Александър Божков, съпредседател на Център за икономическо развитие, пред в-к СТАНДАРТ, 8.7.2008

Наблюдаваното в последните месеци драстично повишаване на цените на някои стоки и услуги определено не може да се нарече пазарно. Но в същото време (с някои изключения) не е и следствие само на картелни споразумения. Основната причина според мен обаче са непрекъснатите приказки за двуцифрена инфлация. Когато всички говорят за двуцифрена инфлация, търговците вдигат цените с двуцифрен процент и хората започват да искат двуцифрено увеличение на заплатите. Това непрекъснато очакване е тежък натиск върху икономическата система. Търговците вдигат цените доста преди да са дошли първите високи сметки за ток, газ и парно. Затова трябва да има повече разум върху коментарите за инфлационните очаквания.
Моите и на Центъра за икономическо развитие очаквания са инфлацията тази година да бъде едноцифрена. Първоначалните прогнози дори бяха около 6 на сто, но впоследствие се консолидираха на 8-9 процента за годината поради въздействието на редица външни и вътрешни фактори. Разбира се, ако продължават всички ужасно много да искат двуцифрена инфлация, накрая ще си я получат!
Разумната стъпка, която би трябвало да се направи още следващата година, е да се намали ДДС с 2 на сто (т. е. да стане 18 процента върху стойността на стоките и услугите). По-рязкото намаление на данъка е малко рисковано. Все пак той е косвен налог и не въздейства пряко на хората, както това става с данък общ доход и данък печалба. Намаляването на ДДС директно ще намали приходите в бюджета и няма да доведе до увеличаване на събираемостта, ако това се цели с 15-процентно сваляне. Затова с него не трябва да се правят резки движения, а да се действа на етапи. Нека първо да са 2 процента, да се види какви са постъпленията и евентуално след 1-2 години отново да се мисли за намаляване. Срив от 5 на сто определено е опасно.
Директното сваляне на осигурителната тежест под 35 на сто от доходите е вариант, но по-важно е внимателно да се помисли какво ще се прави по-нататък. Най-важно обаче в момента е бързото създаване на Сребърния пенсионен фонд. Защото най-важното действие е да се ликвидира разходно-покривната система в първия стълб на пенсионното осигуряване. Би трябвало да се инициира събирането на големи суми в този фонд, тогава вече ще може да се пренасочат по-големи суми основно във втория пенсионен стълб и едва след това да се смята колко бързо могат да се намалят вноските и с колко процента. Докато няма Сребърен фонд, не може да бъде ясно с колко може да  подкрепи той парите в НОИ. Бързи сваляния на осигурителната вноска наистина може да увеличат броя на осигуряващите се, но не е ясно при тази огромна бройка пенсионери и значителното число на осигуряващите се дали няма да се постави под риск системата. Големите усилия трябва да са за създаването на Сребърния фонд. Едва когато се изчисли колко ще бъде вноската на този фонд в първия стълб, тогава ще може да се каже с колко да се свали осигурителната тежест.

iskam svetovni prikazki