интервю в-к ТЕЛЕГРАФ 2.1.2008

- Г-н Божков, как според вас протече 2007-а година в ико­номически аспект? Това беше първата ни година в Евро­пейския съюз.

 И хубаво, и лошо. Може би най-точната дума е недоста­тъчно хубаво. Защото лошо не би било вярно да се каже. При­чината е, че растежът ни е ба­вен. Също така няма ясни ори­ентири накъде се движим, след като свърши голямата работа - влизането ни в ЕС. Оттам ната­тък няма партия нито в управ­ление, нито в опозиция,която може да очертае какво трябва да се прави. Никой не знае и от тук нататък кои ще са приори­тетите на държавата. По тази причина тя си върви сама. И по­неже е добила много силно ус­корение продължава да си вър­ви по инерция. Но тъй като зна­ем от физиката, че когато не се прилага ускорение, поради си­лите на триене движението все повече намалява и в едни мо­мент спира. Така че виждаме очевидно забавяне. Особено сега към края на годината с растежа на инфлацията, с на­маляване на темповете на растеж виждаме едно забавяне, което беше очаквано. Причина­та е, че не може всичко да се стовари само на гърба на бизне­са. Той да тика държавата нап­ред, а правителството да гледа някъде в пространството и да няма идея какво да прави.

 Значи очакванията за тру­ден старт в ЕС се оказаха вер­ни? Това ли бе причината джобът на българина да бъде ударен от скачащите цени през тази година?

Проблемът с цените си е лично наш. Няма много общо с членството в ЕС. Ето една страна като Естония само 3 го­ дини, след като влезе в ЕС, има средни доходи около 60% от средните за Съюза. Тоест много бързо ги е настигнала. Но това се дължи на много добра дър­жавна политика, както и ясно изразени приоритети. Но пък и те си имат проблеми. Уж имат много пари, уж имат възмож­ности за по-големи харчове, но не могат да си смъкнат инфла­цията. Така че явно е, че проб­лемите не идват от членството, а от това, че не можем да из­ползваме предимствата на ЕС както трябва.

- А "честита" ли ще бъде но­вата 2008-а, според вас?

 Много зависи от развитието на политическата ситуация в страната. На всеки му се иска да дойде момент, в който поли­тическата ситуация няма да за­виси толкова много от прави­телството. Защото в една нор­мална държава, правителства­та се сменят, растежът малко се ускорява или малко се заба­вя, но общо взето животът на хората не се променя драстич­но от това дали се променя пра­вителството. А у нас бъдещето все още основно зависи от това как ще се държи тройната коа­лиция. Ще намери ли сили през последната година от мандата си да се пребори за по-бърз ико­номически растеж. За повече стабилност, за повече силни политики или само ще се бори за оцеляване. От това ще зави­си дали силата на триене още ще се увеличава, или ще се на­мери смазката, която ще помог­не на държавата да се движи по-бързо напред.

- От догодина се очакват доста промени в сферата на финансите?

Това са типични примери как се правят половинчати неща. Ето имаме полудецентрализация! Дадоха някои данъци на общините да си ги определят сами, обаче сложиха тесен ко­ридор, в който да се движат. Още повече пък не им дадоха възможност да се намаляват данъците. Плоският данък пък беше въведен по доста странен начин. Всъщност причината за това е, че БСП дълбоко в себе си не приема плоския данък. Но понеже няма никакви идеи, както винаги се случва,  вземат се чужди идеи. Ето взеха идеята за плоския да­нък,  опитаха да си я присвоят, обаче,  когато си слагаш дреха, която не ти е по мярка, всички познават, че дре­хата ти е чужда. Така БСП не е убедителна с плоския данък. Още повече, че този данък мо­же да бъде ефективен при една цялостна данъчна политика, която да възприеме идеята за много ниски данъци. За малка намеса на държавата и за мал­ко преразпределение на бю­джета. Както и за повече пари у хората. А всъщност вижте колко е обърната философия­та, те обясняват че приемат плоския данък с цел да се уве­личат приходите в бюджета. Нали трябва да се извади си­вият сектор на светло и след като ставката е по-малка, рабо­тодателите да се амбицират да плащат реалните си данъци. Значи идеята е да се направи данък, чрез който хората да плащат по-малко, пък да се съ­бират повече пари, за да има държавата възможност да пре­разпределя. Вижте колко обър­кано и абсурдно звучи това. Или слагаш по-ниски данъци, за да остават по вече  пари  у хората, или правиш някакви сложни фортификации, за да събираш повече пари и да им ги разпределяш ти.

- Нали все пак Бюджет 2008 е наречен бюджет на развитите и стабилност?

Е, тогава вдигни данъците и ще имаш повече пари. Ще си по-спокоен и стабилен. Ще преразпределяш повече, за­щото ти си най-умният, хората не знаят как да се оправят с парите си. Ще им ги събираш и после ще им ги раздаваш от­ново. Както ти най-добре си знаеш. Всички знаят, че би трябвало в момента на първо място да се поставят 3 ключови приорите­та. Единият е образованието, другия е здравеопазването, третият е доходите. А те са пря­ко свързани един с друг, обаче не само да ги наречеш приори­тетни, а да покажеш с какви действия ги подпомагаш.

 - Чак толкова ли е мрачно положението в момента?

Не, не е чак толкова мрачно, защото бизнесът си работи и без правителството. Както виждате, поддържаме някъде около 6% растеж. За следва­щата година се очаква пак горе долу толкова. Но не трябва да е така. Трябва да има симет­рия между държавата и бизне­са. Ако усилията са обединени, може да се извършат чудеса. Може да имаме двуцифрен растеж. При условие обаче, че единият играч седи край тъчлинията и си бърка в носа, а дру­гият се напъва да вкарва голо­ве, е очевидно, че мачът ще се печели по-трудно.

- А как си обяснявате тези аномалии в българската ико­номика? От една страна рез­кият скок на цените във всич­ки сфери, а в същото време все по-висок ръст на търгови­ята. Значи българинът хем ня­ма пари, хем купува много, и то на все по-високи цени?

В икономиката има два сек­тора, които не се отчитат пра­вилно. Това са и основните из­точници на доходи. Единият е сивата икономика, т.е. получа­ването на пари на ръка, а други­ят е кредитирането. Животът на кредит не е чак толкова страшен, колкото си мислим ние. Това е нормалният начин във всички западни държави, към чийто стандарт се стремим. Кредитирането действа дис­циплиниращо на човек и улес­нява живота. Понеже вместо ти да работиш цял живот, за да можеш накрая да си позволиш апартамент например, първо си купуваш апартамент, а после го изплащаш. Това хем дава по-добър жизнен старт, хем се дисциплинираш в работата си. Защото, ако евентуално напус­неш, не само ще си безработен, но и няма да можеш да си пла­щаш вноската и така може да загубиш всичко, за което си ра­ботил досега.

- А какво ще кажете за спе­кулацията с цените около "коледното пазаруване"?

Това пак е процес, който търпи обучение от гледна точка на потребителите. Навсякъде по света по време на коледните празници започват или големи намаления, или спекулативни увеличения на определени сто­ки. Хората там обаче са свикна­ли да си планират живота. В Европа коледното пазаруване започва от ноември. Затова це­новият шок не влияе толкова на потребителите. Друг е въп­росът и че има нелоялна конку­ренция. Когато едно общество позволява да се вдигат цени­те, те ще се вдигат. Всеки ска­ча според тоягата. Очевидно е, че има недостатъчно конкурен­ция и съществуват търговски картели. Затова и държавата трябва да си изиграе ролята, като осигури защита от нелоялна конкуренция.