Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.10.2008 08:28 - Икономика за душата - 12ти брой - вестник ТРУД - 29.10.08
Автор: albosh Категория: Политика   
Прочетен: 3637 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 30.10.2008 13:44


Абсурди с лекарства

 

image

 

Всеки български гражданин плаща данъци. Данъците се събират от Министерството на финансите и после събраните пари се разпределят между всички ведомства, за да може държавата да изпълнява функциите си. Една от функциите на държавата е да се грижи за здравето на хората. Затова част от събраните от данъкоплатците пари отиват в Министерството на здравеопазването. Там решават къде и на кого да разпределят бюджетните средства, така че да функционира системата и да са здрави или поне да не умират българите.

 

Повечето български граждани редовно си плащат здравните осигуровки, независимо дали са здрави или болни. Тези събрани пари отиват в Здравната каса, където пък ги дават само на болните, за да се лекуват. Така се реализира принципът на солидарността.

 

Всичко изглежда правилно. Здравите помагат на болните, защото утре и те могат да се разболеят. Изведнъж, обаче, се оказва, че солидарният принцип в България изобщо не се спазва. Оттук започват абсурдите. Но в една статия не могат да се обхванат всичките абсурди на здравната ни система, затова тук ще ви занимая само с абсурдите с лекарствата.

 

Абсурд № 1 – През 2007 година например, Здравната каса и Министерството на здравеопазването са платили лекарства за 516 милиона лева. Може да ви изглеждат много тези пари, ако не знаете, че българските граждани, онези същите, които плащат данъци и се осигуряват здравно, са платили от джоба си за лекарства през същата 2007 година още ... 920 милиона лева! А през 2008 година, при запазване на ония 516 милиона от държавата, се очаква хората да дадат от себе си още над един милиард лева за лекарства. Това ако е солидарен принцип!  Само за сравнение, средният процент на личните разходи на пациентите за лекарства в страните от Европейския съюз  е 17,9%, докато 82,1% се поемат от публичните фондове.

 

Абсурд № 2 – той е в таблична форма, защото там най-абсурдно се вижда каква е лекарствната политика на България.

 

Публични разходи за лекарства

за домашно лечение на глава от 
населението 2007

Германия - 314 евро - 614 лв

Франция - 318 евро - 622 лв

Чехия - 120 евро - 235 лв

Гърция - 298 евро - 583 лв

Унгария - 114 евро - 223 лв

Словакия - 129 евро - 252 лв

Словения - 105 евро - 205 лв

Полша - 35 евро - 68 лв

Испания - 260 евро - 509 лв

Португалия - 134 евро - 262 лв

България - 20 евро - 39 лв

 

 

Абсурд № 3 – Както е известно, в България нито Министерството на здравеопазването, нито Здравната каса разполагат с информационни системи. По тази причина техните ръководства не могат да знаят нито колко са болните, нито колко тежко са болни тези, на които министерството трябва да поеме разходите; още по-малко пък им е известно от какви основни и придружаващи болести страдат здравно осигурените. Затова бюджетите на министерството и на касата се формират на обратния принцип – дали са ни само толкова пари тази година, да се опитаме да ги разпределим, така че да има по нещо за всички. А това „всички” е твърде много, защото малка България има огромен брой болници и медицински практики.

 

Абсурд № 4 – При наличието на абсурд № 3, естествено започват да се въвеждат ограничения. Например, ако сте болен от диабет, касата ви заплаща само лечението с инсулин. Но диабетът обикновено е съпътстван от сърдечносъдови и бъбречни заболявания. Лекарствата за тях касата не плаща. Ако сте диабетик и сте на една заплата или пенсия, просто не си купувате скъпите лекарства за сърце и бъбреци, положението ви се влошава, нищо че касата ви плаща един инсулин. Накрая и вие сте по-болен, и парите на касата са похарчени.

 

Абсурд № 5 – Процедурите по отпускането на платеното от държавата лекарство често траят месеци. Какво става, обаче, когато трябва по спешност да ви приемат в болницата, за да ви лекуват с точно този медикамент? Купувате си го вие  и го носите в болницата, ако искате да оздравеете или просто да оживеете. После никой не ви връща похарчените пари за лекарството, което уж ви се полага като безплатно.

 

Абсурд № 6 –  Здравната каса е изготвила списък на медикаментите, за които ви се полага отстъпка. В този списък има голям брой лекарства с цена от 1 до 5 лева. За да получите рецепта за лекарство с намаление, трябва да отидете първо при личния лекар. Там плащате 1,80 лева такса за посещение. Той ви изпраща при специалист. Там също плащате 1,80 лева такса за посещение. Накрая специалистът ви изписва с намаление лекарство за 3 лева. Всеки нормален човек ще си спести 3,60 лева и сума ти време, ако отиде в най-близката аптека и купи лекарството за 5 лева без намаление.

 

Абсурд № 7 – Има такова чудо, наречено Позитивен лекарствен списък. Това е изчерпателен списък на лекарствата, които държавата напълно или частично заплаща. Оставям настрани логиката на такъв списък, по която държавата не може да плати някому медикамент, който преди една или две години, когато е правен списъкът, или е бил случайно пропуснат, или още не са го внасяли. По-интересно е, ч в този Позитивен списък фигурират лекарства, които никога не се купуват нито от Министерството на здравеопазването, нито от болниците или Здравната каса, защото става въпрос за нови формули, които са изключително скъпи. Лечението на пациенти, които се нуждаят от тях, се извършва, вместо по списъка, чрез дарения на мостри от фармацевтичните компании (когато има възможност) или чрез покупка от частни лица, фирми и други подобни алтернативни възможности. Защото наличието на суперскъпото лекарство в списъка изобщо не е обвързано с мижавите бюджети на министерството или касата.

 

Абсурд № 8 – Допреди няколко години вносните, а и част от местните лекарства у нас бяха много скъпи. През 2007 беше приет нов закон, с който се въведе пълно регулиране на цените на всичко, което се продава с рецепта,   независимо дали държавата или пациентът плаща за тях и какъв процент от стойността евентуално покриват обществените фондове. Дотук добре, но тези регулирани цени принуждават държавата, когато купува медикаменти, да притиска производителите да предлагат възможно най-ниските си цени. Тези най-ниски цени се взимат от договорите на производителя с други държави и здравни каси в Европа, с тази малка разлика, обаче, че навсякъде другаде договарят точни количества при съответната цена, а в България договорът е „до” определено количество. Това на практика означава, че нашата държава може да купи примерно само две опаковки от дадено лекарство на ниската цена, но тази цена вече става референтна при договарянето на други държави с производителя. Този подличък български подход естествено кара производителите въобще да не предлагат на нашия пазар много от медикаментите си, затова не можем да ги получим нито от болницата, нито да си ги купим.

 

Абсурд № 9 - Личните разходите на пациентите в Европейския съюз включват предимно заплащане на такса за обработка на рецепта в аптеката, докато в България направо си заплащаме в брой необходимите медикаменти. Разликата включва и още една съществена подробност – повечето европейски здравни каси и фондове покриват напълно лечението с всички необходими медикаменти при хронични заболявания, докато в България съществуват ограничения и съответно се появяват листи на чакащите.

 

Абсурд № 10 – Това са тъкмо споменатите листи на чакащите. През 2008 г. НЗОК е имала 36 616 756 лв. за лечението на болни, включени в осем програми за скъпоструващо лечение. От 11 до 13% от бюджета за лекарства се изразходват за лечение по тях. Когато парите, определени за тези скъпоструващи лекарства се свършат, се формира листа на чакащите за лечение. Какво чакат чакащите? На практика нищо не чакат, просто касата им казва, че знае за тях, но няма да им купи лекарствата, защото парите са свършили. Така примерно голяма част от болните от хронични вирусни хепатити и болните от множествена склероза просто си стоят и чакат да умрат, защото няма откъде да намерят по около 2000 лева всеки месец! Нищо не може да разклати тази проста и нечовешка система. Така е по-лесно на чиновника. Защото представяте ли си колко ще му е трудно да разпредели примерно парите между всички болни от тези особени болести и за недостигащото да се потърсят пари примерно от бюджетния излишък или от някои други бюджетни икономии.

 

През 2004 г. процентът от публичните разходи за лекарства от общите публични разходи за здравеопазване, е бил 28.8 на сто от здравноосигурителните плащания на Здравната каса. През 2009 г. е планирано този процент да бъде едва 17. По този показател България ще бъде под средноевропейките стойности, според които на публичните разходи за лекарства се падат 19.6 на сто от общите публични разходи за здравеопазване, и доста под стойностите, характерни за Източна Европа, където тази цифра е около 25 на сто.

 

Забележете накрая, че, за разлика от публичните разходи за лекарства, парите, предназначени за болнично лечение като процент от общите публични разходи за здравеопазване непрекъснато растат - 38,4 на сто през 2004 година (700,6 млн. лв.), до  54,7 на сто (1 047, 6 млн. лв.) през 2009 година. Това разпределение, насочено към болничния сектор, който всички анализатори и изследвания признават за най-нереформирания и неефективен сектор здравни услуги у нас, буди недоумение и, също така подозрение за политическо слабоумие на управляващите.

 

Защото в годината на парламентарните избори те отказват де факто да увеличат парите за лекарства, което би имало пряко положително въздействие върху огромна част от населението, а увеличават парите за издръжка на болниците, от което евентуално могат да се окажат доволни единствено няколкостотин директори на болнични заведения.

 

Какво им се чудя? Хората, които ежедневно сътворяват абсурди с лекарствата, няма как да не правят абсурдна политика и спрямо всички избиратели.

 



Тагове:   вестник,   труд,   брой,


Гласувай:
0



1. vancho - Господин Божков, Поздравления за ...
11.11.2008 09:56
Господин Божков,

Поздравления за чудесната статия!
Следствие на тази Ваша статия и на база четири подадени жалби от членове на Национален алианс на хората с редки заболявания, Комисията за защита от дискриминация се е самосезирала и ще направи проверка по случаите. На 11.11.2008 г. (вторник) ще се състои предварително изслушване на страните, а на 14.11.2008 г. (петък) ще се проведе заседание на Комисията за защита от дискриминация, на което са поканени да присъстват Министъра на здравеопазването, Министъра на финансите, Председателя на Национален алианс на хората с редки заболявания и пациентски организации, членове на Алианса.
Тъй като Вие сте един от малкото публични личности (може би единствен до момента), който в прав текст си позволява да говори за проблемите и абсурдните ситуации, с които с принудени да се сблъскват всеки ден болните хора в България и техните близки, си мисля че евентуалното Ви присъствие (ако е възможно такова, разбира се) на това заседание би било полезно за засегнати хора. А и бъдеща Ваша статия, отразяваща въпросното заседание, ще покаже на останалите болни и техните близки, че има смисъл да се борят за правата, които им се полагат по презумция.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: albosh
Категория: Забавление
Прочетен: 2886448
Постинги: 608
Коментари: 2218
Гласове: 4832