Няма кой да произвежда, но кабинетът
се занимава само с Румен Петков

24 часа, 16 април   Преди броени дни бившият вицепремиер Александър Божков заяви пред "24 часа", че очаква инфлацията да продължи да расте и до края на годината ще остане двуцифрена. Само няколко дни по-късно Националният статистически институт съобщи, че за март поскъпването е рекордно - 14,2% на годишна база.
Потърсихме Божков, който е съпредседател на Управителния съвет на Центъра за икономическо развитие, за да обясни причините за поскъпването и кои са начините за справяне с кризата.   ГАНЕТА САГОВА

- Г-н Божков, познахте, че инфлацията ще е много висока. Тя стигна 14,2% през март на годишна база, защо?
- Първо искам да успокоя духовете, защото тази инфлация не е много висока. Българският народ има уплах от инфлацията, а би трябвало българското правителство да се притеснява от нея. Тя е само един индикатор, който показва, че нещо не е наред в икономиката. Необходимо е да се анализира защо се получава това и да се вземат мерки.
От една страна, трябва да сме спокойни, не ни очаква хиперинфлация. От друга страна, аз лично съм неспокоен, защото 

не виждам правителството да се занимава 
с нещо друго освен с Румен Петков

 А е хубаво да се занимава с причините защо за по-малко от половин година цените на земеделските стоки, а оттам и на хранителните пораснаха с 30-40%. Каква е причината? Защото рязко намаля и обемът на земеделското производство, което означава, че нещо не е наред в селското стопанство. Хората не искат да произвеждат. Не са мотивирани. Как няма да се вдигне инфлацията, когато 80% от доматите, които се влагат в консерви, са внос. Къде са българските домати? Какво е мнението на Министерството на земеделието по този въпрос? Не сме чували Нихат Кабил да е говорил на тема домати.
- Обеднява ли българинът заради инфлацията? Растежът на цените изпреварва ли темповете на нарастване на работната заплата?
- Формално не би трябвало, но усещането е за изпреварване, защото хората очакват да заживеят по-добре и когато има задържане, на тях им се струва, че живеят по-зле. Не е нормално, когато си поставяме разумни срокове за изравняване стандарта на живот в България с този в Европейския съюз, всъщност да не мърдаме. Защото и миналата година, и тази се получава така, че практически доходите на хората не нарастват. 

Ако това продължи
още няколко години,
ще стане напълно безнадеждно

 - При по-бедните заплатите изобщо не могат да изпреварят цените, тъй като основният им разход е за храни, а те скочиха с 24% за година.
- Така е, аз говорех за средния българин. Самият факт, че в момента в България има недостиг на работна ръка, показва, че е възможно при една правилна политика на бизнеса и държавата съвместно да се развие програма за квалификация, доквалификация, преквалификация на хората, така че да могат да заемат места с по-добро заплащане. Такова нещо също не сме чули да се случва. Ами проблемът с пенсионерите? Не съм забелязал някой да работи по пенсионната реформа Говорим си за сребърен фонд вече не зная колко години и нищо не се случва. Не съм чул някой да е реализирал разумна идея за относително бързо нарастване на доходите на пенсионерите, за реформа в събирането на осигуровките, в разпределението на пенсиите. Караме си така и викаме на пенсионерите: "Извинявайте много, ама 10% тази година, 20% догодина, каквото можем ще направим..." Така не се повишава стандартът на живот. Трябва да се продължи реформата, която започнахме през 1997-1998 г. със създаването на тристълбовата система и НОИ. След нашето правителство, казвам го с гордост и с тъга едновременно, в пенсионната система нищо не се прави.
- Способно ли е това правителство след предстоящия ремонт да се справи с тези проблеми?
- Очевидно, че не. То 3 г. не успя, как ще се справи в последната, а даже и 1 г. не остана. Но проблемът не е в това дали след ремонта правителството ще почне да се справя, а в това в него да влязат по-разумни хора, които осъзнавайки, че за това време не могат да свършат нещата, в състояние на обреченост, в което ще живеят, да се опитат да прокарат дългосрочни политики. 

Да паднат жертви
за добруването на следващите

 - Това означава ли, че те трябва да са професионалисти, а не квотно разпределени политици по схемата 3:5:8?
- Категорично съм против разделянето на професионалисти и политици по отношение състава на правителството. Квотният принцип е лош, но той е даденост. Няма да си развалят рахатлъка, като нарушат квотния принцип. Начело на министерствата не трябва да стоят професионалисти, които се заравят в детайлите, а политици със смелост и визия. Те, без да познават детайлите, това не им е необходимо, трябва да могат да отстояват една генерална линия на политика, която с помощта на професионалистите да изработят.
Ако изберем едно министерство, на здравеопазването например, любимото на всички, там трябва да има един министър, който да седне на масата, да събере екип и да му даде срок от един месец да направи програма. С дати, срокове, бюджетиране. Тя да се внесе в Министерския съвет, в Народното събрание - с ясното съзнание, че ще се изпълнява основно от следващия екип. Със сигурност началото ще е болезнено. Затова казвам, че новите министри трябва да са политици с визия, които да кажат: "Аз падам жертва, обаче под мое ръководство се направи една добра програма, която за следващите 10 г. ще реши проблемите."
- Сергей Станишев има ли такива хора?
- Ако няма, тогава наистина сме зле. Но последните 19 години са показали, че има такива хора, които са се жертвали България да върви напред, с пълното съзнание, че няма да издържат повече от един мандат. Щом е имало такива хора, значи ги има и днес.
- А очаквате ли Брюксел да сложи похлупак върху парите за България?
- Това ще има повече социално-психологическо измерение, отколкото икономическо, защото ние сме толкова неподготвени за европейските пари, че така или иначе не можем да си ги вземем. Ще усвоим пренебрежимо малка част от парите, които ни се полагат тази година.
- Вярно ли е, че управляващите умишлено избягват големи проекти, защото те се следят под лупа от Европейската комисия? Чу се, че е имало такива пари, които е можело да бъдат взети за железниците, но са пропуснати?
- Аз не съм го чувал и ми звучи невероятно, защото какво като ги следят? Като ги хванат, да не би някой да е пострадал? Да не би като уволниха Веско Георгиев, да взеха 120-те милиона обратно? Аз нямам нищо против, говоря условно, да бъда уволнен, след като съм взел 120 милиона
 -Социологът Кънчо Стойчев предлага, за да няма злоупотреби, бюджетът да отпусне нужните пари на партиите.
- Напълно съм съгласен с него. Трябва да се прави разлика между хората, които ходят да събират пари от името на партията и после си ги слагат в джоба, и парите, които реално отиват за партиите. Една партия се издържа с относително разумни суми, така че ако тя получи достатъчно финансиране от държавата, тогава онзи мошеник, който се разхожда с партийната значка,
няма да има основание да отиде при бизнесмена и да каже дай ми 2 милиона
 за кампанията, че нямаме пари за плакати. И после тези 2 милиона да си ги сложи в джоба.
- Напоследък се рисуват всевъзможни сценарии как световната криза ще се стовари върху България. Как ще ни удари според вас?
- Ние нито сме комунистическа, нито сме развиваща се държава, ние вече сме развита европейска държава, така че каквото за останалите в Европа, такова и за нас. Тази криза не трябва да се хиперболизира. Това е някаква циклична криза, през която се минава, голяма работа. Не е нужно да се тревожим толкова върху световните проблеми, които нито можем да решим, нито пък зависят от нас. Българският министър на финансите не определя нито курса на еврото, нито на долара. Така че като се изкаже Пламен Орешарски, не е като да се изкаже шефът на Федералния резерв.
- А ще има ли втора криза, като през 1997 г., както пророкува екссъветникът на президента Първанов Димитър Иванов?
- Димитър Иванов иска да стане министър-председател. Всеки, който се занимава с политика, е длъжен да хиперболизира, длъжен е да предрича ужасни неща, за да може да свали сегашното правителство и да го изберат него. Аз понеже не искам да ставам министър-председател съм склонен да говоря по-разумно и без да плаша хората.