Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.09.2008 15:35 - Икономика за душата - 7ми брой - вестник ТРУД - 24.9.08
Автор: albosh Категория: Политика   
Прочетен: 2346 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 27.09.2008 15:37


Обществените поръчки – тъжен символ на далаверата

Александър Божков

image

През системата на обществените поръчки в България се преразпределят твърде много пари. През 2007 г. те са на стойност над 5.88 млрд. лева, а само за първото шестмесечие на тази година са сключени общо 6 779 договора в левова равностойност за над 2.282 млрд. лева. Според обекта на поръчката преобладават договорите за доставка – 46.39 на сто, следват тези за строителство – 33.26 на сто, услуги – 20.33 на сто, и конкурс за проект – 0.02 на сто.

При толкова много сключени договори за толкова разнообразни дейности, обществените поръчки би трябвало да са важен източник на бизнес за малките и средните фирми. Държавата би трябвало да е най-неутралния и безпристрастен възложител, а условията за участие да са прозрачни и достъпни за всички.

Дали е така? Ето как са отговаряли мениджърите на фирмите у нас на един и същи въпрос седем години подред:

 Вярвам, че конкурсите по Закона за обществени поръчки са прозрачни и честни:                                                                                  

2002     2003    2004   2005   2006  2007   2008

10,7%   9,6%    7,3%  8,1%   8,9%  10,6%  6,0%          

(Агенция ЕСТАТ)

Както е видно, доверието в честността на държавата при възлагането на обществени поръчки, което открай време не е много високо, напоследък е спаднало до драматичните 6 на сто. Когато горе-долу един на двадесет предприемачи вярва, че администрацията играе честно спрямо него, нещата започват да изглеждат безнадеждни.

Важно е, обаче, да се спомене още един факт, който е особено важен. Паричните средства, предоставяни по линия на структурните фондове и на Кохезионния фонд на съответните бенефициенти, които са всъщност възложители по смисъла на Закона за обществените поръчки, ще трябва да се изразходват по правилата на националното законодателство в областта на обществените поръчки. Преведено на нормален език, това означава, че всяко евро от фондовете на Европейския съюз трябва да стигне до крайния си получател чрез обществена поръчка, обявена не от Брюксел, а от българската администрация, онази същата администрация, в чиято честност и прозрачност вярват само 6 на сто от предприемачите. С тази „малка” разлика, че нашенските обществени поръчки на практика никой не ги наблюдава и контролира, а европейските, както вече разбрахме на собствения си гръб, ги проследяват от началото до края и при най-малкото съмнение за далавера спират парите.

Някои твърдят, че Законът за обществените поръчки и подзаконовите актове към него не са наред и това била причината за многобройните нарушения и липсата на доверие. Но тъкмо затова през 2006 година законът и прилежащите му документи бяха сериозно променени и подобрени. През изминалите  две години, обаче, не настъпи сериозна промяна в преодоляването на нередностите при провеждане на процедурите. Представители на българския и на чуждестранния бизнес, експерти и анализатори пак поставят на дневен ред необходимостта от подобряване на нормативната уредба в тази област, за да се повиши  прозрачността, да се ограничи рискът от корупционни практики, да се усъвършенства  процедурата по обжалване на обществените поръчки.

В проучване на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) се посочва, че за периода 2002–2007 г. има петкратно намаляване на фирмите, които са признали, че са давали подкуп за обществена поръчка (от 54 на сто до 10 на сто през 2007 г.). В същото време остава висока оценката на бизнеса за равнището на корупция. Над 80 на сто от кандидатите са се натъквали на опорочени процедури, като за 1/8 от тях опорочените процедури в техния отрасъл са над 75 на сто. Нараства и размерът на подкупите – 7.4 на сто от анкетираните отбелязват подкупи в размер до над 20 на сто от стойността на договора.

И сега нещо много интересно. Рязко спада делът на фирмите, които са участвали в процедури по обществени поръчки – от 43 на сто през 2002 г. до 14 на сто през 2007 година. Тези факти дават основание да се направи извода, че отпадат „случайните” играчи, че корупцията се насочва от средните към високите етажи на властта и че конкуренцията в процедурите за възлагане на обществени поръчки е сведена до минимум, от което следват сериозни загуби за обществото.

Основните корупционни рискове при възлагане на обществени поръчки според изследването на ЦИД са:

·         даване на предимство на определен кандидат при формулирането на параметрите на техническата документация;

·         манипулиране на предварително обявените критерии;

·         изкуствено раздробяване на стойността на поръчката;

·         липса на прозрачно и навременно огласяване на резултатите;

·         безпричинна отмяна или прекратяване на тръжни процедури;

·         последващо предоговаряне с победителя на по- изгодни условия;

·         директно възлагане на обществената поръчка.

Според изследване на ЕСТАТ от 2008 година основните проблеми пред МСП в процедури по възлагане на обществени поръчки са нагласените конкурси (67.7 на сто), т.е. това са конкурси, в които има предизвестен победител. Следват: изискването за представяне на голям брой документи (16.3 на сто), неинформираност на участниците заради лошо огласяване (15.5 на сто), големи гаранции за участие и/или изпълнение (4.3 на сто).

Както обикновено, правителството обещава промени. В годишния план за изпълнение на антикорупционната стратегия за 2008 г. е записано, че ще бъдат извършени законодателни промени в областта на обществените поръчки, свързани със засилване на предварителния и последващия контрол; създаване на портал за провеждане на електронни обществени поръчки; разширяване състава на оценителната комисия с представители на други държавни органи и прилагането на случаен принцип при включването им в тях; разширяване възможностите за имуществена отговорност на длъжностните лица, участващи в процеса на подготовка и възлагане на обществени поръчки; създаване на примерни задания, които да бъдат използвани като основни модели на обществените поръчки по предмета на поръчката и други подобни добре звучащи идеи. Моля уважаемите читатели да проследят кога и как ще бъдат реализирани промените, които управляващите обещават.

Всъщност, за де се променят нормативните условия, при които фирмите кандидатстват за обществени поръчки, са необходими само няколко неща, по които в експертната общност има до голяма степен консенсус. Те са:  

·         Агенцията за обществени поръчки да поддържа „черен списък” на недобросъвестни възложители и изпълнители.

·         Да не се признава за редовна процедура за възлагане на обществена поръчка, ако е подадена само една оферта.

·         Показателите за класиране на офертите да не са двусмислени, за да няма тълкувания.

·         В комисиите за оценка на офертите задължително да участват вещи лица, подбрани от списък, който е предложен от браншови организации.

·         При обжалване на процедурите първа инстанция да не е Комисията за защита на конкуренцията, а новите административни съдилища.

·         Да бъде увеличен относителният дял на поръчките, осъществени чрез стоковата борса и електронни търгове.

·         Да се усъвършенства административният капацитет и по-стриктно да се спазва професионалната етика от служителите, отговорни за провеждане на конкурсите.

·         Контролът и санкциите при процедурите за обществени поръчки да обхванат и етапа на изпълнението на договорите.

Да се върнем обратно сега на онези тъжни 6 на сто доверие в честността на обществените поръчки. Дали с непрекъснати промени в закона с цел усъвършенстването му държавата може да накара предприемачите да повярват, че играе честно? Това, което спешно е нужно, са доказателства за промяна в практиката на обществените поръчки. Специфичните трудности, които срещат възложителите, не са свързани с недостатъци на нормативната уредба. Основните им нужди са от практически указания, допълнителна информация и обучение. Проблемите на изпълнителите пък са пряко свързани със законодателството и решаването им не е въпрос на обучение или провеждане на информационни кампании. Посочените от бизнеса трудности говорят, че съществува необходимост от явни действия срещу нарушителите, с цел възстановяване, всъщност цялостно ново изграждане, на имиджа на тази сфера. Необходимо е да се гарантира правото на всеки кандидат да защити интересите си при нарушение, като му се даде реална възможност за оспорване на всички етапи от процедурата. Сроковете за оспорване на процедури по обществени поръчки, обаче,  трябва да бъдат съобразени с реалното времетраене на всеки етап, включително и събирането на доказателства. Ясно и подробно трябва да бъдат уредени последиците от съдебното и арбитражното решение.

А след като всички европейски пари вече минават през процедурите за обществени поръчки, очевидно е необходимо  въвеждане на предварителен и текущ контрол на всички процедури, не само на европейските. Такъв контрол който може да бъде използван и за предотвратяване на самоцелното оспорване с цел спиране или прекратяване на обществената поръчка. Важно е да се заложи механизъм за контрол, освен върху провеждането на процедурите, и върху качеството на изпълнение на договорите. От изключителна важност за повишаване на доверието в обществените поръчки е премахването на възможностите за опорочаване на процедурите – категорично ограничаване на участието на „свързани лица” и прозрачност в работата на комисията.

Накратко казано, предстои най-трудното.

 

 

 

 

 

           



Тагове:   вестник,   труд,   брой,


Гласувай:
0
0



1. kostadin - Напрот ивобществените поръчки са ...
02.10.2008 22:26
Напрот ивобществените поръчки са райската ябълка за капитализма!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: albosh
Категория: Забавление
Прочетен: 2287824
Постинги: 608
Коментари: 2218
Гласове: 4832