Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.08.2007 15:39 - Интервю с Явор Дачков - вестник Гласове - 3.8.2007
Автор: albosh Категория: Политика   
Прочетен: 6754 Коментари: 16 Гласове:
0

Последна промяна: 01.08.2007 18:30


Не се радвам, че съм бил прав за лошите неща
С Александър БОЖКОВ, председател на Центъра за икономическо развитие, разговаря с Явор ДАЧКОВ
- Преди известно време в интервю за “Гласове” социологът Живко Георгиев заяви, че все пак вдясно има достатъчно потенциал за едно силно представителство. Всички скандали, които съпътстват управлението, са достатъчен стимул за една опозиция.  Защо обаче десните партии СДС и ДСБ не са припознати като алтернатива? Как гледате на състоянието на това, което остана след СДС, след наследството на правителството на ОДС?

- На трудните въпроси няма лесни отговори. Аз нямам рецепта как десницата ще се превърне в мощна политическа сила. Това е много е сложно поради цяла поредица от причини. Първата причина е, че няма силни говорители на десните идеи. Всъщност, това може би е втората причина, а първата е, че няма формулирани силни, конкретни десни идеи. Раздробяването на десницата доведе и до раздробяване на човешкия потенциал на десницата. След 4 години управление СДС разполагаше с много сериозен управленски екип, във всички сфери. Във всички министерства разполагахме с министри, заместник-министри, директори на дирекции, в Парламента - с председатели на комисии, заместник-председатели, експерти и т.н. Т.е. имаше един много мощен експертен потенциал, който можеше да произведе сериозен конкретен продукт, в т.ч. алтернатива на сегашното управление. Раздробяването на десницата на много партии раздроби и експертите, а освен това отблъсна и непартийните лица сред експертите, хората, които не бяха изявени партийни фенове. А да не говорим, че голяма част от хората, които бяха в управлението на СДС, след идването на НДСВ на власт се изправиха пред тежък избор - или демонстративно да си подадат оставката, или да бъдат обявени за предатели, оставайки в правителството на НДСВ. Много от тях, които не бяха силно политически обвързани, предпочетоха да продължат да си вършат работата и останаха в правителството на Симеон Сакскобурготски на различни важни постове. Към тези хора в момента не се търси път.

- Да, но това раздробяване се случи по-късно, някъде към 2003-2004 г., а и до тогава десницата вървеше надолу.

- Тогава наближаваха избори и трябваше да се пишат нови програми. Всички десни партии - СДС, ДСБ, ССД, и БЗНС – се опитваха да пишат някакви програмки със скалъпени малобройни екипи. СДС успя чак към 2005 г. да посъбере малко експерти, но се чувстваше липсата на тези, които вече бяха в другите партии. Ако целият този потенциал бе на едно място, сега СДС, или десницата, щеше да има много конкретни разработки, готови решения. А погледнете какво се случва!? Всеки ден управляващите се издънват някъде. Но насреща, освен гола критика, и то най-често препрочетена и преписана от вестниците, няма алтернатива. Не излизат конкретни лица от съответната партия, компетентни в съответната област. Ако има проблем в здравеопазването - да излязат трима специалисти от СДС, от ДСБ, и да кажат - Гайдарски прави такива и такива глупости, ако ние бяхме на власт, в конкретния случай щяхме да направим това и това. Но за да можеш да кажеш това, трябва ежедневно да следиш какво прави правителството. Трябва да си в течение на наредбите, заповедите на министъра, да следиш Държавен вестник, да следиш страницата на министерството в детайли. Ежедневно една група да се занимава като правителство в сянка с всяка институция на правителството, за да може всеки момент да бъде готова с контратеза и с алтернативно решение. Нито една от десните партии в момента не разполага нито с такъв потенциал, нито дори прави усилие да създаде такъв потенциал.

- А мислите ли, че бе възможно удържането на СДС като една политическа сила с цялата биография на хората, които бяха тогава вътре, и на фона на разочарованието от СДС? Доколкото знам, такова оцеляване не се е случило никъде в Източна Европа?

- Имам по-друг отговор на този въпрос. Излизането на Стефан Софиянски, а след това на Иван Костов от СДС беше белег на слабост от тяхна страна. Ако не можеш да се пребориш и да прокараш идеите си вътре в самата си партия, как ще се пребориш в държавата? Много по-лесно е да кажеш - ще се махнем от това лошо ръководство, от тази корумпирана партия, тя се е провалила, тя няма идеи. Дайте да си направим една чисто нова партийка, само от наши хора. Но в същото време разделяш електората, разбиваш го, съсипваш вярата на хората. Ако си толкова ербап и смяташ, че можеш да управляваш държавата, пребори се първо да си управляваш партията. Бягството от вътрешната борба за победа на съответната линия вътре в партията беше белег на слабост и на Стефан Софиянски и на Иван Костов. Те избраха по-лесния вариант, вижда се какъв е резултатът към днешна дата. Оказа се, че това, което говорех тогава, се оказа вярно. Не се радвам, разбира се, че съм бил прав за лошите неща.

- Да, Вие бяхте против създаването на ДСБ. Защо?

- Обезкърви се десницата, разби се на парчета и до ден днешен продължава да се занимава само със себе си. Всяко действие и на ДСБ и на СДС преди всичко не е как да победим комунистите, не е как да се преборим за българския народ, а как да прецакаме бившето си другарче.

- Аз тогава бях от другата позиция и все още смятам, че тя не е била неправилна, това е въпрос на спор. Но си спомням, че просто не можехме да останем в СДС.

- Защо?

- Антоан Николов, Никола Николов, Стефан Софиянски - цялата тази отблъскваща клиентела беше много силна.

- Кой издигна тази тежка клиентела? Ръководството на СДС, начело с Иван Костов. Защо не си понесе отговорността да се пребори с нея, а избяга?

- Знаете ли, тогава хората, които не бяха вътре, смятаха, че все пак Командирът е бил принуден да работи с тези хора ...

- Защо?

- Ами защото структурите се овладяват от определени хора, защото един човек си купува организация, качва се нагоре и след това е трудно да го махнеш.

- Кой създава структурата на тази организация? Ако в ДСБ не е така, след като лидера на партията лично си избира ръководството, защо тази партия не просперира? Защо не е спечелила нито едни избори вече толкова години? Явно, че не е в това проблемът. Всички тези хора, заради които напусналите СДС бяха омерзени, всъщност бяха техни колеги и преди да се омерзят, те бяха непрекъснато заедно. И се подкрепяха, и се обичаха, и се прегръщаха и се целуваха. Толкова ли са били наивни тези, които отидоха в ДСБ, лидерите на ДСБ, че през всичките тези години не са видели змиите в гнездото си. Тогава какви политици са и какви управляващи са, щом не могат да видят, че най-близките им хора не стават, а са ги лансирали непрекъснато.

- Признавам, че нямам отговор, поне не сега. Но пък и човек трудно си признава собствената слабост, което аз правя в момента.

- На мен сега ми е лесно да говоря, защото проектът ДСБ се провали. Никой сега не може да каже - колко хубаво стана, че се отделихме. Нищо не стана, като се отделиха. Свиха се до една малка групичка, до някакви незабележими проценти, съсипаха и процентите на СДС защото изприказваха всички възможни най-лоши думи по отношение на СДС. Нямаше нужда комунистите да говорят за СДС. ДСБ вършеше тази работа, досъсипаха доверието в СДС, мъчейки се да наложат себе си. Сега няма доверие нито в СДС, нито в ДСБ.
- Добре, но тогава ситуацията в СДС не беше по-различна от тази сега в ДСБ. Т.е. апаратът беше много организиран и ако някой, да кажем Костов, тогава  беше тръгнал да се пребори за лидер и беше бламиран, това означаваше негов политически край. Мисля, че това беше съображението да не тръгва на битка директно.

- Да бе опитал поне. Сега политическия му край ще бъде също толкова безславен, но ще повлече след себе си и много други тъжни неща. Освен това, ако е толкова силен политик, ако е толкова велик човек, щеше да се пребори за СДС. В СДС тогава го обичаха. Ако беше се изправил пред една голяма Национална конференция и беше поискал доверие, щеше да го получи. Нямаше да може апаратът да се пребори с любовта на хората.

- Наистина ли така мислите?

- Да, аз тогава много се учудих от това решение. То беше белег единствено и само на някакъв политически мързел. По-лесно беше да си направим нова къщичка, отколкото да се хванем да ремонтираме старата.

- Мислите ли, че старата можеше да се ремонтира, след като цялата софийска клиентела стои все още вътре?

- Самият факт, самият факт, че СДС все още продължава да съществува, продължава да има повече привърженици от ДСБ означава, че къщичката е устойчива.

- В една статия във в-к “Дневник” Вие изброявате ненормалните неща, които се случват. Едно от тях е, че Иван Костов все още е лидер на ДСБ. Правите и едно, бих казал, впечатляващо уточнение, че за разлика от други хора, никога не бихте говорили против Костов, въпреки че сте били заедно доста време в политиката и във властта, но че това ваше мнение е въпрос на принципна политическа позиция. Бихте ли развили тази идея?

- Не мисля, че мога да кажа нещо повече от това. Никой никога не ме е чул да разказвам някакви пикантни истории около управлението на СДС и на нашето правителство. Никой никога не ме е чул да обвинявам Иван Костов за каквото и да било. Аз смятам, че ние свършихме чудесни неща заедно. България се промени коренно, защото ние управлявахме добре 3 години. Дори и след като напуснах правителството, аз запазих отлични отношения с всички, начело с Иван Костов. Непрекъснато продължавахме да си общуваме, да работим заедно. Нямах никакви лоши чувства. Знаех, че това е политическа конюнктура и от нея не може да се избяга. Всъщност това, което ме потресе беше фатално грешният ход със създаването на ДСБ. Днес времето доказа всъщност колко грешен е бил този ход. Няма нито СДС като хората, нито ДСБ като хората, а Иван Костов се е превърнал във воденичен камък на врата на ДСБ, а от там и на десницата. Защото е ясно, че при всичките му прекрасни качества, хората не искат да гласуват за него. А за да се управляваш държавата, трябва за теб да гласува мнозинството от българския народ. Когато начело на една партия стои човек, за който хората не искат да гласуват - оставям настрани причините - въпросът е приключен. Няма как да се превърне той отново в любимец на народа. Време е да го разбере той, време е да го разберат хората, които го обожествяват и които мислят, някак тотално и ирационално, че той ще се върне на бял кон и народът отново ще го заобича.

Има реалности в живота. Аз също си мисля, че съм много готин, но не се кандидатирам за нищо, защото знам, че за голяма част от избирателите винаги ще съм “Господин 10 %”, че съм разпродал държавата за жълти стотинки, че съм се нагушил и т.н. Да се явя с този товар на гърба си и да подлагам на опасност успехите на десницата със своето появяване начело на каквато и да било листа, смятам за неетично и за ненормално.

- До, но виждате, че в СДС има такива хора. Виждам лица, да не говоря конкретно, които явно не си дават сметка за това и попаднаха в новото ръководство.

- Попаднали са, защото са ги избрали. Което означава, че конференцията има доверие в тях. Аз не бих се подложил на такъв тест. Още повече, че ако конференцията на седесарите те е харесала, това още не значи, че народът ще те хареса.

- Все пак не мислите ли, аз оставам на това мнение, че дори и ДСБ да не се беше отделило, днес положението на СДС нямаше да бъде по-различно.

- Изобщо не съм съгласен. Заедно имахме много по-голям потенциал. Сега щяхме да бъдем основната опозиционна сила с много по-силно представителство, с много сериозен експертен капацитет, с много депутати и щяхме да сме на крачка от властта при това управление.

- С Антоан Николов, с всичките хора вътре?

- Защо с Антоан Николов? СДС през годините е изхвърлило от редовете си много неподходящи хора. Нека, за секунда, да се отклоним от тази тема, за да се върнем точно в нея. Много ми се иска някой - аз нямам този капацитет, вероятно трябва да бъде историк -да се опита да преразгледа цялата история на СДС, знаейки вече кой е бил ченге и кой е бил бандит. И тогава  толкова много действия, решения, всякакви неща ще станат ясни.

- Вие как си обяснявате, защо СДС не отвори досиетата? Иван Костов дава формални отговори, на които е трудно да се повярва - че са съобразили с Конституционния съд, че еди кой си член от закона бил такъв. Вие имахте пълно мнозинство и ако искахте можехте да разрешите тази работа докрай.

- Никога не съм бил водещ по тази тема, моите задачи бяха други. Но сега, от дистанцията на времето, си мисля, че някак не ни беше приоритет това. Имахме толкова много работа, държавата беше напълно фалирала. Хората нямаха какво да ядат, трябваше да се изгражда отново държавността след една тотална съсипия. Трябваше да се бута напред европейска интеграция, да се преборим с международните финансови институции, да намерим пари, да създадем отново администрация, да приемем стотици закони. И най-вече, да въведем ред в държавата. Освен това, колкото и смешно да звучи от днешна гледна точка, вярвахме че ще управляваме достатъчно дълго и ще има време за всичко.

- Тогава това беше естествено.

- Спомням си, че Асен Агов беше дал едно голямо интервю много притеснен, че БСП изчезва и че вече няма да има опозиция. Такова беше мисленето ни. Мислехме си, че ще управляваме два-три мандата, та ще дойде време и за досиетата, и за всичко друго. Първо искахме да оправим икономиката, здравеопазването, пенсиите, да подобрим живота на хората и тогава да се захванем и с тези тънки моменти, свързани с миналото,  историята, ченгетата, досиетата. Сега обаче, както казах преди, е нужно преразглеждане на историята на СДС. Като знаем кой е бил ченге, като извадят и списъка на депутатите, които са били ченгета, ще можем да погледнем и работата на комисиите в Парламента. Кой е мотал законопроектите, кой какви текстове е предлагал? Това изисква наистина много сериозно историческо изследване. Да се види, например, в комисията, която е приемала закона за досиетата, кой депутат какви е текстове предлагал, пък след това тия текстове паднали в Конституционния съд. А също кои конституционни съдии как са гласували.

- Имало ли е, според вас, нарочно отлагане на този въпрос или политическо заиграване с него?

- Не, не, мисля, че имаше нарочно отлагане. Наистина този момент не беше първият ни приоритет. Истинският приоритет беше да пресъздадем отново държавата. Вероятно сме сгрешили, сега виждаме колко важни са били тези неща. Ако бяхме поставили акцента тогава върху това, може би щяхме да забавим някои икономически реформи, но щеше да е ясно кой кой е, настроението на хората беше друго и много от ченгетата щяха да са изхвърлени от обществения живот.

- Един въпрос, който ме интересува, е свързан с избора на хора, които след това решават съдбините ни. Такъв болезнен случай е бившият главен прокурор Никола Филчев. Нямаше ли възможност за по-добър “кастинг”, дори и на първото правителство на СДС. За да не попадат такива хора, като Йордан Цонев или като Богомил Бонев толкова лесно в управлението. Все пак още тогава се знаеше кои са, включително и Никола Филчев. Или не е било възможно по друг начин да се конструира това?

- Аз мисля, че изборът на всички тези хора беше напълно съзнателен. Това беше изборът на НИС на СДС. Не мисля, че от бързане сме турили случайни хора. Това бяха хората, избрани от ръководството на СДС.

- Съгласен ли сте, че СДС много често се разминаваше в този избор с естествените си избиратели, които все пак са сред елита на държавата?

- Не знам, нямам отговор на този въпрос. Не искам да прехвърям топката на друг, но мисля, че Иван Костов трябва да отговаря на тези въпроси, защото много от кандидатурите бяха упорито отстоявани от него. Но по същия начин е имало кандидатури, отстоявани от мен, от Муравей Радев, от Надежда Михайлова, от Христо Бисеров, от Евгений Бакърджиев, от Петър Стоянов. Както не можем да съберем цялата слава в личността на Иван Костов, по същия начин не можем да стоварим цялата вина върху Иван Костов. Тогава взимахме решенията колективно, на заседанията на НИС се обсъждаха и кадрови въпроси, и политически въпроси. Обсъждахме ги съвсем свободно, коментирахме ги. Много рядко сме подлагали нещо на гласуване, обикновено стигахме до консенсус. През петте години, докато бях в ръководството на СДС, решенията се взимаха колективно от ръководния орган на партията.

- Няколко  думи за днешния ден. Ситуацията е сложна, доколкото СДС има изцяло ново ръководство, нов лидер. ДСБ също е в сложна ситуация, налага се да говори точно обратното на това, което е говорило през последните три години. Вчера дори г-н Костов говори за съюз с Новото време и Гергьовден, за по-широка коалиция на местни избори. Каква е перспективата пред такава десница, има ли място за нова формация?

- Не знам каква е перспективата. В момента се работи по системата на пробите и грешките. Единственият човек, който в момента подхожда сериозно, е Пламен Юруков, който подготвяше цялата си платформа за развитие на СДС в продължение на цяла година, на основата на социологически проучвания на десните избиратели. С него сме водили дълги разговори за това, дали трябва да има нова партия или има все още потенциал в СДС. Проучванията, които той възложи на професионални социолози и политолози показаха, че в СДС има повече потенциал, отколкото в нова партия. Затова той се кандидатира за лидер на СДС, а не тръгна да прави нова партия. За голямо съжаление Пламен Юруков в момента е един самотник. Около него - и в СДС, и в ДСБ, навсякъде в десницата доминират хора, които силно любят и мразят, но не разбират особено много от политика.

- Последните изявления на г-н Юруков и членове на ръководството на СДС навеждат на мисълта, че СДС ще подкрепи Бойко Борисов за кмет. Не е ли това първата грешка на Юруков, която може да се окаже и последна. В смисъл с изтичането на СДС в ГЕРБ.

 - Пламен Юруков е в тежка ситуация. Той влиза отвън директно в една кухня, където отдавна се готвят някакви манджи. Когато яденето е почти готово, новоназначеният главен готвач няма как да го подхване отначало. Може да добави някоя подправка, да подреди гарнитурите, но манджата е сготвена. Само че клиентите не питат кога е назначен главният готвач , а искат хубава храна, иначе сменят ресторанта.



Тагове:   вестник,   интервю,


Гласувай:
0



1. анонимен - Божков си е Божков
01.08.2007 16:18
Всичко е пределно точно и изчистено. Няма нужда от повече думи. Благодаря.
цитирай
2. анонимен - Браво, Сашо!
02.08.2007 11:56
Скъпи Сашо,
Като заставам зад всяка твоя мисъл в интервютото с Явор, мисля да добавя още една по отношение на СДС: Като всяка партия на Прехода, СДС не харесваше - и още отхвърля - хора, които мислят и затова се съмняват. Мисленето и съмнението са нормални за умните хора. Но това не може да бъде разбрано от партиите на революцията, каквато и да е тя.
И вижте сега каква излезе тя:
Най-силно викаха - ерго, най не се съмняваха - ченгетата в СДС...
На умния човек не му трябва да се доказва чрез лозунги, сляпа вярност и обожествяване. На зависимия това му е защитната реакция.
цитирай
3. zemaria - казаното
02.08.2007 23:48
е относително честно. Което е много. Поздравления.
Искам, обаче, да го подложа на фотоувеличение. Не съм съгласен с доста от така поднесените факти. Партиите в управление са до голяма степен клиентелистки. Този т.н десен потенциал съвсем доброволно се изсипа в НДСВ, а днес вече няма цвят. Отлива от партии, паднали от власт е повсеместен.
Колективното вземане на решения-така ме досмешава. Вярно е-именно колективната отговорност е ничия. Без колективната безотговорност нито щяхте да сте напред с материяла, нито щяхте да приватизирате нещо
Кой от вас си подаде оставката, когато лансирания от него човек се оказа клиентела? Или когато взетото решение за нещо се провали и нанесе щети?
Какво е бг политиката без колективната безотговорност?
И кой вземаше решенията?Политици, изкусни в отстояването на идеите на СДС-не ме разсмивайте. хора, имали късмета да попаднат по нужното време на нужното място-това е ваш цитат. Сещате ли се за кого го казахте?
Юруков бил самотник, заобиколен вдясно от емоционални дилетанти.
Не, той е дилетант. И около него не е било по различно, отколкото около Костов.
Ако завие към Герб-туй беше. И тогава и вие, колкото и да сте толерантен и деликатен мъж, едва ли ще говорите с него
цитирай
4. albosh - на zemaria
03.08.2007 18:32
Приемам всички критики. Така е. Само че, наистина решенията бяха колективни. Обещал съм си да не разказвам кухненски истории от онова време, но помня кой предложи Кольо Николов за шеф на Икономическата комисия, а Данчо Цонев - на Бюджетната, знам отлично кой вкара Филчев като титуляр за главен прокурор. Но истината е, че всички тези кандидатури бяха обсъждани и приемани единодушно от НИС. И аз съм ги подкрепял.
цитирай
5. анонимен - Затова никога не съм била,
04.08.2007 09:24
няма и да бъда член на някоя партия.Не приемам мисълта,че трябва да се подчиня на "мнозинството"и взетото от него решение...
Калина
цитирай
6. strianakiev - Човек прави само това, което може в дадена ситуация..
04.08.2007 16:08
Привет Сашо..лесно е да се каже виновен съм и да си посипе главата с пепел..и хоп чувстваш се нов и готов за нови "подвизи"...
Истината според мен за създалата се ситуация е съвсем друга и няма нищо общо с това, което в момента изразявате в това интервю.
Дясно пространство не може да няма и ти го знаеш много добре...защото не би могло да има тогава и ляво пространство. Диалектика единство и борба на противоположности. Нима не виждаш новото, което се ражда и е готово да ви погълне...Резултата ще бъде потресаващ пак диктатура, но този път свирепа и за дълго. На власт ще се настани Европа и няма да има никаква алтернатива за политиканстване с някакви реални резултати. Реалната власт ще бъде само в кметовете..и не случайно Бат Бойко се кандидатира отново за кмет. Ако искаш да използваш потенциала си стани кмет на София..но не от името на която и да е партия. Възможно е и да не съм прав, но така аз виждам нещата от моята "камбанария" на електората. Яворчо е журналист и винаги ще си намери господар на който да служи. Моля да ме извиниш за откровеността. Няма да се разсърдя, ако не публикуваш мнението ми.
цитирай
7. strianakiev - За Калина...
04.08.2007 16:14
Нима смятате, че има друг закон в нашия свят..освен този, че .....малцинството се подчинява на болшинството...Опитайте се да си представите, какъв хаос ще настъпи, ако малцинството поведе хорото...Да не дава Господ подобно изпитание...
Управляващите са само кукли на конци и те знаят много добре, че е така...Винаги пошлостта и посредствеността са дърпали, дърпат и ще дърпат тези конци. Това е природен закон.
цитирай
8. анонимен - Simply the Best!
04.08.2007 18:49
Zdrasti Bosh!
Chestno kazano ne moga da si obyasnya tazi tvoya hyperactivnost no blogovete. Ima tolkova mnogo mesta po sveta, kudeto mojesh da si harchish parite ot procentite. Dori i da stanesh otnovo ministur, edva li shte ima kelepir kato predi. Jiv i zdrav da si, i ne zabravyay che Gospod gleda!
цитирай
9. kalinat - Za strianakiev s usmivka!
05.08.2007 15:49
Зависи от малцинството))Христос е бил един...Леонардо да Винчи,Шекспир,Айнщайн...Кой води "хорото" на човешкия прогрес?!
цитирай
10. анонимен - съгласна съм с теб, дори много ми ...
06.08.2007 12:09
съгласна съм с теб, дори много ми харесаха (в смисъл просветлиха) някои обяснения, но нямаше ли да е по-добре да кажеш кой е искал да се назначи Филчев, Цонев и пр.? Или поне сега да кажеш :-) ? Кодът, който трябваше да попълня, за да напиша коментар, много прилича на "fuck"..., такава е и ситуацията в момента. Напиши и нещо по-оптимистично! Елена
цитирай
11. pepi77 - Dosietata
06.08.2007 21:05
Nai goliamata greshka na SDS be-NERAZSEKRETIAVANETO na dosetata!!!Naivna glupost....
цитирай
12. drona - ъъъъъ
15.08.2007 11:12
Пардон, но това ли са големите въпроси на обществото днес?

От доста отдавна десницата се е вторачила в пъпа си и цялото и публично говорене е за вътрешнопартийна консумация.

Надеждата е г-н Юруков като човек от бизнеса да загърби окопната психология завладяла десницата тези дни и да се отвори за реалността такава каквато тя е днес, а не преди 10 години.
цитирай
13. patria4 - patria4
03.09.2007 01:27
Явор Дачков има ли блог в BLOG.BG?
цитирай
14. анонимен - Дачков малко е подло.
07.08.2008 16:05
Когато България се търкаляше надоле кой спаси страната тогава?Какъв хаос и каквава разруха беха тогава?Кой стабилизира стопански страната и особенно в международен план?На кой са заслугите за влизането в НАТО и Евросъюза?Кой проведе най непопулярните мерки про приватизацията?Именно за това СДС загуби изборите.Аз също го уреквах,че след това се дръпна от политиката но защо ние да смятаме че той е човек от желязо.Неможе ли просто да приемем че той сам е преживял тежък удар с загубата на изборите.Божков може да е забравил как Софиянски се дръпна от СДС.Ами П.Стоянов като се кълнеше че е СДС-ар защо отиде да се подлага на Кобурга и БСП като безпартиен?Как ще стоиш в една партия с такива?Ето толкова години и още се сравняват с неговото управление и той им е виновен за всичко!Трябва ясно да се признае,че той е еталон за ръководител на правителство затова всички се сравняват с него.Това е ЧОВЕКА,който си го може го може.А СДС-то го разби кака ти Надка с безпринципните си Обединения с партий с по един файтон хора и бат Петьо дето изхвърли хубавото Наде като мислеше че ще го изберът за евродепутат но не му се отвори парашута и набързо фана за Фелибето .Уважавам Ви и двамата но не обичам подличките приказки ако двамата мислите че сте бита карта то с него това не е така.Нищо чудно след време туко виж пак да го видим във власта.
цитирай
15. анонимен - Подло е Яворе.
07.08.2008 16:13
Защо не кажеш бе душо кокурузена че ти четеш коментарите и който не ти харесва го изхърляш.Па аз те меслех за голам журналист.Но хората казват че никога не е късно да се осереш.
цитирай
16. patria4 - С Ваше позволение -
07.08.2008 18:20
Ще публикувам това интервю в
http://www.ka-media-bg.com/ и
http://www.katyastoyanova.com/ , като предварително благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: albosh
Категория: Забавление
Прочетен: 2885836
Постинги: 608
Коментари: 2218
Гласове: 4832