Заслужава си да си припомним и дори малко да се просълзим!

то не бяха нощи, не беше чудо! И в Студентски град.
Това ме подсеща за съпругата на Балъков, Танечка, с която сме тренирали гимнастика, държа се високомерно, сякаш тя е спечелила поне Световна титла. Колко са различни хората.
Хубави спомени ни останаха, имам си видеозаписи, но благодаря за подсещането.

baqh samo na deset gopdini, no i do den dne6en ne sam izpitval takova 4uvstvo takav pritok na adrenalin, eoforiq , moga mnogo o6te da obqsnqvam, no to ne moje da se opi6e trqbva da se izjivee gord sam 4e go izjivqh tova e edin ot nai - nai velikite momenti v jivota mi.

и друг път ми се е случвало. С гимнастичките, например, с фигуристите ни, но и не само...
А, чудно, 6 години бях в СССР и с руснаците изпитвах купища гордост. Бях дете и те бяха "НАШИТЕ"... Кой да ти каже, че не били моите....и жалко.