Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.07.2008 23:50 - Жена ми ме спаси от изкушенията на властта
Автор: albosh Категория: Забавление   
Прочетен: 3495 Коментари: 4 Гласове:
0



С бившия вицепремиер Александър Божков    разговаря Валентина Петкова

В-к ТРУД 26 юли 2008

 

 

Един от политиците с най-голям принос за приобщаването ни към Европейския съюз е Александър Божков -  вицепремиер в правителството на Иван Костов, бивш главен преговарящ с ЕС, шеф на Агенцията за приватизация. Усилията му обаче останаха в сянката на  недоказани обвинения,  повечето, от които вече   опровергани  от съда.

През  последните  години Сашо Божков запази  хладнокръвие и не спря да изразява позицията си по актуални, най-вече икономически въпроси. Мнозина се отнасят с респект към точните му политически прогнози и умението  да пише леко и  интересно по тежки теми.   А предизвиканите от  предаването му "Музика за душата" по "Дарик" радио, напоследък   предпочитали да разговарят с него за музика, а не за политика.

 

- Г-н Божков,  кога и  как станахте "лошия човек" на българската приватизация?

- На 1 август 1992 г., след конкурс и тежък "разпит" от Надзорния съвет, оглавих Агенцията за приватизация. В началото на 1993 г. започнаха първите приватизационни сделки. Правителството на Беров направи няколко опита да ме уволни, но Надзорният съвет не позволяваше. Накрая   бъдещият Виденов министър Румен Гечев успя.

- Ще признаете ли, че приватизацията не тръгна добре?

- Не чувствам вина. Ако не бях прекъснал работата си, до края на 1995 г. щяхме да приключим с приватизацията. Беровото правителство обаче започна да пише стратегия за масова приватизация. Жан-Виденовото вкара РМД-тата и едва през 1997 г., когато станах вицепремиер, приватизацията беше продължена. За около три години от 30% частната собственост в България стана 70%. Въпреки, че предприятията вече бяха обрани, а банките фалирали. Бяхме изправени пред тежката дилема дали да продаваме боклуци или направо да ги затваряме.

- Какво избирахте?

- Различно за всяко предприятие. Там, където можеше да се намери купувач - приватизирахме. Там, където никой не го искаше - трябваше да го ликвидираме. Хиляди хора останаха без работа, предприятията бяха затворени и всъщност се загуби магията на приватизацията.

 

Така станах "лошият човек".

 

След това ми казаха, че съм продал държавата за жълти стотинки, успоредно с това ме обвиниха, че съм  взел10% от тези жълти стотинки.

- Кой измисли прякора ви "10 процента"?

- За първи път го чух от депутат от БСП от парламентарната трибуна по време на парламентарен контрол, даже не му помня името.

- Не е ли Драгомир Драганов, както той твърди?

- Не е Драго, той след това го разпространи повече. Не ми е интересно да се занимавам със следователска работа.

- Мръсните номера, които си правехте в СДС обаче май трудно могат да засенчат тези на най-големия ви враг - БСП?

- Аз никога не съм правил мръсни номера никому, тъй като не съм имал амбиции да ставам лидер или да цепя крило от партията за себе си.Така че бях много уязвим за удари. Знаеха, че няма да отвръщам и им беше много удобно да хвърлят върху мен кирливите си ризи. Знам кои са тези хора.

 

Има двама души, на които съм простил.

 

Това са Иван Костов и Никола Филчев.

- Кой скалъпи обвиненията срещу вас, които едно подир друго отпаднаха в съда?

- За това имаше главен прокурор, който изпълняваше поръчката. Оправдаха ме по четири дела, надявам се и петото да завърши успешно.

- Винаги ме е учудвало спокойствието, с което посрещахте ударите през тези години?

- Какво да правя? Иначе трябваше да се самоубия.

- Минавала ли ви е такава мисъл?

- Не,не. Ако се бях притеснил истински, можеше да има само една причина - да съм гузен и да ме е страх, че съм виновен. Понеже знам, че няма капка истина в нито едно от обвиненията, бях убеден, че правосъдието не може да се изкриви чак до такава степен. Ако имаше макар и малко потвърждение, щяха да ме осъдят. Но те бяха толкова некадърно скалъпени...

- Приятелите ви промениха ли отношението си към вас?

- Не, имам приятели от десетилетия, които нямат отношение към политическите ми ангажименти. А с колегите от СДС никога не станахме приятели в този смисъл да си ходим на гости. Единственият, с когото от деца сме близки и дълго поддържахме семейни отношения беше Стефан Софиянски. Но през последните години почти не се виждаме. Един-два пъти съм ходил на гости у Иван Костов и у Муравей Радев. С никой друг от СДС не съм бил истински, интимен, приятел - да се събираме, да ядем, пием и клюкарстваме по адрес на някого.

- За жилавостта на вашия характер има ли принос еврейската кръв, която носите от майка ви?

- Откъде да знам. По еврейските правила съм стопроцентов евреин, тъй като майка ми е еврейка. Но когато се е омъжила за баща ми, тя е приела православната религия и аз израснах с християнско възпитание. Изложих се много, когато ходих в Израел, защото те знаеха че съм евреин и ме посрещнаха тържествено. Но като видях, че нося кръстче и нищо не знам от историята на еврейския народ, бяха неприятно изненадани... Ако трябва да се охарактеризирам по национален признак, то

 

всъщност съм гражданин на света.

 

Няма го у мен първобитният патриотизъм.

- Свързано ли е с това, че от дете сте живели в чужбина ? 

- Вероятно. Живях две години в Ирак, където баща ми строеше новото летище. Бог да го прости, той беше един от водещите специалисти по вентилационно-климатична техника в България. Аз съм трето поколение инженер по същата специалност. За мен изобщо не стоеше въпроса какво ще следвам.

- Да не би да сте имали влечение към други науки?

- Истината е, че дълбоко в себе си нямам никакво влечение към инженерството. То много ме е дисциплинирало като начин на мислене, имал съм сериозни успехи, но ...  Ще дам следния пример. Баща ми вечер заспиваше с техническа книга. Аз никога през живота си не съм чел техническа литература, освен за справка.

- А с какво заспивате?

- С криминален роман.

- Кое занимание ви е най-присърце?

- Музиката, от студентските си години бях певец в група и сега продължавам да се занимавам в неделното си тричасово предаване "Музика за душата" в "Дарик" радио. Открих, че обичам и да пиша... Но когато бях млад и глупав и не бях наясно какво искам, се записах в МЕИ. Това, което ме интересува истински, е животът. Аз затова и съм позитивно настроен, защото всеки ден ми носи приятни и интересни изненади, които приемам с отворено сърце.

- Не е възможно да нямате и трудни моменти, да не изпадате в депресия?

- Не,не. Когато ми писне нещо, просто го хвърлям през рамо и си мисля за нещо хубаво. След всичките дела, след ужасяващото очерняне от медиите, ако бях склонен към депресии сигурно щях да се заключа някъде и да страдам. Но не го направих. Е, явно не всичко е без последствия, защото днес лекувам тежки болести, но духът ми не е сломен.

- Дори и сега, когато имате здравословен проблем?

- Тези работи по хората ходят. Мисля, че ще се преборя.

- Кои са другите тежки моменти в живота ви, пред които сте бил изправен?

- Ужасно трудни моменти имах, когато преговарях с Международния валутен фонд. След това, когато проведох една изключително важна и тежка битка, която ще остане вероятно неразказана. Всъщност, аз договорих с Гюнтер Ферхойген поканата за България да започнат преговорите с Европейския съюз.

- Не се ли нуждаете от признание?

- Сигурно се нуждая, но

 

вярвам в изчистването на всичко от дистанцията на времето.

 

Когато се изследва този период от българската история от хора, отдалечени от времето, ще са забравени глупостите и простотиите изписани по вестниците и изречени от трибуната на парламента и ще са останали фактите. Т.е., тогава ще се види какво съм направил. Доволен съм, защото знам, че и аз съм помогнал България да се обърне в правилната посока. Заедно с много от моите колеги направихме необратими неща.

- Това е вярно, но има и друго. Днес като се спомене правителството на Иван Костов, веднага към него се лепи етиката - корупция?

- Всяка опозиция казва на управляващите, че са корумпирани. Единственият критерий е външната оценка. Ако бяхме корумпирани, нямаше да ни дадат да започнем преговори с ЕС, нямаше да ни подкрепят толкова много и нямаше да ни приемат навсякъде. Нямаше да бъдем любимото дете на Европа в онзи момент. А ни помагаха много, защото ние извадихме България от дъното, докъдето беше я свлякло Виденовото правителство. Има една проста графика, която трябва да бъде закачена на входа на всяко държавно учреждение.

- Каква е тя?

- Това е графиката на брутния вътрешен продукт от 1990 г. до днес. На нея се вижда как от 1990 до 1995-96 г. има бавно нарастване и след това, само за една година, рязко сриване. После започнахме бавно възстановяване, което трае до сега. Едва наскоро успяхме да стигнем до нивото на 1989 г. Т.е., кой съсипа държавата се вижда най-ясно от тази графика.

- А защо не отчитате и грешките на СДС?

- Смятам, че

 

СДС не можеше да не греши, защото ние нямахме професионални политици.

 

 Кой от нас е управлявал държава? Не може, въпреки ентусиазма и високата интелигентност на хората от правителството на СДС, да се иска да знаем всичко, след като никога не сме управлявали. Ние се учехме в ход. Добре че имахме страшно много помощ и от МВФ, и от Европа и от САЩ.

- А не ви ли пречеше българският манталитет, завистта?

- По-скоро на нас българите друго ни пречи. Ние сме свикнали да се спасяваме индивидуално и всеки сам е силен. Но не можем да се съберем за общи усилия. А пътят към благоденствието става с обединените усилия на хората. Не сме по-тъпи, нито по-мързеливи от останалите. Но ни липсва желание да се съберем и свършим някаква работа заедно. Това се отнася не само за правителството, но и за съседите в две къщи, за съселяните в едно село, за гражданите в един град, за жителите на цялата държава. Не искаме да си помагаме. У нас не се получава функциониращо гражданско общество, защото неговата основа е солидарността между хората. В България непрекъснато се създават някакви „граждански” организации, които после започват да се карат, да се цепят...

- Споменахте, че не сте имали партийни амбиции. Не ви ли изкушава политиката?

- Не ми е интересна. За да си амбициозен политик, трябва да имаш желание за власт. Да можеш да разполагаш със съдбите на хората. Да налагаш мнението си и да имаш последователи, които да вървят след теб.

 

Аз нямам желание за власт, не обичам да съм началник.

 

- А когато бяхте министър и вицепремиер?

- Питайте в министерството, където и досега се носят легенди. Никога не съм правил обиколки по стаите да проверявам какво работят подчинените ми. Давал съм свобода надолу по веригата, не съм се заяждал с този или онзи. Бях създал такъв ред, че идващите документи да бъдат подписани от всички преди мен. Това, между другото, бяха и най-силните аргументи при оправдателните ми присъди. Не можаха да открият нито един случай, при който да съм прескочил решение на мои подчинени. Подписвах само ако видя всички парафи преди мен. Разбира се, накрая аз поемах отговорност. Направихме около 3 000 приватизационни сделки. Спомням си, когато започнах работа в правителството на Стефан Софиянски, Даниела Бобева, която беше министър на търговията, идва при мен уплашена и ми казва, че в кабинета на предшественика й Атанас Папаризов намерила огромна купчина готови за подписване приватизационни договори, които от половин година се трупали на бюрото му. Това е разликата.

- Какъв е материалният ви статус днес?

- Не се оплаквам, но нямам никакви спестявания. Това е философията на живота ми. Каквото изкарваме, го изхарчваме - за пътувания, купуваме си разни неща, забавляваме се. За какво ти е да трупаш пари като не знаеш колко ще живееш. Жена ми и дъщеря ми са достатъчно кадърни, ако мен ме няма, да се справят с живота. По-хубаво е, докато сме живи и здрави, да живеем нормално.

- Освен апратамента ви в "Лозенец", какво друго притежавате?

- Тъща ми, която е с много реституционни придобивки, ни подари апратментче в Каварна от 60 квадрата на брега на морето. Дъщеря ми също има апартамент, но тя е друга губерния.

- Жена ви не иска ли да живеете в къща?

- Не бъркайте в раната ми. Аз съм роден и цял живот съм бил в апартамент и къщата ми е чужда. Но жена ми няма да ми прости, че не съм й построил, тъй като е израснала в къща. Но аз първо нямам средства за къща, второ нямам вътрешно желание.

- Защо вашата съпруга остана встрани от публичния живот, за разлика от много други?

- От самото начало тя категорично отказа да се включи. Каниха я и Елена Костова и Антонина Стоянова във фондациите си. С огромни усилия съм я водил на някой държавен прием, където задължително трябваше да съм със съпругата си. Но, тя не обича обществения живот. И по-добре, защото за мен беше много хубава спирачка.

 

Амбициозните съпруги са опасни за политиците.

 

- Кои съпруги имате предвид?

- Примери много - световни и местни. Аз съм благодарен на моята, че ме сваляше на земята. Представям си, ако бях се взел насериозно и не можех да живея без политика, сигурно щях да полудея, когато ме уволниха.

- Защо властта така замъглява мозъците на иначе умни мъже и жени?

- Властта е болест. Да почувстваш силата на подписа си и това как можеш да съсипеш или да издигнеш един човек, не е малко. Освен това, когато заемаш държавен пост получаваш много облаги. И когато си бил обикновен човек, който се е возил в трамвай...

- Какво се случва?

- Животът ти става почти безплатен. Носят ти подаръци, лесно вземаш кредити, лесно си купуваш жилище, ако нещо ти се развали, моментално дотърчават 200 души да го оправят, имаш много привилегии... То така и трябва да бъде, ако посвещаваш 18 часа от денонощието в служба на народа. Но когато ползваш тези привилегии, а нищо не вършиш, тогава става много сладко. Хайде да се опитаме да преброим колко от депутатите в сегашния парламент вършат работа.

- Като премиер Иван Костов упражнявал ли е върху вас натиск при вземането на решения?

- Нямаше как. Всъщност, вероятно една от причините той да се освободи от мен е, че нямаше как да ме натиска. Аз бях единственият, който открито и свободно му опонираше. Нееднократно се е случвало в министерския съвет или в НИС на СДС да обърна решението противно на това, което Иван Костов е предлагал.

- Защо не сте правил компромиси?

- Защото вярвах, че сме съратници. Че на това, което правим му се вижда добрия резултат. Но както казах вече, простил съм му.

 - Щом ви изкушава писането, да очакваме ли от вас книга?

- Писането ме изкушава, но истината е, че ме домързява. А и аз се занимавам с ужасно много неща - първо в Центъра за икономическо развитие, второ имам консултанстка фирма, където давам акъл на разни хора за инвестиции. Член съм на настоятелството и преподавам в Нов български университет. Водя предаване в "Дарик" радио. Ръководител съм на експертни групи в СДС и др... И някак си подсъзнателно бягам от сериозен ангажимент, който би отнел цялото ми време. За да пишеш истинска книга, може да е роман или мемоари, се изисква изцяло да се й се посветиш. Което означава че трябва да задраскам много от сегашните си забавления.

- Всичко, което правите ви забавлява?

- Разбира се. Човек, който след 50-годишна възраст не работи това, което му е приятно, е неудачник. Аз така съм постави границата си - след 50 г. работата ми да ме забавлява и да ме осигурява материално, за да издържам семейството си. И да имам свободно време, за да се наслаждавам на живота. Това е успехът. Не мога да разбера хората, които работят, за да печелят и да трупат пари. За какво са ми 20 или 100 милиона, като и по-малко от един милион е достатъчен.



Тагове:   МЕ,


Гласувай:
0



1. viki11 - аз подкрепям
27.07.2008 00:45
последното изречение.
:)))
Успешно справяне с болестта!
цитирай
2. анонимен - Бат Васко
28.07.2008 16:12
Чак не мога да повярвам, че това прекрасно интервю е било публикувано във в. Труд. Да не би комунягата Т.Т. да е в отпуска?
цитирай
3. анонимен - todortakov@gmail.com
30.07.2008 12:42
С удоволствие чета всичко което публикувате. Многе свежо и увлекателно е - макар ,че не с всичко съм съгласен. Продължавайте в същия дух. Кураж!
цитирай
4. finbel - да си жив и здрав
04.08.2008 15:04
аз съм отгледан и израснал сред хора, които мислят като теб. пожелавам ти да си жив и здрав, а предаването ти е страхотно.
поздрави
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: albosh
Категория: Забавление
Прочетен: 2885716
Постинги: 608
Коментари: 2218
Гласове: 4832