Дневник,  1.12. 2008

През последните дни се наслушахме на емоционални реакции по повод отказа на Европейската комисия да възстанови акредитацията на две изпълнителни агенции по ФАР и последвалата от това загуба на над 200 милиона евро за България. Управляващите съзират световен или поне европейски заговор срещу милата ни родина. Опозицията изважда на преден план статии от европейски и американски вестници, които очертават лошия имидж на правителството и търси в този лош имидж първопричините за провала.

Всички някак си забравят, че когато става дума за пари, Европейската комисия обикновено не работи с емоции, а с документи. Затова си заслужава да дистанцираме темата за спрените пари и отказаните акредитации от емоционалните изблици на политиците и да погледнем документите по въпроса, които нито са тайни, нито са недостъпни. Можете с огромна лекота да ги намерите на уеб страницата на българското правителство, т.е на  http://www.government.bg/, горе в дясно.

Нека, обаче, първо да си припомним историята на проблема. Кога започна всичко? На 28 февруари, т.е. преди цели 9 месеца, генералният директор на Генерална дирекция „Разширяване” на Европейската комисия с писмо № 100803 временно спря плащанията по програма ФАР, по всички текущи проекти, управлявани от Централното звено за финансиране и договаряне към Министерство на финансите и Изпълнителната агенция към Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Спря ги, защото според него там се работи лошо и се краде.

До юли месец тези две агенции и стоящите над тях правителствени ръководители не можаха да представят доказателства, че са променили начина си на работа и са спрели да крадат. Затова с Решение C/2008/3937/2 на Комисията от 23.07.2008 бе отнето правото на Централното звено за финансиране и договаряне и на Изпълнителната агенция към Министерството на регионалното развитие и благоустройството да управляват програми за предоставяне на помощи на България по ФАР.

След Доклада на Европейската комисия за напредъка на България, правителството запретна ръкави и състави „План за изпълнение на мерките, свързани с управление на средствата от ЕС в отговор на доклада на Европейската комисия за напредъка на България”, който беше публикуван на 7 август. В този план беше отделен специален раздел № 3 и приложение № 6 към него, за това как ще стане „Възстановяване на акредитацията на две от Изпълнителните агенции по програма ФАР – ЦЗФД в МФ и ИА по ФАР в МРРБ и отменяне на мярката от ЕК за временно спиране на финансирането на текущите проекти, управлявани от тези две агенции.” Ето някои от нещата, които българското правителство обеща да направи, за да може да бъде възстановена акредитацията на двете агенции:

„По отношение на управлението на средствата по ФАР и за двете Изпълнителни агенции (в МФ и в МРРБ) е необходимо Ръководителите на програми да направят цялостен анализ и проверка на лицата, участвали в процедурите и проектите, за които са установени нередности и нарушения със средства от ЕС. Следва също да предприемат мерки за отстраняване на лицата, които са били пряко ангажирани в установените нарушения.”

„Внасяне на преработен и изчерпателен доклад. Докладът трябва да съдържа описание на типологията на нередностите, както и оценка на финансовото отражение и възможните последствия в по-широк план (системен характер). Трябва да се предостави и съответната информация за предприетите по тези случаи действия.”

„ Доказателства за дадени указания и проведено обучение. Списък на лицата, които са преминали/ще преминат обучение. Целият персонал, участващ в управлението на средства на ЕС, трябва да е специално обучен, да умее да разпознава нередности/измами и да познава задълженията си за разкриване и докладване на нередности/предполагаеми случаи на измама.”

„Списък на конкретните мерки, предприети за укрепване на системата за докладване на нередности и информация за въведените процедури.”

„Възстановяването на акредитацията на работа на двете Изпълнителни агенции по програма ФАР  - ЦЗФД в МФ и в МРРБ, е въпрос който е свързан както с реализация на мерките по Плана за действие, така и с категоричната воля за разследване на допуснатите нарушения и търсене на отговорност от компетентните български власти, което е изискване на ЕК – т. 1.2.д от приложението: „Да се състави списък на всички физически и юридически лица, които са признати за виновни за участие в нередности и измами, засягащи средства на ЕС или се разследват на подобно основание. Всички изпълнителни агенции трябва да имат достъп до този списък.””

„Представяне на изчерпателен преглед на възможни случаи на конфликт на интереси в управлението на средствата от ФАР в рамките на цялата система. Докладване за разкритията и списък на предприетите корективни действия.”

Има и още текстове, свързани например с обещание за промяна на законовата база на обществените поръчки (?!?), с поемане на ангажимент за даване на „убедителни примери за това, че са предприети действия по разкритията за високи рискове и препоръките в одиторските доклади”, за назначаване на така наречения „служител, отговарящ за нередностите” и ясно огласяване на неговите функции и така нататък. Няма да цитирам тук всичко. Ако ви интересува, прочетете екшън-плана.

Само че, продължавам да се чудя, толкова ли не можаха да научат бългрският премиер и неговите министри, че екшън-план, или план за действие, означава не да напишеш хубав текст, който да ти одобрят от Брюксел, а да изпълниш това, което си написал. Върнете се сега малко по-нагоре в цитатите и сами ще си отговорите защо не ни възстановиха акредитацията на двете агенции. Защото не сме изпълнили това, което сами със замах сме обещали. Просто и очевидно.

Спомних си покрай тази история есента на 1996 година, когато Жан Виденов подписа ново споразумение с Международния валутен фонд. Тогава нямаше интернет страница на правителството, а текстът на самото споразумение се криеше като огромна държавна тайна. Изтече, разбира се, прочетохме го и видяхме че, за да получи първото авансово плащане по споразумението, правителството на БСП беше поело ангажименти, които изобщо нямаше намерение да изпълнява. Получиха аванса, похарчиха парите, после ... всички помнят какво стана после.

Само Сергей Станишев очевидно не помни. Сигурно е бил малък тогава. Да вземе да попита Румен Овчаров, Младен Червеняков, Георги Пирински. Те ще му разкажат.