„Втора атомна” – неясна кавър версия 

Александър Божков

Днес, според предварителната полуофициална информация, се очаква да бъде важен ден за българската енергетика. Три вестника, независимо един от друг, съобщиха още миналата седмица, че на 3 септември щяла да бъде направена първата копка на АЕЦ „Белене”. 



Реших да проверя доколко тази новина е достоверна. Потърсих сайта на самия проект „Белене”. Учтива бележка ни съобщава, че  „Този хост е спрян поради изтичане на валидността на хостинга или постоянно надхвърляне на хостинг параметрите”. На страницата на Министерството на икономиката и енергетиката подобна информация не открих. В електронния сайт на НЕК обаче за момент надеждите ми се събудиха. Видях, че съществува цял раздел, наречен „Проект АЕЦ Белене”, с подраздел „Новини АЕЦ Белене”. Щастлив кликнах върху този текст и ... наистина намерих няколко новини, като последната е от 11 март 2008 година и гласи: „На 10 март 2008 г. Съветът на директорите на Национална електрическа компания ЕАД одобри компаниите Electrabel (Белгия) и RWE Power (Германия) като кандидати, представили най-добри условия и с които да продължат преговорите през фаза ІІ на процедурата “Покана за заявление на интерес за стратегически инвеститор по проекта АЕЦ Белене”.” Доколкото съм чувал, от 10 март досега май не е избран стратегически инвеститор измежду двамата кандидати, заявили интерес. Съвсем се обърках и не можах да разбера дали днешната дата – 3 септември 2008 година – ще бъде историческа или не, след като стратегическият инвеститор с лопатата за първа копка още не е завършил преговорите.

Разказах ви подробно тази нелепа история, защото тя е съвсем точно отражение на всичко което е ставало, става и вероятно ще продължава да става с втората атомна централа на България. Ако трябва да определим ключовата дума, която най-точно отразява всичко, свързано с АЕЦ Белене, то тя без съмнение е „неясно”.

Неясно е защо на 20 март 1981 година Министерският съвет на НРБ взема решение за изграждане на „Втора атомна” централа. През 1982 е пуснат в действие четвъртият блок на АЕЦ Козлодуй, а през 1980 вече е започнало изграждането на пети и шести блок на „Първа атомна”, които са пуснати в експлоатация през 1987, съответно 1991 година. 

Неясно е защо проектът за Белене от това време предвижда построяването на четири нови реактора по 1000 мегавата всеки. Неясно е защо строителството на новата централа се забавя цели седем години и започва чак през 1988 година, като за двете години активно строителство след това са изградени само 40 на сто от площадката за първия блок, но е доставено 80 на сто от оборудването.

Неясно е защо през май 1990 година правителството на Анрей Луканов взима решение за ограничаване строителството на АЕЦ Белене. После, през 1991 и 1992 правителствата на Димитър Попов и Филип Димитров окончателно прекратяват изграждането на атомната централа. Предвидени са проучвания за изграждане на парогазова централа на същата площадка. Неясно е какво е станало с тези проучвания.

Доста по-ясно е защо Симеон Сакскобургготски през 2002 година обявява идеята за възстановяване строителството на АЕЦ Белене. Тъкмо през 2002 година се провеждат решителните преговори с Европейската комисия за съдбата на трети и четтвърти блок в Козлодуй, а царското правителство вече е разбрало, че няма начин да удължи срока на функционирането на двата реактора след 2006 година. За да успокои населението и, най-вече, мощното ядрено лоби у нас, Симеон отваря темата за Белене, и то на конгрес на НДСВ, а не в Министерския съвет или Народното събрание. Затова и до края на мандата на това правителство, работата се ограничава до проучвания, обсъждания, събиране на оферти, назначаване на консултанти и други подобни действия, от които остава неясно дали строителството на АЕЦ Белене някога ще започне.

Неясно е защо, когато правителството през април 2005 година взема най-после официално решение за рестартирането на проекта за „Втора атомна”, то извършва и преструктуриране на собствеността и отговорностите по нея и я вкарва в капитала на НЕК, като прехвърля и всички отговорности по изграждането на държавната електрическа компания. С това решение де юре и де факто този най-мащабен за страната ни проект е свален на ниво мениджмънт на едно търговско дружество. Това означава че обявяването на всички конкурси и търгове, възлагането на всички поръчки, наемането на изпълнители и подизпълнители, вече не е отговорност на правителството, а на съвета на директорите на НЕК. Така голяма част от евентуалните парични потоци около Белене остават неясни за широката публика и не подлежат на парламентарен контрол, удобно скрити под претенцията за „търговска тайна”.

Неясно остава и днес, повече от три години след официалното повторно решение за започване работа по проекта „Белене”, на каква фаза всъщност се намира той. Единственото, което знаем е, че реакторите ще бъдат руски, трето поколение „ввер-1000/в-466б”, доставени от „Атомстройэкспорт”, който ще бъде и главен изпълнител.

·         Неясно е дали има готов проект на новата атомна централа.

·         Неясно е как ще бъде финансиран той и от кого.

·         Неясно е кой ще бъде държателят на 49 на сто от акциите на дружеството.

·         Неясно е защо трябваше българският парламент да одобрява предоставянето на държавна гаранция върху евентуалните инвестиции в проекта.

·         Неясно е какво ще се прави с отработеното ядрено гориво и къде и как ще се транспортира то.

·         Неясно е дали са изработени новите реактори и кога ще бъдат доставени у нас.

·         Неясно е дали тези реактори трето поколение са достатъчно надеждни, защото досега има инсталирани само два такива, по един в Китай и Иран, и не са работили достатъчно дълго, за да има сигурни данни за експлоатацията им.

·         Неясно е кога ще завърши строителството на централата.

·         Неясно е колко ще струва построяването на АЕЦ Белене на българския данъкоплатец и колко реално ще струва един киловатчас електроенергия, произведен там.

·         Неясно е къде и на кого ще се продава тази енергия и каква част от нея се очаква да бъде за износ.

Най-накрая, и вероятно най-важно, неясно е каква ще е ползата за българските граждани от построяването на „Втора атомна”. Защото тази централа ще е собственост на НЕК (51%) и на все още неизвестния чужд инвеститор (49%). През първите десетина години от експлоатацията си, централата ще трябва да избие чрез цената на електроенергията, която продава, цялата себестойност на инвестицията в построяването и. Значи, със сигурност цената на тока от „Втора атомна” няма да има нищо общо с така шумно рекламираната ниска цена на тока от АЕЦ Козлодуй, която се получава на основание на отдавна приключилите амортизационни отчисления по нея. Освен това, изграждането или модернизацията на многобройни нови конвенционални и възобновяеми енергоизточници, което продължава и днес у нас, заедно със съществуващите производители на електроенергия (основно Козлодуй и Марица-Изток), гарантира покриване практически на цялото вътрешно потребление на страната за следващите десетилетия. Тогава? Най-вероятно е почти цялото производство на АЕЦ Белене да е за износ. Това е добре. Ще носи печалба. Неясно на кого. На НЕК, който до завършването на строителството на Белене вече сигурно ще бъде в нечии (вероятно руски) частни ръце, и на инвеститора, онзи с 49те процента, който още не е избран. От това, обаче, токът за българските потребители няма да стане по-евтин. А и цялата история с бъдещите големи печалби си остава неясна и съвсем хипотетична. Ако проектът не беше крайно рисков финансово, той нямаше да има нужда от държавна гаранция, а щяха да се изпотрепат да се натискат да го построят за своя сметка всички световни фирми и банки.

Та, в тази цялата мъгла, никак не е чудно, че е неясно дали ще има първа копка на 3 септември 2008 година и кой евентуално ще държи лопатата. Каквото и да е, когато и да е, който и да е, нека не забравяме, че вече е имало първа копка на „Втора атомна” и тя е била направена от другаря Тодор Живков преди повече от двадесет години. Сегашното ще бъде само кавър версия. Неясно защо.


Публикуването на статията в други електронни и печатни медии може да става само с разрешение на в-к "Дневен труд"!

"Когато гръм удари как после ехото заглъхва" - Още дълго ще ни кънтят ушите, защото плавният ни преход се оказа поредица от експлозии - предимно разрушителни. Тази е поредната, само че тук не става въпрос за хотели, влакове или показни убийства, а за безопасността на цяла Европа.

Неясно е и какъв вид горивото се използва в АЕЦ „Козлодуй”. Това прави неясно нивото на безопасност на централата. Въобще доста неясно е, защо не са ясни толкова сериозни неща.

Какво означава това търговска тайна при положение, е компанията е 100% държавна, демек на всички данъкоплатци. Кой закон позволява търговска тайна за 100% държавни компании?

Те това се казва гьонсурат.
Да разпродадеш държата за стотинки да погубиш Балкан и сега си пръв поборник за "правда".