Дневник, 15.12.2008
И през миналата седмица в парламента не можаха да се разберат какво да правят с парите, които ще бъдат събрани през 2009 година от българските граждани с увеличаването на здравно-осигурителното облагане с два процентни пункта – от шест на осем на сто.
Както се казва в прочутата поговорка - „Като не знаеш къде отиваш, обикновено стигаш някъде другаде!”
Така и депутатите от управляващата тройна коалиция вече не помнят за какво точно се налага това увеличение, защо точно два процента, какво първоначално възнамеряваха да правят с тези пари, когато ги съберат. Затова са се разделили на две групи, които теглят в две противоположни посоки.
Нека да се опитаме да проследим логиката на двете тези.
Едната група, главно депутати от бюджетната и икономическата комисия, предлагат събраните от всички български граждани пари да се трупат в БНБ като резерв. Според тях реформата в здравното осигуряване, когато и да започне тя, ще изисква здравната каса да разполага с достатъчно средства при евентуалната си демонополизация, та затова щяло да бъде добре тези средства да започнат да се събират отсега. Вторият важен аргумент на тази група депутати е, че неизвършената до момента реформа в болничната помощ е причина за крайно неефективното използуване на бюджета на здравната каса и евентуалното увеличаване на вноската с два процента просто ще увеличи потока от български левове, които се изливат в пясъка през пробитото дъно на кацата, наречена „здравеопазване”.
Втората група, главно депутати от здравната и социалната комисия (към тях трябва за украшение да добавим и почти цялата опозиция), предлагат събраните пари от увеличението на здравно-осигурителната вноска да се дадат на здравната каса, поради сериозния недостиг на средства за финансиране на повечето от здравните пътеки, поради тежкото състояние на болниците, както и поради недостатъчното реимбурсиране на средства за закупуване на лекарства, което обрича на недоизлекуване, а често е направо и смъртна присъда за тези болни, чието лечение изисква непосилни за семейния бюджет на българина средства.
На пръв поглед аргументите и на двете групи са логични, направо са железни. Ако заемем ролята на арбитър, ще изпаднем в ролята на онзи кадия от приказката, който изслушал едната страна и казал „Прав си!”. После изслушал другата страна и казал „И ти си прав!”. Секретарят му го погледнал учудено и се опитал да му припомни, че не може и двете страни да са прави. Замислил се кадията, зачудил се и накрая промълвил: „Знаеш ли, че и ти си прав!”
Всъщност, когато и двете страни в един спор изглеждат разумни и логични, със сигурност трябва да предположим, че и двете сблъскващи се тези издишат. Точно такъв е и случаят с двата процента увеличение на здравно-осигурителната вноска.
Защо издиша тезата на „финансистите”? Защото реформата в здравно-осигурителния модел, за която те искат да спастрят тези пари, изобщо не се задава на хоризонта. Три години управляващите в коалицията не можаха да се разберат как точно ще изглежда този нов модел, а предстоящата 2009 година е изборна, което значи че вече става безмислено да се приемат радикални промени, които новото народно събрание през втората половина на годината сигурно ще стопира, а по-вероятно направо ще отмени, докато постигне ново съгласие в новото си мнозинство за най-добрия осигурителен модел. Трупането на парите от увеличената вноска всъщност ще увеличи фискалния резерв на държавата, която в състояние на криза ще има проблем с приходната част на бюджета и със сигурност ще трябва да посегне по някое време на този резерв, но вероятно ще го използва за нещо друго.
Защо издиша тезата на „докторите”? Защото нито здравната каса, нито Министерството на здравеопазването към днешна дата могат да покажат как точно изразходват събраните от данъкоплатците средства и дали те отиват тъкмо за спасяване живота на болните или за пълнене на нечии джобове, а най-често просто за глупости. Здравната каса, десет години след създаването си, удобно продължава да няма действаща информационна система, в която да може да се последи всяко левче до съответния осигурен пациент. Министерството, както и всички други ведомства в държавата, продължава да не прави истинско програмно бюджетиране, т.е. може да обясни донякъде за какво иска пари в рамките на дадена бюджетна година, но не може да докаже по никакъв начин какъв е ефектът от похарчването на тези пари в края на съответната бюджетна година, какво се е подобрило в здравеопазването и как се измерва това подобрение.
Сега е време да се върнем към началото на спора между двете страни и да си припомним за какво се карат. Карат се за неродения Иванчо. Защото, уважаеми читатели, припомням ви, че става въпрос за увеличение на здравно-осигурителната вноска от 1 януари 2009 година. Първите постъпления от двата процента повече ще започнат да идват към февруари-март. Сравнително значима сума ще се събере към лятото. А тогава са изборите.
Следователно чак следващото правителство, което ще бъде сформирано към септември, и следващото ръководство на здравната каса, което ще бъде оформено чрез пазарлък между новите управляващи чак към ноември, ще могат по единия или другия предложени днес начини да оползотворят събраните допълнително средства от здравните вноски на българските граждани. Които граждани, в условията на кризата, вероятно масово ще побягнат в посока към сивата икономика, а други ще увеличат съществено армията на безработните, така че и новите постъпления в рамките на обсъжданите стотици милиони остават силно проблематични.
Така спорът около здравето на неродения Иванчо изглежда доста безмислен. Упражненията, обаче, продължават.
Затова предлагам увеличението да стане 10 процента. Хи-хи
14.12.2008 21:30
14.12.2008 21:43
15.12.2008 23:26
17.12.2008 16:22
Другите са по-срамливи ,и не си врат окаляния сурат пред публика.
Трудно ми е да разбера това удовлетворява ли ви, да си кривите душата. При полижение, че няма да ви направят пак мнистър, тогава, бъдет просвяетление, за нас обикновените хора с п полезна информацияЧ
2. Българска мрежа за външна политика
3. Васил Гарнизов
4. Георги Ангелов и Светла Костадинова
5. Даниела Горчева
6. Димитър Аврамов
7. Eвгений Тодоров
8. Здравко Цанков - Германия
9. Иван Бедров
10. Изкуството на преговорите
11. Илиян Василев
12. Кака Сийка
13. Калин Манолов
14. Институт КАТО
15. Красита
16. Мартин Димитров
17. Нели Огнянова
18. Мегафон - Капитал
19. Ники Младенов
20. Sulla
21. Юлиан Попов
22. Юлиана Николова
23. topblog