Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2008 11:02 - КРИЗАТА Е СТИМУЛ ЗА РАЗВИТИЕ
Автор: albosh Категория: Политика   
Прочетен: 1837 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 10.12.2008 11:22


Александър БОЖКОВ

Интервю на Мария ВЕЛИКОВА

В-к „Хасковска Марица”

22.11.09

 

Не ни чака глад или
трагедия, а свиване на
коланите

Българските банки са
стабилни, няма да има
фалити

С кеш разполагат
наркотрафикантите,
истинският бизнес
инвестира парите си

ә Г-н Божков, според някои финансови ана-

лизатори световната финансова криза е изкуст-

вено предизвикана от малцина богати хора. Те я

виждат като последица от световен заговор на

най-богатите в света. Други определят кризата

като естествен последица от алчните ламтежи

за забогатяване хората зад Океана. Според вас

какъв е генезисът на световната криза, която те-

първа ще се задълбочи и в България?

ә Глобализацията на света и възможността пари-

те да се мeстят със страшна скорост от единия край

на земното кълбо до другия, и то без всякакъв конт-

рол, създаде изключително много възможности за

печелене на пари. Само до преди 20-30 години съ-

ществуваше една здравословна връзка между този,

който дава парите, и този, който ги получава, най-

много се минаваше през някоя банка. На този, който

притежава пари, му беше ясно не само в какво инвес-

тира парите си, но знаеше дали ще е на печалба или

на загуба. Световната глобализация позволи парите

да се движат без ограничения. За стоките съществу-

ват митници, за пътуващите хора съществуваха гра-

ници, паспорти, визи... Оказа се, че само парите мо-

гат да се местят от една точка на земното кълбо до

друга само с едно натискане на клавиша на компютъ-

ра, и то без всякаква регулация, без ограничения. То-

ва породи една нова професия, един нов начин на пе-

челене на пари. Наместиха се цял куп нови играчи

между този, който притежава парите, и този, на кой-

то му трябват пари.

Тази ситуация грубо може да се онагледи така:

например аз имам пари и искам да ви ги дам, за да си

построите завод. Вие естествено трябва да ми върне-

те парите с лихвите. Давам ви парите, но не се виж-

дам с вас, защото вие сте от другата страна на зем-

ното кълбо.

Играчите, които бяха по средата на веригата,

трябваше да печелят - а това са големи банки, инвес-

тиционни фондове, взаимни фондове, всякакви видо-

ве финансови структури, които съществуват единст-

вено и само да реализират печалба от пари, без да

имат абсолютно никакъв интерес към това за какво

точно са тези пари.

Балонът започна да се надува,

всички искаха да печелят.

Светът се движеше в едно спокойствие - няма

война, няма я вече желязната завеса,откриват се

много нови пазари, има огромна нужда от пари, от

инвестиции и всички започнаха да предлагат пари,

всички започнаха да местят пари напред-назад по

света. И в един момент се получи следното - започ-

наха да ни гонят за кредити. Ето сега тук в „Технопо-

лис“ или в „Техномаркет“ ни гонят едни момиченца

и ни предлагат някакъв бърз кредит. Големите банки

започнаха да гонят ключови инвеститори, за да им

предлагат да си построят нов завод, нов жилищен

комплекс. Започнаха да ни преследват и да ни пред-

лагат кредити. Така е в цял свят. Предлагат кредити

и казват - ще ти дам пари с много изгодни лихви, ти

защо не вземеш да построиш тук един голям мол,

ние ще ти дадем пари назаем. В един момент се пос-

троиха моловете, огромните нови съоръжения, пос-

троиха се търговски комплекси, много нови къщи.

ә Поддържате тезата, че кризата, която

тресе и България, е последица от грубите грешки

на икономиката на Америка?

ә Тя тръгна от Щатите. В Америка тази криза

се разви много тежко като ипотечна, защото ипо-

течните къщи се надпреварваха да преследват хора-

та с малки доходи и да им казват - вземи пари наза-

ем, ще ти ипотекираме къщата предварително. Ти

може да си медицинска сестра с малка заплата, но с

наша помощ можеш да си построиш къща за 500

хиляди долара и да си живееш живота в нея както си

искаш. Не се безпокой, един ден ще върнеш парите.

И започват да предлагат едни много интересни схе-

ми на т.нар. обикновени хора - да си дават заплати-

те във фондове, от които се обещават големи печал-

би. Така в един момент се оказа, че има ужасно мно-

го неща, които са построени на кредит, а самите

кредити не могат да се обслужват, не могат да се

върнат парите във финансовите институции и бало-

нът се спука.

Така може да се опише генезисът на кризата.

Много хора, много фирми, много фондове не може-

ха да върнат парите, които са взели назаем - и започ-

наха да гърмят институциите, които раздаваха зае-

ми, които даваха тези пари. Оказа се, че има страш-

но много инвестирани пари в много активи, а възвра-

щаемост от тях няма и всички се стреснаха. Махало-

то сега люшна в другата крайност. Тези, които имат

пари, казват: в момента не мога да давам никакви

кредити, не мога да рискувам.

Говоренето за самата криза само

задълбочава кризата

или поражда нова криза.

Ако сте директор на банка в България, която е

гръцка, австрийска, италианска, или унгарска, и ше-

фовете ви се обаждат от съответната централа в

страната майка, ще ви кажат: криза е, няма да давате

кредити в момента, защото не е сигурно дали изоб-

що ще се върнат. Сега събирате депозити! И както

виждате в момента ни заливат, направо ни скъсват от

реклами за „хубави“ банкови депозити с по 6, по 8%

лихва. Сега банките трябва да събират пари.

ә Как според вас световната финансовата

криза прераства в икономическа?

ә Много курортни комплекси, молове, админист-

ративни центрове останаха недовършени. Те ще оста-

нат недовършени, защото банките не дават кредити.

Това не е толкова страшно. Но този, който произвеж-

да стомана, олово, мед, цинк, този, който произвежда

машини за подобни предприятия - на този инвеститор

непрекъснато му трябват пари. Когато той отиде в

банката да иска пари, от там му казват: ти искаш кре-

дит, за да произведеш нови машини. А къде ти е паза-

рът?! Човекът казва: пазарът ми е в Германия, в Ита-

лия, в Сърбия... От банката контрират: да, но там в мо-

мента купувачите нямат пари. Ти имаш ли поръчки?

Не - защото е криза. При това положение е абсурдно

да ти дадем кредит. Така финансовата криза, породена

от неразумното харчене на пари, довежда до икономи-

ческа криза, в която вече реалният бизнес, реалният

сектор остава без средства, започва да се бори, защо-

то няма къде да си пласира продукцията.

Намалява производството, намалява заетостта, за-

почва да се увеличава безработицата и спиралата

тръгва надолу. Това, което се случва в целия свят, за-

почва да се случва в България. Затвориха „Стомана“ -

Перник, „Кремиковци“ си има собствена криза, тя раз-

бира се е свързана и с глобалната криза. В „Горубсо“

съкратиха над 300 души, започнат съкращения и в

други предприятия, като текстилни, шивашки... Тези,

които работят със западни партньори, намаляват, спи-

рат поръчките, а нашата икономика е отворена. По-го-

лямата част от това, което се произвежда в България,

се изнася и когато не искат да го купуват в чужбина,

защото и те са останали без пари, се принуждаваме да

намаляваме производството, да се освобождават хора

от работа, данамаляват заплатите. Получи се така, че

през следващата 2009 г. ще има общо свиване на поч-

ти всички сектори в България. Това ще отрезви много

хора. Не забравяйте едно много важно нещо - през

последните 10 години България се движеше само по

възходяща линия, само нагоре. Разбира се, че заслуга-

та за това е на последните три правителства. Но ос-

новната заслуга е, че България се закачи за влака, кой-

то се движеше в посока към забогатяване.

Цял свят забогатяваше и

България забогатяваше.

Икономиката ни е напълно отворе-

на, внасяме - изнасяме.

О г р о м н ачаст от брутния вътрешен продукт е

обвързан със състоянието на световната икономика.

Когато световната икономика беше в

период на растеж и светът забогатяваше, и ние забо-

гатявахме. Сега, когато се сви световната икономи-

ка, като обедняват хората по света, и ние ще обедня-

ваме. Колкото трае световната криза, толкова дълга

ще е и българската. Никой обаче не можа да знае до-

кога ще е това.. Това е въпрос, на който могат да от-

говорят само някакви хора, които спекулират с числа

и дати. Ние в момента навлизаме в същинската кри-

за.

ә Да разбирам ли, че според вас ни чака нещо

много страшно?

ә В момента думата страшно не е най-точната.

Защо?! Защото не ни чака глад, не ни чака трагедия.

Чака ни едно свиване на коланите, в което за опреде-

лен период от време ще се отучим от това, на което

се бяхме научили през последните години. Нека се

огледаме около себе си, нека надникнем в собствена-

та си къща, в домовете на колегите и приятелите си.

През последните години всички си купихме нови те-

левизори, нови коли, нови дрешки, всички ходихме

по един или два пъти на година на курорт в чужбина,

защото се видяхме с малко повечко пари. Статисти-

ката показва, че доходите на българина нарастват с

около 20% на година. Това стана от много ниска ба-

за, затова вечно си мислим, че сме бедни. Няма съм-

нение обаче, че тези 20%, които се падат на човек, са

харчени, не са спестявани. Колко българи от това, че

са получавали по-големи заплати, са спестявали?!

Всички се радваха, че си купуват нови и скъпи неща.

Сега ще ни бъде трудно да си купим нещо ново, ще

трябва да си живеем със старите си дрешки, ще гле-

даме стария телевизор, ще си караме старата кола и

ще чакаме едно по-добро време, което никой не знае

кога ще дойде. Може да са месеци, може да са годи-

ни. При всяко положение обаче от кризата се излиза.

Никое обществото не е загинало от

криза.

Тя има продължителност като време,

след което ще приключи.

ә В предварителния ни разговор

казахте, че не съществува особено го-

лям световен опит за измъкване от гло-

бални финансови кризи. Не е ли притес-

нително, че светът не притежава фи-

нансови опитности за излизане от по-

добни кризи, в която сме въвлечени и ние?

ә Наистина до момента не е имало гло-

бални кризи. За пръв светът, а и България в

частност, преживява глобална финансова и

икономическа криза. В този момент дават за

пример кризата в Америка, т.нар. Голяма деп-

ресия. Тогава Америка намери спасение, като

си затвори икономиката. Спряха износа и вно-

са, започнаха да стимулират местното произ-

водство, местната консумация, имаха възмож-

ност да управляват един процес в една затворе-

на икономика. В днешно време затворена иконо-

мика не съществува, дори Китай се отвори за це-

лия свят.

ә Вие казахте, че тази криза ще ни по-

действа отрезвително. В какво се състои това

отрезвяване, какъв е положителният знак на

кризата?

ә Положителното е, че ще натрупаме опит от

кризисни състояния. Светът ще проумее много не-

ща. Целият свет реши, че може да харчи и това ще

продължава вечно. Сега ние - хората на света, изт-

резняваме и казваме: чакай, не може да се харчат па-

ри така безразсъдно! Трябва да се мисли за всяка сто-

тинка, която сме спечелили, трябва да се учим

да пестим, защото бяхме се отучили да пестим! Всъщ-

н о с т, ако в американската финансова система количеството

на депозитите беше горе-долу равностойно

на количеството на раздадените кредити, нямаше да

има криза. Но хората харчеха, купуваха недвижими

имоти,

купуваха скъпи коли и яхти и

не вкарваха парите в банките,

но искаха пари от банки. И понеже банките са много,

понеже са разположени по целия свят и нямаше огра-

ничения от коя държава си, за да вземеш кредит, ни-

то пък имаше значение къде е стациониран съответ-

ният клон на банката, се получи тази патова ситуа-

ция.

Банките си даваха една на друга заеми. Сега оба-

че банките спряха да си дават заеми, защото извед-

нъж всяка банка започна да си брои стотинките. То-

ва, което в момента българската държавата прави, е

да подпомогне междубанковото кредитиране. С него

ще може да се отпуши важната кръвоносна система,

по която се движат парите, да могат банките да си да-

ват кредити една на друга, за да могат да си изпълня-

ват ангажиментите към кредитополучателите, за да

може да върви реалният бизнес и реалният живот.

Не може ти да произвеждаш някаква стока, за

която ти трябват непрекъснато оборотни пари, и

твоята банка да не ти дава тези пари, защото не ӟ

се връзва сметката. Разбира се, банката трябва да

вземе тези пари от някой друг. Ако ти си връщаш

навреме парите, плащаш си лихвите, трябва да мо-

жеш да си получаваш и съответните кредити от

банката.

ә Малко преди да се заговори сериозно за финансова

криза, в публичното пространство започнаха да се тира-

жират информации за фалити на български банки. Тези

слухове се завъртяха дори преди да рухнат основни фи-

нансови институции в Америка и Англия. Ще има ли

фалит на банки в България, г-н Божков?

ә Не, защото българските банки са

малки като обеми на кредитиране и като

обеми на депозити. Практически всички

банки в България, с няколко малки изклю-

чения, са дъщерни банки на големи западни

банки.

ә Според финансиста от Уолстрийт

д-р Койчо Белчев точно чуждият капитал,

налят в банките ни, ще ги спаси от фалит.

Споделяте ли мнението на българския ми-

лионер, който сега живее в Швейцария?

ә Не. Спасението на банките в България

няма да дойде от чуждия капитал в тях.

Защо? Ще обясня. Чуждите банки в момента не са

в много добро състояние. Вижте една банка като

„Уни кредит“. Тя в момента има проблеми, не дос-

тигат няколкостотин милиарда и точно затова итали-

анското правителство помага, за да я захрани с те-

зи пари. Българската „Булбанк“, която е дъщерна на

„Уни кредит“, притежава няколкостотин милиона.

Ако от „Уни кредит“ действат късогледо и кажат: ще

се спасим, като изтеглим парите си от българската

дъщерна банка, то те ще вземат 500 милиона от бан-

ката и така „Булбанк“ ще фалира, а „Уни кредит“

бълха я е ухапала от тези 500 милиона, тя нищо ня-

ма да усети. Затова нормалното поведение на акцио-

нерите и на „Уни кредит“, и на „Райфазенбанк“и на

гръцките собственици на българските банки е, като

заявят позицията си така: оставете тези банки, които

са в добро състояние в момента да си работят, дайте

им строги инструкции да не дават парите си като по-

бъркани, инструктирайте ги да не събират депозити,

защото българската държава гарантира всички депо-

зити до 100 хиляди лева. В България средният депо-

зит е около 5000 лв. Така няма опасност да ви изгър-

мят парите. Нека българите бъдат стимулирани да си

слагат спестяванията в банката. Тогава всъщност

банките ще бъдат в добро състояние и кризата ще за-

почне да се отпушва, ще почнат да дават повече кре-

дити, необходими за реалния бизнес.


ПРОДЪЛЖАВА В СЛЕДВАЩИЯ ПОСТИНГ!




Гласувай:
0



1. lava - още нещо по въпроса:
10.12.2008 22:28
http://vbox7.com/play:6747cdfd&ef=1
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: albosh
Категория: Забавление
Прочетен: 2886219
Постинги: 608
Коментари: 2218
Гласове: 4832