Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10.2007 13:52 - УПРАВЛЯВАТ НИ С ФРАЗИ И ЛОЗУНГИ
Автор: albosh Категория: Политика   
Прочетен: 2498 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 08.10.2007 14:19


Александър Божков, съпредседател на Центъра за икономическо развитие, пред в. "БАНКЕРЪ"


Г-н Божков, доколко е устойчив икономическият растеж, който постига България през последните години? И достатъчни ли са макроикономическите постижения, с които така често се хвалят управляващите, след като обществото става все по-намръщено и недоволно?

- Всъщност ние непрекъснато забравяме, че финансовата стабилност, която е постигната само и единствено благодарение на Валутния борд, е необходима, но не е достатъчна. Това не е игра на думи, а нещо много важно. България излезе от кризата през 1996-1997 г., защото имаше програма за радикални реформи и паричният съвет беше котвата, която помогна за нейното осъществяване. Само че днес реформите са спрели. Бизнесът се мъчи, блъска се, докарва го до 6 на сто икономически растеж - и толкоз. Държавата обаче отказва да прави реформи. Никой не се и опитва да продължи радикалните неща, които трябва да се извършат. Демонополизацията на инфраструктурата спря отдавна. Реформата в публичните финанси също е зациклила, въпреки че никой не говори за това. Какво значение има, че се разпределят някакви пари от бюджета между отделните министерства, след като никой не знае какъв е резултатът от харченето им? Министерството на финансите само се забавлява да имитира програмно бюджетиране, като измисли преходна схема, според която парите се дават, а чак после се пишат проекти за оправдаване на разходите. Пропуснах да спомена, че нищо не се прави в здравеопазването, образованието, пазара на труда и т.н. Неразбориите в тези сфери вече се приемат по-скоро като правило.

Буксува ли българската икономика?

- Нека ви отговоря с конкретен пример. В момента се прави преустройство на едно индустриално предприятие, собственост на голям чуждестранен инвеститор. То ще струва около 50 млн. евро. Само че всичко, освен някои най-елементарни неща, ще се внася, включително и метални конструкции, даже работници от Румъния, тъй като тук няма квалифицирани специалисти. У нас сега подобни примери изобилстват. Обяснението е, че някъде се е изгубила реформата в икономиката. Радваме се на инвестициите в недвижими имоти, строим хотелски и жилищни комплекси и толкоз. Докато индустрията, високите технологии и т.н. са в някъде в миналото. Да не говорим, че професии като монтажник, заварчик, фрезист или стругар звучат вече екзотично в България.

Вероятно това се дължи на факта, че образованието е изгубило връзка с реалността. А политиците не са в час по отношение на нуждите на икономиката?

- Вярно е, че образованието е загубило връзка с живота. Но и бюджетната реформа е на светлинни години от реалните нужди на образованието. Учителите искат 100% увеличение на заплатите и 5% от брутния вътрешен продукт за финансиране на тази сфера. В същото време не могат да обяснят какви специалисти ще излязат от училище. И тъй като реформата в образованието я няма никаква, няма ги и кадрите, които да увеличат благосъстоянието на данъкоплатците. Ерго, техните пари отиват на вятъра, тъй като се наливат в осакатени сфери, които никой не лекува.

Излиза, че сме попаднали в патова ситуация, в която обществените сфери са зациклили, цената на труда е ниска, кредитът на доверие към политиците е изчерпан…

- Този порочен кръг може да се разплете. Даже много бързо. Само че не с фрази и лозунги, а с реални реформи. Ако управляващите нямат интелектуалния или политически капацитет да ги направят, то някой друг трябва да дойде на тяхно място. Ако никой няма визия за бъдещето, няма как да се върви напред. Ето, естонците са стигнали до 60% от средните доходи на Европейския съюз. А те не са извънземни, за да го направят, нали? Има ли българският министър-председател естонски съветник, който да му каже как една несъществуваща допреди 17 години държава расте с по 12 на сто годишно в икономическо отношение?

Каква е прогнозата на Центъра за икономическо развитие за инфлацията до края на годината? Според правителствените финансисти ценови изненади повече не се очакват.

- Нямам лична прогноза. Пак ще се върна на Естония, където инфлацията е проблем, който обаче е възникнал заради рязкото повишаване на доходите на населението. У нас се опитват да ни лъжат, че има инфлация, защото сме забогатели. В това може и да има някаква частица истина, но далеч не е истинската причина. Сивият сектор трупа незаконни доходи, упражнява натиск върху пазара и вдига цените. Само че всички знаем, че в същото време има няколко зърнени фирми, които надуват цените, колкото си искат. Те са свързани по някакъв партиен начин с управляващите и затова никой не ги закача. Няма санкции от Комисията за защита от конкуренцията, няма глоби, въобще конкуренция няма. Всъщност държавата помага на монополчетата и картелите и така обуславя инфлацията. От друга страна, отсъства каквото и да било вътрешно производство, което налага да внасяме скъпи стоки от Европейския съюз. А това всъщност е внос на инфлация.

Интересно е дали сте ревизирали прогнозата си за инфлацията, тъй като в началото на годината ЦИР твърдеше, че тя ще бъде ниска?


- Просто гъмжи от субективни и обективни причини за промените на цените, така че каквото и да се каже днес, ще е под условие. Най-вероятно икономическият ръст ще се задържи около 6%, защото това е максимумът, който може да изстиска от себе си частният сектор. Иначе държавата няма никаква стратегия как да се върви напред. Работещата администрация, ниските данъци, по-малкото разрешителни и лицензионни режими, които все си пожелаваме, са още само мъгла от думи. Днес никой в България не може даже да изброи под списък колко са регулациите за бизнеса. Е, как да се намалят, като не се знае колко са и кои са?

Като стана дума за данъци, имате ли по-конкретна позиция относно решението на управляващата коалиция да се въведе единна ставка от 10 на сто върху личните доходи?

- Всъщност начинът, по който беше анонсирана идеята за плоския данък, показва, че той не е част от някаква дългосрочна политика на правителството. А е нещо като порив, като... хрумване. Такива маневри са опасни във финансовата сфера. Така че моята критика към правителството не е, че въвежда плосък данък, а че няма философия как да се извърши тази реформа. Това е лош знак - и за българското общество, и за чуждестранните инвеститори. Всеки би си направил простия извод, че правителството се лута между крайно лява и крайно дясна, крайно консервативна и крайно либерална политика в областта на данъците. Само допреди няколко месеца се твърдеше, че ще се развива семейното подоходно облагане, че ще се въвежда данък "богатство". И изведнъж нещата се обърнаха на 180 градуса.

Но десятъкът ще е най-ниската ставка в Европа по отношение на личните доходи, а и ще направи всички равни пред бирниците. Поне това ни казват финансистите от кабинета.

- Аргументите, с които беше обяснено въвеждането на плоския данък, са направо абсурдни. Твърди се, че така ще има по-висока събираемост на данъците, т.е. от хората ще се изземват повече пари. Но онзи, който иска да прави ниски данъци, би трябвало да оставя повече пари у гражданите, а не да трупа повече средства в бюджета, които по-нататък да преразпределя.

Към момента има натрупан излишък от над 2 млрд. лева. Това не е ли най-крещящото доказателство, че от данъкоплатците са взети повече пари, отколкото е планирано?

- Така е, но точно излишъкът е гаранцията, че България няма да пропадне. Именно той компенсира отсъствието на реформи. Всъщност България е една нестабилна държава, тъй като няма устойчивост в развитието си. Тъй че, за да са спокойни нашите икономически партньори и кредитори, ние трябва да поддържаме този висок излишък. Така те са наясно, че ние можем да понесем и най-големия идиот за министър. Можем да понесем някоя партия да обещае предизборно да увеличи заплатите двойно и даже да го направи, тъй като имаме този буфер. Излишъкът е гаранционната карта срещу глупостта на управляващите.

Вече е ясно, че България няма да усвои нищо от европейските фондове през първата година на членството си. Фатално ли е това?

- Факт е, че страната ще изгуби всички средства, които бяха предвидени за нея по отделните програми на ЕС. И ще се окаже в позицията на донор, независимо какви сметки и разчети ни поднесат от финансовото министерство. Най-вероятно те ще се опитат да ни убедят, че сме "на нула", тъй като все още взимаме пари от предприсъединителни програми. Към момента може да се кандидатства само по европрограмите "Човешки ресурси" и "Административен капацитет", а по "Конкурентоспособност" няма никакво движение. По останалите програми не съм чул да има и документи, за да може да се кандидатства по проекти.

Моите притеснения обаче вече се пренесоха върху потенциала ни да усвоим средства и през 2008 година. Дано най-сетне потенциалните бенефициенти уплашат поне малко администрацията, която е "запушалката" за получаването на тези пари. Както е известно, всяка верига е толкова силна, колкото е силно най-слабото й звено. Много важно, че фирмите са се научили да пишат проекти, а Европейската комисия е приготвила парите, след като чиновниците блокират целия процес. Очаквам българското общество да окаже натиск срещу администрацията, срещу нейната некомпетентност и късогледство. Колко пъти трябва да се обяснява, че парите са много, ще стигнат за всички и няма нужда да се кътат за свои хора? Това българският бюрократ не го разбра цяла година. Те си мислят, че ако уредят нашите хора, на нашата партия, на нейните фирми и т.н., ще им кажат: "Браво!". Да де, ама парите от ЕС не са малки торбички, като тези от предприсъединителните фондове и програмите по САПАРД. А администрацията ще бъде оценявана по това колко е дала, а не колко е спряла.

Но нали тези оценки пак ще се правят от администратори и бюрократи...

- Зад всеки евроцент, отпуснат от Европейската комисия, стои сложна, изключително прецизна машина за контрол на местно и на европейско ниво. Създават се паралелни администрации, които извършват този контрол. Тези структури у нас тепърва ще се изграждат, намират се хора, обучават се. Но, забележете, няма аналогични звена за контрол върху българските бюджетни средства. Според мен няма проблем и те да се институционализират, само че тогава ще лъсне истината къде се трошат огромни бюджетни пари.

Не казахме нито дума за здравеопазването, но съм сигурен, че парите от бюджета, от здравната каса, от официалните плащания в болниците и от бонусите "под масата" общо като сума са повече от тези, които са нужни, за да има в България една добра здравна система. Тоест не са нужни повече средства, за да се извърши реформата, а само по-добра организация. Но тогава на много хора ще им се развали рахатлъкът.

Има ли опасност от сериозни трусове в България?

- Зависи какво значение влагаме в "сериозни". Няма да фалираме, няма да имаме хиперинфлация, отрицателен растеж или реално намаляване на доходите. Но как ще се оглеждаме в останалите 26 членки на ЕС - в техния растеж, доходи и просперитет? Всички пътуваме и виждаме с просто око истината. Ще стане съвсем непривлекателно да се живее в България - не защото тук съвсем няма условия, а защото навсякъде другаде възможностите са по-добри. Това ще е огромният трус, при това не само за едно поколение българи.

Някои финансисти налагат тезата, че левът е надценен и се задава едва ли не апокалипсис. Как приемате тези мрачни прогнози?

- Това са спорове от типа: "Колко дяволи могат да се съберат на върха на една игла?" Левът е такъв, какъвто е определен. След като Централната банка и правителството поддържат един курс - цялата икономика се напасва по него. Това е факт от секундата, в който левът беше привързан към германската марка в съотношение 1:1 преди десет години. Този курс е измислен, но какво от това. Икономиката на страната е отворена, а българското влияние върху стойността на лева - пренебрежимо малко. Така че въпросните "финансисти" просто си губят времето с безсмислени теоретични упражнения.

Не е ли също толкова безсмислено да се смята, че примерно след 50 или 60 години българите ще имат европейски заплати?

- Тези сметки се правят относително просто - изчислява се растежът на страните от ЕС, сравняват се с растежа на България (по 5-6% за година) и става ясно, че конвергенцията в доходите ще е след около 50 години. Този период ще е много по-къс, ако в страната има устойчив 10-процентов растеж - нещо напълно постижимо, ако имахме кадърно правителство.


Разговора води Марина Цветкова
image



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Ами ако наистина левът е надценен?
08.10.2007 19:13
Аз мога от собствен опит да ви кажа, че доларите които получаваме от американските клиенти като се обърнат в левове вече почват да не стигат за заплати. И ако ми кажете да произвеждаме услуги с по-висока добавена стойност или пък да имаме само европейски клиенти това няма да реши проблема, защото има международна цена на услугите които продаваме. За какво и е на България силна валута? Стабилна валута да, обаче силна?
цитирай
2. strianakiev - И така Сашо как да разбирам..
11.10.2007 15:52
От 16 март тази година валутния борд не действа, а постоянно ншите мастити вождове плашат хората с валутния борд..как стои въпроса..ДЕЙСТВА ЛИ У НАС ВАЛУТЕН БОРД?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: albosh
Категория: Забавление
Прочетен: 2886328
Постинги: 608
Коментари: 2218
Гласове: 4832