Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2008 23:37 - Икономика за душата - 11ти брой - вестник ТРУД - 22.10.08
Автор: albosh Категория: Политика   
Прочетен: 5584 Коментари: 5 Гласове:
1




Къде ще живее внучката ми?

image

Много ми се иска да живея в развита европейска държава и по възможност тази държава да се нарича България. Много ми се иска новородената ми внучка да расте в развита европейска държава и по възможност тази държава да се нарича България.

Тази година у нас се раждат много деца. Родилните отделения в болниците, недалновидно съкратени и лишени от леглова база през годините на прехода и намалената раждаемост, сега се задъхват. Без да имам претенциите на някой социолог, аз намирам за себе си отговора на въпроса „Защо точно сега?” в естествения ентусиазъм, обладал младите хора на България с приемането на страната ни в Европейския съюз през 2007 година. Членството в Съюза беше недвусмислен знак, че сме прескочили в друга орбита, че за хората у нас вече няма да съществуват формални разделителни линии спрямо другите жители на страните членки, на които десетилетия сме завиждали и които са ни се стрували недосегаеми в своето благополучие отвъд желязната завеса.

image

Преодоляхме огромно изоставане, изпълнихме безброй критерии в тридесетте преговорни глави, поехме тежки и сериозни ангажименти и преди по-малко от две години прекрачихме прага на европейския дом като равноправни членове. Един от знаците, че сме направили тази важна крачка беше, че ни оставиха на мира да си решаваме вътрешните проблеми и да си подреждаме собствените приоритети. (С изключение, разбира се, на някои ангажименти, които не успяхме да изпълним до влизането, но обещахме да довършим бързо под строг мониторинг.)

Ето че българското общество и структурите на държавната и местната власт се оказаха в непозната ситуация. Трябваше сами да решават кое е важно, кое е приоритетно и как да се реши то. Справиха ли се? Не особено добре. Не всички.

Съществуват най-различни измерители на такова сложно нещо като умението на една държава да се справя с предизвикателствата. Тук ще използувам само един от тези измерители, при това в ограничен мащаб, за да се опитам да се концентрирам върху някои от най-важните свършени и несвършени неща. Става дума за  Доклада за глобалната конкурентоспособност 2008-2009 г., разработен за поредна година от екип на Световния икономически форум. Центърът за икономическо развитие е българският партньор при изготвянето на доклада вече 10 години и това ми позволява да надникна зад тиражираната преди няколко дни новина, че сме се придвижили с три места напред, от 79-то на 76-то място от общо 134 изследвани страни, както и да оставя настрана пикантните подробности, че нашата вечна конкурентка Румъния е скочила цели шест места напред и е на 68-мо място, а доста пред България са държави от региона, които дори не са в Европейския съюз – например Хърватска (61-ва) и Черна гора (65-та). Също така в сферата на любопитните факти можем да оставим и съседите ни в общото класиране. Тъкмо пред нас са Мароко, Колумбия и Уругвай, а веднага след нас са Шри Ланка, Сирия и Ел Салвадор.

Техен проблем. Но какъв е нашият проблем с това 76-то място? Проблемът е кои показатели са ни пратили там, кои са ни дърпали напред и кои са ни тежали като камък на шията и са ни теглили към дъното. Защото глобалната класация по конкурентноспособност включва някои особено важни и показателни за всяка от изследваните държави фактори, не задължително макроикономически или статистически. Всъщност класацията включва всякакви аспекти на състоянието на нацията ни и точно тях се опитвам да разгледам тук.

Нека първо да видим къде сме добре:

 

ПРЕДИМСТВА

Място сред 134 страни

Държавен излишък/дефицит     

24

Държавен дълг 

28

Законодателство, регулиращо ИКТ      

44

Интернет потребители   

29

Мобилни телефони       

19

Практики за наемане и освобождаване от работа  

35

Гъвкавост при определяне на работната заплата     

26

Връзка между работна заплата и производителност

42

Участие на жените в работната сила   

47

Данъчни ставки     

43

 

Най-добре се класираме по броя на мобилните телефони на глава от населението. Там сме на 19-то място в света. Защото тази дейност беше развита от първия момент като частна, а пък  освен това вече доста години има здравословна конкуренция между три мобилни оператора.

На второ място са елементите и резултатите от наличието вече 11 години на валутен борд. Имаме бюджетен излишък, а не дефицит, държавният дълг се изплаща редовно, всъщност налице е много добра финансова стабилност, което дори ни кара да гледаме напоследък малко пренебрежително на световната криза.

Гъвкавостта при определяне на работната заплата е много интересен положителен показател за България. Той отчита и влиянието на валутния борд, който създаде у хората ясното разбиране, че пари не могат ей така да се печатат, но също така е и резултат от твърде дълго продължилата нестабилност на прехода, свързана с висока безработица и несигурност за утрешния ден. Всичко това позволява също на работодателите да не се поддават на натиск за увеличаване на заплащането при твърде ниската фирмена производителност на труда.

На четвърто място е проникването на Интернет в живота ни, по който показател сме на 29 място от 134-те изследвани страни. Тук отново разковничето е в стопроцентовата частна инициатива в сектора и свободната конкуренция. Представяте ли си, ако държавата беше се опитала да монополизира връзката със световната мрежа!? Щяхме да имаме Интернет точно толкова, колкото имаме качествено и евтино отопление от „Топлофикация”.

Относително много напред сме с лесното постъпване и напускане на работа. Тук, разбира се, причините са двояки. От една страна имаме доста модерно законодателство в тази област, но всъщност изследването отчита повече гъвкавостта, присъща на твърде големия сив сектор в икономиката.

Широко рекламираният плосък данък от 10 на сто върху личните доходи и фирмената печалба веднага се е отразил на класирането на България, макар и да не е изминала дори една отчетна година, за да се видят резултатите от тази радикална реформа.

Равното участие на жените ни поставя напред в класацията не защото сме направили нещо по въпроса, а защото в множество от изследваните други страни съществуват религиозни и исторически причини жените да си стоят вкъщи.

Видяхме къде сме добре. Разбрахме и къде сме се потрудили, за да сме така добре. Такива показатели всъщност са ни изтикали вътре в Европейския съюз. Сега да видим къде сме много зле, въпреки че сме членове на Европейския съюз и правим ли нещо смислено по въпроса.

НЕДОСТАТЪЦИ

Място сред 134 страни

   

Ниво на националните спестявания  

98

Инфлация

93

Обществено доверие в политиците

112

Организирана престъпност

120

Клиентелизъм в решенията на държавните чиновници

111

Ефективност на законодателството   

119

Защита на правата на собственост

97

Независимост на съдебната система

110

Фирмени разходи за изследователска дейност и технологии

101

Сътрудничество между университетите и бизнеса 

92

Внедряване на съвременни технологии на фирмено ниво

80

Държавен приоритет за развитие на ИКТ 

82

 

Съвсем точно докладът е напипал основната слабост на икономиката ни. Малко съвременни технологии във фирмите, слаба научна и развойна дейност, никакъв държавен приоритет за развитие на модерна икономика на знанието, която да ни направи по-богати.

От особена важност, обаче, са тези показатели, по които сме след стотното място. Вижте как прекрасно са се навързали помежду си неефективното законодателство, което предопределя слабостта на съдебната система. Слабата съдебна система е безпомощна пред организираната престъпност, която пък си е създала клиентела сред държавните чиновници. А чиновниците не се притесняват да потъват в корупция, защото политиците, които трябва да им налагат правила на поведение, да ги принуждават да работят за общото благо, тези политици изобщо не се притежават най-важния инструмент за да упражняват дейността си – общественото доверие.

Трудно може да се нарисува по-ясна и по-концентрирана картина на това, което България има нужда из основи да промени, за да се превърне в развита европейска държава. Тук няма да ни помогне, колкото и да се опитва, Европейската комисия. ОЛАФ не може да замени родните ни полицейски и следствени органи. Европейският съд не е мястото за гледане на вътрешнобългарски дела.

Тук вече трябва да се оправяме сами. Ако не се оправим, новородената ми внучка накрая сигурно все пак ще избере да живее в развита европейска държава. Но тя няма да е България.

 



 



Тагове:   вестник,   труд,   брой,


Гласувай:
1
0



1. stix - :)))
23.10.2008 00:06
да е жива и здравичка... както и всички около нея...
цитирай
2. анонимен - от мм
23.10.2008 21:45
Честита внучка! Жива и здрава и да стане още по-добър икономист от дядо си ;)
цитирай
3. aristotel - Дядо Сашо
24.10.2008 09:07
Поздравление Сашо! И аз съм дядо!Съгласен съм с теб!Нека внуците ни да живеят в просперираща България!Трябва обаче днешните управляващи и гоцетата да бъдат изритани!
цитирай
4. ani101 - като видях снимката
25.10.2008 20:07
и спрях да чета :)
Толкова е сладка !
цитирай
5. анонимен - ЧЕСТИТО!
26.10.2008 21:48
Желая на бебето и на щастливия дядо здраве и много късмет. Бог да ви благослови!
Дано внучката е наследила ведрото чувство за хумор и природния интелект на дядо си!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: albosh
Категория: Забавление
Прочетен: 2229613
Постинги: 608
Коментари: 2218
Гласове: 4832