Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2007 20:01 - Да не загубим инерцията на прехода!
Автор: albosh Категория: Политика   
Прочетен: 2058 Коментари: 1 Гласове:
0




Изберете си произволно едно най-обикновено изречение и започнете да го повтаряте като развалена грамофонна плоча. Колкото и дълбокомъдрено да е това изречение, след малко започвате да губите смисъла, думите се сливат, звучи ви глупаво и абсурдно и скоро започвате да мислите, че полудявате.

Сега опитайте се да извършите същото упражнение с изречението: “Приемането ни в НАТО и Европейския съюз отбелязва края на прехода.”

Няма нужда да повтаряте дълго. Това клише до такава степен се наложи в ежедневието ни, че вероятно още на третото изговаряне ще започне да ви звучи кухо и безмислено. Използувано е толкова пъти, че сме се отказали вече да го осмисляме. Приемаме го в най-елементарния му смисъл, все едно сме ходили дълго из някакви шубраци и накрая сме излезли на чиста зелена ливада, където можем да си легнем и да отдъхнем.

Нека да спрем сега да повтаряме като мантра това любимо изречение от последните месеци и да се опитаме истински да вникнем в значението на думите.

Извършили сме преход. От едно състояние в друго. Започнали сме от разпадналото се развито социалистическо общество, в което нямаше свобода на личността, свобода на сдружаването, свобода на частната инициатива, свобода на придвижването, свобода на словото. Започнали сме от тотална държавна собственост, планово стопанство и постоянен дефицит на всички стоки от първа и всякаква необходимост, фиксирани заплати и пенсии за всички. С малко усилия можем точно да си спомним от къде сме тръгнали в началото на прехода.

Изминали сме огромен път за тези седемнадесет години. Променили сме изцяло живота си. Това е големият успех на българите. А приемането ни в Европейския съюз и НАТО само маркира посоката и степента на промяната. Защото сме развалили Варшавския договор и сме се присъединили към враговете на този договор, защото сме развалили социализма на СИВ и сме се присъединили към капитализма на Европейския съюз, онзи същия капитализъм, който щяхме уж да победим исторически.

Трябва да се изпълним със самочувствие за гигантската промяна, която сме извършили със себе си и родината си, защото “в края на прехода” сме набрали такава инерция, че с лекота можем да продължим демократичното си капиталистическо развитие.  Именно в това е новата историческа отговорност на политическата ни класа, на хората, които, избрани по демократичен път, имат в ръцете си властта и инструментите да поставят следващите цели и да очертават пътищата за постигането им.

Приемането на България в НАТО и Европейския съюз обозначава също така и факта, че всички политически сили, които са работили за постигането на тези цели, и СДС, и БСП, и ДПС, и по-новите - НДСВ, ДСБ, БНС, ГЕРБ – изповядват общите ценности на демокрацията и капитализма.

Тогава какво им пречи да намерят съгласие на основата на тези ценности за новите приоритети на страната ни? Онези приоритети, които изискват поне два-три мандата работа, т.е. няколко различни по състав и политическа принадлежност правителства, които да са ги възприели и да завършат в края на следващия “преход” реформите, които ще издигнат на ново ниво живота у нас.

Не е ли приоритет на България извършването на радикална реформа в здравеопазването?

Нима в съвременния демократичен и капиталистически свят съществуват множество алтернативни модели за успешно здравеопазване? Очевидно не. Значи е напълно естествено по този национален приоритет да се изработи единна национална стратегия, която да се следва от това и следващите две-три правителства, за да сме спокойни, че няма всеки следващ министър да я започва или спира тази реформа според своята лична компетентност или некомпетентност, поради емоции на любов и омраза към колеги или просто от немукаятлък.

Не е ли приоритет на България извършването на радикална реформа в образованието, науката и обучението през целия живот?

 Ако за здравеопазването може да има някакви спорове, то успешните модели на страните, превърнали икономиката на знанието в движеща сила на прогреса и благоденствието си, са ясни и недвусмислени. Дори тромавата Стара Европа се опита да ги следва с Лисабонската си програма, с малък успех именно поради загубената инерция, докато нашите приятели от Нова Европа, точно като използуват набраната скорост от прехода, отидоха далеч напред. Задължително е точно сега управляващата тройна коалиция у нас да представи пред опозицията, пред бизнеса, пред академичната общност, една конкретна и добре разписана Национална програма за реформи (която така или иначе скоро трябва да бъде предложена за съгласуване в Брюксел), да поиска консенсус по нея, а след това да поиска и подкрепа от всички за изпълнението и.

Не е ли приоритет на България енергийната и сигурност?

 Има ли политическа сила, изповядваща демократичните и капиталистическите ценности, която да не иска страната ни да разполага в следващите десетилетия с гарантирано производство и доставки на евтина, чиста и достъпна енергия? Тогава съвсем не е ясно защо едно министерство, по-точно един министър, си води индивидуална енергийна политика и отказва дори да сподели с обществото каква е тази политика. Ако този министър изповядва ценностите на демокрацията и капитализма, то сигурно и стратегията му е такава и не трябва да има никакви притеснения не само да я сподели с другите демократични политически сили, но и да поиска подкрепа за нея. Защото Белене ще се строи по времето на поне две български правителства, а ще започне да работи при трето или четвърто и всички потенциални управляващи от тези правителства трябва да преследват целите на атомната енергетика със същия хъс, с който го прави сегашният министър, за да стане централата навреме и да ни донесе благоденствие и енергийна сигурност. А договорът с Газпром е до 2030 година и обвързва стрната ни не за два правителствени мандата, а за шест!

Не е ли приоритет на България бъдещото развитие на най-големия и съсед – Турция?

 Евентуалното приемане или неприемане на Анкара в Европейския съюз пряко зависи не само от гласуването на нашите представители в Европейския парламент и в Европейския съвет, но и от очакваните компетентни и адекватни анализи и позиции при дебатите по този въпрос на двете съседки на Турция – България и Гърция. Ще бъде абсурдно различни депутати, различни министри, различни премиери и различни президенти на България през следващите петнадесетина години на преговори с Турция да нямат единна национална позиция по този проблем.

Ако след седемнадесет години усилия да се променим към по-добро сега изведнъж се окажем на изходните позиции на противопоставяне и несъгласие помежду си по такива фундаментални въпроси, ако няма воля и желание за намиране на цивилизован консенсус по темите на следващия “преход”, оти ги ручахме тогава жабетата?




Гласувай:
0



1. omerga - Съгласна съм напълно,
06.03.2007 17:59
макар че имам съмнения за 'инерцията'. Махленските спорове около очевидни неща между различните партии, които посочвате, именно оплита малко или повече силата на инерцията. Надявам се, че рано или късно ще започнем да гледаме на приоритетите си по-сериозно:)
Поздрави
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: albosh
Категория: Забавление
Прочетен: 2885974
Постинги: 608
Коментари: 2218
Гласове: 4832