Третият преход на страните от Източна Европа 6 юли 2007 Шигео Кацу – вицепрезидент на Световната банка, и Прадип Митра – главен икономист на банката за Европа и Централна Азия, вестник "Интернешънъл хералд трибюн". Двайсет и осемте страни, появили се от бившия Източен блок - от Русия до Казахстан на изток до Албания, Черна гора и Чехия на запад, претърпяха историческа промяна след рухването на Берлинската стена и разпадането на Съветския съюз. Политическите промени, които разтърсиха Източна Европа в началото на 90-те години, на свой ред доведоха до мащабни изменения в икономиката, станали причина за растеж и напредък в много части от региона. Днес друг преход променя Източна Европа и страните от бившия Съветски съюз - преход, който има също толкова голямо значение, колкото и дълбоките политически и икономически промени през последните 17 години. Този "трети преход" е бързото застаряване на 400-те милиона души, които живеят в тези бивши социалистически държави - тенденция, която ще превърне до 2025 г. региона в един от най-застаряващите в света. През следващите две десетилетия се предвижда населението на Източна Европа да намалее с 24 милиона човека, като само Русия ще загуби 17 милиона. До 2025 г. между една пета и една четвърт от населението на девет източноевропейски и бивши съветски страни - от Казахстан до Словакия, ще бъде на повече от 65 години. Броят на босненците над тази възраст ще бъде два пъти по-голям в сравнение с 2000 г. Средният словенец ще бъде на 47 години, като населението на страната ще бъде едно от най-възрастните в света. Третият преход е единствен по рода си - никога в съвременната история държави, които все още в процес на изграждане на институциите на зрялата пазарна икономика, не са се изправяли пред такова бързо застаряване. Например Грузия, която се очаква да загуби почти една пета от жителите си между 2000 и 2025 г., има доход на глава от населението като тези на Руанда или Мозамбик. Припокриването на демографския преход с незавършения икономически такъв предполага систематична промяна на социално-икономическата структура на тази група държави. Те преминават през риска от много бързо увеличаване на държавните разходи в момент, когато традиционно високите пенсионни задължения нарастват, а институционализираните им пенсионни системи изискват повече държавни ресурси. Тези общества са изправени и пред предизвикателството на растежа, като населението в трудоспособна възраст намалява, а застаряващото население потенциално спестява по-малко. Нов доклад на Световната банка предупреждава, че ако този преход не бъде направляван правилно, той представлява заплаха за икономическия успех на региона - нещо, което ще обезпокои политиците и на Изток, и на Запад. Добрата новина е, че повечето страни в Източна Европа имат време, за да се справят с нарастването на разходите, ако предприемат новаторски реформи. При пенсиите натискът на разноските може да бъде неутрализиран до голяма степен чрез промени в политиката, например, чрез увеличаване на възрастта за пенсиониране, която по правило е много ниска в региона. Като бъде признато, че лечението в болници излиза доста по-скъпо в дългосрочен план, става възможно разходите да бъдат направени по-умерени чрез инвестиране в подобряване на здравословното състояние на живеещото по-дълго население и чрез възприемане на политики в подкрепа на домашните болногледачи. Ако тези практични дългосрочни политики бъдат възприети днес, много страни все още са в състояние да поставят бюджетите си на солидна основа - в момент, когато предизвикателството на застаряването на населението се засилва. Всички тревоги за намаляващия брой работници могат да бъдат смекчени чрез предприемане на енергични мерки за повишаване на производителността, например, довършване на работата по преструктуриране на предприятията, въвеждане на гъвкави системи, които позволяват на работниците да се обучават през целия им живот, и насърчаване на базирания на иновациите растеж. Предизвикателствата пред реформаторите в бившия Източен блок са ясни, а необходимите реформи - добре известни. Въпросът е да бъдат приложени на практика - единствената опасност се крие в самоуспокоението. Застаряването на населението в Източна Европа и бившето съветско пространство ще е важен въпрос и за политиците от западната част на континента. Със застаряването на населението и повишаването на жизнения стандарт в Източна Европа имигрантите ще се връщат и страни от ЕС като Великобритания, Франция и Германия ще имат по-малко от "полските водопроводчици" или младите източноевропейци, които в момента обслужват лондонските пъбове или поддържат оживлението на строителния сектор в Дъблин и по този начин снабдяват западноевропейските икономики с работната ръка, от която така отчаяно се нуждаят. В бъдеще на държавите от Европейския съюз може да им се наложи да търсят младите си работници на различни от Източна Европа от места. Трите най-вероятни източника за задоволяване на нарастващото търсене са разположени още по-нататък – в Турция, Централна Азия и Северна Африка, където раждаемостта все още е висока, а хората горят от желание да си намерят работа на Запад.