В държавата България е горещо. Спори се шумно и почти истерично дали да падат министри и кои точно, атакуват се действията или бездействията на правителството, някои настояват за по-лява, други за по-дясна политика. Уволняват и дават под съд заместник-министри, водещи следователи и прокурори за корупция и злоупотреба със служебно положение. Европейската комисия готви мониторинговия доклад и само след няколко дни ще го стовари на главите на управляващите.

В партията СДС също е горещо. Спори се шумно и направо истерично ... на коя дата да бъде  националната и конференция и дали трябва да се избира временен лидер до тази дата. Този „важен” въпрос се обсъжда с крясъци, блъскане на врати и напускане на заседания, с интервюта пред всички медии на основните действащи лица.

Това е най-краткото и най-очевидното обяснение защо никой днес не иска да гласува за СДС.

Сега може би очаквате и аз да се включа във „фундаменталния” спор дали СДС да се сближи с ГЕРБ или с ДСБ, както и да се произнеса по датата на конференцията и дали Владо Кисьов може да бъде и.д.председател. Няма да стане.

Твърде дълго съм бил вътре в СДС, за да се хвана на тази елементарна игра. Познавам всички действащи лица и изпълнители и смея да твърдя, че виждам съвсем прозрачно дребните им лични сметки зад високопарните думи.

Хората, които се занимават активно с подобни „процедурни” спорове, явно са забравили, че политиката е служене на кауза в името на хората, а не средство за наместване в листи за общински съветници и депутати на собствените им персони. Всъщност е възможно те никога да не са проумели за какво служи политиката. Сред основните действащи лица в СДС, които днес напират да водят партията, повечето се въртят из различни ръководни нива повече от десет години (някои цели 17), но си остават напълно неразпознаваеми за широката публика, никога не са проявили лидерски качества, никога не са формулирали запомнящи се идеи, никога не са поемали политическа отговорност, никога не са успели да предизвикат нито любов, нито омраза у избирателите.

Такива хора не стават за нови лица. Не стават за нови водачи на партия, която иска да излезе от кризата и да се върне на полагащото и се място в голямата политика. Някой трябва ясно и недвусмислено да им каже това. И този някой най-добре да са членовете и симпатизантите на СДС. Защото думата на конференцията се превръща в избор на ново ръководство.

Затова именно на днешните пишман кандидати за лидери им е толкова важно кога ще бъде националната конференция и кой ще я организира. Защото години наред са се занимавали със собственото си пробутване напред чрез „организирано” гласуване на поредната конференция и сега си мислят, че пак могат да нагласят вота на делегатите в своя полза.

Не мисля, че ще успеят този път. Защото преди, когато Христо Бисеров, Данчо Цонев, Евгени Бакърджиев, Антоан Николов или Кольо Николов редяха НИС и Националния съвет, СДС имаше ресурс от власт за разпределяне. Дори на последната конференция, когато софийските общинари подражаваха на предшествениците си, те все още имаха нещо да предложат с остатъците от влиянието на СДС в Столичната община и няколко други места.

На 15 юли делегатите на извънредната конференция на СДС няма да има с какво да бъдат „мотивирани” да изберат губещи и безперспективни стари муцуни. Вярно е, разбира се, че няма също така да имат голям набор от истиски нови лидери. Затова изходът от конференцията може да бъде оптимистичен или песимистичен.

Оптимистичното ми очакване е да си отидат безнадеждните и да бъде избрано едно разумно, макар и не блестящо ръководство, което да не си поставя велики цели, а да се съсредоточи върху къртовската работа да се преформулират идеите, посланията, приоритетите и целевите групи на бъдещата дясна партия СДС. Такова едно разумно ръководство ще трябва да сложи на гърба си цялата тежест от фундаменталната промяна, от която СДС се нуждае и, вероятно, ще изгори бързо.

Песимистичното ми очакване е напъните за „подреждане” на гласуването на конференцията да успеят по причина на натрупана инерция и обреченост и СДС да се сдобие с окончателните си гробокопачи.

Но и в най-песимистичните очаквания има нещо скрито прекрасно. Така ще мога да се простя окончателно с мечтата си за един модерен СДС в европейска България и да насоча усилията си към нещо ново. Ама съвсем ново. Времето е наше, помните ли?

Здравейте, господин Божков! Прав сте - те не разбраха за какво служи политиката.

Някога Костов беше казал,че партия не се правело с идеалисти,а с кариеристи. Ето докъде стигна СДС с кариеристите, с чиновниците, със селските хитреци, с всичките тези бЕЗЛИЧНИ хора - хора БЕЗ ЛИЦА, но с лакти.
СДС стана партия от болшевишки тип, с централизирано ръководство,с нагласени листи(избирателите и симпатизнатите нямаха думата), с организирано гласуване по конференции, с предварително уговорени (купени) гласове. Години наред седесарите - поне тези от тях,които бяха хора мислещи и то мислещи не за своето чиновническо добруване,а за добруването на СДС и оттам - за добруването на България, се опитваха да преглътнат провинциалната надменност и мнителност на пишман лидерите СДС (най-вече тази на Иван Костов и Надежда Михайлова), опитваха се въпреки това да работят за каузата на СДС, гласуваха за СДС, независимо от всички огорчения и предателства... Всуе! Туморът на бюрокращината и интересчийството се беше разраснал, а Петър Стоянов очевидно не се оказа добър хирург, пък може и да си е мислил, че СДС ще си живее с тия разсейки. Няма начин. Искаше се смелост и откритост, не виждам у тия чиновници,които остават в СДС такива качества. И сега ми се иска да им кажа в лицето на всички тия нещастници, които не намериха сили да надскочат дребните си сметки, които не подкрепиха Едвин Сугарев на 13 май 2003, когато Костов и Надежда обединиха усилия да изгонят единствения "луд",който се осмели да протестира. Видяхте ли, сега, мижитурки, докъде докарахте СДС, а с това и вашето чиновническо бъдеще, и нашата синя надежда? За първото не ми пука, но на второто нямахте право да посягате!

Сашо, много тъга и истина има в написаното.
Но все пак партията се "прави" от тези на ръководните места и които са лицето и емблемата й. И тези, които са заемали ръководни постове. В тази връзка искам да те помоля надълго и нашироко да опишеш какво смяташ за свои лични грешки и вина за съдбата на СДС днес. По години. Защото си заемал много постове, писал си много програми и си съветвал много лидери. Няма начин да стоиш отстрани.
Прав е и анонимният коментатор преди мен. Едвин Сугарев винаги е казвал истината. Последният мохикан-идеалист от онова време, когато пеехме "Времето е наше" на Орлов мост... Даже като затворих очи и си спомних онова лято на 1990-та, и ми стана и на мен малко тъжно... СДС беше част и от младостта ни, но пък са прави и онези, които казват, че България вече се промени и почти всичко от онова, за които мечтаехме тогава, се сбъдна.

Ne vyarvam, che SDS shte se reformira dostatuchno za da se vurne na politicheskata stsena. Dazhe i po-mladite kadri na SDS ne proyaviha nikakva initsiativa do sega. Sushto taka ne vyarvam, che "boutique'ovata" partiya DSB shte se reformira - neinite izbirateli ya predpochitat takava kakvata e: printsipna i na nozh sreshtu vsichko.
Ot druga strana, ideite za poveche efektivnost i pragmatichnost bavno, no sigurno se razprostranyavat ot zapad na iztok - poslednata strana koyato beshe " zarazena" ot tezi idei e Frantsiya na Sarkozy. Tazi vulna shte doide i do BG (razbira se otchitaiki spetsifikite na vsyaka strana).
Mislya, che edna partiya na Drebnite Sobstvenitsi (imeto e vzaimstvano on Ungaria (vednaga sled WWII)) mozhe da bude mnogo uspeshna ako vuzprieme ideologiyata na taka narecheniya naroden kapitalizum (Thatcher, Reagan, Blair, Sarkozy....).
Rossen Dandolov

СДС е бита карта вече, тия отдавна са накиснати в нафталина, както и ти самия, България е единствената държава където се дава не втори, ами даже и трети шанс на провалили се политици! Визирам например Пешо Клюна... Да си чул някой бивш президент на USA да е в политиката отново след като е напуснал Белия дом? Няма такъв, докато в България всичко е възможно... Провалихте се с гръм и трясък, а още имате наглостта да се показвате в публичното пространство, все едно да откриеш нов публичен дом дом със старите к***и! Жалки сте, вземете се погледнете в огледалото, нищо не става от Вас...

Христо Бисеров, Данчо Цонев, Евгени Бакърджиев, Антоан Николов или Кольо Николов - пълни помияри!

"Хората, които се занимават активно с подобни „процедурни” спорове, явно са забравили, че политиката е служене на кауза в името на хората..."
Почти няма политици, които да не са го забравили. А на нето един не му личи явно, че не е забравил. Много са далеч от народа, прекалено далече, загубили са представа за живота извън презадоволеността.

Здрасти Сашо,

Дано не допуснеш същата грешка както Иван Костов. Партия не се напуска, а се развива. Сега се вижда, че СДС е електорална партия, която въпреки Петър Стоянов си взе своето на изборите. Вижда се също, че ДСБ е лидерска партия, която събира гласовете само на почитателите на Костов, които с времето и слабите решения прогресивно намаляват.
Извод: Битката за СДС си струва! За нова партия няма ресурс - нито лидерски, нито електорален.

Сега няколко общи неща за двете партии - СДС и ДСБ: Имат си платформи и програми, ценности и добри идеи, но нямат най-важното - конкретни цели и мотиви за хората, с които искат да постигнат тези конкретни цели. Знам, ще възразиш - имаме и цели! Така е, но това са управленски цели, а сега истинската цел е постигането на едно единствено нещо - да си върнем уважението на хората (което впрочем заслужаваме). Този въпрос е решим, но минава през катарзиса на истината - за нашето управление и за политическите ни опоненти. По политически причини и от страх истината продължава да се премълчава, по комерсиални причини - също. "Старите лица" се компрометираха не защото не могат или не искат или не знааят, а защото си траят, за да продължат да консумират. Публичното съзнание иска своето разширение с истината за периода 1997 - 2001 и няма да приеме никого, докато не го получи.
Толкова за първата цел, втората - като се изпълни първата :) Впрочем, колкото повече време минава от тогава, толкова по-невъзможно става изпълнението й.
Ако не санираме миналото няма да намерим хора за бъдещето!
Ако не искаш не ми отговаряй :)

Поздрави,

Илко

ако няма лъжа. Толкова е просто, стига да го можеш. Доколкото е възможно дори в нашата политика. Да опитваш.....докрай.
Извинявам се, че се намесвам, Илко, между разговора ви, но ако сами си говорите каква полза. Далече сте от елементарни истини....животът на народа.

V 6egi i zaka4ki,mnogo drebni i po-edri intrigi,SDS izpjlni otredenata i rolia.Na porednata konferecia nie pak sme razcepeni.Vpro4em dvama du6i da ostanat v SDS pak 6te iskat da si go nazepiat.No kakto kazva6 vremeto e na6e-predstoi prodjlgenie v nov format!

Viki02,

Остави народа, на него не му трябват политици! Дясната политика е управляващите да дадат на народа свобода от себе си и това става основно чрез пазара. Политиците трябва да дадат добри условия и правила за общоживеене, да не допускат самоуправства и да водят държавата в международната общност, да гарантират справедливост, правата на личността и частната собственост. Бог да пази оня народ, който си делегира правата на държавата и не се грижи за личното си благоденствие! Както видя в периода 1997-2001 народа се посъвзе от социалистическата държава и перманентните кризи, лошото е, че след това соца се завърна и пак пречи. Със Сашо за друго си говорим, но е добре че се намеси, стана по-широка темата, може и да живне дебата :)

Резюмирам: политиците не са за да хранят народа с риба, а за да дадат условия и възможности всеки сам да си я лови :)

Поздрави,

Илко

И така май отнова сме там където бяхме по времето на героя на Алеко..Бай Ганьо..а казват, че нищо не се повтаряло...съмнявам се..В едно съм сигурен по този повод ..Александър Божков няма да се върне на сцената на бял кон..и жалко..

По близо до хората и сред хората , иначе никога няма да разбереш какво ядат , как пътуват в идиотския обществен транспорт /автомобилен и железен/ , с какво се обличат ,в какво вярват , защо"Ви" мразят и най-накрая защо не отиват да гласуват.
Помня отдавна прочетох някаде следното - Когато отидеш в една страна на екскурзия , ако не можеш да разбереш разговорите на хората в обществения транспорт ,ти нищо не знаещ за живота в съответната страна.
Такива ми ти работи г-н Божков . Сред хората е спасението. Те ще Ви дадат идей за всичко ,бъдете сигурен.