Уважаеми посетители на блога,
По поръчка на списание "Мениджър" написах тази статия. Иска ми се, преди да излезе, да науча вашето мнение по темата. Надявам се най-интересните ваши коментари също да бъдат публикувани.
„Да усвоим едни пари от еврофондовете...”
Александър Божков
Българските институции имат възможност за седемгодишния период от 2007 до 2013 година да използуват европейски пари по седемте оперативни програми в размер на 6 673 628 244 евро, което се равнява на около 13 милиарда български лева. Тази сума изглежда на пръв поглед твърде голяма, но нека я сравним с нашия, българския държавен бюджет. Разходите в него за 2008 година се равняват на около 10 милиарда лева.
Значи, съвсем грубо пресметнато, само за да се види съотношението, местните средства, които държавната администрация трябва да разпредели и похарчи, са около 7 до 10 пъти повече от тъй мечтаните европейски фондове. Следователно, ако правителството има капацитет и дългогодишна практика да разпределя толкова много пари, то не би трябвало да има проблеми при разпределението и похарчването на всичките европейски средства, предвидени за България, до последната стотинка (по-точно до последния евроцент).
Защо тогава сме притеснени, че няма да можем да усвоим европейските пари, защо експертите говорят за усвояемост под 50 на сто за целия период и само десетина-двадесет на сто за първите една-две години?
Отговорът не е очевиден, но същевременно е твърде важен, ако искаме да разберем същината на проблема.
Нека за простота да разгледаме една от оперативните програми, например „Развитие на човешките ресурси”. Гарантирам ви, че структурата на управленито на парите по тази програма е аналогична и в другите шест.
Програмата има, по посока на движението на проектите, Управляващ орган, междинни звена и бенефициенти. За да се гарантира правилното движение на парите, е създаден Сертифициращ орган, а това движение периодично се проверява от Одитиращ орган. Дали, обаче, парите се насочват точно за европейските приоритети на нашата програма, се следи от Орган за оценка на съответствието. Над всички тези структури се разполага Комитет за наблюдение, състоящ се от представители на всички засегнати от оперативната програма институции и организации.
След това, в програмата подробно са разписани системите за финансово управление, одит и контрол, както и процедурите за тях, включващи: предварителен контрол, избягване на двойно финансиране, вътрешен одит, управление на риска, управление на нередностите.
Когато се отпуснат парите и се започне работа по проектите, влиза в действие системата за мониторинг, а накрая има и оценка на изпълнението на всеки проект, всъщност оценката е предварителна, текуща и последваща.
Който не вярва, че всяко евро, отпуснато по оперативната програма, ще се следи толкова изкъсо, може да го прочете със собствените си очи на http://www.eufunds.bg/docs/Final%20Draft%20OPHRD%20September%202007%20BG1%201.pdf
Сравнете тази стегната и отговорна машина за усвояване на европейските пари със стандартната структура на Министерството на труда и социалната политика, органите му за усвояване на български бюджетни средства и системите за контрол и ще започнете да разбирате къде е разликата между начините за харчене на двата вида средства.
Някой може да опонира, че българските бюджетни средства също подлежат на одит и контрол. Не се съмнявам. Сигурен съм, че във всяко министерство, включително и в това на труда и социалната политика, в края на всяка бюджетна година могат да ви извадят всякакви разходни финансови документи и да покажат точно къде е отишла всяка стотинка от отпуснатия на ведомството държавен бюджет. Достатъчно опитна е нашата администрация, за да не допуска откровеното крадене на държавни пари.
За какво точно са били похарчени, обаче, бюджетните средства, по каква приоритетна програма на министерството са отишли, какъв резултат има от тяхното усвояване, какви са измерителите на този резултат, доколко ефективно, целесъобразно и ефикасно за изразходвани те, никой не може да ви отговори. И да иска, не може, защото българските бюджетни пари не се отпускат на съответното ведомство в резултат на кандидатстване с определен брой проекти, в конкуренция с други проекти, никоя програма от въведеното наужким програмно бюджетиране не сочи какви конкретни резултати трябва да се очаква, че ще бъдат постигнати в края на бюджетната година и каква част са те от общата продължителност на програмата и така нататък, и така нататък.
Схвана ли разликата, уважаеми читателю?
Сега, нека да си припомним, че онези всичките органи, които изброих набързо във връзка с оперативната програма, са разположени в съществуващите министерства, в конкретния случай на труда и социалната политика и на финансите, а работещите в тях са същите служители, които досега са работели с българските бюджетни средства. Дори и да приемем, че се назначени няколко съвсем нови хора на изпълнителните длъжности в тези органи, то другите специалисти и експерти, началниците, директорите, заместник-министрите и министрите им са същите. Защото в България просто няма бездънна яма от нови образовани и квалифицирани хора, готови да се втурнат към държавната администрация.
Вярвате ли, че всичките тези хора ще започнат да извършват бързо и качествено, отговорно и съвестно, всичките нови дейности, които са им вменени съгласно европейските изисквания за изпълнение на оперативните програми?
Представяте ли си как ще започнат да разглеждат представените проекти и да ги сравняват според обективните показатели за оценка, без да се интересуват дали кандидатстващият бенефициент е близък по партийна, земляческа или семейна линия на възходящата поредица от началници над тях?
Очаквате ли, че ще спазват всички срокове, ще попълват и изработват всички документи съвестно и точно, ще осъществяват обективен контрол и мониторинг, така че когато някой се оплаче, че му бавят или изобщо не му дават европарите, ще са готови да издържат проверка от Европейската комисия или от вездесъщия ОЛАФ?
А както видяхме през последните дни откъм Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, в случай на най-малко съмнение, от Европа първо спират парите, после започват да проверяват дали наистина сме сбъркали нещо или сигналът е фалшив.
Нека сега се обърнем и към бенефициентите, които трябва да подготвят проекти, които после да бъдат финансирани.
Огледайте се, уважаеми читатели, много от вас бъдещи бенефициенти, и отговорете честно, познавате ли оперативната програма, по която смятате да кандидатствате? Изучихте ли общоевропейските приоритети и установихте ли дали вашите идеи за „усвояване на едни пари” са в съответствие с тях? Задавам този въпрос, защото около 99 на сто от българските граждани не са разбрали, че европейските пари се дават само и единствено за тези нашенски инициативи, идеи и проекти, които са част от общите европейски цели, а не защото имаме да оправяме някакви собствени бакии.
Не мога да гадая колко от българските търговски дружества, общини, университети, болници, държавни, общински и частни структури, неправителствени организации и други потенциални бенефциенти са определили или назначили специални хора, които да изучат тази съвсем нова материя, свързана с европейските фондове, но мога да направя обосновано предложение, че не са повече от десетина процента от всички.
Е, при тази ситуация в България, колко процента от отредените ни средства мислите, че ще усвоим?
05.02.2008 14:17
05.02.2008 15:31
Те са доста свободни в това, как ще ги похарчат, и оттам се ражда корупцията
05.02.2008 22:25
А отговорът е, че ще усвоим точно толкова ,колкото ни позволят останалите звена нагоре - проблема не е в неподготвеността на бенефициента, а в неподготвеността на всички онези органи, които сте изброили.
Защото младите фермери остаряха, докато чакат да тръгне ОПРСР, а общините сами се отказаха от голяма част от проектите, докато ОПРР се натутка. Още примери да давам ли?
06.02.2008 11:54
Системата е ясна, хората са едни и същи, нищо няма да се промени. Само бюрокрацията ще стане още по-огромна. Аз, като представител на неправителствения сектор, сега съм в изчаквателна позиция. Нека първо се нагрухтят приоритетните хора и проекти, пък после ще дадат зор за по-бързо усвояване на средствата и ще дават пари на калпак, независимо от качеството и изпълнението на проектите. Освен ако междувременно не хванат още някой корумпиран служител и не си спрат още някоя друга оперативна програма.
Ш`са борим, к`во да пра`им.....
"Нека първо се нагрухтят приоритетните хора и проекти, пък после ще дадат зор за по-бързо усвояване на средствата и ще дават пари на калпак, независимо от качеството и изпълнението на проектите. Освен ако междувременно не хванат още някой корумпиран служител и не си спрат още някоя друга оперативна програма."
Всъщност това е екстракта от настроението на всички нас. Аз се опитах да го кажа по-завоалирано в предишното си мнение, но този анонимен улучи точно десятката:)
Българските "бюджетници" нямат интерес.От европейското кранче не само,че не тече-дори и не капе!По "партийна,земляческа и семейна линия", няма да могат за"заслуги" да се облажат!Е, за какво да се напъват?!
Защо бивш министър не може да си намери друга работа, освен радиоводещ, при това на музикално предаване?
Защо същият министър непрекъснато е "канен" да пише статии, да дава интервюта, да съобщава все неща, отдавна известни на масовата публика, при това и отдавна казвани от други хора по медиите?
Наистина ли сте такъв специалист, г-н Божков?
Кога ще научим истината за правителството, в което вие бяхте министър?
На колко точно възлизат загубите за България от продажбата на БГА "Балкан" (в това число и пропуснати ползи, нанесени вреди, разноски по съдебни дела, платени неустойки)?
Какви са щетите, които понесе селското стопанство, индустрията и изобщо икономиката, от набързо проведената приватизация, несъобразена с никаква икономическа логика и без последващ контрол?
Разбира се, винаги е интересно да науча какво ни чака следващите 10 години, но нека първо науча какво се случи преди 10 години...
2. Съфинансирането на проектите е проблем за повечето бенефициенти особено в публичния сектор и НПО.
3. Няма достатъчен капацитет за управление на проектите, което неминуемо ще доведе до непризнаване на разходи. цената за управление на проекти е висока за микро и малките предприятия.
4. Няма единни критерии за оценка изпълненеито на проектите. Всяко министерство твори правила; всеки координатор твори правила.... Изпада се в престараване и нещастните бенефициенти са принудени да доказват, че няма лели, сестри ... да не говорим за морала им. В същото време на други места зеят огромни дупки в контрола.
5. Има огромно разминаване между целите на европейско ниво и на национално. Например, селския фонд е призван да подобри средата в селските райони. в същото време политика на сегашното правителство е закриване на училища и медицински заведения (които не се финансират от фондовете). Как ще се постигнат целите при такова разминаване?
Може да се коментира още и още
- Ниска компетентност на държавните служители - и това е в реда на нещата, защото заплатите са малки и всички по-кадърни отиват да работят в частния сектор. Така в държавния остават или некадърните или тези коти чакат далаверата - от там да препечелят. Бедата е, че скоро не се вижда да има изход от ситуацията.
- Не е по-различно и положението при бенефициeнтите – повечето будни предприемачи се ориентираха към различни програми. Но това е капка в морето, защо и тук инерцията е голяма, хората не са свикнали да ползват консултантски фирми, да ходят на курсове и т.н. Но все пак – от тази страна надежда има...
10.02.2008 21:39
с удоволствие чета вашите коментари въпреки, че доста си страдам от Ваши решения в качеството Ви на министър.
нека обаче да се върнем на статията Ви. Изключително точно сте описали работата на МТСП. Спечелих и изпълнявам проект към това министерство. Отвръщението от МТСП е огромно. По мое мнение това са пари изхарчени да обслужват администрацията на това министерство под формата на консултанти. Безцелни харчове за всевъзможни глупости. В определен момент човек си задава въпроса дали не е по-добре да изтегли кредит от банка и да си реши проблемите отколкото да ползва пари от тези фондове. след като платите комисионни, заплати, рушвети и ДДС и сте на загуба. А с тези пари може да се направят доста добри неща.
2. Българска мрежа за външна политика
3. Васил Гарнизов
4. Георги Ангелов и Светла Костадинова
5. Даниела Горчева
6. Димитър Аврамов
7. Eвгений Тодоров
8. Здравко Цанков - Германия
9. Иван Бедров
10. Изкуството на преговорите
11. Илиян Василев
12. Кака Сийка
13. Калин Манолов
14. Институт КАТО
15. Красита
16. Мартин Димитров
17. Нели Огнянова
18. Мегафон - Капитал
19. Ники Младенов
20. Sulla
21. Юлиан Попов
22. Юлиана Николова
23. topblog