- Докладът на ЦИР за  икономиката на страна през 2006 г. е готов. Накъде върви България, г-н Божков?
- Българската икономика се развива относително добре, но пък целият растеж на обществено-икономическата среда в България се дължи на частния сектор.

Вижда се, че се увеличават инвестиционните нагласи на фирмите, има нарастване на износа, както и на вноса на инвестиционни стоки. Това показва, че те са си стъпили на краката. В същото време икономическият растеж е само около 6 на сто.

- Това не е ли добре?
- Би било  много хубаво, ако сме в Германия, но е много лошо, когато сме в България. Означава, че закъснението на България в опитите й да достигне средните нива на доходите в ЕС, ще продължи. За да може по-бързо да настигне дори новите страни членки, страната има нужда от много по-висок растеж - около 10 на сто, което балтийските страни показаха, че е възможно и не е някакво чудо.

- Как може да дръпнем напред?
- Условието е просто на пръв поглед и сложно за изпълнение. То е да се обединят усилията на държавата и на бизнеса. В момента има само усилия от бизнеса и тотален консерватизъм от страна на държавата, която не иска да вземе никакви мерки.

 Ще дам няколко примера. От 1998 г. сме започнали да броим лицензионните и разрешителните режими. Всеки нов министър на икономиката, а сега и министерството на държавната администрация, дава пари, за да прави такива изследвания. В същото време все още няма ясен регистър на режимите, за да могат те да се контролират. Няма и система, която да притиска администрацията да ги намалява. А това е важно за бизнеса.

Много се хвалим също с намаляване на корпоративния данък на 10%. Чудесно. Но като цяло общото данъчно-осигурително бреме върху българския бизнес продължава да е много високо. Това означава, че проблемът се решава на парче, за да може да се вдигне някакъв политически фойерверк. 

Нека погледнем системата на образованието и това, което е ключово за България в момента - т. нар.обучение през целия живот. Има ли държавна структура, има ли държавна политика и мерки, които да стимулират преквалификацията на хората. Няма. Оставаме без хора, без квалифицирани специалисти, всички се тюхкат, но няма мерки? Това не е въпрос на отделната фирма, а на държавна управленска политика.

- Напоследък често се повдига въпросът за защитата на интелектуалната собственост.
- Да, така е, защото ние нямаме нито нефт, нито природен газ, нито скъпи природни ресурси. Това, което може да имаме като добавена стойност е интелектуалният продукт, който може да доведе до по-високо заплащане. Как обаче той се защитава, как се стимулира развиването му? Кои са държавните документи, които казват, че през следващите 3 или 5 години към научните изследвания ще бъдат насочени определени ресурси и резултатът от тях ще бъде адекватно защитен? Така че фирмите да произвеждат продукти с висока добавена стойност, а хората да получават повече пари и България да стане атрактивно място. Това са ключови въпроси. Те се  нуждаят от държавна политика, а практически няма такава. Има само приказки.

Да не говорим какво се случва там, където държавата все още пряко участва в управлението. Най-драстичният пример е БДЖ. Написаха се стратегии, разделяха се релсите от влаковете, вземаха се някакви имитационни мерки, за да се създаде уж пазарна среда в една система,  която продължава да е 100 процента държавна и от която зависи износа и вноса на България. Когато "Кремиковци" или "КЦМ"- Пловдив, или някой циментов завод произвежда стока, той трябва да я качи на влака  и да я закара във Варна или Бургас, за да я натовари. И когато системата за транспорт продължава да не се управлява правилно, получава се запушване на икономиката.

С една дума държавата трябва да се захване с това, което й е работа. Да създаде среда, за да може бизнесът да изкарва повече пари, да плаща по-високи заплати и ние да живеем по-добре. Ако това не бъде направено, растежът на икономиката ще остане около 6 - 6,5 на сто.

- Казваме държавата не е направила това или онова. Но тя не е абстрактно понятие. Имаме правителство на тройната коалиция. Това ли е оценката ви за работата му?

- Да, може да се каже. Проблемът с правителството на тройната коалиция е отсъствието на единна политическа воля. Нека се върнем назад към формулата за създаването му.  То бе конструирано в името на общата цел - бързо завършване на подготовката и влизане в ЕС. И в този смисъл е изпълнило задачата си. Каква е  сега целта? Има ли единен център за взимане на решения или всяка  от партиите вече си е запазила губерня или по няколко губерни в министерства и агенции и не се интересува от другите. Последният пример е Агенцията по туризъм. Не познавам г-жа Крушкова, която я оглави. Сигурно е високо квалифицирана в областта на спедиторската дейност и транспорта, но понеже агенцията била квота на НДСВ, то НДСВ определи кой да бъде нейния председател. А другите партии си мълчат.

- Защо? Нали трябваше да има взаимен контрол.
- Защото утре някой от тяхната квота ще трябва бъде избран.  Има едно вътрешно разбирателство, че няма да се търси най-подходящия човек за даден пост. Това се решава от отделната партия в коалицията. Тя казва кой да бъде министър, кой негов заместник, без да се съобразяват дали стават за тази работа или не. Освен това тук се създават възможностите за много дълбоки партийни, корпоративни и местни интереси. Винаги идват някакви избори, винаги трябват пари, винаги трябва да уредиш свои хора. И понеже никой не смее да погледне в канчето на другия, защото другият ще погледне в неговото, системата за взаимен контрол отсъства. Както се казва, ако почнем да се дебнем, сигурно ще се хванем.  Затова ДПС не гледа какво прави НДСВ в Министерството на отбраната например, а НДСВ – какво прави ДПС в Министерството на околната среда и водите. И всичко това става във времето, когато България трябва да направи своя скок - от най-бедната страна в много близко бъдеще тя трябва да стане средна по параметри държава. Този гигантски скок изисква отборът да тича заедно и да скача заедно, а не един наляво, друг надясно, а трети да стои на място.

- Преди време казахте, че правителството на НДСВ е оркестър без диригент. Какво сравнение ще използвате сега?
- Сега имаме три оркестъра, които понякога успяват да докарат обща мелодия. Но обикновено свирят различни песни и се получава какафония. Но смятам, че правителството ще си изкара мандата, защото и трите партии искат да запазят участието си във властта. НДСВ дори да е със затихващи функции, до 2009 г.  ще си има своите министри и ще участва реално в управлението на държавата. ДПС пък се чувства отлично, а БСП се изживява като водещата сила.

- Сега се създават нови политически формации. Не смятате ли да се върнете в политиката?
- Приключил съм с това отдавна. За мене политиката никога не е била лична цел. Имал съм да извърша една фундаментална реформа в областта на преструктурирането на икономиката като цяло, извършил съм я. Като мине времето, вероятно ще получа съответната обективна оценка от историята. Сега в ЦИР се занимаваме с икономически въпроси, но моят личен опит от участието в най-високите етажи на властта, ми помага да разбирам как функционират управленските механизми. Затова Центърът е  много търсен и ние работим по куп проекти и участваме в разработване на стратегическите документи на България, включително и за ЕС, Световната банка и други. Така че дойде времето, в което експертните познания могат да бъдат полезни, без да се налага да стоиш на трибуната на Народното събрание.

- Като човек с голям опит в приватизацията, какво мислите за продажбата на фирмите от забранителния списък?
- Винаги съм бил противник на забранителните списъци, защото те се използват за запазване на държавното влияние в сектори, където има някакви частни интереси. Това е скритата цел на забраните. Размахвайки знамето на националната сигурност,  всъщност някой не иска да пусне контрола върху определени сектори, където иска да използва държавата,  за да храни някоя частна уста.

-  Наскоро чух един авторитетен човек да казва, че би ви поверил парите си за управление. Къде бихте инвестирали в момента - в имоти, акции или нещо друго?

-  Светът се развива много бързо - глобализациията е преди всичко е свободно движение на капиталите. Вижте какво става с БТК. Към нея интерес вече нямат телекомуникационни оператори, а инвестиционни фондове, които не се интересуват в какво вкарват парите си - дали е мелница, месарница или мобилен оператор. Важното е да носи печалба. След това целта е да продадат дружеството, спечеленото да инвестират отново и така парите да се движат свободно. В този модерен свят единственото разумно решение на една гражданин, който има някакви спестени пари, е да ги даде в някой добре управляван фонд, където хората се занимават с това къде да инвестират независимо къде по света, така че парите да донесат максимален дивидент. В България име добри български и чуждестранни фондове, които биха ви донесли добри доходи върху парите, които вложите в тях.

Ами какво ще кажете за многото примери с инженери, оглавяващи икономическите ведомства.
Не се заяждам. Интересно ми е мнението Ви по такъв казус по принцип и то за администрацията - в частния бизнес не виждам проблем.

Дали ще доживеем да чуем от български политик или професор или академик нещо подобно на този цитат:
"Дали европейските икономики ще просперират или не зависи от това, колко сме добри в изобретяването на нови идеи и нова наука; и в частност, от това, колко сме добри в технологичния трансфер и иновациите." - http://news.bbc.co.uk/2/hi/africa/6337439.stm
Или, да го кажем по друг начин. Защо, по дяволите, не чуваме нищо подобно от политиците, след като никога няма да забогатеем от туризъм и селско стопанство?

Това е интересна тема. Като инженер, самият аз съм страна в спора,а не арбитър. Затова мнението ми е пристрастно. Смятам, че икономистите, завършили ВИИ "Карл Маркс" преди 1989 година не са получили адекватно икономическо образование, което да им бъде полезно в една пазарна икономика. Така че на старта на промените те са били горе-долу в една и съща изходна позиция с инженерите, които са работили в реалната икономика и които са имали възможност на практика да участват във формирането на материалните и паричните потоци. Оттук нататък всъщност икономически грамотни са станали тези, които са се образовали допълнително на теория или в практиката. Но пък днешните икономисти и финансисти, завършили в престижни университети в чужбина и дори у нас, имат огромно теоретично преимущество пред другите, но пък това само донякъде компенсира липсата на житейски и професионален опит, особено в уникалните условия на прехода. Затова днес е трудно да се каже само на основа на дипломата кой е подходящ за даден ръководен пост.

Я ни светни като си толкова икономически открехнат възможно ли е да се учи и преподава "свободна пазарна икономика", и какво значи "специалист" по икономика? И децата са наясно, че свободната икономика е конюнктура, неподлежаща на системен анализ, закони и собствена терминология, каквито са първите признаци и условия за съществуването на една наука. По тоя повод един мой роднина, иначе проспериращ български бизнесмен, с оправдана насмешка казва за преподаващите икономика- е на каква икономическа наука може да ме научи мен, бизнесмена с няколко предприятия зад гърба, един канцеларски кретен в измислен ВУЗ, който никога не е стъпвал в предприятие и не е виждал повече от 1000 долара през живота си.

Напълно е прав онзи преуспяващ бизнесмен, когото цитираш. Но липсата на добро обучение в УНСС и други български университети не може да бъде повод да се отрича нуждата от специализирано образование за "бизнесмените". Повечето от тях у нас са направили пари поради конюктурата на прехода, а не поради финансови таланти и умения. Сега, когато обстановката се нормализира, все по-ясна става нуждата от професионално подготвени хора в управлението на българските фирми. Заради такива, "с няколко предприятия зад гърба" и самочувствие, че всичко знаят, производителността на труда у нас е на 30% от средната в Европа.

Говняр грозен си Ал!

Vие сте щастлив човек , от тези, които спечелиха от прехода,много мангизи,не- комунист,блогове, музика, намерихте си спонсор вероятно, живeeте си живота-радвам се за вас, не е ирония,но ,винаги има но- никой не Ви взема на серозно.Хахо-хихи, известно име-пей сърце,а с какво си изкарвате хляба? Смешен въпрос-вероятно сте се осигурили за поколения ? Не знам.

A na kolko ot predi6nite upravlqva6ti im stiska da sa tuk i da vi dopuskat komentarite?

Za tova si prav bo6i, za tova si prav! No tova ne te promenq kato 4ovek!!! Napravi ne6to istinsko! Bydi 4ovek!

"Имал съм да извърша една фундаментална реформа в областта на преструктурирането на икономиката като цяло, извършил съм я."

Може би си го казал на друго място, но - с няколко думи - в какво се изразява това преструктуриране? И ако е било успешно - защо казват, че ще достигнем жизненото си равнище от 1989 година след не знам колко си години или десетилетия?

Аз ще приведа само едно изказване на нашия Фюрер за икономиката и с това мисля да сложа точка на всякакви чифутски разтягания на локуми за производителност и финансизъм: "Не нацията трябва да служи на икономиката, а икономиката- на нацията!" (Адолф Хитлер)

Хмм, прав е бил Адолф :)))

Много пътил съм я чувал тази теза, че този който нямал успешен бизнес не можел да преподава икономика. Тези които застават зад тезата обикновенно показват колко са бегли познанията им по икономика. До известна степен незнанието може да се обясни, че в България няма и никога е нямало наука икономикс, имало е просто една преподавателска дейност до голяма степен използвана за насаждане на политически идеи. Да се занимаваш с икономикс няма абсолютно нищо общо с правенето на бизнес. Икономиксът е наука и като всяка наука е интелектуално занимание и успехите не се мерят в паричен измерител. Това, че някой е успял да завърти някой лев не е наука.
Жалко е, че един наш бивш министър и то по икономика не знае що е икономикси има ли той почва у нас. :) Но това обяснява доста неща, ако например г/н министъра знаеше в подробности що е свободен пазар и кога този пазар работи нямаше да ни натресат пазарната икономика по този варварски начин. За свободния пазар например теорията казва, че работи когато участниците имат пълна информация. При асиметрия в информацията пазарът не е механизъм за най-ефективно разпределение на ресурсите. Това е и което се получи и в България, една група хора с повече информация, пък и сила, обраха всъщност останалите. Сега тези хора се опитват да обясняват как и кой трябва да се занимава с икономика.