Случайно намерих това интервю, което съм дал преди десетина дни. Качвам го в блога за пълнота на архива. Александър Божков: Много хора правеха пари от пари 30 Септември "08

Финансовата криза, която бушува в света, предизвика потоци от коментари. Какъв е вашият прочит на случващото се?
- Такова нещо не се е случвало изобщо. Някои правят сравнение с кризата през 1929 г. , но тогава до голяма степен е била унищожена реалната икономика на САЩ и на свързаните държави. Глобализацията има едно много интересно измерение и си заслужава човек да поразсъждава. Има Световна търговска организация, която въвежда определени ограничения и правила в движението на стоките.

Има граници между държавите, които налагат ограничения в движението на хора, а за движението на капиталите няма никакво ограничение. Съвременните електронни системи позволяват огромни маси пари да се преместват със скоростта на светлината от единия край на света до другия. И понеже това са високотехнологични действия, с тях се занимават предимно млади хора, които не могат да бъдат  контролирани. Възможността за големи печалби от движението на парите е огромно изкушение. Европейските търговски банки - по-старомодни, по-тромави, непрофилирани в инвестиционното финансиране, не се поддадоха на увлечението за бързи печалби и пострадаха много по-малко. Но това е опит за обяснение какво е станало.

А какво ще стане от тук натам?
- Никой не може да каже, защото е трудно да се изчислят нанесените вреди върху световната икономика. Няма никакви регулации на финансовия пазар, всеки мести пари където си иска. Парите се превърнаха в стока и твърде много хора започнаха да се занимават с правенето на пари от пари Но не е лесно да се предвиди доколко отделните правителства, световната финансово-икономическа общност, големите институции като МВФ и Световната банка са готови да инициират промени в правилата. А очевидно е, че ако няма промени, колкото повече глобализация има, толкова повече се увеличава вероятността от подобни кризи.

Верни ли са твърденията, че в условията на финансова криза бюджетният излишък се превръща в спасителен пояс за българската икономика?
- Не е спорно това, че е добре да има излишък, спорни са причините за наличието на излишък особено при разразилата се световна криза. Големите банки ще се стреснат, ще увеличават лихвите и ще намаляват обема на кредитите, с повече внимание ще отпускат заеми. Ясно е, че през следващите години българският бизнес няма да разполага с това изобилие от финансови средства, с които оперираше до момента.

Единият вариант е държавата да се опита да компенсира недостига на ресурс и да използва излишъка, за да захрани бизнеса с пари по пътя на обществените поръчки например.  Но според мен по-логичното е държавата най-после и по-радикално да започне да намалява събирането на пари. Така повече средства ще остават в бизнеса вместо да се трупат под формата на излишък и после да се разпределят.

Но данъците – върху дохода и върху печалбата са на санитарния минимум?
- Това са само част от данъците. Например ДДС спокойно може да падне, осигуровките – също, както и многобройните приходи чрез такси, лицензионни, регулационни и всякакви други режими. И тук се връщам към класическите правила за лявото и дясното. Едно ляво правителство ще се стреми да събира повече пари и да ги преразпределя, ако има дясно – то ще намалява регулациите, ще свива събирането на пари и ще оставя повече ресурс в бизнеса. При всяко положение приходната част на бюджета трябва да бъде преосмислена от гледна точка на финансовата криза.

Правителството представи проекторамката на бюджет 2009, според вас тя съобразена ли е със финансовата криза, която се случва?
- Не, проектобюджетът за 2009 г. е правен от същите хора, които творят бюджетите от 10-15 години насам. Самата система на правене на бюджет в България е изключително порочна и никой няма желание да я промени. На някакво средно управленско ниво в съответните ведомства и на второ ниво в Министерството на финансите се разпределят парите още преди политиците да започнат да мислят за бюджета през следващата година. След това политическият елит получава готов бюджет, в който може малко парите да се попреместят наляво или надясно, но общо взето схемата си е винаги една и съща. Трябва да се преосмисли това, наричано с книжния израз „програмно бюджетиране”, което е всъщност истинската революция в публичните финанси и което никой не смее да направи.

Защо казвате, че никой не смее да въведе програмното бюджетиране?
- Защото това означава да си отговорен за парите, които харчиш. Когато искаш бюджетни пари, да кандидатстваш така, както се кандидатства за европейските. Представяш проект, обясняваш  какво искаш да постигнеш, предлагаш количествени измервания на резултата от похарчването на парите. Трябва да се създаде и система от мониторинг не само на разпределението на парите, а на цялотото им изхарчване, на изпълнението на проектите. Колко пари в България се разпределят по този начин? Никой не знае какъв е прекият резултат  от изразходването на бюджета. Единствените хора,  можещи да възложат подобен подход върху администрацията, която отчаяно се съпротивлява срещу такъв тип бюджетиране, са политиците. Но те не го правят.

Според последните месечни отчети на БНБ вече се наблюдава намаление на чуждестранните инвестиции. Можете ли да прогнозирате какво ще е нивото им през следващата година?
- Отговорът е труден. Понеже има забавяне в отчитането, не мисля, че за първата половина на 2008 г. има някакво значимо забавяне на темпа на чуждестранните инвестиции. Но разбира се, че в продължаващата финансова криза ще има все по-малко финансови ресурси. Според мен ще има по-малко ресурси  не само за чуждестранните, но и за българските инвеститори. Трябва да сме реалисти и да очакваме, че през следващата година чуждестранните вложения ще са по-малко. И има две важни неща, които ще се случат в резултат на това.

Досега някак бяхме спокойни за дефицита по текущата сметка, защото се покриваше от инвестиции. Не виждам някой да се е замислил да променя структурата на дефицита и да се опитва да го намалява. Надяваме се на природните явления, постепенно да се развие износът, да има все повече местно производство, да намалява вносът или да е повече от инвестиционни стоки. Сега вече трудно ще можем да очакваме всичко да е наред, защото инвестициите ще намалеят. От друга страна, поради все още ниската степен на конкурентоспособност на българската икономика растежът е пряко обвързан с чуждестранните инвестиции. Според мен следващата година едва ли можем да очакваме повече от 4-5% растеж.

А инфлацията особено след драстичното поскъпване на природния газ преди броени дни?
- За тази година вероятно ще бъде под 10%, но ние мислехме, че ще падне под 7%. Аз недоумявам за нещо, което никой не може ясно да обясни. Цената на природния газ  през последните 10–15 години винаги се е изчислявала по една формула, в която основна съставка е била цената на петрола. И докато петролът растеше от 30, на 60, 100, 140 долара на барел, по-логично беше да се увеличава и цената на природния газ. В момента обаче, когато петролът падна от 140 на 80  долара Държавната комисия по енергийно и водно регулиране одобри 29% увеличаване цената на природния газ. И понеже няма логично обяснение, си мисля, че е време отново да поискаме да погледнем този прочут договор, който Румен Овчаров сключи с „Газпром”.

Интервю на Маргарита Димитрова, вестник "Икономически живот"

Темата може да се разглежда като стока-пари-стока.Докато има прираст само в парични измеНения, ще има и инфлация.Никакви ръстове на икономиките няма да могат да оправят тази вселенска инфлация, ако няма конкретен ръст на производство и то тясно обвързано.

Световният капитал убива всяко желание за собствено развитие Това ,че някъде нещо се произвежда е временно явление -докато световните промишлени конгломерати имат полза или печалба Целта е всеки долър да носи 10 пъти по голяма печалба Това е невзможно да става с честен и добросъвестен труд.
Крайната глобална цел е намаляване на населението.Координирането на ограбването е по сигнал от банковият световен елит-те са най- хишните паразити живяли някога на земята

Това са първични ликвидни активи, които в България са в изобилие. Те могат да се окажат привлекателни за "парите направени от пари" преди финасовата криза да ги е превърнала в нищо - каквото всъщност са. Да се предвидят количества в този момент е абсурдно, така че всеки проектобюджет може да се окаже абсурден. Предполагам, че думата "консервативен" ще е слаба за бюджет 2009.