1.                  Г-н Божков, ЦИР, който Вие ръководите, провежда обучителни семинари за това как България следва да усвои 7-те млрд.евро за 7 години, отпуснати от ЕС. Кое, според Вас, е основното, което трябва да се знае при кандидатстване за пари от еврофондовете?

Съществува заблудата, че европейските фондове са просто едни пари, които ни се полагат и трябва само да си ги поискаме, за да ги получим. Всъщност тези фондове се събират от данъците на всеки европейски данъкоплатец, включително и от българския, затова и изразходването им трябва да бъде от полза за Европа, а не за частния интерес на получателя. Затова основното, което всеки кандидат за европейски пари трябва непременно да прочете и разбере, са общите европейски цели и приоритети, разписани в общоевропейските документи. След това трябва да реши дали неговата лична идея, за чиято реализация иска да получи пари, се вписва в тези европейски цели и приоритети. Само ако намери припокриване на своите идеи с европейските, има смисъл да кандидатства.

2.                  Кой е най-големият проблем/неяснота в материята на еврофондевете? Каква е Вашата препоръка за разрешаването му ?

За българската община, фирма, гражданско сдружение или физическо лице, което има намерение да кандидатства за европейски средства, засега напълно неясна е цялата процедура по искането, получаването, изразходването и отчитането на парите. Твърде малко са българските граждани, които са запознати с ключовите български документи в тази област: Националната стратегическа референтна рамка, седемте оперативни програми, както и програмите за земеделието и аквакултурите. Досега не беше и много интересно те да бъдат четени и изучавани, защото не бяха готови задължителните апликационни форми, правилници, наръчници и други практически документи, които да разкрият технологията на движението на парите по конкретен проект. Сега тези документи са вече приети от правителството и е време активните хора да започнат да четат и да се готвят.

3.                    Как бихте мотивирали някого да участва с проект за финансиране от европейските Структурни фондове?

Трябва да е ясно, че никой няма да потропа на вашата врата и да ви моли да вземете пари от европейските фондове. За всякакъв достъп до финанси се изискват усилия. Голямото предимство на европейските фондове е, че за България са заделени повече средства, отколкото днес и в следващите няколко години ще сме способни да усвоим. Това означава, че не съществува главната спирачка при всяко кандидатстване за пари – те да не стигнат за всички. Не съществува и вариант да не ти дадат парите, ако проектът ти е добър, защото администрацията ще бъде оценявана по това колко проекта е одобрила, а не колко проекта е върнала. Затова четете, гответе се и кандидатствайте! Добрите проекти са обречени на успех.

4.                  Какво представлява този процес (отпускането и евентуалното усвояване на 7-те млрд.евро за 7-те години) за страната ни и как той би помогнал за икономическото и социално й развитие?

Противно на общото схващане, че европейските фондове ще бъдат основният двигател на развитието на страната ни през следващите години, позволявам си да припомня, че всичките седем милиарда са многократно по-малко от нашите, българските бюджетни средства, които днес се изразходват без видим ефект и конкретни резултати. Затова пък стройната система за подготовка, одобрение, финансиране и отчитане на европейските проекти води до конкретни видими резултати. Паралелната работа с европейските и българските пари ще принуди доста бързо и централната, и местните администрации, да въведат същата отчетност, целенасоченост и ефективност за ползуването на българските бюджетни средства, каквато е задължителна за еврофондовете. Така освен прякото въздействие на влизането на (дай Боже!) седем милиарда отвън, ще се научим да използуваме по-добре и нашите собствени седемдесет милиарда от разходната част на българския държавен бюджет и бюджетите на общините.

5. Как усвояването на еврофондовете влияе на хората, които не са бенефициенти по Структурните и Кохезионния фондове?

Припомням още веднъж, че европейските пари са предназначени за постигането на европейските цели и приоритети, а не за личните амбиции за забогатяване на бенефициентите. А европейските цели и приоритети са насочени към по-добър и охолен живот на всички, към повече заетост и доходи, към по-чиста околна среда, към по-висока конкурентоспособност на европейските икономики в световен мащаб. Най-важният резултат от всеки проект, финансиран с европейски пари, е да бъде постигнат напредък в някоя или няколко от тези цели. Ако не се получи такъв резултат, то парите или не се дават въобще, или пък се връщат.

6.Какво трябва да направи страната ни, за да бъде сред "отличниците" по усвояване на европейските пари? Усвояването на 7-те млрд.евро за 7-те години как ще повлияе на следващата сума, която България ще има като дял от бюджета на ЕС?

Нека разделим отговора на две.

Задължение на правителството и държавната администрация е да не създават пречки за усвояване на европейските пари, да не “запушват” пътя им с некомпетентност, бюрокрация и корупция. Българските граждани трябва да бъдат безкомпромисни в тези си изисквания към министерствата, агенциите и другите звена на администрацията, които отговарят за европейските фондове. Доброто функциониране на администрацията е необходимо условие за ефективното усвояване на средствата.

 Необходимо, но не достатъчно. Като в онзи виц за човека, който се молил на Господ да спечели от тотото, но не си бил пуснал фиша, за да има усвояване на средствата, трябва да има и достатъчно добри проекти за това. А тук инициативата е у хората. Бъдете активни! Четете, образовайте се за това как се усвояват европейски пари и за какво, за да можете да подготвите смислени и ефективни проекти. С много проекти и добра администрация няма да има проблеми при усвояването.

 

че тези пари трябва да се използват в интерес на Европа и, че не са подарък. Вие хубаво го пишете, но тук най-много 500 души да го прочетат, от тях 300 и повече неподходящи. Въпросът е, как точно тази информация да стигне масово до всеки, който се реди за тези средства и, ако не смята да се съобразява с тази информация, как да бъде заставен да помисли сериозно над това! Имаме ли такива лостове (за малко да го кажа на руски, губи ми се бгвариантът).
Като сте настроен да информирате можете ли да сведете инфото до всеки, защото няма кой, уви. А посоката вначалото определя къде ще стегнем в края.

което отговаря за тази кампания, публикува това интервю днес едновременно в ТРУД и 24 часа, а утре в ЗЕМЯ и МАРИЦА.

В предвит написаното по горе, не виждам нищо хубаво за нас, обикновенните хора от село. За да огаждаме на Европа нашите семейства остават без поминък. Не можем да произвеждаме месо, мляко и други продунти с, които до сега оспявахме да прехранваме семействата си. Жалкото е друго, не можем да имигрираме там където животът е по-лесен, защото и да продадем животните си парите няма да ни стигнат за билети.