Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11.2008 15:48 - Непонятните символи на безхаберието
Автор: albosh Категория: Политика   
Прочетен: 2878 Коментари: 3 Гласове:
0



Дневник, 17 ноември 2008

Правителството на една държава по условие има две основни задачи. Първата е да прави небходимото, така че животът на хората да става все по спокоен и сигурен, а благосъстоянието им да се подобрява. Втората задача, която не винаги съвпада с първата, е правителството да извършва такива действия, че да привлече повече избиратели и евентуално да повтори мандата си. Разминаването между двете задачи се получава тогава, когато, за да се постигне сигурност и благосъстояние, е необходимо за известен период от време да се прилагат непопулярни мерки. И когато този период е предизборен, всяко правителство се изправя пред тежката дилема какво да предпочете. Дали да следва дългосрочните цели, с риск да не може да продължи изпълнението им при провал на изборите, или да се откаже от важните, но непопулярни действия, да си осигури втория мандат, а после дълго да се мъчи да върне влака на правилния коловоз.

Когато в някоя задача на правителството не е налице такъв конфликт, обаче, нормално е да се очаква именно в предизборния период да се удвоят усилията за постигане на положителни резултати, с което хем да се изпълнят дългосрочните цели, хем на момента да се печелят избиратели. Затова по никакъв начин не мога да разбера абсолютното бездействие и безхаберие на днешното българско правителство по решаването на два знакови проблема – Софийската топлофикация и металургичния комбинат „Кремиковци”. И в двата случая са засегнати голям брой хора, същите те и избиратели, и в двата случая решението на проблемите на практика е изцяло в ръцете на централната изпълнителна власт, и в двата случая демонстрацията на активност и решителност от страна на правителството би му донесла и краткосрочни, и дългосрочни дивиденти.

Кой знае защо това не става. Нека да видим двата казуса поотделно.

„Топлофикация  София” АД

Системата на отоплението на столичани е централизирана, монополна, архаична, неефективна и отгоре на това лошо управлявана. Необходими са спешни мерки за преструктуриране, демонополизация, създаване на конкурентна среда, съчетана с приватизация, която неизбежно ще доведе до модерно и ефективно управление. По този въпрос няма дори и теоретични разногласия. Вместо това се създава изкуствен спор дали предприятието да бъде повече общинско или повече държавно и през този измислен конфликт цялата пара отива в свирката. Както Министерството на икономиката и енергетиката, така и Столична община, до момента не са предложили някаква стратегия или план за решаване на проблема с отоплението на най-големия град в България. Ясно е, че нито чиновниците в министерството, нито тези в общината, имат капацитет или мотивация да изготвят план за действие. От друга страна, обаче, софийската топлофикация не е уникален случай. Други големи градове от бившия соцлагер са имали подобни структури и са си решили проблемите. Затова съвсем естествено би било правителството на Република България да наеме квалифицирани международни експерти, които притежават този специфичен опит, да ги събере с български специалисти, които познават системата отвътре, и да им възложи да очертаят подробно път за излизане от кризата. После да приложи одобрения план и да приключи въпроса.

Непонятно е защо вече толкова години това не се прави. Вместо това министър и кмет ежедневно се излагат в безсилието си да решат оперативни въпроси като събиране на вземания или доставка на природен газ. Темата е водеща в сутрешните блокове на телевизиите, на първа страница е във вестниците, изцяло в негативен контекст, но правителството не предлага адекватно решение.

„Кремиковци” АД

Няма да анализирам историческите причини за проблемите на „Кремиковци”. За тях ежедневно се коментира в медиите, вероятно е казано всичко, което може да се каже. Да разгледаме, обаче, днешната ситуация. Предприятието е в несъстоятелност. Държавата е най-големият кредитор. Назначен е синдик, който, по волята на кредиторите, трябва да предприеме действия за реализиране на активите на дружеството по такъв начин, че да се получи оптимален резултат. Когато тъкмо държавата е най-големият кредитор, тя има възможност да възложи на синдика такъв план за действие, който може и да не и донесе максимална възвращаемост на дължимите пари, но по държавнически да реши системния проблем на българската икономика, какъвто би представлявало затварянето на металургичния комбинат. Все пак държавата е собственик също така на БДЖ, на пристанищата в Бургас и Лом, държавата със своите социални мрежи ще трябва да понесе значителното увеличение на безработицата, ако останат без работа многобройни работници от самото предприятие и свързаните  него фирми.

Следователно правителството би натрупало солидни дивиденти тъкмо преди изборите, ако се заеме сериозно да намери оператор и после собственик на активите на „Кремиковци”, с което да отвори перспектива за бъдеща модернизация и оптимизация на производството там. Вместо това, и Петър Димитров, и Сергей Станишев, които ежедневно са обсаждани от разгневените протестиращи металурзи, са се концентирали върху „важната” задача да платят заплати за два месеца и толкова. Оказва се, че при сложната и динамично променяща се обстановка около комбината, която всеки ден може да докара до окончателното и безвъзвратното му затваряне, в правителството няма (може да ви звучи невероятно, но е вярно) дирекция, отдел в министерство, дори оторизиран държавен служител, който да е натоварен да знае какво става в Кремиковци и да работи заедно със синдика за бързо и успешно реализиране на активите на предприятието.

Намирането на оптимално решение за „Кремиковци” е сложна задача, особено в условията на световната икономическа криза. Отказът на правителството, обаче, да се ангажира да търси активно благоприятен изход от ситуацията, е напълно необясним.  Символичните и широко отразявани срещи на премиера с някакви украински „потенциални инвеститори” не заблуждават никого. Държавата разполага с достатъчно инструменти да направи закупуването на активите на „Кремиковци” атрактивно, защото освен най-голям кредитор е и изпълнителната власт в България. Съчетаването на тези и две качества и дава широк набор от възможности да сложи на масата интересни оферти към сериозни купувачи. Но няма дори опит за такова поведение.

Така казусите с „Топлофикация – София” и „Кремиковци” се превръщат в непонятни, но и в много по-голяма степен негативни символи на безхаберието на това правителство. Като отказва да се ангажира с тяхното решаване, кабинетът на Сергей Станишев попада от двата стола на земята. Нито взима правилни, но непопулярни дългосрочни решения, нито трупа предизборни краткосрочни дивиденти.

Не я разбирам тази работа.



Тагове:   Непонятните,


Гласувай:
0



1. анонимен - Толкова е елементарно
16.11.2008 18:38
Просто БСП,в частност Станишев и Димитров, са абсолютни некадърници.
цитирай
2. анонимен - Бяхте го казал и преди!
17.11.2008 12:16
Сега всички усилия на правителството са насочени интровертно - да укрепят тройната коалиция до изборите. Това е задача номер едно! Нищо друго, очевидно, няма значение.
цитирай
3. анонимен - Дали е само безхаберие ...
17.11.2008 12:31
И пак за „Топлофикация София” АД ... Така е, Сашо - че тези хора са далеч от знанията по управление - това е безусловно. Но, може би има и "нотка" коварство - ако спечелят ВТОРИ мандат (не дай боже), то тогава ще им бъде удобно „Топлофикация София” АД да стане общинска 100%, но ако не се докопат до втори мандат - много ще са доволни „Топлофикация София” АД да стане държавна, та да гледат сеира на Б.Борисов (евентуално) ...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: albosh
Категория: Забавление
Прочетен: 2885904
Постинги: 608
Коментари: 2218
Гласове: 4832