Твърде много емоции се насъбраха около столичната “Топлофикация” напоследък. В ареста вече половин година лежи изпълнителният директор Валентин Димитров. Наскоро го последваха и заместилият го Рогачев и неговият заместник Емил Антонов. Две дами – Лина Абланска и Мая Стоилова – са с мярка за неотклонение домашен арест. Едната е била съветник на Валентин Димитров, другата – контрагент на “Топлофикация” по доставки на резервни части и оборудване.

Гражданите на София непрекъснато са затрупвани от слухове за това колко е откраднато от дружеството. Прокурорът Джамбазов периодично се появява в някоя телевизия и със загадъчно изражение съобщава, че са открити още кражби, още скрити сметки, а на въпроса колко са все пак завлечените пари, само сочи с пръст нагоре и гледа още по-загадъчно. В резултат на тази загадъчност и “бързата работа” на следствието, много хора решават, че не трябва да си плащат парното, докато откраднатите пари не бъдат възстановени.

Двамата акционери в “Топлофикация” – Столична община (с трима представители в общото събрание) и Министерството на енергетиката и икономиката (с двама представители в общото събрание) - демонстративно си разговарят само през медиите и поотделно се кълнат, че бързат да върнат дружеството към нормалния живот. В резултат на тези декларации, вместо нормализация, в Общинския съвет се сътвори хаос при избора на нов член на борда на дружеството. След тридневни дебати “Топлофикация” остана с намален състав на управителното тяло, вместо с попълнен, и отново е на автопилот.

Сега нека да оставим малко настрана емоцията и да видим какви са фактите:

• “Топлофикация” е натрупала 120 милиона дългове. Същевременно, обаче, дружеството има 130 милиона несъбрани вземания, т.е. въпрос само на адекватно и кадърно управление е да излезе на печалба.
• “Топлофикация” разполага с възможности да ползува пари от Световната банка и ЕБВР, за да се преструктурира и модернизира. Въпрос на адекватна стратегия и програма за преструктуриране е получаването на тези пари, а такава стратегия и програма може да изработи само един кадърен мениджърски екип.
• “Топлофикация” е монополист на софийска територия. За да се приватизира успешно, необходимо е този монопол да бъде ликвидиран, а активите на дружеството да станат привлекателни за закупуване. Въпрос на добра програма за приватизация е намирането на стратегически инвеститори. Такава програма може да разработи само едно разбиращо от тези проблеми ръководство.

Така подредени, фактите показват, че проблемите на “Топлофикация” изобщо не са толкова сериозни. Видимо е, че е нужно просто на дружеството да бъде назначен професионален мениджмънт, да се даде свобода и спокойствие на този професионален мениджмънт, да му се поставят ясно три цели – събиране на вземанията, преструктуриране и приватизация – и да се определят срокове за изпълнение на тези три цели.

Да, но ... Емоциите постоянно надделяват. Всеки опит да се направи нещо смислено с “Топлофикация” катастрофира във вълна от истерия.

Затова си струва да се задълбаем малко в причините за тази истерия. Тези причини са скрити в близкото минало на топлофикационното дружество, заровени са в папките с отчетни документи, запазени са в паметта на дългогодишните служители на всички нива, могат да бъдат намерени в договорите за доставки, строителство, ремонти, консултантски услуги. Там, в “Топлофикация”, повече от десет години се е трупала една взривоопасна смес. Върху нея, обаче, е бил сложен солиден капак, наречен Валентин Димитров. Несменяем при трима председатели на Общинския съвет, двама кметове и петима министри на енергетиката, той е бил сигурната гаранция, че нищо няма да изтече изпод капака. Срещу това самият Валентин Димитров е получил железни гаранции за своята недосегаемост. За всичките тези години българските служби и институции никога не потърсиха нищо в “Топлофикация”. Тъкмо обратното, вечно я оплакваха и и търсеха пари за да оцелеело парното на софиянци, разрешаваха вдигането на цените на отоплението и пренебрегваха джиповете, джакузитата, манекенките и другите видими белези на странен разкош и богатство на директора.

Трябваше една чужда (и по-важното – европейска!) страна – Австрия – да попита публично какви са тия сметки на името на Валентин Димитров в нейни банки, за да стане невъзможно капакът Димитров да се задържи на мястото си и след ареста му да започнат да изтичат навън миризливи истории като тази за почивните станции или относително дребната случка с целите машини, внасяни като отделни компоненти. Още не са излезли на бял свят добре заровените по-сериозни далавери от последните десет – петнадесет години.

За да излязат на бял свят, трябва да има воля за това, а собствениците на дружеството трябва да искат да се изчистят авгиевите обори. Изчистването, обаче, става с човешки ръце.

Тук мъглата около истерията се прояснява. От действията на определени играчи при назначаването на нов изпълнителен директор веднага става ясно кой иска да се започне на чисто и кой търси нов капак на мястото на Валентин Димитров. Прозрачната процедура за избора, провеждана от Владимир Кисьов и Бойко Борисов, беше бламирана в момента, в който стана ясно, че е номиниран сериозен и професионален кандидат. Да спрат този кандидат обединиха силите си всички, които пряко или косвено са били гаранти на Валентин Димитров – общинските съветници от БСП, ССД, НДСВ, Гергьовден, Демократическата партия.

Сега същите играчи провеждат и втората част от операцията – назначаването на нов пазител на тайните на “Топлофикация”. Намират перфектния човек – приятел на Румен Овчаров, съветник на Милен Велчев, дългогодишен ръководен кадър на АЕЦ”Козлодуй”. Ще успеят ли?

На фона на огромните промени, предизвикателства и проблеми, пред които е изправена България, случките около “Топлофикация” може да изглеждат като дребни и клюкарски жълти новини. От друга страна погледнати, обаче, те са лакмусов тест за готовността ни да направим голямата промяна в живота си и да се наречем истински европейци.

Ще посинее ли или ще почервенее хартийката? Ще отворим ли досиетата или не? Ще пресичаме ли на зелено или все така на червено? Ще скъсаме ли със зависимостта от Русия или не? Ще преборим ли мафията или не? Ще прогресират ли кадърните хора или само партийните другари? Ще отворим ли капака на “Топлофикация” или още по-здраво ще го затворим?

Лакмусовата хартия е потопена. Да видим какъв цвят ще се покаже.

 

Една от причините за фиаското на конкурса бе именно липсата на каквито и да е правила за провеждането му. Съветниците решиха, че е достатъчно да излъчат по един представител на партия в конкурсната комисия, за да добият партийна представа за достойнствата на кандидатите.
Оставена без правила, комисията реши автономно ред любопитни неща - да не изисква писмени програми за развитието на дружеството, а само да събеседва с кандидатите, да не води протокол от интервютата, да допусне извънредно двама представители на кмета Бойко Борисов с право на глас и не на последно място - да не прави реално класиране, а да вземе "консенсусно" решение. Вярата в този неподкрепен чрез процедура консенсус взриви състезанието още късно в сряда, когато се разбра, че един от членовете на комисията е гласувал "въздържал се", особено когато става дума за най-голямата партия в общинския съвет - БСП.

думичка ми хрумна изведнъж - опрощаване на дълговете. Да, много хора има, които не плащат за парно. Не мога да ги виня, защото не може да плащаш за нещо, което очевидно не си използвал.
Същите тези неплатени сметки обаче могат да помогнат на дружеството да се оправи.
Как да се съберат парите обаче, като сметките са нереални. Ако кажа, че е порочен кръг, ще бъде ужасно клише, но ужасно вярно клише.
Опрощаване на дълговете?...