Дневник 11.2.2008

Шумотевицата около „Кремиковци” през последните дни извади на показ много от проблемите на самото предприятие. Те бяха подробно коментирани от всякакви анализатори, от журналисти, от футболисти (А ЦСКА?!), от синдикалисти, министри... Включи се дори министър-председателят; и той се изказа, даже се срещна лично с един възможен купувач и си поговориха на родния и за двамата език. По изключение този път президентът не взе отношение. Но, все пак, да си припомним, че седмица преди това той говори на живо повече от три часа и сега сигурно още си почива и се възстановява.

 

Тъкмо малко утихна кремиковският шум и в Хисаря тройната коалиция се събра да заседава цели два дни. Взема там исторически решения какво да прави до края на мандата.

Дали, обаче, когато актуализират управленската си програма, лидерите на трите партии се сещат да погледнат на случая „Кремиковци” от един по-друг ъгъл? Защото решението на проблемите на металургичното предприятие не е скрито в милионите на Митал или Жеваго, няма да се оправи с уволнението на Александър Томов, нито пък е в редовното плащане на заплатите на работниците.

Бъдещето на „Кремиковци” зависи преди всичко от това какво са решили в Хисаря управляващите да правят с държавата през оставащата една година реално време от техния мандат. Защото казусът „Кремиковци” събира като във фокус най-важните нерешени проблеми на страната ни. Да се спрем на някои от тях:

1.  Задълженията на „Кремиковци” към „Булгаргаз” и НЕК – На пръв поглед това би трябвало да са отношения между търговски дружества. Но не са, защото двамата най-големи кредитори на комбината функционират не на основата на Търговския закон, а на основание решението на принципала им – министърът Петър Димитров - който официиално обявява, че няма да допусне да се затвори „Кремиковци”. Газовият и електрическият монополисти имат всички законови основания да поискат веднага обявяването на длъжника си в несъстоятелност. Не го правят, защото не им разрешава началникът. В резултат на това Митал продължава да не си плаща редовно газа и тока и е спокоен, че може да нарушава основния стопански закон на държавата с благословията на нейния министър. Ето ви кристално ясен пример за един от най-забатачените проблеми на днешна България. Кога правителството ще разбере, че не трябва да използува своите най-големи търговски дружества за да решава чрез тях някакви социални или политически кризи? Има ли в актуализираната програма на Станишев и кабинета му решение да се преструктурират и превърнат в нормални търговски субекти тези малко на брой, но особено важни за икономиката ни инфраструктурни и енергийни предприятия?    

2.  Замърсяването на Софийското поле от „Кремиковци” – Според измерванията на държавните лаборатории на Министерството на околната среда, емисиите от металургичното предприятие надвишават няколко пъти допустимите. Това не е станало напоследък, нито пък е открито току що. Заводът всеки месец плаща глоби. И продължава да работи. Правителството, в лицето на министъра Джевдет Чакъров, не си и помисля дори да го спре, за да престане да трови софиянци. Пак „Кремиковци” (този път в комбина с „Марица Изток”) е фрапиращ пример как е възможно много напоително да се говори за важността на екологията и здравето на българските граждани, но някакви други, вероятно приоритетни за правителството причини, да не позволяват да се изпълнява закона и да се спре тровенето на хората. В актуализираната програма на правителството от Хисаря със сигурност ще има още много красиви думи за важността на чистата околна среда, но дали ще пише как кабинетът „Станишев” ще събере смелост да спре поне най-страшните замърсявания през последната година от мандата си?

3.  Товарите от „Кремиковци” представляват 30 (40? 50? 60?) на сто от общия обем превози на БДЖ – Подобни, даже още по-фрапиращи проценти се цитират за пристанищата в Бургас и особено Лом. Това се използува като важен аргумент против спирането на металургичния комбинат. Но за простота на изложението, нека да се спрем само на БДЖ. А какво е това БДЖ? Български държавни железници. Преди години беше приет закон, който раздели железопътната инфраструктура от влаковете и създаде на теория възможност за развитие на частни железопътни компании и приватизация на държавната губеща такава. Нищо подобно не се случи. Нито вторичната нормативна база, нито поведението на администрацията, най-малко пък политиката на правителството стимулираха създаването на конкурентна среда в железопътния транспорт. Държавата в лицето на ресорния министър Петър Мутафчиев си кътка държавното БДЖ, измисля му скрити субсидии, непрекъснато повишава тарифите за товарните превози и пак не може да го изкара на печалба. А ако спре „Кремиковци”, вероятно съвсем ще трябва да го прехвърлят на изкуствено дишане. Занимава ли се актуализираната управленска програма на тройната коалиция с въпроса за железниците, пристанищата и другите елементи на транспортната система и предвижда ли в оставащата една година от мандата нещо да се промени там?

4.  Черните метали представляват 25 на сто от износа ни -  Ако се затвори „Кремиковци”, дефицитът по текущата сметка ще хвръкне до тавана, ще обявят страната ни за рискова, ще избягат инвеститорите, ще се срине растежът. Вероятно е така, но защо е така? Защото през 2008 година една страна от Европейския съюз продължава да разчита за износа си на ламарина и на ток, след като не притежава нито петролни залежи, ниго газови находища, нито желязна руда. Предлага ли актуализираната управленска програма нови, благоприятни условия за ускорено развитие не на атомни централи и фабрики за ламарини, а на високотехнологични производства и услуги с голяма добавена стойност, които да изнасяме навсякъде по света?



Това са истинските проблеми на „Кремиковци” – непреструктурираните държавни инфраструктурни монополи, колебливата и противоречива екологична политика, напълно липсващата индустриална и технологична политика, безнаказаното неспазване на законите. Това са и истинските проблеми на днешна България. Ако те не бъдат решени, нито ще станем богати, нито ще станем учени, нито ще станем здрави и щастливи. За три години правителството на Станишев, Симеон и Доган не направи нито крачка напред за решаването на тези въпроси. Защо да вярваме, че като си актуализира програмата, изведнъж ще се сети как да ги реши?

Много съгласен с нещата, казани по-горе, на държа на една малка забележка с данни. По статистиката на БНБ, за последните 12 месеца, за които има данни, т.е. до октомври 2007, износът по статия "Чугун, желязо и стомана" е малко над 1 млрд евро, при общ износ от малко над 13 млрд евро, демек под 8 % от износа на България са черни метали, при това само част от тях, май, са от Кремиковци.

Гоги

Общите приходи от продажби на Кремиковци са към 1 милиард лева годишно. Което пък прави под 4% от износа...

Спас Колев

Ами да решим проблемите по Божковата и Костова рецепта.
1.Да продадем БДЖ-то на частници,айде не както направихте с Кремиковци за 1 долар.Да го продадем за 100(сто)долара.Мераклии купувачи има.Комисионните(рушвета)няма да смятаме.Какво ще стане,а.За да съберат капитал за "модернизации" на жп парка,частниците ще дигнат цените за превоз 3-5 пъти.Ще пипнат това-оннова,ще разпродадът каквото могът и пременил се Илия, и е пак у тия.Ще си напълнят гушите я шваби,я чехи,я англичани,и печалбите ще отидат у техните родни страни.За нас високите цени и пръст в задника.Народо по немане на пари нека оди пеш.Щом акъло му е малко
Вместо да модернизираме сами ЖеПеТо,като вземем заем или със собствени средства,като повдигнем поносимо цените.Парите от печалбите да отиват за БГ,а не в частни и чужди джобове.
НАРОДО НЕМА ДА ОДИ ПЕШ.Кожодерите чужди и наши,ще са поне със 100 по-малко.
Тази рецепта е валидна и за пристанищата,болниците,за централите и тн.Могат да се модернизират,ако трябва и със смесен капитал,частен и държавен,печалбите да остават у нас.
Какво им пречеше на Костов,Божков и коо,вместо да подаряват Кремиковци,да го модернизират с няколко стотин милиона долара,и при добър мениджмънт да е донесъл на Бг много десетки милиарди долара досега.И за мърсяването на въздуха да забравен проблем.ПОПРЕЧИХА ИМ ГОЛЕМИТЕ РУШВЕТИ,КОИТО НАЛАПАХА.
рЕЗУЛТАТА Е НАЛИЦЕ.От и чрез Кремиковци десетки станаха милионери,като покойния Илия Павлов,и доведоха комбината до фактически фалит.
За 4 год.командване и "приватизация"ликвидираха икономиката и селското стопанство на Бг.Останаха единици да работят.Другото бе разграбено и продадено за старо желязо.
Китай за 20 год с модернизация постепенна на фабрики и заводи,имаше по-остаряла техника от нашата,без заеми от Световни банки и фондове,изгради икономика и индустрия над световно ниво.1300 милионен Китай...Селянете не плащат данъци,образование,здравеопазване,отоплението за хората с ниски доходи и пенсионерите,са безплатни.И куп други екстри.На 8 души един бил само много беден.По ББТ прожектираха филм на ББС за това.
А ние.До къде ни докараха командири и икономисти от ранга на Костов,Божков,Луканов,Овчаров и коо.Върнаха ни назад с 20год.
И това е една малка България с 7.5 милиона населения и територия стотици пъти по-малка от китайската.
ТАКА СТАВА,КОГАТО ДЪРЖАВА СЕ УПРАВЛЯВА ОТ НЕКАДЪРНИЧИ И РУШВЕТЧИИ.НИ Е СМЕ ПРИМЕР ЗА ТОВА...