Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2008 20:15 - ЩАСТИЕТО Е В МЪНИЧКИТЕ ДРЕБНИ НЕЩА, КОИТО СЕ СЛУЧВАТ ВСЕКИ ДЕН
Автор: albosh Категория: Забавление   
Прочетен: 4731 Коментари: 4 Гласове:
3



Малцина знаят, че аз трябваше да съм служебен министър-председател вместо Стефан Софиянски, казва бившият вицепремиер и главен преговарящ с Европейския съюз

 

Интервю на Ангелина Димчевска за в-к „Утро” от Русе

27.12.2008

 

 

В годините на прехода до ден-днешен името на г-н Ал.Божков, бивш вицепремиер в парвителството на СДС, събужда противоречиви мнения , които стигат  от „Осанна!” до „Разпни го!”.Тъкмо затова присъствието му в блоговото пространство на интернет  изненадва приятно .Там всеки е разтворил „дневника” си, позволявайки на другите да коментират написаното и да задават въпроси.Познанството ни е от година,но сега можем да срещнем наживо и да поговорим за неща, които не са пряко свързани с политиката и икономиката.Интервюто,поръчано от в.”Утро”, трябва да започне в 15.00 часа,на 20 .12.т.г.Искам да съм точна,затова успявам да пристигна в София два часа по-рано.Давам си сметка,че се захващам с нещо,което не е мое призвание в професионален план,но любопитството е велика сила.Интервюто ми отрежда само ролята на питаща .Така да бъде.Лошото е ,че въпросите ми са неподредени и недообмислени.Решавам да разчитам на интуиция и късмет.

 

Докато изчакваме виенското кафе и шоколада , му честитя внучката Александрина,която вече е на два месеца, и го питам какво е да си дядо, различно ли е от бащинското чувство.Той се усмихва :

 

-Страхотно е!Главозамайващо.Чувствата към внучето са по-различни от тези на родителите,защото бабата и дядото знаят ,че истинската отговорност ,свързана с грижи и ядове,я носят майката и бащата,а за нас остава само чистата обич към детето.

 

-Това ще е първата и Коледа,какво ще и пожелаеш?

 

-Да е здрава!Добре,че е първата.Така има толеранс от  няколко години , докато почне да осмисля света около себе си, и се надявам,че междувременно България ще е станала по-добро място за живеене.

 

-Кои три неща би и завещал след време,знаейки ,че тъкмо те са те „събирали цял”през годините  и са те правили по-силен ?

 

-Семейството,приятелите и любопитството.Винаги са били тези три неща.

 

Кафето и шоколадът вече са на масата.Отпиваме ароматни глътки и поглеждаме навън ,където плахо прехвръкват снежинки.Коледа е само след четири дена.

 

-Как съжителстват по празници българинът и  евреинът в теб ?

 

-Отговорът ми сигурно ще разочарова читателите. Омъжвайки се за моя баща ,майка ми се отказва от еврейската религия и приема християнството.А семейството на баща ми беше дълбоко религиозно.Така че от дете съм се чувствал българин и християнин.Лека екзотика внасяха баба ми и дядо ми по майчина линия, които по различни поводи ме водеха в Еврейския дом и Синагогата, но не съм прихванал нищо от там.Години по-късно,когато за първи път посетих Израел,моите роднини  бяха много разочаровани от мен,виждайки кръстчето на врата ми.

 

-Каква трапеза слагате на Коледа? Какво от гозбите на майка си   харесваше най-много?

 

-На Коледа спазваме нормалните български  традиции.Постна Бъдни вечер и капама на коледния обяд.Колкото до гозбите на майка ми ,след 32 –годишен брак ми е трудно да си спомня нещо друго извън готвенето на жена ми.От детските ми спомени обаче  е останала атмосферата на веселие около масата вкъщи,защото живеехме 12 души заедно в един апартамент,начело с баба ми и дядо ми, тримата им синове,етърви и внуци и ...купонът течеше постоянно.

 

-Кога отлита детството?Странно е , че приемаме за присъщо на възрастните да правят терористични актове, да подпалват войни, а сме убийствено снизходителни и критични към хората ,които си позволяват да бъдат наивно добри и по детски лъчезарни в една по-зряла възраст.

 

-Детството продължава ,докато не се сблъскаме със задължителното лицемерие на общуването в света на възрастните и започнем да го приемаме като нещо нормално.Тогава вече сме „пораснали”.

 

-Съществуват ли свободни хора? И какво мислиш за аристократизма на духа?

 

-Да,съществуват.И все пак,никой не е напълно свободен,защото живее с другите и е принуден да прави компромиси.Всъщност,аристократизмът на духа е именно в това,да можеш да живееш с другите ,без да им налагаш своето присъствие ,но да запазиш максимум свобода.

 

-Кога си усещал най-осезаемо пълнокръвието и силата на живота?

 

-Благословен съм от детска възраст да живея сред хора, които истински се наслаждават на живота.Те научиха и мен  непрекъснато да усещам и силата,и пълнокръвието му.Във всеки един момент!

 

В кафенето на Японския е тихо.Диктофонът е спрян.Моят събеседник иска да му разкажа нещо за себе си.Казва с усмивка ,че след химиотерапия е доста бъбрив, та трябвало да се поспре малко.Този път аз се усмихвам: кой тук е интервюиращият.Ал.Божков изглежда спокоен и ведър, въпреки неотшумялото навярно напрежение  от  неотдавна  приключилите четири съдебни дела срещу него и болестта.

 

Решавам  да продължа с въпросите.

 

-Имал ли си  момент на невъзможност да изразиш „музиката” в себе си (някаква идея,потребност)?

 

-Непрекъснато в живота ми се случва да не мога да постигна това,което ми се иска.Има една много хубава песен ,която се казва „Ако не можеш да  бъдеш с този,когото обичаш,обичай този ,с когото си.”Човек трябва да прави компромиси с целите си.Звучи лошо и неприемливо за някои хора.Много по-добре би било да кажеш,че се бориш докрай ,че преследваш упорито набелязаното и да намериш начин  да го обясниш на всички останали ,а  те да ти повярват и да го приемат,т.е. да изразиш „музиката” в себе  си ,но в повечето случаи хората не успяват да постигнат мечтаното.И тогава им се налага да правят компромиси.Колкото повече компромисът е в твоя полза,толкова по-добре,но без компромиси не може,т.е. почти никога не можеш да чуеш първия вариант на „музиката” ,а се съобразяваш с общия вкус.

 

Вероятно за това,като компенсация ,правя предаването „Музика за душата”,което се излъчва всяка неделя по „Дарик радио”.Там подбирам  музика,която АЗ  харесвам .Публиката ми се събира около моя вкус,а не аз – около вкуса на публиката.

 

-По Коледа и Нова година в пожеланията към хората ,които обичаме и уважаваме,най-често споменаваме думите „успех”,”любов”,”щастие”.Доколко един успех е „поносим”и не вреди на личността,която може да се окаже неподготвена за него ?

 

-Непрекъснато се случва.Успехът наистина може да се окаже по-силен от човека, който го е постигнал.Затова имаме толкова разочарования от хора , в които сме вярвали : те са постигнали нещо ,а после не са се оказали  на нивото на това положение,до  което ги е докарал успехът. Затова трябва да си поставяме ПО-ЧОВЕШКИ измерения на успеха.Ако искаш да си богат,трябва да си дотолкова ,че да не се притесняваш ,че ще ти свършат парите ,а не да си най-богат или да си по-богат от еди-кого си ,или да си най-голям  в своя бранш.Аз лично никога в живота си не съм имал толкова големи  амбиции,включително и моето израстване в политиката не беше базирано на мисълта да стана велик, а защото ми беше интересно да върша тази работа и да постигам изпълнението на определени задачи и  цели.Много малко хора знаят всъщност ,че аз трябваше да бъда служебният мин.-председател,а не Стефан Софиянски.Това беше категоричното решение на нац.изпълнителен съвет на СДС и аз бях единственият,който твърдеше ,че Стефан е по-подходящият човек. В края на краищата , успях да наложа своето мнение.Ако бях с такива амбиции, щях да бъда доволен ,че в историята на България днес щеше да пише „мин.-председател в периода ............ – Александър Божков”.Няма да го пише,което не ме притеснява особено.

 

-Остана да разтълкуваш „любовта” и „щастието”.Какво може да те направи щастлив?

 

-Много мънички  и наглед обикновени неща могат да ме направят щастлив.Никога не съм преследвал „голямото  щастие”.В  момента моето щастие е ,като се върна вкъщи,да прегърна внучката си и да усетя телцето и ,меко,нежно,на толкова хубаво мирише едно бебе.Това е щастие!Щастие е ,когато чуя една хубава песен,когато водя интересен разговор ;щастие е ,когато се срещна с жена си и я прегърна и целуна, щастие е , когато с дъщеря ми можем да разговаряме за интересни неща,въпреки разликата от 27 години във възрастта ни.Щастието е натрупване на мънички дребни неща ,които се случват всеки ден.

 

  любовта?

 

-Мисля,че има три фази: влюбване, което е бурно , страстно и абсолютно неконтролируемо, любов ,която  трае различно , и след това се стига до Обич,което е  дълбокото,истинското,дълготрайното чувство.Така че на мен ми се иска да пожелая на хората ОБИЧ,защото бурните страсти идват и си отиват,по-важно е да можеш да стигнеш до онази дълбока удовлетвореност от връзката ,която да трае много време и да ти стига напълно.

 

-Каква е връзката ти с Русе?

 

-Имам важна историческа връзка с Русе. Прадядо ми Иван Божков е бил съдия в града веднага след Освобождението . В Русе се жени за прабаба ми Флорика от Силистра и в Русе се раждат всичките му деца, между които и дядо ми Александър. Имам роднини в Русе и днес. Мира Радкова (по баща - Божкова) е моя братовчедка.

Много харесвам Русе, винаги идвам с удоволствие. Без комплимент, това е най-европейският град в България. Скоро бях в Братислава и видях за пореден път как архитектурата на всички големи дунавски градове е подобна.

С европейската интеграция и с отпадането на границите Русе все повече ще се приближава до Букурещ и ще се отдалечава от София. Това е логично и неизбежно.

 

-Какви са твоите коледни и новогодишни пожелания към русенци?

 

-Всяко пожелание трябва да бъде в контекста на конкретната Коледа( и Нова година),а не изобщо.Иска ми се догодина русенци да не страдат много от кризата.Няма да страдат,казвам го веднага ,защото ние 19 години живеем в условията на криза.В последните 2-3 години малко се съвзехме ,а сега трябва да се върнем 5-6 години назад,във времето,когато имахме по-малко пари.Ще се върнем в едно положение ,в което няма да обеднеем ,няма да огладнеем ,няма да страдаме много ,но ще трябва да започнем да мислим за отново за всяко похарчено левче.Надявам се,че русенци ще се справят успешно.

 

- Доколко георгафското положение и историята на града могат да ни помогнат?

 

 -Истинските русчуклии са хора аристократи,хора от  старата буржоазия, хора от Европа .За тях съм спокоен.Може да не водят града в момента, защото в Русе също са се изсипали  твърде много хора от кой-знае къде, а да не говорим ,че имаше и период  , в който Русе беше напуснат от доста свои жители поради обгазяванията от Румъния.

 

Това , от което се нуждаят русенци и аз искрено им го пожелавам за Нова година ,е СПОКОЙСТВИЕ. Хората имат нужда вече от спокойствие , от предсказуемост на живота.Стига сме се чудили каква ще бъде следващата година. Хайде тази година да не се чудим каква ще е следващата.Това ми е мечтата : да престанем всяка година да бъдем в потрес  и почуда каква ще е следващата година. Да бъде малко по-добра от тази, но да не ни се променя непрекъснато радикално животът.

 

- Осъществима ли е мечтата на много русенци Дунав мост да не е граница ,а  просто романтична  улица , свързваща два квартала на един общ европейски град?

 

-Напълно осъществимо, то вече се случва.Това , че някои хора продължават да печелят пари от преминаването през моста , е нещо , с което русенци и гюргевци  трябва да се преборят като граждани.А без съмнение столицата на Русе е Букурещ. Срамота е в една обединена Европа да тичаш да се качиш на самолет от София, когато  на 70 км ти е летището.

 

- Някои русенци учат румънски ,вероятно мислейки и за бизнес отношения.

 

 

 

-Разбира се , че ще учат.И румъците ще учат български.Едно от безумията на социализма ,и  то в дългосрочен план,беше затварянето на границите със съседните страни и отказът да се учи езикът на съседите.Едно време е било съвсем нормално, ако живееш някъде в Югозападна България, да говориш гръцки като втори матерен език, ако живееш в Югоизточна България, да говориш турски, ако си край Дунава, да говориш румънски и т.н.Границите не са били такова чудовище, каквото бяха през социализма. Сега ,когато тези граници изчезват, първото нормално нещо е хората да потърсят работа, забавление,приятелства там ,където им е по-близо. Затова вярвам,че с времето ,много скоро,все по-голяма част от русенци ще намират разрешение на своите житейски проблеми не в София, а в Букурещ.Ще се  застраховат в румънски застрахователни дружества ,ще си държат парите в румънски банки ,ще следват в румънски университети,ще се качват на самолет от румънско летище.Букурещ е голям и стар европейски град за разлика от София ,която е едно разпъпило с село.Българската столица има древна история ,но съвременна няма никаква.От едно 50000  градче се е превърнала в 2-милионно чудовище ,което няма център ,нито пътища ,нито история.

 

-В контекста на това,което казваш,как се променя смисълът на понятието „патриотизъм”?

 

-Вероятно ще скандализирам читателите, но аз си мисля, че патриотизмът е една отживелица от времето, когато са се формирали съвременните нации – края на 19 век.

 

- Да, но тъкмо в наши дни много партии залагат на патриотизма и национализма.

 

- Съставът на такива партии е от хора, които са неуспели в собствения си живот и които търсят виновните за своите неуспехи в лицето на роми, афро-американци, евреи и чужденци изобщо.

 

Но иначе ми се струва, че патротизмът е голяма глупост. И аз си обичам България наистина, но не го разбирам в смисъл на „ние, българите, сме най-велики”. Генерализирането и развяването на знамето с цел да покажеш, че си повече от другите, ми се струва доста голяма глупост. Любовта към родината трябва да я има, но не и с цел да се изтъкнеш пред другите. Когато ни се дава историческият шанс да бъдем част от едно много голямо семейство, постепенно, не само ние, а и германци, французи, англичани, ще посвикнат (ако Европейският съюз успее да издържи няколко десетилетия) и ще се проникнат от мисълта, че са повече европейци.

 

-А доколко уеднаквяването на култура, на манталитет е добре за хората? Това не е ли опасно за „различността” на нациите?

 

- Колкото повече се смесваме, толкова по различни ще ставаме. Много по-еднакви сме, ако живеем затворени само в общността на българите. Знаем, че децата от смесените бракове носят качествата и на двете нации. А когато пък в една фирма работят 20 души от различни националности, тази фирма разполага с много повече сила да бъде и по-пробивна, и по-интелигентна, отколкото да се съберат хора с общи добри качества, но и с общи слабости. А най-хубавото е, че нашите деца сега могат да учат навсякъде, да си пълнят главите с постиженията на други култури. Какво по-хубаво, ако в едно дете се съчетаят (напр.) прагматичността на германския ум с красотата на италианската култура.

 

- Преди малко  ти зададох въпроса за двете етно начала у теб. Разбрах, че твоята майка е приела християнството, но знам, че има „повик на кръвта”. Аз съм сигурна, че по неведоми пътища ти се чувстваш и част от еврейската общност.

 

- Не знам дали „част”. Аз, за голямо съжаление, не се чувствам част от световното еврейство. Казвам го със съжаление, защото това е една много силна общност. Но от друга страна, усещам в себе си качества, които без съмнение идват от там, и съм много благодарен.

 

- Кои са тези качества?

 

- Прагматизмът на оцеляването е вероятно най-силното качество на евреите, както и без съмнение, това не си го приписвам на себе си, високата интелигентност, могъщата интелектуална сила, която са дали евреите на света. Сигурно нещо мъничко от това се е просмукало и у мене. Ако човек тръгне да разглежда великите постижения на човечеството, две трети от носителите им са евреи. В това число и русчуклията Елиас Канети.

 

-В края на нашия разговор  ти предлагам сам да избереш онова,което ти е свидно и на всяка цена искаш да го споделиш  с русенци и с читателите на в.”Утро” в тези празнични дни.

 

-Много ми се иска най-после в Бълагария да се случи нещо,което отдавна очаквам.Знам,че е трудно,но много ми се иска да се появи най-после СОЛИДАРНОСТТА МЕЖДУ ХОРАТА.Този краен индивидуализъм на българина ,чийто дом свършва до входа на панелния апартамент с подредените обувки,а стълбището му е чуждо и не го дразни това,че е мръсно и че не светят ел.крушки и че някой е надраскал стените ,не го дразни това,че асансьорът е свински мръсен,че входната врата е разбита,че зелените площи около блока са в окаяно състояние.

 

 Забележи,че в една фамилна къща подредеността почва от портичката към входа на къщата:и алейката,и цветята,и дръвчетата.Премести този човек в панелния блок,и ще видиш как зелената площ вече престава да е негова,макар че е под прозорците му.Вътре апартаментът е чистичък,подреден по негов вкус,но като излезе навън от вратата ,вече нищо не го интересува и ...няма ОБЩНОСТ.

 

Ние няколко години се опитвахме  да създадем т.н. „квартални фондации”, заедно с Елеонора Николова, когато беше кмет на Русе,та живеещите в „карето” между  4  улички да изберат някакво ръководство, на което да се плаща, и то да се грижи за почистването, за стопанисването на тези околоблокови  пространства. Елементарно е , с минимални разходи и от една страна,имаш прагматичен резултат, а от друга,хората се научават да вземат решения заедно и да управляват ,макар и минимални, пари ,и то доброволно.Имаше идея общината да намали местните данъци и такси за тези квартали, в които има такива  фондации, и да се оставят хората сами да решават какво да правят с парите,които събират.Това обаче не стана.

 

Когато пътувам по света, ме натъжава фактът, че навсякъде има солидарност,има общества от хора, които са събрани за ОБЩИ КАУЗИ, нещо правят, само в България всеки си действа самостоятелно . И ако случайно  все пак се съберат някакви хора  да направят нещо заедно, след три месеца се разделят на две и  започват да се карат кой е всъщност истинският.

 

 Така че пожелавам на русенци, като на най-старите европейци в България , да дадат пример за такава човешка солидарност!

 

Да бъдат здрави и да успяват!Весели празници на всички!

 

Аз  му благодаря за отзивчивостта и на свой ред му пожелавам сбъдване на  мечтата да живее в  в любимата Каварна,в малка къща ,в чийто двор със зелена поляна ще си играе неговата внучка Александрина.



Тагове:   ден,   неща,   Мъничките,


Гласувай:
3
0



1. rotazia - Красиви празници и от мен ! Дай Боже внучки и внуци на тези , дето още си нямат !!! Ако позволиш , ще те поздравя с едно мое настроение в рима за дребните радос
29.12.2008 07:08
Дъждовно кафе
На моя дом грижовните ръце
са включили кафемашината .
Забравена играчка на дете
говори с празната камина .

Леглото ми , покрито през глава ,
след малко ще погледне през прозореца .
Tака пречистващо вали дъжда ,
сънуван дъжд за лепкавата проза !

На тялото ми детската мечта ,
по стълбите в пантофи ще прибяга ,
ще цопне боса в мократа леха,
ще се напие с оживителната влага !

А в храма на душата след това ,
аз ода благодарна ще запея !
За всички тези мънички неща ,
си струва пак да се живее .
цитирай
2. reporter - Хубаво, топло, човешко интервю. ...
29.12.2008 16:31
Хубаво, топло, човешко интервю. Хареса ми. Поздрави!
цитирай
3. superman - здравей
29.12.2008 20:14
Много ви уважавам за вашата работа, която извършихте в полза на България. Но някак си не разбрахме (обществото) за вашите истински (идеологически, "възвишени" подбуди, истинската мотивация (която би изтрила mister ten percent). Вашето виждане за едно по добро общество. Надявам се това да остане за поколенията. Иначе не разбирам защо евреите се мислят за толкова умни след като индийци и китайци са измислили и открили много повече неща от тях. А да не говорим че българите с техния календар са знаели че земята е кръгла хилядолетия преди италианските, гръцките и египетските племена.
цитирай
4. анонимен - pd ,wiejf
29.12.2008 21:58
Аз,макар и от Русе,чета и заглавията.
После пък чета и въведенията.
Най накрая чета другото.
И-какво е въведението тук:четете го тук.
Каква е връзката-пак тук.
Какъв е смисълът-там.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: albosh
Категория: Забавление
Прочетен: 2348789
Постинги: 608
Коментари: 2218
Гласове: 4832