Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11.2007 12:33 - Проектобюджет 2008 е миша стъпка за придвижване напред
Автор: albosh Категория: Политика   
Прочетен: 1850 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 20.11.2007 12:37


20 ноември 2007 | 11:49 | Агенция "Фокус"


Фокус: Каква е оценката Ви за проектобюджета за 2008 година?
Александър Божков: Според мен този проект е миша стъпка в посока придвижване напред. Няма сериозни промени и поради тази причина с цялото добро желание на Министерството на финансите той няма да допринесе за съществена промяна на ситуацията в България в положителна посока.

Фокус: Кои са най-големите предимства и най-големите недостатъци на проектобюджета?
Александър Божков: Те са много оплетени. Някои на пръв поглед предимства се оказват недостатъци. Ще Ви дам пример с това, че за първи път тази година се въвежда програмно бюджетиране. Всички ведомства трябва да разпишат парите, които ще харчат от Бюджет 2008, в програми. Това на пръв поглед е чудесно. От друга страна обаче тези програми никой не ги е виждал, никой не ги е чувал. Както стана ясно всъщност първо парите са разпределени между министерствата, а след това всяко министерство си е написало програми или псевдопрограми, за да може да оправдае разпределените пари. Затова казвам, че е миша стъпка. Като мъничка стъпчица напред това е добре, обаче България вече няма нужда от такива миши стъпки. За да имаме реформи в здравеопазването, в армията, в образованието, в МВР и къде ли не още навсякъде трябва да е ясно с един средносрочен план какво има да се прави и тези пари, които са необходими за извършването на съответната промяна в средносрочен план, трябва да се разпределят по години и да се види за 2008 година колко пари трябват и какви са количествените и качествените измерители за успешността на тези програми в рамките на една година. Тогава вече наистина ще има възможност да се разбере харчат ли се пари залудо или се харчат за нещо сериозно и има ли резултат от харченето на пари.

Фокус: В този смисъл въвеждането на програмно бюджетиране прибързана стъпка ли е?
Александър Божков: Не, тя е много закъсняла стъпка. Понеже е закъсняла, я въвеждат общо взето проформа, за да отчетат, че въвеждат програмно бюджетиране, но всъщност няма програмно бюджетиране. Пак задавам реторичния въпрос - с изключение на Стратегията за образованието кой е този друг документ на правителството, който е приет на заседание на Министерския съвет или пък ако е толкова важен и примерно е гласуван в парламента, има три-четири годишна продължителност и 2008 година е първата, втората, третата или четвъртата година от една такава приета програма, за да може да кажем, че се изпълнява една програма и предстои да се изпълни тази година еди кой си етап от нея, който носи такива и такива резултатите като очакване и съответно за тях са нужди еди какви си бюджетни средства. Няма нито една такава програма, няма нито един такъв документ – нито на правителството, нито на Народното събрание, който да ни покаже, че след приемането в Европейския съюз държавата не се движи па автопилот или стои на едно място, а се движи в една начертана посока.

Фокус: Общественото мнение като че ли е фокусирано най-вече върху образованието и здравеопазването, които за правителството са приоритет. Ще бъдат ли реални увеличенията на средствата за образование и здравеопазване или ще бъдат “изядени” от инфлацията?
Александър Божков: Голата декларация, че образованието и здравеопазването са приоритет не е подкрепена с дългосрочни програми за реформи в тези два сектора, които да имат и количествени, и качествени измерители, за да кажем, че резултатът от четири години реформа ще е такъв, необходимо да се похарчат толкова пари... Няма нито едно такова сведение, нито една такава информация, която да ни кара да мислим, че е приоритет. Приоритет се оформя не чрез декларация, че нещо е такова, а чрез насочване на интелектуалните, финансовите и политическите волеви усилия на правителството и на парламентарното мнозинство за изпълнение на конкретна програма с конкретни резултати.

Фокус: За този проектобюджет като че има две противоречащи си тези. Едната, че с него ще се запаси финансовата стабилност, а другата – че това е бюджет на дефицита и инфлацията ще се увеличи. Коя от двете тези споделяте?
Александър Божков: Ние се намираме в една много трудна ситуация, която не е уникална, но е доста нова за голяма част от страните по света. И тя е, че се мъчим да настигнем другите страни от Европейския съюз по отношение на доходи и Брутен вътрешен продукт. За да може да ги настигнем по-бързо, би трябвало да предприемем повече рискове, а за да предприемем повече рискове би трябвало да нарушим финансовата стабилност. Финансовата стабилност без съмнение е най-добрата основа, за да може да бъдем спокойни, че държавата ни ще се развива напред. Необходимо е не да се прилагат стандартни методи на инфлационен растеж, които са познати в историята на икономиката, а да се търсят онези нетрадиционни, радикални решения, които ще помогнат от една страна да запазим валутния борд, да запазим стабилността на лева и съотношението му към еврото, за да може по-бързо да влезем в еврозоната и от друга страна – чрез радикални стопански реформи да увеличим доходите на хората, да увеличим Брутния вътрешен продукт. Това не е невъзможно, след като успяха да го направят други страни, след като можаха да го направят други страни от новите членки на ЕС. Като че ли на нашите управляващи им липсва решителност за такива радикални стопански реформи.

Фокус: Един от аргументите на правителството е, че гарант за финансовата стабилност е бюджетният излишък. Води се дебат дали те трябва да бъдат запазвани или не. Как трябва да се процедира с бюджетните излишъци?
Александър Божков: Казано на прост непрофесионален език – бюджетният излишък е гаранция срещу глупави министри. Всъщност Европейската централна банка и Европейската комисия настояват категорично България да поддържа висок бюджетен излишък срещу опасността някои объркани министри да предприемат действия, които да доведат до срив в българската икономика и в бюджета. Всъщност тези 3 % излишък са гаранцията, че България дори и при голям провал може да издържи три-четири месеца преди да се оправят нещата. Това е смисълът и нищо повече. Когато България има устойчиво развитие, устойчив растеж, няма опасност от големи глупости от страна на правителството, няма да има нужда от бюджетен излишък.

Фокус: Въвеждането на плоския данък също предизвика голям дебат. Как ще се отрази въвеждането на плоския данък? Ще се повиши ли жизнения стандарт в следствие от въвеждането му?
Александър Божков: Начинът, по който беше въведен плоският данък, предизвиква да си припомним две поговорки: “Насила хубост не става” и “Дяволът е в детайлите”. Защо? Защото всъщност БСП прие насила плоския данък, не знаейки каква по-радикална мярка да приеме. След като БСП в продължение на години беше против плоския данък, сега го прие изведнъж и поради тази причина някак си се опитва да прави хубост насила. Интуитивно българският народ осъзна, че това не е обмислен ход, че това не е добре планирано действие, а е моментно хрумване. Поради тази причина застана в голямата си част срещу плоския данък, което е абсурдно от друга страна, защото плоският данък би трябвало да носи радост на хората, да намалява тяхното данъчно облагане. Понеже дяволът е в детайлите, притеснявам се, че когато правиш нещо насила, ще объркаш някой детайл, ще се появи дяволът и плоският данък вместо да бъде полезен за хората, той може да се окаже вреден. Ето вижте, почнаха веднага – семейното подоходно облагане, необлагаемия минимум. Сигурен съм, че на първо и второ четене ще настъпят толкова много корекции в първоначалния смисъл на идеята, а да не говорим, че тя вече претърпя известни корекции от първоначалното й лансиране. Накрая ще имаме един полуплосък данък, недоносче, който ще трябва след това години наред да се дошлифова и да се оправя. Хората няма да го харесват, защото ще си мислят, че някой непрекъснато ги лъже.

Фокус: Въвеждането на плоския данък отправя критики към БСП, за това че е дясна мярка, неприсъща за лява партия. Има ли колебания във финансовата политика на правителството, ако има – на какво се дължат те?
Александър Божков: Проблемът е, че правителството има финансова политика, да го наречем, и тя е в запазване на финансовата стабилност. Това е финансовата политика на това правителство. Тя се изразява ясно и категорично от министъра Пламен Орешарски. Същевременно правителството няма никаква икономическа политика, а двете политики са пряко свързани. За това може да имаме стабилна финансова система, обаче растежът ни закъсва. Не можем да постигнем тези нива на растеж, които биха ни направили по-богати. Финансовата стабилност ще ни гарантира, че няма да станем по-бедни, но другата половина от уравнението - как да станем по-богати, е в икономическата политика, която отсъства.


Тагове:   напред,   Миша,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - от лекар
24.11.2007 09:28
уважаеми г-н божков,моля ви отворете www.zdrave.net и прочетете интервютата ,които са дали колеги по повод санкции.ще разберет как комунизма е много жив ,икак нзок малтретира българските лекари.бях на 23 години през 89 ,не съм предполагала ,че толкова години след това ,ще се чувствам тормозена по същия начин
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: albosh
Категория: Забавление
Прочетен: 2316820
Постинги: 608
Коментари: 2218
Гласове: 4832