Г-н Божков, напоследък от управляващата коалиция, по-точно от БСП, се чуват различни предложения за данъчната политика през 2008 година. Акцент ще бъде облагането на личните данъци. Според някои депутати трябва да останат само две ставки по ДОД, според някои червени депутати трябва да се премахне средната ставка, според друга група- да е премахне ставката от 24%. Според Вас как трябва да изглежда скалата за облагане на доходите догодина?

Моето мнение не е от значение, защото то би било твърде радикално за тройната коалиция. Истинският проблем е, че правителството няма ясно обозначена политическа воля за данъчни реформи не само през 2008, а и през целия мандат. Направете справка в Програмата на правителството от 2005 година. На данъчната и осигурителната политика в нея са посветени точно 19 реда, от които става ясно, че ще се повишава събираемостта и няма да се увеличават ставките по корпоративните данъци. А през 2006 същото това правителство реши да намали корпоративния данък на 10 на сто. В резултат на какъв четиригодишен план за данъчна реформа? За да се чудим сега какво казали някои червени депутати и дали това е партийна позиция на БСП. Каква е позицията на кабинета, на премиера, какви са цялостните планове за 2008, 2009 и 2010? Това трябва да е задължително прозрачно ясно днес, когато вече е започнала конкретната работа на ведомствата по бюджет 2008 и се прави тригодишната бюджетна рамка.

Какво направи бизнесът, след като правителството намали корпоративният данък на 10%? Направи ли инвестиции, увеличи ли заплатите на работниците, къде се вижда, че отиват парите от намалението на данъка или не се ли оказа, че този жест имаше по-скоро маркетингов ефект?

Рано е още за количествени измервания на ефекта от данъка. Та те още не са стигнали до плащане по тази ставка. Но от нашите (на ЦИР и Агенция ЕСТАТ) изследвания на бизнес климата се вижда подобряване на настроението на работодателите, което е добър знак. Но, все пак ще видим в края на тази година.

В промените в Закона за ДДС, се предвижда срокът на данъчните ревизии да се увеличи от 3 на 6 месеца. Удачно ли е според Вас това?

Това е много лош знак. Един от белезите на истинската либерализация на бизнес средата в други страни е ограничаването продължителността на ревизиите и дори законова забрана за продължителни ревизии, които блокират работата на дружеството и му пречат да се съсредоточи върху конкретната си дейност.

 Влизането в ЕС като че ли започна с повече негативи за българина, отколкото позитиви. Вдигането на цените на горивата, например. Очаквате ли членството да донесе голямо повишение на цените или то се оказа по-скоро спекулативно?
 

Цените на горивата, тока, парното, водата и други подобни се увеличават по съвсем различни от европейското ни членство причини. За тези причини гледайте на изток, а не на запад. А колкото до останалите цени, иска ми се някой от тези черни пророци, които пълнеха вестниците през декември с мрачни предизвестия за скокове на цените на всичко заради Европейския съюз, да посмеят да проговорят в края на февруари и да съобщят коя тяхна прогноза се е сбъднала или да замълчат гузно за по-продължително време.

 Смятате ли, че България ще се справи успешно с усвояването на парите от еврофондовете, какъв процент усвояемост очаквате?

За 2007 година можем да забравим тази тема. Към днешна дата не е готова нито една оперативна програма от седемте, по които биха се придвижвали към България някакви пари. Оптимистичният вариант е оперативните програми да бъдат одобрени от Европейската комисия през септември, та ако има някой готов проект към края на годината, може и да получи финансиране. Просто административният капацитет на ведомствата, които управляват оперативните програми, е слаб. Получава се някакъв затворен кръг. България е една от малкото страни, които са заявили специална оперативна програма “Административен капацитет”, като се надяват да ползуват европари за обучение на администрацията, но същевременно няма административен капацитет да управлява тази същата програма.

 Каква оценка давате на работата на правителството до момента и трябва ли да има смяна на министри?

Правителството има една важна положителна черта и тя е, че не прави опит да смени генералната посока. Не се вслушва в налудничавите идеи за разваляне на валутния борд, за харчене на фискалния резерв, за ренационализация на частни предприятия, за увеличаване на данъците. Същевременно му липсва единна политическа воля за ускоряване на реформите и предприемане на непопулярни мерки, които в средносрочен план биха имали много положителен резултат. Тройната коалиция си е разпределила министерства и агенции на квотен принцип и всеки министър се отчита на партийния си шеф, а не на премиера. За да накара правителството да свърши нещо колективно, Станишев трябва да свиква съвета на Доган, Симеон и себе си и да търгува влияние, постове, договори, концесии, за да постигне каквото и да било. Така всичко става тромаво и неефективно. Затова и персоните, които заемат министерските постове, не са от голямо значение.  Ако правителството работеше като екип, всеки, който не би се вписал в екипа, щеше да стане излишен. Сега няма екип, няма и база за сравнение.