няма. Човек да се чуди-хем не сме европейци с европейците- не реагираме, хем дори като бившите роби.. От едните индивидуалност, от другите.. само мърморенето..
цитирай
4. viki11 - Напълно съм съгласна!
22.12.2006 02:48
Има една приказка, к........ номера. ВЕднъж СЛави Трифонов каза, може би по сценарий, никой не ни е карал да си даваме Д.-то! Но често го правим! Твърдостта е винаги важна!
цитирай
5. анонимен - Поздравления
23.12.2006 22:16
На г-н президента това му е работа да пише поздравителни телеграми може и да не е збелязал в бързината на кого изпраща.
За сметка на това човека дума не обели повреме на преговорите с Газпром и за АЕЦ Белене.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: albosh
Категория: Забавление
Прочетен: 2885686
Постинги: 608
Коментари: 2218
Гласове: 4832