1. Изминалите няколко месеца бяха много динамични и в сферата на Енергетиката настъпиха много промени. Бяха подписани два договора с изключително значение. Става въпрос за Бургас – Александруполис и договорът с Газпром. Смятате ли, че предоговарянето на договора с Газпром можеше да се избегне?  Постигна ли правителството оптималното с новото предоговаряне на цените на газта?

 

На сложните въпроси няма прости отговори. България определено имаше нужда да предоговори отношенията си с ГАЗПРОМ. Както заради променящата се политика на Русия, така и заради новото положение на страната ни като член на ЕС. Затова по принцип воденето на преговори за нов договор с руснаците беше наложително. Невъзможно е, обаче, да отговорим на въпроса дали е постигнат оптимумът с новия договор. Първо, защото не знаем какво точно съдържа той. А при такива договори “дяволът е в детайлите”. Второ, не знаем дали беше тактически правилно да се подпише договорът точно преди приемането ни в ЕС. Ако точно от това са произлезли по-добри условия за нас – добре. Ако не – лошо, защото изпращаме негативен сигнал към европейските си партньори, които ще ни заподозрат, че правим нещо зад гърба им. Ако ще правим нещо зад гърба им, то добре е поне да е от полза за страната ни.

 

2. Дефинирайте понятието “Енергийна независимост”. Какво означава то, от политическа икономическа и геостратегическа гледна точка.

 

Казано на прост език, това означава да не може една чужда страна да ти “врътне кранчето” и да те остави на тъмно и студено. За тази цел трябва да се развива от една страна “местно кранче”, а от друга – няколко “външни кранчета”, така че да не може една единствена страна да ти диктува каквото и да било. В този контекст трябва да развиваме енергийната си политика.

3. Смятате ли, че договорът с Газпром наистина застрашава енергийната независимост на България?  Тези опасения са доста сериозни, като имаме предвид поведението на Русия и склонността и да използва енергията и газта си като средство в международните отношения?

 

Ако се върнем към отговора на предишния въпрос, то договорът с ГАЗПРОМ няма да е страшен, даже ще е много добър, щом покажем наличието на достатъчно други “кранчета”. Затова трябва приоритетно да се търсят и създават алтернативните възможности за страната ни.

 

4. Ще спечелят българските граждани от новия договор с Газпром? Гарантирани ли са доставките на газ?

 

Българските граждани не печелят и не губят нищо. Време е да се научим да мислим с терминологията и правилата на пазарната икономика. Обикновеният български гражданин няма договор с ГАЗПРОМ, нито пък си купува газ от руснаците. Обикновеният български гражданин си купува ток от електроразпределителното дружество, топлоенергия от “Топлофикация” и битов газ от съответния регионален оператор. Тяхна работа е да си подредят нещата така, че цените на енергоносителите за крайния потребител да са поносими, за да могат да продават достатъчни количества от своята стока. Ако е много скъпа енергията, ще намалее консумацията, ще се затворят предприятия, ще се увеличи безработицата, ще намалее платежоспособността на хората и ще закъсат продавачите на ток, парно и газ. Държавата ще трябва да се грижи за повече социално слаби, а заедно с това ще намалеят приходите в бюджета. Проблемът е на държавата, а не на гражданите. Затова държавата трябва да си влезе в прерогативите и да сключва изгодни договори.

 

5. Има ли България нужда от нова атомна електроцентрала?

 

Не знам. Това, че аз не знам, не е проблем. Проблем е, че тези, които вземат решение дали да има или да няма нова атомна централа, също не знаят. На тях им се иска да има, по различни причини, но не могат да представят обективни разчети защо трябва да има. Никой не е направил сметка колко електроенергия ще потребяват българските консуматори към датата на пускането в действие на двата хилядника в Белене. Никой не е направил сметка колко инвестиции са нужни за намаляване на енергопотреблението у нас няколко пъти с прилагане на енергоспестяващи технологии в индустрията и бита и тези инвестиции по-големи ли са или по-малки, сравнени с инвестицииите в нова АЕЦ.

Никой не е направил сметка колко ще е потенциалният регионален пазар за износ на енергия към датата на пускането на новата централа след шест до осем години и ще има ли кой да купува енегията, произведена в Белене.

Знаем само, че никой западен инвеститор не пожела да инвестира в Белене, ако няма държавна гаранция. Това е достатъчно показателно.

 

6. Вписва ли се политиката на българското правителство в Общата енергийна политика на Европейския съюз?

 

Ако ми покажете коя е българската енергийна политика, ще мога да ви отговоря на този въпрос.

Щях да се разплача когато Руменчо с типичната си честна- пионерска физиономия рече че големия проблем на топлофикацията е че не може да определи на кой ощетен гражданин колко да върне от гушнатите към 100млн.
Представяте ли си преразпределителните дружества да вземат да измислят формула по която водата да потече нагоре.
В същото време ако си направите вятърна централа например ще трябва да чакате до три години за да ви включат в електроразпределителната мрежа. През това време може да тренирате безплатно.
Хитро нали.
Значи има политика и тя е:
ПОЛИТИКА НА ЗЛАТНИТЕ КОКОШКИ