Дневник, 20.10.08
Попитали българите дали харесват здравната ни система. Познайте отговора! Последното проучване на „Галъп”, обаче, минава отвъд нецензурните изрази на гражданството по адрес на здравеопазването ни. Две заключения от това допитване ми направиха силно впечатление.
Първото заключение е, че като цяло хората са много по-недоволни от държавната политика в сектора здравеопазване и в много по-малка степен упреците им са насочени към лекарите. Този резултат е важен в стратегически план, защото може да се очаква групирането на пациентите и лекарите в единен фронт срещу статуквото, налагано от законодателите и администрацията. А това със сигурност гарантира началото на радикални промени.
Ако този първи резултат някакси беше предсказуем - само въпрос на време беше двете групи да идентифицират общия си противник - то второто, правещо впечатление заключение от проучването на „Галъп”, като че ли за първи път изважда на повърхността един системен проблем на здравната ни система, при това с катеоричност, която изисква да се опитаме да вникнем в този проблем и, като общество на една уж цивилизована европейска държава, да намерим бързо и адекватно решение. Накратко казано, проблемът се състои в това, че разходите за лекарства затрудняват 70 % от пациентите в България, а 18 % прекъсват лечението си по финансови причини. 45 на сто от анкетираните смятат, че високите разходи, които заплащат за лекарства, са един от най-големите проблеми на българското здравеопазване и на тяхното лично здраве.
Свикнали сме, дори сме непростимо обръгнали, да слушаме оплакванията на пенсионерите, че ако си платят парното и тока, не им остават пари за лекарства. Същевременно, когато случайно влезем в аптека, все се дразним, че пред нас на опашката се е паднал някой възрастен човек, който носи цял куп бумаги. Аптекарката започва дълго и досадно да попълва някакви формуляри от Здравната каса за намалени или безплатни лекарства, а ние оставаме с впечатление, че въпросът на хронично болните и пенсионерите е някак си решен.
Ситуацията, обаче, е съвсем различна и направо трагична. Процентите от проучването на на „Галъп” не са резултат на мърморенето на едни вечно недоволни хора, а напълно съответстват на обективната статистика. През 2007 година оборотите от продажбите на лекарства у нас са 1.4 млрд. лева. Публичните разходи през същата година от обществени фондове – здравната каса, Министерството на здравеопазването и държавните болници са били 516 млн. лева. Разделено на глава от населението, това означава 66.50 лева публични разходи и 118.50 лева лични разходи за лекарства. През 2008 г. това съотношение вече е 145.90 лева лични разходи при почти същите публични разходи.
Опитайте се да осмислите това, което току що прочетохте. То означава просто, че плащаме от джоба си две трети до три четвърти от разходите за лекарства, а след като е събрала нашите пари на данъкоплатци и здравноосигурени, държавата доплаща с тях само една трета до една четвърт от общия харч. Няма да ви затрупвам тук със сравнителни таблици спрямо други страни от Европейския съюз, излишно е, знаете къде се падаме в класацията. За сравнение, средният процент на личните разходи на пациентите за лекарства в страните от ЕС е 17,9%, докато 82,1% се поемат от публичните фондове. Личните разходи на пациентите в ЕС включват предимно заплащане на такса за обработка на рецепта в аптеката, докато в България представляват заплащане директно в брой на необходимите медикаменти.
Но проблемът не свършва дотам. Непрекъснато се нарушават процедурите, дори и когато хората имат право да получат безплатни лекарства. Когато обществените фондове не заплащат предписания медикамент или процедурата за отпускането му отнема месеци, а приемът трябва да стане по спешност, пациентите са принудени да го купят сами. Така на практика държавата нарушава Конституцията и Закона за здравното осигуряване, според които при заболяване пациентите получават лечение и основния принцип на здравното осигуряване – плащат всички, а ползват нуждаещите се.
Не искам да влизам в подробности по въпроса как се определя кои и колко лекарства да поеме за плащане държавата. До момента заради липсата на информационни системи няма пълна яснота от какви основни и придружаващи заболявания са болни здравноосигурените, нито пък точна информация за здравния статус на всеки един от пациентите, за чието боледуване заплаща Министерството на здравеопазването. Бюджетите на институциите се определят не на база брой болни, усложнения, необходима терапия и очаквана заболеваемост, а на база на ограничените средства за здравеопазване. Тоест принципът на разпределение на парите не е осигуряване на необходимото лечение на пациентите, което ще доведе до намаляване на разходите за тяхното лекуване, а разпределянето „на калпак” на средства между огромния брой болници и медицински практики.
В цялата тази галимация особено място заемат бюрократичните процедури по отпускане на безплатни лекарства. Самият аз, като потърпевш, мога да ви разкрия какво представлява процедурата за изписване на скъпоструващо онкологично лечение. При доказване на злокачествено заболяване пациентът се представя на онкологичен комитет в съответни специализирани заведения. Там, след одобряване, протоколът за лечение се изпраща в министерството, където заседава всяка седмица комисия от специалисти, която одобрява протокол за двумесечно лечение. Одобрените от комисията протоколи се изпращат на дистрибуторите на лекарства, които доставят медикаментите към онкологичните диспансери и специализираните центрове, където пациентът провежда назначеното лечение. Тази процедура се повтаря за всеки пациент на всеки два месеца. Административният капацитет на министерството най-често не е в състояние да поддържа непрекъснатост на лечението на пациентите, лекувани по протоколи, и се получава забавяне или прекъсване на терапевтичния курс, при което досегашното скъпоструващо лечение се превръща в пари, хвърлени на вятъра. По негласни правила Комисията отпуска лечение за определен брой пациенти (в МЗ ги наричат „протоколи”), за да се спази бюджетната дисциплина, а не според това колко са нуждите. Важно е да се отбележи, че решенията на Комисията не подлежат на контрол и няма механизъм за обжалване.
Така, от лошо направения бюджет за здравеопазването, през сбърканата или липсваща информация за нуждите на пациентите, до тежката бюрокрация в процедурите, минава нишката на безнадеждността на хората. Нека се върнем на резултатите от проучването на „Галъп”. Близо една пета от болните българи се виждат принудени да прекъснат лечението си по финансови причини.
‘Бах ти европейската държава!
Разговор с поетесата и литературен крити...
© Путин за олигарсите
19.10.2008 21:50
20.10.2008 09:38
20.10.2008 10:30
Бюрократичната система е смазваща, а незаинтересоваността на чиновниците е покъртителна. От доста време чета и помагам на save-darina.org. Там в най-малки подробности са описани перипетиите, през които трябва да минат болни дечица и техните родители, за да получат средства от Комисията за лечение на деца в чужбина... Чакат с месеци, а лечението и спешно, родителите са принудени да набират средства от където и както могат и след това, забележете, от Комисията приспадат набраните вече средства от общата одобрена сума.
Там не работят хора, там работят някакъв нов вид животни...Положението наистина е страшно и всеки ден се моля да не се налага да ходя по болници!
21.10.2008 11:34
авторката се е преборила с рака сама и без лекарства.
здраве, обич и радост желая!
роси
П.П. а "здравеопазването" в Р.Б. не е за приказка, камоли за коментиране!
26.10.2008 21:25
26.10.2008 21:35
2. Българска мрежа за външна политика
3. Васил Гарнизов
4. Георги Ангелов и Светла Костадинова
5. Даниела Горчева
6. Димитър Аврамов
7. Eвгений Тодоров
8. Здравко Цанков - Германия
9. Иван Бедров
10. Изкуството на преговорите
11. Илиян Василев
12. Кака Сийка
13. Калин Манолов
14. Институт КАТО
15. Красита
16. Мартин Димитров
17. Нели Огнянова
18. Мегафон - Капитал
19. Ники Младенов
20. Sulla
21. Юлиан Попов
22. Юлиана Николова
23. topblog