Постинг
06.10.2010 14:10 -
Модели на Здравеопазване
Здравето е обществено благо като икономическа категория, поради което то няма цена. Остойностяват се здравните услуги, защото за тях има и преки, и непреки разходи, които имат определена цена. Пазарът на здравни услуги е най-силно деформираният пазар, поради което той е и най-силно регулиран.
В света съществуват четири основни модела на здравеопазване в зависимост от начина на финансиране. Фундаменталните принципи на тези здравеопазни модела, които и ги отличават един от друг са:
§ Модел “Бисмарк” (сегашната българска) -система на социалното здравно осигуряване. Частният сектор е много добре развит, особено в извън болничната помощ, и е почти изцяло финансиран от здравно осигурителните фондове,чрез здравни осигуровки. Заплаща се на дейност.
§ Модел “Бевъридж”- система- смес между Националната здравна служба и здравното осигуряване с превес на данъчното финансиране на здравеопазването /Великобритания, Испания, Португалия и др./. Добре развито е и доброволното здравно осигуряване. Здравеопазването се финансира пряко от бюджетите на държавата и общините и е безплатно за пациентите. Заплаща се на дейност.
§ Модел “Кенеди”- смесена система с превес на частните структури в здравеопазването и здравното осигуряване /САЩ/. Липсва задължителното здравно осигуряване с единна национална система, обхващаща цялото население. Широко приложение на пазарните принципи. Ролята на държавата се свежда до гарантиране на медицинското обслужване на стари хора, социално слаби и ветерани от войната /програми Медикеър и Медикейд/.
§ Модел “Семашко”- система на държавния монополизъм, при която е налице централизирано планиране и финансиране на здравната сфера. Липсват частни структури за оказване на здравни услуги. Няма здравни осигуровки, системата се финансира пряко от държавния бюджет, заплаща се на издръжка, всеобщо достъпно и безплатно е за пациентите.
В българското здравеопазване преди 9 септември 1944 г. има два основни момента - създаването на Медицинския факултет през 1917 г. (преди това лекарите са получавали образованието си в чужбина) и реализирането на “фондово здравеопазване“ през 1930-1940 г. (всеки е притежавал здравна книжка, облепена с марки от работодателя). Единствените проблеми по онова време били сравнително малкото на брой лекари и незадоволителното оборудване на кабинетите и болниците.
От края на 1999 г. и началото на 2000 г. у нас функционира така нареченото публично-частно здравеопазване, което се доближава до модела “Бисмарк“ (функциониращ в почти всички страни от Европейския съюз). Идеята на този тип здравеопазване е, от една страна, да осигури медицинска помощ на всички на принципа на гражданската солидарност (чрез задължителното осигуряване), а от друга - да даде възможност на хората с високи доходи да се осигуряват допълнително и по този начин да получават по-качествени и разнообразни медицински услуги.
През 1999 година промените започнаха и лечебните заведения се преобразуваха в търговски дружества. Трябваше да се извърши приватизация, постепенна демонополизация на НЗОК и освобождаване на пазарните механизми за регулация. Целта беше да се постигне либерализация и конкуренция сред изпълнителите на медицинска помощ и либерализация и конкуренция сред финансиращите институции. По този начин всеки български гражданин чрез избора си на финансиращ осигурителен фонд и чрез избора си на лечебно заведение застава в центъра на здравната система и тя започва да служи повече на гражданите, а не на чиновниците.
У нас от 20 години няма адекватна здравна политика . Напоследък се говори за връщане на системата "Семашко", която преди години бе заменена от системата "Бисмарк".
Н.А.Семашко е съветски лекар, създал безплатното здравеопазване в бившия Съветски съюз на базата на строг централизиран контрол от държавата. Моделът е неприложим в страна от Европейския съюз. За сравнение, германският канцлер Ото фон Бисмарк създава здравна система, базирана на осигуровките, както и съответния Закон за социално осигуряване.
Днес в България всъщност не се завръща "Семашко", а тихомълком се въвежда модела "Бевъридж". Това е английската система на здравеопазване, която е финансирана от държавния бюджет. Носи името на сър Уилям Бевъридж, който през 1942 г. написва доклад върху здравната система на Великобритания. Моделът всъщност е заимстван от Швеция.
"Бисмарк" и "Бевъридж" са принципно еднакви - заплащане на дейност. Разликата е, че при "Бевъридж" всички са осигурени, защото няма отделни осигуровки, а здравеопазването се финансира от общите данъци.
При сегашната "Бисмарк", освен другите й недостатъци - подтик към свръх дейност, стимули за повече лекуване, а не за излекуване, практическа липса на профилактика, обхващане и то непълно само на половината население и т.н. и т.н., то има и често паразитни бизнесзвена, които отнемат пари, които иначе биха отишли за лекарите, а не за печалби.
И двете системи, обаче имат недостатъка да бъдат разхитителни (просто защото са комерсиални и зависят от дейността) и да водят до все по скъпо и неефективно здравеопазване. Т.е. "Бевъридж" е малко по-добра, но има същите принципни недостатъци, които има "Бисмарк". Ако целта на здравеопазването е едни фирми и едни хора да печелят все повече пари, като осигуряват все по-малко и по-неефективни здравни грижи, ако не ни пука за милионите хора оставени практически без здравеопазване, то идеалната система е "Бисмарк" (т.е. сегашната българска). Ако целта е едни фирми и едни хора да печелят все повече пари, но и ни пука всички да имат някакво здравеопазване, ако сме готови да плащаме все по скъпо с все по високи данъци, то системата е "Бевъридж" (т.е. британската и скандинавската).
Ако обаче искаме ефективно здравеопазване, достъпно за всички, което да има широка система за профилактика и да лекува болните, ако не сме готови да плащаме с високи данъци за свръхпечалби, то единственото решение е системата "Семашко" (т.е. българската до 1989 г.).
Резултати от реформите досега:
Сред лекарите има скрит конфликт по линията джипита - специалисти. Свързан е със заплащането,
Защото цялата медицинска сиситема иска да има все повече пациенти и те да са все по-болни. А това неизбежно води до ескалация на разходите.
В света съществуват четири основни модела на здравеопазване в зависимост от начина на финансиране. Фундаменталните принципи на тези здравеопазни модела, които и ги отличават един от друг са:
§ Модел “Бисмарк” (сегашната българска) -система на социалното здравно осигуряване. Частният сектор е много добре развит, особено в извън болничната помощ, и е почти изцяло финансиран от здравно осигурителните фондове,чрез здравни осигуровки. Заплаща се на дейност.
§ Модел “Бевъридж”- система- смес между Националната здравна служба и здравното осигуряване с превес на данъчното финансиране на здравеопазването /Великобритания, Испания, Португалия и др./. Добре развито е и доброволното здравно осигуряване. Здравеопазването се финансира пряко от бюджетите на държавата и общините и е безплатно за пациентите. Заплаща се на дейност.
§ Модел “Кенеди”- смесена система с превес на частните структури в здравеопазването и здравното осигуряване /САЩ/. Липсва задължителното здравно осигуряване с единна национална система, обхващаща цялото население. Широко приложение на пазарните принципи. Ролята на държавата се свежда до гарантиране на медицинското обслужване на стари хора, социално слаби и ветерани от войната /програми Медикеър и Медикейд/.
§ Модел “Семашко”- система на държавния монополизъм, при която е налице централизирано планиране и финансиране на здравната сфера. Липсват частни структури за оказване на здравни услуги. Няма здравни осигуровки, системата се финансира пряко от държавния бюджет, заплаща се на издръжка, всеобщо достъпно и безплатно е за пациентите.
В българското здравеопазване преди 9 септември 1944 г. има два основни момента - създаването на Медицинския факултет през 1917 г. (преди това лекарите са получавали образованието си в чужбина) и реализирането на “фондово здравеопазване“ през 1930-1940 г. (всеки е притежавал здравна книжка, облепена с марки от работодателя). Единствените проблеми по онова време били сравнително малкото на брой лекари и незадоволителното оборудване на кабинетите и болниците.
От края на 1999 г. и началото на 2000 г. у нас функционира така нареченото публично-частно здравеопазване, което се доближава до модела “Бисмарк“ (функциониращ в почти всички страни от Европейския съюз). Идеята на този тип здравеопазване е, от една страна, да осигури медицинска помощ на всички на принципа на гражданската солидарност (чрез задължителното осигуряване), а от друга - да даде възможност на хората с високи доходи да се осигуряват допълнително и по този начин да получават по-качествени и разнообразни медицински услуги.
През 1999 година промените започнаха и лечебните заведения се преобразуваха в търговски дружества. Трябваше да се извърши приватизация, постепенна демонополизация на НЗОК и освобождаване на пазарните механизми за регулация. Целта беше да се постигне либерализация и конкуренция сред изпълнителите на медицинска помощ и либерализация и конкуренция сред финансиращите институции. По този начин всеки български гражданин чрез избора си на финансиращ осигурителен фонд и чрез избора си на лечебно заведение застава в центъра на здравната система и тя започва да служи повече на гражданите, а не на чиновниците.
У нас от 20 години няма адекватна здравна политика . Напоследък се говори за връщане на системата "Семашко", която преди години бе заменена от системата "Бисмарк".
Н.А.Семашко е съветски лекар, създал безплатното здравеопазване в бившия Съветски съюз на базата на строг централизиран контрол от държавата. Моделът е неприложим в страна от Европейския съюз. За сравнение, германският канцлер Ото фон Бисмарк създава здравна система, базирана на осигуровките, както и съответния Закон за социално осигуряване.
Днес в България всъщност не се завръща "Семашко", а тихомълком се въвежда модела "Бевъридж". Това е английската система на здравеопазване, която е финансирана от държавния бюджет. Носи името на сър Уилям Бевъридж, който през 1942 г. написва доклад върху здравната система на Великобритания. Моделът всъщност е заимстван от Швеция.
"Бисмарк" и "Бевъридж" са принципно еднакви - заплащане на дейност. Разликата е, че при "Бевъридж" всички са осигурени, защото няма отделни осигуровки, а здравеопазването се финансира от общите данъци.
При сегашната "Бисмарк", освен другите й недостатъци - подтик към свръх дейност, стимули за повече лекуване, а не за излекуване, практическа липса на профилактика, обхващане и то непълно само на половината население и т.н. и т.н., то има и често паразитни бизнесзвена, които отнемат пари, които иначе биха отишли за лекарите, а не за печалби.
И двете системи, обаче имат недостатъка да бъдат разхитителни (просто защото са комерсиални и зависят от дейността) и да водят до все по скъпо и неефективно здравеопазване. Т.е. "Бевъридж" е малко по-добра, но има същите принципни недостатъци, които има "Бисмарк". Ако целта на здравеопазването е едни фирми и едни хора да печелят все повече пари, като осигуряват все по-малко и по-неефективни здравни грижи, ако не ни пука за милионите хора оставени практически без здравеопазване, то идеалната система е "Бисмарк" (т.е. сегашната българска). Ако целта е едни фирми и едни хора да печелят все повече пари, но и ни пука всички да имат някакво здравеопазване, ако сме готови да плащаме все по скъпо с все по високи данъци, то системата е "Бевъридж" (т.е. британската и скандинавската).
Ако обаче искаме ефективно здравеопазване, достъпно за всички, което да има широка система за профилактика и да лекува болните, ако не сме готови да плащаме с високи данъци за свръхпечалби, то единственото решение е системата "Семашко" (т.е. българската до 1989 г.).
Резултати от реформите досега:
Криворазбраният пазар в българското здравеопазване еднакво ощети и лекари, и пациенти. Първите превърна в търговци, а вторите - в купувачи на здраве. Това се случва във време, когато Европа говори за ценности, върху които трябва да се изгражда всяка национална здравна политика: солидарност, достъпност на здравните услуги и защита правата на пациента. |
Сред лекарите има скрит конфликт по линията джипита - специалисти. Свързан е със заплащането,
Защото цялата медицинска сиситема иска да има все повече пациенти и те да са все по-болни. А това неизбежно води до ескалация на разходите.
Не може лекарят да печели повече, КОГАТО има повече и по-болни пациенти. Редно е лекарят да печели повече, когато болните му оздравяват по-бързо, по-трайно, по-евтино.
Т.е системата ще стане по-рационална, ако цени повече ефективността на лекарския труд, а не паричния оборот.
Със свое становище в здравния хаос се вписаха и експертите от Световната банка и Американската агенция за международно развитие. Според последния им анализ неефективността на българската здравна система и непрекъснатото реформиране на реформата водят единствено към социално напрежение сред населението.
Професия: фотограф на "Плейбой"...
Вижте горещо момиче на седмицата на плаж...
Вижте всичко за едно секси талантливо ми...
Вижте горещо момиче на седмицата на плаж...
Вижте всичко за едно секси талантливо ми...
Цената на тока в Германия = цената на то...
Испания с най-странното здравеопазване в...
Фискална политика
Испания с най-странното здравеопазване в...
Фискална политика
Следващ постинг
Предишен постинг