Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09.2007 19:56 - Ченгета, комунисти и вируси
Автор: albosh Категория: Политика   
Прочетен: 2761 Коментари: 3 Гласове:
0



ДНЕВНИК  10.09.2007

Докладът на Комисията по досиетата за сътрудниците и доносниците на Държавна сигурност сред депутатите от последните 18 години събуди огромен интерес в медиите и цялото общество. Поради важното значение на фактите и имената, огласени в този доклад, беше направен (доста успешен) опит за „плъзване” на публичното внимание към отделни имена, най-често напълно безинтересни в контекста на днешния ден (Жорж Ганчев, Тодор Колев, Жан Виденов...). С изключение на една публикация във вестник „Капитал”, никъде другаде не беше направен дори опит за анализ на масовото участие на ченгетата в ръководствата и парламентарните групи на политическите партии по време на прехода. Затова нека да опитаме да погледнем тук и сега доклада на комисията в друг разрез.

Във Великото народно събрание от 1990 година ченгетата очевидно са най-много (62 души). Интересът им към влизането в политиката и оттам във властта е неудържим в началото на прехода. Тогава дори няма значение в коя партия са се записали, защото още не е ясно кой ще управлява страната. В 36тото народно събрание, където няма изразено мнозинство и точно по тази причина падна лесно и бързо правителството на Филип Димитров, сътрудниците на ДС на разпределени горе-долу по равно (СДС – 11, БСП – 13, ДПС – 9). В 37мото Народно събрание, времето на голямата победа на социалистите и правителството на Виденов, ченгетата вече са се ориентирали съвсем ясно – 26 в БСП, срещу само 3 в СДС, а в ДПС запазват постоянно присъствие – 8. В 38ия парламент, избран след Виденовата зима и хиперинфлацията, гъвкаво мислещите доносници и кадрови офицери се насочват масово към СДС – 11 души, докато безинтересната по това време социалистическа партия привлича само 6 от тях. Трима отиват в модерната Евролевица, а други 6 – в странния Бизнесблок на Жорж. Интересно е какво става през 2001 година, при финансово стабилизирана държава и практически завършена приватизация. Апетитите на ченгетата тогава явно са се насочили повече към бизнеса, защото в целия 39ти парламент има само 14 от тях, по равно, 7 на 7, в БСП и ДПС. Последното, 40то Народно събрание показва активизиране на хората от бившите служби в подкрепа на създадените от тях „Атака” (7 души) и ВМРО (двама) и дежурно санитарно присъствие сред управляващите (БСП – 6, ДПС – 4). СДС вече е докарано до разпад и затова към него просто няма никакъв интерес.

Правя този подробен преглед на участието на офицерите и сътрудниците на Държавна сигурност в новата българска политика, защото той потвърждава заключението, че

където са властта и парите, там се наместват и ченгетата.

А това заключение ни дава възможност да погледнем назад във времето и да разберем мотивацията на тези хора да работят в тайните служби или да доносничат за тях. Чрез малка екстраполация можем да приложим тази мотивация и за партийците-активисти на БКП, които са намерили съседната вратичка за достъп до власт и влияние. За голямо съжаление липсва изследване и статистика колко от народните представители от 1990 година досега са били активисти и партийни секретари в БКП или казионното БЗНС. Няма кой да изрови биографиите на всички тези близо 1500 депутати, да провери какво са правили преди Десети ноември и колко на брой от тях са използували Партията за издигане в кариерата и коридорите на властта. Затова си позволявам да направя едно допускане, за което съм сигурен, че е вярно, но не мога да го докажа с числа:

където са властта и парите, там се наместват и бившите партийни активисти на БКП.

Нека сега да се опитаме да обърнем тезата. Да излезем от клишето, че комунистите и ченгетата са режисирали прехода, за да вземат властта и парите. Трудно се излиза от това клише, защото то е удобно, лесно и разбираемо, а може и да се доказва чрез многобройни конкретни казуси, имена и случки. Същевременно срещу това твърдение има и сериозни контрааргументи, най-важният от които е, че общият брой на бившите членове на БКП и на служителите и доносниците на Държавна сигурност със сигурност надхвърля един милион, а някак не изглежда вярно властта и парите в малка България да са се разпределили между цял милион комунисти и милиционери.

Затова, много внимателно, ще се опитам да формулирам твърдението си по следния начин:

Едни и същи хора, с големи амбиции за власт и богатство, комбинирани с ниски критерии за морал и почтеност, са ставали преди партийци и ченгета, а днес, със същата хиперактивност и същата липса на морал, се наместват в политиката и бизнеса.

Тези безскрупулни и алчни  кариеристи  с лекота изместват другите, тези, които хем нямат опит в кариерните игри, хем имат базисна почтеност и морал. В началото на прехода го правеха по-внимателно и по-завоалирано, защото не бяха сигурни как ще се промени българското общество след промените, няма ли да се възстановят някак сред хората ценностите на истинската демокрация. Колкото повече време минаваше от Десети ноември до днес, толкова повече се успокояваха нашите „герои”, а освен това разбраха, че сами могат да участват активно в подържането на едно слабо и беззъбо гражданско общество. Купиха си директно медии, с които да диктуват дневния ред на хората. Използуваха властта и медиите си да отстранят от публичния живот онези, които, реално искайки промяна, се впуснаха в българската политика. Използуват сега властта и медиите си, за да изтикват от пазара един по един и онези истински предприемачи, които повече от петнадесет години с талант и упоритост се замогват постепенно и развиват нормален бизнес.

Картината изглежда доста тъжна. И безперспективна. Нямам рецепта как да се спасим от вирусите на тази станала хронична болест, която разяжда обществото ни в продължение на много десетилетия.

Същевременно, вътрешно съм оптимист. От хронична болест може да умре човек, но държава, особено в днешно време, не съм чувал да е умряла. Съвременното глобализирано общество е носител на здравословни антивируси, които българското общество несъмнено прихваща. Българите пътуват, работят навсякъде по света, наблюдават неболни държави и научават как да се пазят. Свободното движение на хора, стоки и капитали насочва и къмто нас чужди антивируси, които ежедневно навлизат в страната ни, колкото и да се мъчат да ги възпрепятстват властващите.

В края на краищата ще се излекуваме. Вероятно ние, петдесетгодишните, няма да видим истинското оздравяване, но децата ни – със сигурност. Да са ни здрави и живи!

 




Гласувай:
0



1. анонимен - И аз...
10.09.2007 00:46
...и то с ДВЕ ръце !
цитирай
2. анонимен - Просто трябва
10.09.2007 21:55
да работим като в началото за просвещаване на хората. Заслужава си.
цитирай
3. ssstto - поредната манипулация
12.09.2007 22:54
и оглеждане в криво огледало?събудило голям интерес друг път.За медиите може,Милен Цветков особено,доста труд и злоба хвърля днес той.И срещу учителите също беше много нахъсан.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: albosh
Категория: Забавление
Прочетен: 2886342
Постинги: 608
Коментари: 2218
Гласове: 4832