Добър износ = високи заплати
Александър Божков
Какво е това „дефицит по текущата сметка”? Защо българският дефицит по текущата сметка е голям и защо това е опасно? Твърде малко хора извън експертната общност могат да отговорят на тези въпроси. Същевременно всеки български гражданин пита защо доходите ни са най-ниските в Европа, защо цените на основните стоки растат, защо внасяме домати от Македония и дини от Гърция, защо не успяваме да изнасяме традиционни български стоки, трябва ли да внасяме газ, за да изнасяме ток и други такива естествени въпроси.
Повечето от отговорите на тези въпроси са скрити в анализа на дефицита по текущата сметка, всъщност в основната част от този дефицит – разликата между вноса и износа на България. Ако можем да си отговорим на въпроса защо внасяме много, а изнасяме малко, и, освен това, какво точно внасяме и какво успяваме да изнесем, до голяма степен ще можем да си обясним защо сме най-бедни в Европа и защо дините са от Гърция. Когато знаем отговора на въпроса „Защо?”, ще сме направили голямата стъпка към отговора на въпроса „Как?”.
Как да станем по-богати?
Вижте първата таблица. Тя илюстрира един очевиден, но твърде важен факт. Българската икономика е отворена. Тя не може да съществува затворена в себе си, защото изнасяме две трети от брутния си продукт. Същевременно, обаче, за да произведем този продукт, трябва да внесем четири пети от стойността му от някъде другаде. Таблицата показва съвсем ясно и тенденцията, а тя е че всяка година се увеличава и вносът, и износът, т.е. икономиката ни е обречена да става все по-отворена.
Таблица 1. Отвореност на икономиката
|
Износ (стоки и услуги) / БВП, % |
Внос (стоки и услуги) / БВП, % |
2006 |
64.0 |
83.0 |
2005 |
60.2 |
76.4 |
2004 |
57.0 |
68.5 |
2003 |
53.3 |
64.1 |
2002 |
51.5 |
59.9 |
2001 |
55.6 |
63.2 |
Източник: БНБ; www.stat.bg
Ако погледнете по-внимателно Таблица 1, ще видите още нещо. Вносът расте по-бързо от износа. Особено напоследък. През последната година, за която има окончателни статистически данни (2006), сме изнесли стоки за малко над 12 милиарда евро, а сме внесли други стоки за близо 18,5 милиарда евро.
Тук веднага се намесват едни специалисти, които ни обясняват, че всичко това е нормално, защото за да изнасяме повече, трябва първо да внесем модерни машини и технологии и затова вносът бил много по-голям от износа, защото тези машини и технологии били скъпи, ама скоро нещата щели да се балансират. Да видим дали е така! Ето ви една разбивка на вноса и износа за 2006 година. Няма да ви натоварвам с данните за предишните години, гарантирам ви, че са подобни.
Таблица 2. Стоков износ, внос, търговски баланс, 2006 година
|
Износ (FOB), тц, млн. евро |
Внос (CIF), тц, млн. евро |
Търговски баланс (CIF/ FOB), млн. евро |
Потребителски стоки |
2948.0 |
2736.6 |
211.4 |
Суровини и материали |
5465.7 |
6748.8 |
-1283.1 |
Инвестиционни стоки |
1738.8 |
4845.4 |
-3106.6 |
Енергийни ресурси |
1859.3 |
4041.3 |
-2182.0 |
Източник: БНБ и ЦИР
Нека сега да преодолеем отвращението си от разглеждането на таблици с числа и да се опитаме да осмислим тази твърде показателна таблица. Всъщност се оказва, че най-много внасяме суровини и материали. Второто, което виждаме с просто око е, че енергийните ресурси, главно от Русия, са почти толкова, колкото внесените инвестиционни стоки. Тук, обаче, истинската картинка за това какво представлява българската икономика, е скрита във втория ред на таблицата. Вижте първата колонка. България, страната, която, както всички знаем, не е особено богата на някакви природни ресурси, формира половината от експорта си от изнесени нанякъде суровини и материали. Още една шеста от износа ни са енергийни ресурси, които очевидно не са някакви родни, а леко преработени вносни такива.
Какво изнасяме ние?
Докарваме руда, въглища и природен газ откъм североизточното направление, вкарваме ги в едно Кремиковци например, а от него изкарваме най-обикновена ламарина, най-елементарно арматурно желязо и малко тръби, които изнасяме в западно направление като суровини и материали. Там, в западните страни, от тази ламарина правят скъпи автомобили, прецизни машини, модерни локомотиви и вагони и всякакви други инвестиционни и потребителски стоки с висока добавена стойност, което докарва на работещите там високи доходи.
Или пък внасяме природен газ, въглища и ядрено гориво, пак откъм североизточното направление, правим ги на ток и бензин и половината от този ток и бензин изнасяме към съседите си. Съседите ни ползуват този ток и бензин да задвижват машини, които произвеждат автомобили, кораби, компютри, модни дрехи, скъпи деликатесни храни и всякакви други инвестиционни и потребителски стоки с висока добавена стойност, което докарва на работещите там високи доходи.
Както всички сте чували, уважами читатели, макар да не ви е било съвсем ясно за какво става дума, дефицитът на България по текущата сметка се увеличава застрашително със всяка следваща година, дори със всяко следващо тримесечие. Това означава, че описаната току-що ненормална картинка с българския внос и износ не се подобрява, а напротив, влошава се с ускорени темпове. Изнасяме все повече суровини, материали и енергоносители, и този износ не ни прави по-богати. Разбива се и митът, че положението е временно и че като внасяме инвестиционни стоки, ще изнасяме повече, защото, (Внимавайте тук!) вносът на инвестиционни стоки спрямо 2001 година е нараснал 2.3 пъти, но същевременно вносът на потребителски стоки е нараснал 2.5 пъти, а износът на произведени у нас потребителски стоки – само 1.5 пъти.
Очевидно има системен проблем. При това, уважаеми читателю, проблемът не е с икономиката, която, както ни се повтаря всекидневно, расте непрекъснато, напоследък с рекордните 7.1 на сто.
Проблемът е с доходите на хората,
които работят в тази растяща икономика. Работодателите просто няма как да увеличат драстично доходите на работниците си, защото основната част от тази бързорастяща българска икономика не носи достатъчно добавена стойност, достатъчно печалба, достатъчно пари за високи заплати.
За да има сериозен и устойчив растеж на доходите, е необходима дълбока структурна промяна в икономиката ни. Тя минава преди всичко през дълбока структурна промяня на износа ни. Както видяхме още в началото на тази статия, българската икономика е отворена, две трети от брутния ни продукт излиза от страната като експорт. С оставащата една трета не можем да си вдигаме заплатите, защото така като кучето ще си гоним опашката. Ще произвеждаме по-скъпи стоки за вътрешния пазар, ще получаваме по-високи заплати и с тези по-високи заплати ще си купуваме пак толкова от поскъпналите родни стоки.
Трябва не само да изнасяме повече, а да изнасяме по-скъпи неща, неща с повече добавена стойност. От ламарината на Кремиковци да правим автомобилни компоненти или дори цели автомобили, с тока от Козлодуй и Марица Изток да захранваме предприятия за луксозни и висококачествени конкурентноспособни стоки. Вносът ни да бъде доминиран от супермодерни машини и технологии, бюджетът на държавата да бъде насочван към качествено образование и квалификация на здрави и спокойни граждани, а мафията и сивата икономика да останат в историята.
С други думи, политиката на държавата трябва да се насочи към създаване на такава среда за бизнеса и гражданите, която да стимулира производството и износа на конкурентноспособни стоки и услуги. Такава среда включва:
· Стимулиране на производителите;
· Изграждане на информационна и комуникационна система, подкрепяща износителите;
· Стимулиране на местните и чуждестранните инвеститори;
· Насърчаване на инвестициите в нови технологии в експортните производства;
· Насърчаване на производството на висококачествени продукти с висока цена на експортните пазари;
· Изграждане на транпортна и пътна инфраструктура;
· Модернизация на образователната система;
· Гарантиране сигурността на фирмите и гражданите;
· Осигуряване на върховенството на закона с бързо и справедливо решаване на търговските спорове.
Голям и труден ли ви се струва списъкът? Само на пръв поглед е така. България доказа, че има сили за много повече и по-фундаментални промени в битието си. Спомнете си тридесетте преговорни глави за влизането в Европейския съюз. А преди това спомняте ли си как се измъкнахме от хиперинфлацията и Виденовата катастрофа само за три години с изпълнението на една матрица, в която бяха записани конкретни действия и нови политики.
Сега разликата е само, че трябва сами да си измислим матрицата. Все онази старата приказка за счупената кола и братята, които викали неволята.
Икономика за душата - 13ти брой - вестни...
Икономика за душата - 14ти брой - вестни...
Нали държавата е лош стопанин .Защо СЬЩ харчат 700 мил долара за лошите капиталисти?
Хо хо смешно!
Накрая не е гот да учиш даже за лекар /най- богатите хора в цивилизованото общество/ защото заплатата ти до пенсия не покрива разноските по обучението.Ами сига?!
04.10.2008 20:00
Костадин
05.10.2008 18:12
05.10.2008 21:22
Наше е само тялото ни!
2. Българска мрежа за външна политика
3. Васил Гарнизов
4. Георги Ангелов и Светла Костадинова
5. Даниела Горчева
6. Димитър Аврамов
7. Eвгений Тодоров
8. Здравко Цанков - Германия
9. Иван Бедров
10. Изкуството на преговорите
11. Илиян Василев
12. Кака Сийка
13. Калин Манолов
14. Институт КАТО
15. Красита
16. Мартин Димитров
17. Нели Огнянова
18. Мегафон - Капитал
19. Ники Младенов
20. Sulla
21. Юлиан Попов
22. Юлиана Николова
23. topblog