Дневник 5.11.2007
Преди повече от две години, по повод предстоящите тогава парламентарни избори, Центърът за икономическо развитие подготви и разпрати до всички значими политически партии списък от въпроси. Бяхме ги формулирали така, че като отговарят, кандидатите за управление на държавата да очертаят политиката, която ще следват през следващите четири години. Попитахме ги например:
Трябва ли България да приеме еврото като валута? Необходимо ли е преизчисляване на курса лев-евро и през коя година трябва да бъде направено? Бихте ли запазили режима на валутен борд до влизането в еврозоната? Каква политика за управление на вътрешния и на външния дълг предвиждате? Какви административни мерки за по-ефективно усвояване на средства от еврофондовете бихте предложили? Какви специфични мерки бихте предприели за ускоряване растежа на БВП и какъв растеж очаквате в резултат на тези мерки? Какво е отношението на вашата политическа сила към продължаването на приватизационния процес и възнамерявате ли да продължите раздържавяването или концесионирането на монополите и инфраструктурата? Имате ли намерения да приватизирате обекти в областта на здравеопазването и образованието? Как правителство, доминирано от вашата политическа сила или с нейно участие, ще направи България по-привлекателно място за инвестиции? Какви законови и административни мерки за подкрепа на българския износ предвиждате? Каква е прогнозата ви за състоянието на външнотърговския баланс към края на следващия мандат? Смятате ли, че трябва да бъдат определени секторни приоритети в икономическото развитие на България? Ако да - кои отрасли и сектори според вас трябва да се определят като приоритетни и по какъв начин държавата ще ги подпомага? Как ще продължите (или защо ще прекратите) изграждането на АЕЦ “Белене” и какво трябва да бъде участието на държавата в изграждането на нови ядрени мощности? Удовлетворява ли ви работата на сегашния регулатор в сферата на енергетиката? Какви конкретни стъпки бихте предприели, за да бъдат довършени в рамките на следващия мандат магистралите “Хемус” и “Тракия”?
Отговорите на тези и доста други въпроси, трябваше да покажат на българския избирател какво да очаква, ако неговите избраници вземат властта.
Отговориха ни тогава няколко партии, но, забележете, нито една от трите, които днес съставляват управляващата коалиция. Не ни отговориха и повечето от днешните опозиционери, представени в парламента. Тогава решихме, че политиците проявяват някакъв вид пренебрежение към нашата неправителствена организация и затова не ни отговарят.
Днес, покрай местните избори, покрай кампаниите и посланията на основните политически сили, вече съм убеден, че те тогава просто са нямали, а и до днес нямат, отговори на повечето от тези въпроси. Тук-там, някой депутат, министър или кандидат за кмет, индивидуално, поради личен интерес или специфични познания, може да развие конкретна теза, но нито една партия (под това се подписвам с две ръце) няма цялостна разработена и конкретна управленска програма, принципи, дори базисни послания, които да я отличават категорично и да я правят разпознаваема не по физиономиите на лидерите, а по политиката, която предлага.
Затова се получиха такива чудеса, като например Петър Димитров от левицата да предложи и наложи въвеждането на плосък данък, а десницата да подкрепя стачката на учителите за по-високи заплати. Или пък БСП в опозиция да е против концесията за Магистрала „Тракия”, а във властта да я защитава и дори да предлага и още концесиониране за други магистрали.
Затова и кандидатите за кметове, и отляво, и отдясно, и от центъра, и от периферията, повтаряха всичките едно и също, че ще пълнят дупки, ще асфалтират улици, ще спасяват зелени площи, ще строят спортни площадки и други такива политически неутрални неща, но избягваха дебати и дори изявления за типа политика, която ще водят, заедно с общинските съветници от своята политическа сила и с какво тази политика е по-добра от политиката на опонентите им.
Точно на местните избори партиите пропуснаха да развият своите тези за формата и степента на децентрализация, за административно-териториалното деление, за публичните финанси, за местните данъци и такси, за образованието, за здравеопазването, за земеделието, за демографската политика...
Защото нямат какво да кажат. На тепсия им беше поднесена от стачкуващите учители фундаментална и интересуваща всички тема за дискусия – качеството и необходимостта от конкретни реформи на училищното образование. При това почти всички училища в България са общински, значи това си е тъкмо за дебат между кандидат-кметове и кандидат-общински съветници. И горските стачкуваха – ето ти тема за поне половината кандидат-кметове с горски стопанства на територията им. Всички кандидати обясняваха какви идеи имат за използуване на европейските пари. Никой кандидат и никоя партия не предложи по-ефективна система за използуване на българските бюджетни пари.
Уви, всичко това е съвсем естествено и очаквано. „Старите” партии, както е модерно сега да се казва, отдавна са изоставили всичките си принципни позиции от началото на прехода. Главно, защото многократно им измениха конюнктурно. БСП обикна НАТО, Ахмед Доган се самонарече либерал, синият електорат се оказа пролетарски и сиромахомилски. Сега, във властта и в опозиция, всички мислят само краткосрочно и „прагматично”, сиреч кое ще им докара гласове днес и ... дотам.
„Новите” партии, доколкото изобщо са партии, дори не си правят труда да се идентифицират конкретно идеологически. Те направо са прескочили осемнадесетте години на прехода и просто ни съобщават за сведение, че са десни, центристки, националистически или пък изобщо не си правят труда и това да ни кажат.
Например милиционерите и пожарникарите си направиха дясна (?!?) партия. Патриотите-борци против мафията на прехода си взеха класическа мутра от подземния свят за кандидат-кмет на столицата, а лидерите на бизнеса припознаха академичен социалдемократ професор за свое лице.
На този пъстър, безвкусен и съвсем побъркан фон, българският гражданин имаше три възможности за избор.
Първата беше да не гласува, защото нито управляващите му харесват, нито опозицията му казва какво ще направи ако спечели, нито новопоявилите се му предлагат различна политика. Тази възможност избраха мнозинството от българските избиратели на 28 октомври и на 4 ноември тази година.
Втората беше да гласува според емоционалните си пристрастия, било то заради стара любов, която ръжда още не е хванала, било поради необяснимо привличане към непознатото ново.
Третата беше, който може, да продаде откровено, за пари, своя глас на този, който му предложи повече.
Не е възможно да се установи колко от гласувалите са избрали втората и колко – третата възможност. Сигурно е само, слава Богу, че все още вторите са повече от третите.
Докога, обаче? Със сигурност не докато Румен Петков или Борис Велчев хванат и предадат на съда някой от третата група. Това просто няма как да стане и затова не плаши никого.
Очакват ни две възможности.
Или най-после ще се намерят хора и партии, които да предложат на избирателя истинска и конкретна алтернатива на статуквото и тогава ще има за какво да се гласува наистина.
Или да се обявят открити търгове с явно наддаване между партиите и кандидатите за цената на един глас и тогава който и да напира ни управлява, нека си управлява както си иска, поне ще ни е дал на всички по някой лев авансово.
05.11.2007 13:39
Недоумявам как от 95 човека, прочели това, няма досега нито един коментар!
Сигурно ги е срам от тях си?!?
Косьо Генчев
06.11.2007 11:04
09.11.2007 10:52
Мисълта ми беше - ти имаш ли конкретни предложения? Какво може да се направи сега, от хората, които мислят и които, за съжаление, се оказват един доста малък процент от населението и от... ръководствата на партиите и избирателите ако щеш.
Надявам се, че може да говоря на "ти". Имаме и минали общи дейности по създаването на Бизнес-клуба в Разлог, та затова така... :)
12.11.2007 10:41
Боричканията в дясно са нещо доста странно и неразбираемо за хората. И лошото е, че не им се вижда края. А когато едно нещо е необозримо, то няма никакъв начин да си припечели привърженици. А без десни привърженици няма дясно управление, без дясно управление... има това, което виждаме сега. Красота.
2. Българска мрежа за външна политика
3. Васил Гарнизов
4. Георги Ангелов и Светла Костадинова
5. Даниела Горчева
6. Димитър Аврамов
7. Eвгений Тодоров
8. Здравко Цанков - Германия
9. Иван Бедров
10. Изкуството на преговорите
11. Илиян Василев
12. Кака Сийка
13. Калин Манолов
14. Институт КАТО
15. Красита
16. Мартин Димитров
17. Нели Огнянова
18. Мегафон - Капитал
19. Ники Младенов
20. Sulla
21. Юлиан Попов
22. Юлиана Николова
23. topblog